Преквалификация на блудство и намаляване на наказанието при липса на особено тежък случай

Текстът на акта

Ключови фрази

Блудство с лице, ненавършило 14 г. * особено тежък случай * преквалификация на деяние в по-леко наказуемо престъпление * намаляване на наказание * неправилни изводи по фактите * несъставомерно деяние

Р Е Ш Е Н И Е
№ 41
гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Максим Колев, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 873 по описа за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от служебния защитник на подсъдимия А. Е..

С присъда № 17 от 24.03.2022г. по НОХД № 375/2022г. Окръжен съд - Пловдив е признал подсъдимия А. Х. Е. за виновен в това, че от неустановена дата през месец януари 2012г. до месец юни 2016г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - И. Г. К. - родена през 2005г. като блудството представлява особено тежък случай и на основание чл. 149, ал.5, т.4 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК и чл. 58а, ал.1 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от четири години, признавайки го за невинен да е извършил престъплението чрез използване положение на надзор и безпомощното състояние на пострадалата.

С присъдата подсъдимият е признат за виновен и за това, че на неустановени дати в периода от месец юли 2016г. до месец август 2018г. при условията на продължавано престъпление в [населено място], [улица], ет.*, ап.* се съвкупил с лице, ненавършило14-годишна възраст - И. Г. К. - [дата на раждане] , доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 НК като го оправдал по обвинението да е извършил престъплението, използвайки положение на надзор. На основание чл. 151, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл. 23, ал.1 НК определил общо най-тежко наказание по отношение на Е. – лишаване от свобода за срок от четири години, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба от защитата на подсъдимия Апелативен съд - Пловдив, 3 наказателен състав с решение № 100 от 15.06.2022г. по ВНОХД № 210/2022г. е изменил атакуваната пред него присъда като оправдал подс. А. Е. по обвинението по ал.5, т.4 на чл. 149 НК - извършеното да представлява особено тежък случай на блудство, намалил наложеното му наказание за извършено престъпление по чл. 149, ал.1 НК от четири на три години лишаване от свобода, както и размера на определеното общо най-тежко наказание по реда на чл. 23, ал.1 НК също от четири на три години лишаване от свобода и на основание чл. 66, ал.1 НК отложил изтърпяването му за изпитателен срок от четири години. Постановил, на основание чл. 67, ал.3 НК, пробационна мярка - периодични срещи с пробационен служител - в рамките на изпитателния срок. Потвърдил присъдата в останалата й част.

След протест от прокурор при Апелативна прокуратура - Пловдив, Върховен касационен съд - Наказателна колегия, III наказателно отделение с решение № 50136/10.01.2023г. е отменил въззивното решение в неговата изменителна част и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд за обсъждане на всички данни, касаещи обвинението по чл. 149 НК относно особената тежест на случая, за правилно приложение на материалния закон и определяне на съответното наказание. Оставил в сила въззивното решение в останалата му част.

При новото разглеждане на делото 2 състав на Апелативен съд - Пловдив с решение № 146/24.07.2023г. по ВНОХД № 12/2023г. е потвърдил атакуваната първостепенна присъда. Именно този акт е обект на проверка от настоящия състав.

В касационната жалба се релевират основанията по чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. В срока по чл. 351, ал.4 НПК е подадено и допълнение към нея. И в двата документа защитникът изразява несъгласието си с преценката на Апелативен съд, че извършените от подзащитния му деяния, квалифицирани като блудство, представляват особено тежък случай, излагайки аргументи, че за пострадалата не са настъпили вредни последици. Претендира, че съдът не е отчел в достатъчна степен и съдействието, което е оказал подсъдимият за разкриване на посегателствата, чистото му съдебно минало, безупречното процесуално поведение, липса на други противообщестевни прояви и неговата висока възраст. Тези характеристики, според касатора, определят намаляване размера на наложеното на Е. наказание на три години, чието изпълнение да бъде отложено с максимален изпитателен срок.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата поддържа изцяло изложеното в касационната си жалба и нейното допълнение. Акцентира на тежката житейска ситуация, в която подзащитният му изпаднал и моли за снизходителност чрез прилагане института на условното осъждане. Алтернативно заявява, че ако съдът приеме, че извършеното от Е. представлява особено тежък случай, то да намали отмереното му наказание.

Прокурорът счита, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Заявява, че продължителността и начина на извършеното сочат на наличието на квалифициращия белег „особено тежък случай“.

Подсъдимият А. Е. редовно призован - не се явява, за да заяви личната си позиция по делото.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и изложеното в жалбата, прецени, че тя е допустима и основателна по отношение на част от изложените в нея доводи.

Описаното процесуално развитие на делото определя и рамките на дължимия контрол от касационната инстанция - наличието или не на квалифициращото обстоятелство по ал.5, т.4 на чл. 149 НК и справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание.

За да постанови атакувания акт, Апелативен съд - Пловдив се е съобразил с изложеното в отменителното решение на Върховния съд. Второстепенният състав е обосновал позицията си за особена тежест на извършеното от Е. спрямо И. К. с продължителността на осъществяваните от негова страна действия, възползването му от нейното неглижиране от родителите й, довело до възприемането му като опора за нея, многообразието на извършваните блудствени действия, както и упоритостта на подсъдимия в осъществяване на престъплението, прераснало и в последващи нееднократни съвкупления между двамата. Склонността на К. впоследствие към безразборни сексуални връзки с различни партньори и установеното у нея състояние на тревожност при споменаване на случилото се са мотивирали съда да отчете и настъпили вредни последици от деянията. За да аргументира високата степен на обществена опасност на дееца съдът се е базирал на част от заключението на комплексната съдебна психологично-психиатрична експертиза на подсъдимия, според която при него липсват изградени механизми на личностна регулация и самоконтрол.

Съгласно легалната дефиниция на чл. 93, т.8 НК особено тежък случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца и то такава, надвишаваща обичайните случаи на престъпления от този вид. Както е посочено в Решение № 748/14.11.1973г. по наказателно дело № 663/1973г. на II НО - ВС, всички обстоятелства, определящи случая като особено тежък, следва да се преценяват не изолирано, а в тяхната взаимовръзка и значение.

Безспорно, извършване на блудствените действия в продължителен времеви период - повече от четири години и то при много ниска за пострадалата възраст - от ненавършени седем години до почти навършени 11 години, определя обществената опасност на извършеното от Е. като завишена. Възползването от доверието, изградено между двамата и опеката, която подсъдимият е оказвал вместо биологичните родители на К., както и различните по характер блудствени действия спрямо нея, надхвърлят обществената опасност на типичните случаи на деяния, квалифицирани като престъпление по чл. 149, ал.1 НК. Тези обстоятелства правилно са преценени от контролирания съд като определящи завишена обществена опасност на осъщественото от Е.. Некоректно, обаче, съдът е разчел и поставил в основата на своите изводи за наличието на квалифициращия признак по ал.5, т.4 на чл. 149 НК, психологическия профил на подсъдимия. Той е приложил избирателен подход към обективираното в експертното психологично изследване. Коментираният от вещите лица скъсен самоконтрол на подс. Е. всъщност е разгледан от тях в контекста на констатирани декомпенсирани реакции с бърз интензитет на емоциите и реакция с цел освобождаване на кумулирано сексуално напрежение при моментно подценяване на социално - негативните последици от това поведение. Извън това, обаче, експертите констатират и налична у изследвания потребност от съответствие между поведението му и социалните норми, отличаващо се със склонност към идеализиране на междуличностните отношения и проява на емоционална съпричастност, но с повърхностен характер. Индивидуалните черти на Е., формирани и от неговата семейна и социална среда, изразими в непълноценност, затвореност, отчужденост, затруднения в социалните контакти поради страх от отхвърляне, повишена тревожност и усещане на несигурност и малоценност, не могат сами по себе си да го определят като личност с висока степен на обществена опасност. Тези характерови особености, разгледани в контекста на неналичие на данни за предхождащи деянията осъждания или друго законоукоримо поведение, искрено разкаяние за случилото се /извън изискуемото за проведената дефиренцирана процедура самопризнание/, цялостното му и последователно съдействие за разкриване на престъплението и непрекъсната трудова ангажираност, не могат да определят неговата обществена опасност като завишена до степен на изключителност спрямо личността и мотивацията на други извършители на идентични престъпни посегателства.

Действително, целокупната доказателствена съвкупност по делото сочи на последващо инкриминирания период поведение на пострадалата, отличаващо се с безразборни сексуални контакти с различни партньори от противоположния пол, включително и по - възрастни от нея, характерни за лица - обект на неправомерно сексуално посегателство. Изследвалите душевното състояние на И. К. експерти коментират, че наличието и на немалко други фактори, различни от поведението на Е., са в генезиса на това поведение на момичето. То е последица не само от посегателствата на подсъдимия в ранна детска възраст върху физическия интегритет на К., но и от преустановяването на емоционална и физическа близост с майка й от 4 - годишна възраст, неглижираното отношение на биологичния й баща, нехармоничната семейна среда, разнопосочните стилове на възпитание от лицата, на чиито грижи е оставяна и липсата на топлина и доверителна връзка в рожденото й семейство. Констатираната нервност и тревожност у пострадалата по време на психологичните интервюта се проявява само при споменаване на случилото се - чувства, напълно естествени за всяко едно лице, станало обект на посегателство. В този смисъл съвкупната преценка на всички относими към конкретния случай обстоятелства, касаещи обществената опасност на деянието и дееца и последствията от извършеното не може да обоснове тяхна изключителност, надхвърляща тези при тъждествени по вид престъпления против половата неприкосновеност, за да определи извършеното като особено тежък случай.

При тази констатация следва да бъде преценено доколко наложеното на подсъдимия наказание е съответно на престъплението му, в какъвто смисъл са и исканията на касатора. А. Е. е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от шест години, което при дължимата редукция по чл. 58а, ал.1 НК, е определено на четири години. То е отмерено от предходните съдебни състави в границите на санкционната част на приложената от тях правна норма - тази на чл. 149, ал.5, т.4 вр. ал.1 НК, визираща наказание лишаване от свобода от пет до двадесет години и очевидно то е около законоустановения минимум. Позицията на настоящия състав за липсата на квалифициращия признак особено тежък случай, определя осъщественото от А. Е. като съставомерно по чл. 149, ал.1 НК и това налага самостоятелна преценка относно размера на наказанието му. Тя следва да се съобрази с определените от закона рамки - от една до шест години лишаване от свобода. Както бе отбелязано, подсъдимият е с необременено съдебно минало, липсват данни за предхождащи противообществени прояви, афишира разкаяние за случилото се и съдейства за разкриване на истината по делото. На този фон от смекчаващи наказателната му отговорност обстоятелства се открояват немалкия темпорален период на осъществяване на многократни блудствени действия и то с дете на крехка възраст от разширения му семеен кръг, техният различен характер и използването на създаденото помежду им доверие в резултат на фактическата опека, която е упражнявал спрямо нея. Открояващият се превес на тежестта на отегчаващите над стойността на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства определя и като адекватно наказание около максималния, предвиден в санкционната част на приложимата правна норма, размер. Следва да бъде отчетен и изминалия немалък период от преустановяване на престъпната деятелност - месец юни 2016г. до реализиране на наказателната репресия спрямо подсъдимия, чиято продължителност не е обвързана с процесуалното поведение на Е. и съответно рефлектира върху размера на наказанието му. При този баланс справедливият срок на наказание лишаване от свобода за подс. А. Е. е пет години, който, след редуцирането му с 1/3 съобразно нормата на чл. 58а, ал.1 НК, следва да бъде определен на 3 години и 4 месеца.

Сам по себе си този срок не предполага приложението на чл.66, ал.1 НК поради неналичието на задължителното условие на закона, за да бъде отложено изпълнението на едно наказание лишаване от свобода с определен изпитателен срок. Ефективно изтърпяване на определено на А. Е. наказание би изпълнило целите както на генералната, така и на индивидуалната превенция, тъй като в условията на пенитенциарно заведение той би осмислил поведението си, насочено към посегателства спрямо половата неприкосновеност на малолетни и би отправило сигнал към други членове на обществото за възпиране от подобна законово запретена и морално укорима деятелност.

Интервенирането във възприетия като адекватен от контролирания съд срок на наложеното на А. Е. наказание за извършено престъпление блудство налага и изменение на определения, на основание чл. 23, ал.1 НК, размер на търпимото общо най-тежко наказание лишаване от свобода, който следва да бъде намален на три години и четири месеца.

Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ решение № 146 от 24.07.2023г., постановено по ВНОХД № 12/2023г. по описа на Пловдивски апелативен съд – 2 наказателен състав като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подсъдимия А. Х. Е. престъпление по чл. 149 НК от такова по чл. 149, ал.5, т.4 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК в престъпление по чл. 149, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК.

НАМАЛЯВА размера на наказанието, наложено на подсъдимия А. Х. Е. за престъплението по чл. 149, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК - лишаване от свобода от четири години на три години и четири месеца.

НАМАЛЯВА срока на определеното на основание чл. 23, ал.1 НК общо най - тежко наказание лишаване от свобода, което подсъдимият А. Х. Е. следва да изтърпи, от четири години на три години и четири месеца.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.