Законност на дисциплинарно уволнение на локомотивен машинист при инцидент

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 199

гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове: Даниела Стоянова

Бисера Максимова

при участието на секретаря Иванка П. Палашева

като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20248002103700 по описа за 2024 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по подадена от „Б. Р. К.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Д. Н., действащ чрез пълномощника си адвокат П. И. от Адвокатска колегия – Русе, касационна жалба против въззивно решение 1005/15.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1208 по описа на 2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено изцяло решение № 772/21.02.2024 г. по гр. д. № 6499/2022 г. на РС - Пловдив, ХV гр. с., с което дисциплинарното уволнение на К. Д. М. е признато за незаконно и е отменено, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „локомотивен машинист“ и „Б. Р. К.“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца сумата от 1 952 лева обезщетение за оставането му без работа през периода 08.03.2022 г.- 08.04.2022 г. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и е явно необосновано. Излагат се съображения, че ищецът е изпълнявал правно регламентирана дейност - локомотивен машинист, за която се изисква притежаване на съответното образование и квалификация, каквито той притежава, поради което би следвало да притежава знанията и уменията, изискуеми съгласно нормативните актове в тази област. Касаторът твърди, че в случая ищецът е нарушил нормативно установени задължения за машиниста, установени в Правилата за движението на влаковете и маневрената дейност в железопътния транспорт (ПДВМДЖТ), поради което е извършил сериозно дисциплинарно нарушение със значителни последици, обуславящо неговото дисциплинарно уволнение. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа чрез депозирано писмено становище.
Постъпил е отговор на касационната жалба от К. Д. М. от гр. Пловдив, действащ чрез пълномощника си адвокат А. М. Д., вписан в АК - Пловдив, със становище за неоснователност на касационната жалба. В проведеното открито съдебно заседание ответната по касация страна лично и чрез адвокат Д. поддържа депозирания отговор и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. В указания от съда срок са постъпили допълнителни писмени бележки.
С определение № 5666 от 04.12.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1005/15.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1208 по описа на 2024 г. на Окръжен съд – Пловдив. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задълженията на въззивния съд да се произнесе по всички възражения, доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, включително да съобрази научните, логическите и опитните правила.
По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира следното:
Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото подробно са разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По въпроса е налице трайно установена практика на ВКС, част от която са решение № 91/05.11.2020 г. по гр. д.№ 1040/2019 г. на ІІ т.о.; решение №102/20.01.2021 г. по гр. д. № 4451/2019 г. І г.о.; решение №35/13.07.2021 г. по гр. д.№ 1783/2020 г., І г.о.; решение №50194/21.11.2022 г. по гр. д. № 4738/2021 г. на ІІІ г.о.; решение №145/05.08.2021 г. по гр. д. №1178/2020 г. на ІV г.о.; решение № 139/11.03.2025 г. по гр. д. № 1137/2024 г. на ІІІ г.о. и др. В същата е прието, че съгласно задължителните указания в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, запазили своето значение при действието на новия Граждански процесуален кодекс (2007 г.) и доразвити в приетото след влизането му в сила Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд, при самостоятелна преценка на събрания пред него и първата инстанция доказателствен материал, следва да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора и да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността на въззивната инстанция като съд по съществото на спора. Разяснено е още, че уредбата на второинстанционното производство като ограничен въззив, свързано с обвързаността на съда от доводите във въззивната жалба, при проверка правилността на обжалваното решение и ограничаването на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Съдът е длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и да разгледа в мотивите си всички своевременно заявени доводи и възражения на страните и да даде отговор на наведените в жалбата оплаквания, отчитайки и обективните ограничения (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства). Доказателствата при това следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила на доказване, както и на опитните и логични правила. За да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, той подчинява процесуалните си действия на принципа за установяване на истината, разписан като основен в чл. 10 от ГПК, като съобразява и законовите ограничения, чрез преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните, по вътрешно убеждение, което почива на приложимия закон, логическите и житейски правила /чл. 12 от ГПК/. Както е прието в решение №554 от 08.02.2012 г. по гр. д. №1163/2010 г. на ІV г.о. на ВКС, съгласно чл. 12 ГПК вътрешното убеждение на съда е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други – не са се осъществили в обективната действителност. Вътрешното убеждение не се формира произволно, то е подчинено на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено. Когато законодателят урежда отделно последиците от нарушаването на задължението на съда при формиране вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава постановеното решение поради необоснованост. Тази практика на ВКС напълно се споделя от настоящия състав.
По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. Д. М., против „Б. Р. К.“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ - за признаване за установено за незаконно и за отмяна на наложеното му със Заповед № 30/24.02.2022 г. дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „локомотивен машинист“ и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконност на уволнението. В исковата молба ищецът е навел следните съображения за незаконосъобразност на дисциплинарното уволнение: разпоредбата на чл. 249, т. 1 от Правилата за движение на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт не е приложима, а приложима е в случая разпоредбата на чл. 298, т. 4 от тези правила; не е спазена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ; в заповедта не са изложени мотиви като цяло и в частност - защо се налага най-тежкото дисциплинарно наказание.
За да достигне до извода, че предявените искове са основателни, въззивният съд е приел, че по делото не е налице спор относно това, че страните са били в трудово правоотношение, като въззиваемият е заемал длъжността „машинист локомотивен“, а също така и по отношение на основните факти, а именно, че на 05.02.2022 г. влак № *** е пристигнал от гара К. К., Р.Т. на гара Пловдив, в състав от шестнадесет вагона и локомотив № ***. Към влака като първи локомотив е бил прикачен локомотив № ***. В 5.21 часа на 06.02.2022г. влакът потеглил към гара К., но преди тази гара предприел свободно, неконтролируемо движение назад, като достигнал скорост от 80 км/ч., с която преминал през гара Б.. Спрял в междугарието Б. - Д. М., като от влаковия локомотив се появили пламъци. Пламъците били потушени от пожарни автомобили от гр.К.. Причината влакът да потегли назад е наклонът от 17 градуса преди предупредителния светофар на гара К. и преди всичко липсата на необходимото работно налягане от 5 бара за задействане на спирачките, който проблем се дължал на това, че въздухопроводите между локомотив № *** и първия вагон не били свързани или не били с отворени спирателни кранове. Според въззивния съд, видно от приетата по делото на ПдРС трудова характеристика за длъжността „машинист- локомотивен“, задължението по т. 1 от същата е формулирано по следния начин: „При изпълнение на задълженията си спазва изискванията на Наредба № 58 за правилата за техническа експлоатация в железопътния транспорт и други нормативни документи“. Също така в т. 6 е записано, че машинистът е длъжен да „извършва технически преглед на локомотива преди започване на работа и заминаване на път, като екипира същия с гориво, смазочни и други материали“, а съгласно т. 11 „при приемане на локомотива проверява цялостното му техническо състояние, наличността на инструментите и инвентара, наличността и състоянието на пломбите на апаратите, които трябва да бъдат пломбирани, отстранява откритите неизправности, а при невъзможност уведомява прекия си ръководител“. В писменото си обяснение, дадено в изпълнение на разпоредбата на чл. 193 от КТ К. М. е записал, че след като влакът е потеглил назад и след като е преминал през гара Б., е видял че „двата крана на челната греда на вагона са затворени, като левият акерманов кран и ръкав са свързани /по посока на движението/ към локомотива“. Записано е също така, че към 7.25 часа влакът е спрял в района на спирка „Отдих“ и след като слезли от локомотивите, двамата с помощник машиниста А. видели, че кранът на локомотив *** е отворен, а този на първия вагон е затворен. Обстоятелството, че въздухопроводът между локомотив *** и първия вагон е бил свързан, но спирателния кран на вагона или/и на локомотива, както се сочи в окончателен доклад № 19/28.02.2022 г. на Районната разследваща комисия при НК “Железопътна инфраструктура“, е бил затворен, не се оспорва от страните. Според въззивния съд, безспорно е също така, че това е станало причина влакът да не бъде осигурен с необходимата спирачна маса. Съдът е отбелязал в мотивите си, че по първоинстанционното дело са налице две удостоверения за спирачна маса на влака - едното изготвено на 05.02.2022 г. на гара К. К., а другото от 06.02.2022 г., изготвено на гара Пловдив, като и в двете е отразено, че спирачната маса на влака надхвърля минимално необходимата. Съдът е отразил показанията на свидетеля С. Т., който работи в отдел „Безопасност“ в „Б. Р. К.“ ЕООД, а именно, че преди потегляне на влака всеки един локомотивен машинист е длъжен да извърши визуална проверка на локомотива, като включително се увери, че той е правилно прикачен към влаковия състав, че въздухопроводите са свързани и спирателните им кранове са отворени. Съществен за спора по делото, според съда, е въпросът доколко сочените от свидетеля задължения са нормативно установени. Съгласно чл. 249, т. 1 от Правилата за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт, издадени на основание чл. 7, ал.1 от цитираната в длъжностната характеристика на въззиваемия Наредба № 58 за правилата за техническа експлоатация, движение на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, след прикачване на локомотива към състава на влака машинистът е длъжен да се убеди, че локомотивът е правилно прикачен към първия вагон на влака, че съединителните ръкави на главния въздухопровод между локомотива и влака са свързани и спирателните им кранове са отворени. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ се сочи, че локомотивният машинист К. М. е нарушил именно тази разпоредба. Безспорно е обаче, според въззивния съд, че локомотив № *** не е прикачен към влаковата композиция на гара Пловдив, на която М. е поел управлението му. Локомотивът е прикачен към влаковата композиция преди това от друга локомотивна бригада. При положение, че влакът е пристигнал безаварийно от гара К. К. на гара Пловдив, то несъмнено при движението му по този маршрут спирателните кранове на въздухопроводите между локомотива и първия вагон са били отворени. В противен случай, както сочи и свидетеля Т., влакът би останал без спирачки. Според съда, годността на спирачките при пристигане на влака на гара Пловдив се потвърждава както от удостоверенията за спирачна маса от 05.02.2022 г. и 06.02.2022 г., така и от бордовия дневник на локомотива. Съдът е достигнал до извода, че от тези факти следва, че преди потегляне на влака от гара Пловдив неизвестно лице е затворило спирателния кран на първия вагон и/или и на локомотива. Според съда, от разпоредбата на чл. 249, т.1 от Правилата за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт не може да се изведе задължение за машиниста, след всеки престой на влака на гара, преди потегляне да извърши външен оглед на локомотива и на въздухопроводите. Въззивният съд е цитирал разпоредбат на чл. 242, ал. 1 от Наредба № 58 от 2.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, като е достигнал до извода, че доколкото извършването на тази проба не е било задължение на въззиваемия и доколкото е станало ясно, че влакът е загубил спирачна маса след потеглянето му от гара Пловдив по причина на затворения кран на въздухопровода между локомотив *** и първия вагон, то извършването на въпросната проба не е от значение за правилното решаване на спора по делото. Въззивният съд е отбелязал, че приетите във въззивно производство разпечатки на снимки от камерите на локомотива също не обосновават извод за наличие на виновно неизпълнение от К. М. на трудовите му задължения, а що се отнася до задълженията по т.т. 6 и 11 от длъжностната му характеристика, то същите възпроизвеждат текста на чл. 16 от Инструкция за работа на машиниста на РССМ, издадена на основание чл.12 от Наредба № 58, като този текст не вменява изрично и ясно задължения за машиниста в повече от тези по чл. 249, т. 1 от Правилата за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт. Съдът е отбелязал още, че в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ не е посочено въззиваемият да е допуснал нарушение нито на задълженията му по т.т.6 и 11 от длъжностната характеристика, нито на чл. 16 от инструкцията. Съдът е приел, че предявените искове са основателни, поради което обжалваното пред него съдебно решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 12 ГПК и чл. 236, ал. 2), довело до неправилно приложение на материалния закон, както и е налице необоснованост.
Както беше отбелязано по-горе съобразно отговора на правния въпрос, по повод на който е допуснато настоящото касационно обжалване, съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, съобразявайки логическите, опитните и научните правила. Макар въззивният съд правилно да е приел, че причина за пътния инцидент е това, че влакът не е бил осигурен с необходимата спирачна маса при затворен въздухоспирателен кран на първи вагон до локомотива, в разрез с житейските и логическите правила е приел за установено, че на 06.02.2022 г. между 4.30 ч., когато ищецът се е явил на работа, и 5.21 часа, когато влакът е потеглил, „неизвестно кое лице е затворило спирателния кран на първия вагон и/или и на локомотива“. Тази защитна теза на ищеца, която той се е опитал да обоснове в обясненията си, дадени на досъдебното производство по повод на инцидента, е била въведена и като такава в настоящото производство и възприета от въззивния съд при липса на всякакви индиции, че такова умишлено и злонамерено действие, през зимата, в такъв ранен час на деня, в района на железопътната гара, е било осъществено реално от неизвестно лице или поне е налице голяма вероятност за това. Въззивният съд безкритично е приел за установен един такъв факт без наличие на доказателства за това. Отделно от това, въззивният съд неправилно и стеснително е тълкувал разпоредбата на чл. 249, т. 1 от Правилата за движението на влаковете и маневрената дейност в железопътния транспорт (ПДВМДЖТ), приемайки, че същата е неотносима в случая.
По съществото на спора:
Изводът на въззивния съд за незаконност на уволнението е неправилен.
По делото е установено по безспорен начин, че процесният влак № *** е тръгнал от гара К. К. /Т./ и е пристигнал на гара Пловдив разпределителна на 64 коловоз на 05.02.2022 г. в 20.18 ч. Влакът е оставен без персонал след този час. На 06.02.2022 г. около 4.30 часа на работа се е явил ищецът в качеството си на влаков машинист на локомотив № ***. По същото време на друг локомотив на дружеството № *** се е явила на работа друга влакова бригада - А.А. - влаков машинист и Н.А. – помощник машинист. Локомотив № *** /помощен локомотив/ в около 4.15 часа е прегариран на 64 коловоз, където е процесният влак, като помощният локомотив е бил прикачен към основния локомотив на влака /№ ***/ . Около 5.21 часа влакът е отпътувал в посока гара К. в състав от помощния локомотив начело, основният локомотив и вагоните. При наближаване на гара К. при наклон на железния път от 17% изкачване налягането е започнало да спада, единият от тяговите двигатели на основния локомотив е отказал като ищецът е предприел действия за овладяване на ситуацията, но устройството за бдителност се е самозадействало и в този момент влакът е тръгнал назад. Поради липса на налягане и след като е установил, че влакът не може да спре, ищецът е задействал спирачката на локомотива, уведомил е влаковия диспечер за ситуацията; влакът е преминал през гара Б. с 80 км/ч (при разрешени 60 км/ч), а след 19 км. влакът е спрял в междугарието, появили са се искри и локомотив № *** се е запалил. Възникналият пожар не е могъл да бъде овладян с наличните пожарогасители, поради което е извикан специализиран противопожарен автомобил, а локомотивите са откачени от вагоните, за да се ограничи разпространението на пожара. След потушаване на пожара, в съответствие с нормативните изисквания, е проведено разследване на настъпилия железопътен инцидент. Заключението на разследващата комисия е, че „влакът не е бил осигурен с необходимата спирачна маса. Влакът е заминал при затворен въздухоспирателен кран на първи вагон до локомотива и въздухоспирателен кран на влаковия локомотив. Главният въздухопровод на влака не е бил зареден със сгъстен въздух с предписаното налягане.“ В своите обяснения, дадени на 07.02.2022 година непосредствено след инцидента (л.15-л.19 от първоинстанционното дело), ищецът също е посочил, че е забелязал, че въздухоспирателният кран на първи вагон е бил затворен и това е вероятната причина за инцидента.
Железопътният превоз е правно регламентирана дейност и всички негови елементи са нормативно регламентирани. В случай, че има прикачване на втори локомотив, задължение на ищеца като машинист на основния локомотив е да извърши проверка и на тази маневра. Съгласно разпоредбата на чл. 249, т. 1 от ПДВМДЖТ "След прикачване на локомотива към състава на влака машинистът е длъжен: 1. да се убеди, че локомотивът е правилно прикачен към първия вагон на влака, че съединителните ръкави на главния въздухопровод между локомотива и влака са свързани и спирателните им кранове са отворени“. Задължението на ищеца като водещ машинист изисква същият да се убеди в техническата изправност на влака, включително извършването на други специализирани проверки, които е следвало да извършат машинистите от помощния локомотив, а именно пробите на спирачките и спирачната маса. В случая ищецът не е изпълнил основното си задължение, а именно - при приемане на влака да се увери в неговата техническа изправност, при положение, че процесният влак е престоял без надзор повече от 8 часа, бил е изключен от контактната мрежа и след това е извършено прикачване на втори локомотив. В своите обяснения, дадени пред работодателя, ищецът изрично е заявил, че е налице прикачване на помощния локомотив ***. Безспорно разпоредбата на чл. 249, т. 1 от посочените по-горе правила е приложима и ищецът, опитен машинист в областта на железопътния транспорт, би следвало да осъществи предвидените в тази разпоредба действия, за да осигури безопасността на влаковата композиция.
Настоящата касационна инстанция приема, че по делото е доказано, от обективна и субективна страна ищецът е осъществил соченото в заповедта на работодателя дисциплинарно нарушение (на 06.02.2022 г. при обслужването локомотив 87-023 към подреден и скачен състав от 16 вагона, образуващи влак ***, на гара Пловдив-разпределителна не се убедил, че съединените ръкави (наричани още „кнорови ръкави") на главния въздухопровод между локомотива и влака са свързани и спирателните им кранове са отворени) с основание в чл. 190, ал. 1 т. 7 КТ - други тежки нарушения на трудовата дисциплина във връзка с чл. 187, ал. 1 т. 3, предл. второ от КТ – „неспазване на техническите и технологични правила“ съобразно фактическите обстоятелства. Същото с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения е достатъчно, за да обоснове наложеното от работодателя наказание "уволнение". Резултатът от инцидента е недостигане на влака до обозначената му дестинация, нанесени материални щети по локомотив 87-023, изискващи ремонт, предизвикване на закъснение на други влакове, което е основание работодателят да заплаща обезщетения; имало е сериозен риск от настъпване на влакова катастрофа, придружена от големи по размери материални щети и човешки жертви. В случая са изпълнени изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ като са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на ищеца. Работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение в разглеждания случай - работникът е извършил тежкото дисциплинарно нарушение, за което е наложено наказанието.
Посочените основания за материална незаконосъобразност и необоснованост налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. От изложеното по-горе за законността на уволнението следва, че предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни.
Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят направените от него деловодни разноски за трите инстанции: 1291.12 лева с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение за първа инстанция; 1042 лева разноски за втора инстанция и 172 лева разноски пред касационната инстанция или общо 2 505.12 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на трето г.о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение 1005/15.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1208 по описа на 2024 г. на Окръжен съд – Пловдив като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Д. М., ЕГН **********, от гр. П., ЖК „Т.“, бл. ***, ***, ***, ***, срещу „Б. Р. К.“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр. Р., ул. „Т.“ № ***, Ц. „Б.“, ***, ***, представлявано от управителя Д. Н., действащ чрез пълномощника си адвокат П. И. от Адвокатска колегия – Р., съдебен адрес: гр. Р., ул. „Х. А.“ ***, ***, искове с правно основание в чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на наложеното на К. Д. М. със заповед № 30/24.02.2022 г. на управителя на „Б. Р. К.“ ЕООД дисциплинарно уволнение, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „машинист, локомотивен, с място на работа Национални превози – Пловдив“ и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1 952 /хиляда деветстотин петдесет и два/ лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА К. Д. М. да заплати на „Б. Р. К.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 2 505.12 /две хиляди петстотин и пет лева и дванадесет стотинки/ лева деловодни разноски по делото за всички инстанции.
Решението е окончателно.

Председател:
_______________________

Членове:

1.
_______________________

2.
_______________________