Отказ за отмяна на влязло в сила решение за военно обезщетение

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 10
Гр. София, 27 февруари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 29.01.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря В. Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3495/19 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.307, ал.2 ГПК.
ВКС разглежда молбата на И. Б. за отмяна на влязлото в сила решение на Градски съд София по гр.д. №7729/17 г. /недопуснато до касационно обжалване с опр. от 21.03.19 г. по гр.д. №989/2018 г. на ВКС, четвърто г.о./, на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК. С влязлото в сила решение е отхвърлен искът на молителя срещу Военно - апелативна прокуратура за заплащане на сумата от 11 914,50 лв., представляваща обезщетение при освобождаване от военна служба на осн. чл.227, ал.1 ЗОВСРБ.
В молбата се сочи, че след влизане в сила на решението, във връзка с възстановяването му на работа, на молителя било издадено приложеното към молбата удостоверение на Военно-апелативна прокуратура №371/21.05.19 г., в което е отбелязано, че всички осигурителни вноски за молителя И. Б. са начислени и внесени с Декларация 1 в специален регистър на НАП по код 06/ първа категория труд/ и код 24/ трета категория труд/. Налице е признание в официален документ на ответника по делото, че в периода 5.11.02 – 4.02.16 г. / до преназначаване на ищеца като цивилен/, той е осигуряван като военнослужещ и е имал това качество за посочения период. Удостоверението е ново писмено доказателство, получено за нуждите на НАП и издадено след влизане на решението на СГС по гр.д. №7729/17 г. в сила. То доказва факти, които ищецът е твърдял още с исковата молба по делото; съдържащото се в удостоверението признание на факти от ответника е новооткрито – такова не е правено при разглеждане на делото и на ищеца не е било известно как, къде и кой съхранява съответните данни, поради което не е могъл да се снабди с него и да го представи при инстанционното разглеждане на делото. Това ново доказателство според ищеца установява верността на твърденията му по време на висящия процес, че в посочения период е бил служител на длъжност „шофьор”, съотв. „шофьор – призовкар” към ответника, като кадрови военнослужещ /със звание „старшина първа степен”/. Посоченото ново писмено доказателство, съдържащо признание на ответника, че ищецът е бил на кадрова военна служба за посочения период, следва да се добави към доказателствената съвкупност по делото, която според подробно изложените от молителя съображения по същество на спора в т.3 от молбата, установява правото му да получи претендираното обезщетение като кадрови военнослужещ по см. на чл.227 ЗОВСРБ, вр. с пар. 3 от ПЗР на ЗОВСРБ.
Ответникът по молбата Прокуратура на РБ, чрез Военно-апелативна прокуратура, я оспорва като неоснователна. Сочи, че представеното като ново писмено доказателство удостоверение е за факти, които са били известни на молителя и той е могъл да се снабди с него още при висящността на делото пред инстанциите по същество. Удостоверението не е и от съществено значение за делото, тъй като не установява елементи от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение за военнослужещия по чл.227 от ЗОВСРБ, вр. с чл.3 от Правилника за кадрова военна служба – подписан договор за изпълнение на кадрова военна служба, подписан акт за встъпване в длъжност и полагане на военна клетва, проведено обучение за изпълнение на кадровата военна служба, на която ищецът твърди, че е бил назначен.
ВКС, като разгледа молбата, намира следното: Посочените в представеното с молбата удостоверение от 21.05.19 г. факти са били осъществени към разглеждане на делото пред инстанциите по същество и молителят е могъл да ги удостовери след справка при ответника или в НАП. Затова основателно е възражението на ответника по молбата, че представеното писмено доказателство не е ново по см. на чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Освен това то не установява и нови факти от значение за спора – въззивният съд е приел за установено, че за посочения период – от 2002 до 2016 г., за който се претендира обезщетението и се отнася удостоверението, ищецът е бил приет на кадрова военна служба със заповед от 5.11.02 г. на военно –апелативния прокурор на ВАП, като му е било присвоено военно звание "сержант" и бил назначен на длъжност „шофьор”. Според съда само с издаването на въпросната заповед обаче не може да се приеме, че е изпълнен първият елемент от фактическия състав на т. 1 от чл. 3 от Правилника за кадрова военна служба - Приет с ПМС № 277 от 22.12.2000 г. , обн., ДВ, бр. 2 от 5.01.2001 г. и отм., бр. 44 от 12.06.2009 г., в сила от 12.06.2009 г., а именно липсва подписан договор за изпълнение на кадрова военна служба по ЗОВСРБ (отм.) Този елемент по чл. 3 от ПКВС не може да се счита за възникнал само с присвоеното от ищеца военно звание "сержант" и с назначаването му на длъжност "шофьор" по щата на ВАП. Тълкуването на разпоредбата на чл. 3 от Правилника за кадрова военна служба /ПКВС/ налага извод, че възникването на елементите от фактическия състав, уреден там, в тяхната кумулативност, обуславя създаване на правоотношение по изпълнение на кадрова военна служба по ЗОВСРБ /отм./. Тези елементи са: 1. подписване на договор за кадрова военна служба; 2. приемане на кадрова военна служба; 3. обучение за изпълнение на кадровата военна служба; 4. присвояване на военно звание и назначаване на длъжност; 5. подписване на акт за встъпване в длъжност и полагане на военна клетва, ако не е положена клетва по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България . За ищеца възникването на тези елементи в кумулативност не е установено.
Според въззивният съд приемането на ищеца на кадрова военна служба с присвоено военно звание "сержант" и назначаването му като шофьор само въз основа на издадената заповед има значението за установяването на възникналото между ищеца и ВАП правоотношение. Съдържанието на това правоотношение е по-близо до трудовото, тъй като ищецът е започнал изпълнение на задълженията си като "шофьор", с присвоено звание „сержант”. Новоприетият ЗОВСРБ от 2009 г. не променя статута на заварените правоотношения по изпълнение на кадрова военна служба, т. е. те продължават да се считат за такива и при новата уредба. След като правоотношението на ищеца не е по изпълнение на кадрова военна служба по ЗОВСРБ (отм.) , поради липсата на изпълнени в цялост предпоставки по чл. 3 от ПКВС , то не се превръща в такова и с новия ЗОВСРБ от 2009 г.. Това правоотношение е трудово, което с новия закон се е трансформирало в служебно правоотношение.
Предпоставките на чл.303, ал.1,т.1 ГПК за отмяна на вл. в сила въззивно решение не са налице – представеното с молбата писмено доказателство не е ново, защото не се установява молителят да не е могъл да се снабди с него по време на разглеждане на делото пред инстанциите по същество. Установените с него факти също не са нови, с оглед събраните по делото доказателства за заеманата от ищеца длъжност „шофьор” при ответника, присвоеното му звание „сержант” и третирането му като военнослужещ в заповедта за назначението му и другите заповеди, на които се е позовал по делото. Отразените в представеното удостоверение факти не са от съществено значение за делото, тъй като не се отнасят до осъществяване на предпоставките/ елементите/ за възникване на правоотношение по изпълнение на кадрова военна служба, посочени в чл.3 ПКВС, чиято липса е обусловила решаващите изводи на съда по съществото на спора във вл. в сила решение.
Молбата за отмяна е неоснователна и следва да остане без уважение, поради което ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Б. за отмяна на вл. в сила решение на Градски съд София от 7.11.17 г. по гр.д. №7729/17 г., на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: