Отмяна на влязло в сила решение след присъждане от ЕСПЧ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 394
гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 1402 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307 ГПК.

С определение № 2418 от 14.05.2025 г., постановено по настоящото дело, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение е допуснал до разглеждане молбата на Г. Г. С. за отмяна на решение № 6540 от 24.09.2015 г. по в. гр. д. № 20374/2014 г. на Софийския градски съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК.

По силата на решението, чиято отмяна се иска, „БТВ Медиа Груп“ ЕАД е осъдено, на основание чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Г. Г. С. сумата 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от заснемането й на 15.05.2012 г. в гр. София, в подлеза на метростанция „СУ „Св. Климент Охридски“, от журналисти на ответника, относно провеждането на „Прайм Парейд“ в р. София, и излъчването й в предаването „Х.“ по БТВ и БТВ Екшън, с което се опетнява честта и доброто й име в обществото, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 24.07.2012 г., до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 5500 лв. Насрещната страна „БТВ Медиа Груп“ ЕАД счита, че молбата е процесуално недопустима, респ. неоснователна. Излага, че решението на ЕСПЧ касае разноските по делото, като е недопустима отмяна на решения и определения на съдилищата относно разноските, тъй като те не се ползват със сила на пресъдено нещо. Сочи, че с решението на ЕСПЧ Г. С. вече е получила обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 2000 евро и евентуално присъждане от българския съд на допълнителна сума би довело до прекомерност на обезщетението. Намира за обосновано и правилно решението на националния съд относно присъденото обезщетение в размер на 500 лв.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното:

На 15.05.2012 г. Г. С. е била заговорена на улицата и поканена да подпише петиция срещу организирането на „Прайм Парейд“ в гр. София, което тя е направила, без да знае, че е снимана със скрита камера за телевизионно предаване на БТВ. Когато научила, че репортажът, в който била разпознаваема и казала името си, е излъчен, тя е предявила иск срещу телевизията, по който е било образувано гр. д. № 35464/2012 г. по описа на Софийския районен съд, като е поискала присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на репутацията и доброто ѝ име, и засягане на личната и правна сфера, в размер на 1500 лв., което в хода на производството е увеличила на 5500 лв. (определение на съда от 08.04.2014 г.). С решение № І-39-178/18.08.2014 г. по гр. д. № 35464/2012 г. СРС е намерил иска за доказан по основание, тъй като е бил нарушен чл. 32 КРБ и репутацията на ищцата е била накърнена, като е определил обезщетение по справедливост в размер на 500 лв.; на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК е осъдил ответника да заплати на ищцата 114.29 лв. разноски по делото, както и ищцата да заплати на ответника разноски в размер 427.27 лв. След подадена въззивна жалба от Г. С., с решение № 6540 от 24.09.2015 г. по гр. д. № 20374/2014 г. Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционото решение; присъдил е в полза на ответника 300 лв. разноски за делото пред него.

Пред настоящия съд е прието Решение от 8 октомври 2024 г. на Трето отделение на Европейския съд по правата на човека – дело С. срещу България, съобщено в писмена форма на 08.10.2024 г. Видно от същото, делото е образувано по жалба на Г. С. относно начисляването в нейна тежест на разноските за представляване на насрещната страна в процеса по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД - жалбоподателката се оплаква пред ЕСПЧ от прекомерността на сумите за разноски, които е била осъдена да заплати, въпреки че нейното искане е било счетено за основателно от вътрешните юрисдикции.

В решението си ЕСПЧ е приел, че в случая правото на достъп до съд на Г. С. е било ограничено по начин, който е бил непропорционален на преследваната законна цел, и следователно е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). В тази връзка е посочил, че искът на Г. С. е бил признат за основателен, като е било установено нарушение на правото ѝ на зачитане на личния живот и отговорност на телевизионния канал БТВ, и й е било присъдено обезщетение в размер на 255 евро, но същевременно тя е била осъдена да заплати разноските за процесуалното представителство на ответника в първоинстанционното производство и в производството по обжалване в размер на около 370 евро - сума, по-висока от присъденото ѝ обезщетение за неимуществени вреди. Според ЕСПЧ по делото пред него не е доказано, че съществува точно законодателство или съдебна практика относно размера на обезщетението, което може да бъде присъдено в такива случаи; съответно, дори и ако прилагането на правилата за възстановяване на съдебните разноски е било предвидимо за С., нищо не показва, че отхвърлянето на част от нейния иск се дължи на преувеличения му характер или на небрежност при доказването на вредите. Освен това ситуацията е резултат от автоматичното прилагане на правилата за възстановяване на процесуалните разноски и на това, че националните съдилища не са извършили никаква оценка на пропорционалността на присъдените суми, въпреки че са били поканени да направят това в рамките на производството по обжалване. ЕСПЧ е счел, че пред него е доказано нарушение и на чл. 8 от Конвенцията. Визирал е, че в рамките на вътрешното производство на ищцата е било присъдено обезщетение в размер на 255 евро за неимуществени вреди. Доколкото С. се оплаква, че размерът на това обезщетение е недостатъчен, ЕСПЧ е отбелязал, че присъденото й обезщетение е било намалено до нищо и че тя дори е била осъдена да плати сума на насрещната страна съгласно правилата за разпределяне на процесуалните разноски в случай на частично отхвърляне на иска, като в резултат вътрешното производство не е предоставило на С. адекватно обезщетение и не е поправило нарушението на личния ѝ живот, въпреки признаването на това нарушение от националните съдилища.

На основание чл. 41 КЗПЧОС на Г. С. е присъдено от ЕСПЧ обезщетение в размер на 2000 евро за неимуществени вреди, плюс всяка сума, която може да бъде дължима като данък върху тази сума.

Въз основа на така изложеното, настоящият съд намира молбата за отмяна за неоснователна. Съображенията му за това са следните:

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на КЗПЧОС или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. Посоченото основание за отмяна представлява вътрешноправен способ за защита срещу установени нарушения на КЗПЧОС и следва да намери приложение във всеки отделен случай, когато български съд е постановил съдебен акт, по отношение на който са налице двете предпоставки – влязло в сила решение на ЕСПЧ, с което се установява нарушение на КЗПЧОС, и необходимост от ново разглеждане на делото, за да се отстранят последиците от това нарушение.

Настоящият съд намира, че в случая не е налице втората от посочените предпоставки.

Отмяната на въззивното решение не е възможна мярка за отстраняване констатираните нарушения на КЗПЧОС. Това е така, защото настъпилите за молителката вредоносни последици не могат да бъдат отстранени чрез възобновяване на исковото производство и постановяване на друго решение. От една страна, не са налице правни норми или съдебна практика, уреждащи методика за изчисляване размера на обезщетението за неимуществени вреди в такива случаи – съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението се определя от съда по справедливост, по вътрешно убеждение, като същият преценява всички конкретни обстоятелства, които са относими към размера на претенцията. От друга страна, при определяне на разноските за производството съдът е обвързан от разпоредбите на чл. 78 ГПК и правилото за съразмерност на присъдените разноски с уважената/отхвърлената част от иска. В тази връзка следва да се отбележи, че в решението си ЕСПЧ изрично е приел и че предвид разпоредбите на вътрешното право, молба на С. по чл. 248 ГПК до въззивния съд е нямала разумни изгледи за успех.

Следва да се приеме, че с присъденото обезщетение по чл. 41 КЗПЧОС в размер на 2000 евро Г. С. е компенсирана за последиците от нарушението на КЗПЧОС.

Изложеното обуславя оставяне без уважение на молбата за отмяна.

Ответникът има право, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Г. С. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, на решение № 6540 от 24.09.2015 г. по в. гр. д. № 20374/2014 г. на Софийския градски съд.

ОСЪЖДА Г. Г. С. да заплати на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД разноски пред ВКС в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: