Приемане на нови доказателства пред въззивния съд при извинителни причини

Текстът на акта

Ключови фрази

- 9 -

РЕШЕНИЕ
№ 50026
гр. София, 11.09.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 25.01.2023 (двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова
Членове : Владимир Йорданов
Димитър Димитров

при участието на секретаря ДИАНА АНАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3498 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 516/21.06.2021 година, подадена от „А1 България“ ЕАД [населено място], срещу решение № 5/28.04.2021 година на Окръжен съд Кърджали, І-ви състав, постановено по гр. д. № 51/2021 година в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 260 001/06.01.2021 година на Районен съд Кърджали, постановено по гр. д. № 1062/2015 година, с което са уважени предявените от А. Д. И. срещу „А1 България“ ЕАД [населено място], като правоприемник на „Мобилтел“ ЕАД [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 е т. 2 от КТ, като е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на И. от длъжността „Търговски консултант“ с работно място магазин [населено място], регион „Ю. централен 3“, зона „Юг“, Дирекция „Директни продажби“ при „А1 България“ ЕАД [населено място], като правоприемник на „Мобилтел“ ЕАД [населено място], извършено със заповед № 42/19.06.2015 година на Директора на „Мобилтел“ ЕАД [населено място] на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 и 7 във връзка с чл. 187, т. 3, пр. 2 от КТ, във връзка с чл. 187, т. 8, пр. 2 от КТ и във връзка с чл. 188, т. 3 от КТ, като И. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.

В подадената от „А1 България“ ЕАД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение, в обжалваната му част, е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от А. Д. И. срещу дружеството искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ да бъдат отхвърлени.

Ответницата по подадената касационна жалба А. Д. И. е подала отговор с вх. № 773/21.07.2021 година, с който жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено в оспорваната с нея част.

„А1 България“ ЕАД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 01.06.2021 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 516/21.06.2021 година, като е подадена по пощата на 09.08.2021 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 587/13.07.2022 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това следва ли при заявена от страна обективна невъзможност за представяне на доказателства в сроковете по чл. 131, чл. 146 и чл. 147 от ГПК въззивният съд при прилагане на разпоредбата на чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК да даде указания и да събере доказателства за твърдените извинителни причини относно основателността на направеното доказателствено искане.

По така поставения въпрос трябва да се има предвид, че съгласно чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция страните могат да сочат нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор на жалбата. Касае се за доказателства, които са съществували към момента на подаване на въззивната жалба, съответно към момента на подаване на отговора на същата, но страната въпреки положената от нея дължима грижа не е могла да узнае за тях или пък не е могла да се снабди със същите за да ги представи в производството. По този начин не може да бъде санирана проявената от страната небрежност за попълване на делото с доказателствен материал. За нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК ще трябва да се считат тези, които са били известни на страната още в първоинстанционното производство и на които е възможно тя да се е позовавала, но въпреки положената от нея дължима се грижа не е могла да се снабди с тях. Съгласно чл. 267, ал. 1 от ГПК въззивният съд дължи произнасяне с нарочно определение по искането на страните за приемане на доказателства по чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК, като липсата на такова се счита за процесуално нарушение. При постановяване на определението си по чл. 267, ал. 1 от ГПК въззивният съд ще трябва да провери допустимостта на поисканите от страната нови доказателства, като с оглед конкретните обстоятелства и данни по делото прецени дали са налице основания за приемането им. Преценката за това се прави с оглед на разпоредбите на чл. 131, ал. 2, във връзка с чл. 133, чл. 143, чл. 144 и чл. 147 от ГПК уреждащи сроковете за представяне на доказателства и условията при които могат да бъда представяни доказателства и след изтичането на тези срокове. Крайният срок за представяне на доказателства е приключването на съдебното дирене, но само ако страните не са могли да издирят и представят доказателствата на по-ранните етапи на производството. Във всички случаи преценката за допустимостта на исканите нови доказателства включва преценката дали са били налице обстоятелства поради които страната не е могла да узнае за доказателствата на по-ранен етап от производството или пък не е могла въпреки полагането на дължимата се грижа да се снабди с тях. Затова в случай, че страната не е посочила такива обстоятелства съдът следва да й постави въпроси във връзка с тях, като даде възможност на другата страна да вземе становище и да предприеме съответните действия за защита на правата си. В случай, че установяването на тези обстоятелства изисква събиране и оценка на доказателства то въззивният съд се произнася по искането след като събере тези доказателства, а в случай че страната не е посочила такива съдът трябва да и укаже, че не сочи доказателства и да й даде възможност да ангажира такива. Във всички случаи произнасянето на съда по искането за нови доказателства по чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК трябва да бъде мотивирано. Определението на въззивния съд по това искане не подлежи на самостоятелно обжалване, а контролът му се извършва при проверка на правилността на постановеното от него решение. Мотивите на определението са източник на знание, като дават възможност на страните да узнаят становището на съда относно искането, но същевременно са и средство въз основа на което следващата съдебна инстанция може да провери законосъобразността на действията на съда. Затова не трябва да съдържат произнасяне за това какво е приел съда по конкретните твърдения на страните.

Горното важи и в случаите по чл. 266, ал. 3 от ГПК,, в случаите когато страната твърди, че първоинстанционният съд неправилно не е приел изрично, представено след изтичането на процесуалните срокове доказателство, без да се произнася по това дали са били налице извинителни обстоятелства, чрез които преклузията да се счита преодоляна или пък неправилно е приел, че такива обстоятелства не са били налице. В тези случаи произнасянето на въззивния съд трябва да обхваща това дали е налице допуснато от първоинстанционния съд нарушение в тази насока, което означава да се провери дали са налице твърдените от страната извинителни причини, поради което доказателството не е било представено на по-ранен етап от производството. В този случай определението на съда също трябва да бъде мотивирано и да съдържа становището на въззивния съд по конкретните твърдения на страните относно искането за приемане на доказателството по чл. 266, ал. 3 от ГПК.

С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Кърджали е неправилно по следните съображения:

При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Кърджали е приел за установено, че А. Д. И. била работила по трудово правоотношение с „А1 България“ ЕАД [населено място] (като правоприемник на „Мобилтел“ ЕАД [населено място]) на длъжността „търговски консултант“, с работно място магазин в [населено място]. Със заповед № 42/19.06.2015 година на Директора на „Мобилтел“ ЕАД [населено място], трудовият й договор бил прекратен поради наложено й дисциплинарно наказание „уволнение“, като основание за това били неправилно сключени сделки с клиенти на 18.04.2015 година и 23.04.2015 година. От доказателствата по делото се установявало, че дружеството било част от „Телеком Австрия Груп“ и в него валидно действали Политика за информационна сигурност, Правилник за вътрешния ред и бизнес етика на „Мобилтел“ и „Индикатори за измама при обслужване на клиенти на Мобилтел“. И. била заявила, полагайки подпис в длъжностната характеристика и допълнителните споразумения към трудовия договор, че била запозната с всички относими към работата й изисквания и вътрешни актове. Трудовото правоотношение на А. Д. И. било възникнало на 15.12.2009 година, като освен трудовия й договор са й били връчени препис от „Правилник за вътрешния ред и бизнес етика“ на работодателя, длъжностна характеристика и заверено уведомление до НАП [населено място] по чл. 60, ал. 2 от КТ. В трудовия договор било отбелязано, че служителката била запозната с действащите процедури, политики, правила и инструкции на дружеството, включително и с тези касаещи длъжността й. Със заповед № 42/19.06.2015 година на Директора на „Мобилтел“ ЕАД [населено място], издадена на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 и 7 във връзка с чл. 187, т. 3, пр. 2 от КТ-„неспазване на техническите и технологични правила“, във връзка с чл. 187, т. 8, пр. 2 от КТ-„уронване на доброто име на предприятието“, във връзка с чл. 188, т. 3 от КТ, трудовият договор на А. Д. И. бил прекратен на следното фактическо основание: по подаден сигнал от М. Г.-„зонален мениджър Зона „Юг“, последваща проверка от отдел „Корпоративна сигурност“" и изготвен доклад от 12.06.2015 година било установено, че на 18.04.2015 година. и 23.04.2015 година в магазина на дружеството в [населено място] били сключени договори за предоставяне на услуги и извършени продажби на устройства, описани в приложение № 1 към заповедта, като част от активациите били извършени в системата за управление на взаимоотношения с клиентите Amdocs посредством потребителско име и парола на ищцата И., а други посредством потребителските имена и лични пароли на други служители на магазина, като магазинът бил посетен от организирана група лица от малцинствен произход, с които били сключени договори за услуги и били предоставени устройства на промоционална цена, без клиентите да били запознати с условията на сключения договор, поетите ангажименти и сделката в цялост. В заповедта било посочено, че клиентите не били присъствали по време на цялостния процес на сключване на сделката, включително запознаване с условията на сделката, изразяване на намерения за сделка, легитимиране, подписване на надлежните документи, заплащане на закупените стоки и услуги и получаване на свързани с естеството на сделката вещи. Установено било наличие на данни в системата Amdocs за сключване на 8 броя сделки във времеви диапазон от 11. 45 часа до 12. 15 часа чрез използване на 3 броя потребителски имена, в т. ч. на А. Д. И., когато 3 от мъжки пол лица влизали в магазина и полагали подпис, а от сключените договори с четири различни лица било видно, че две от тях били лица от женски пол. На 18.04.2015 година в системата Amdocs били налице 3 активации за сключване на договори към потребителски договори[ЕИК] и[ЕИК], извършени чрез потребителското име и парола на И., като работодателят бил приел, че служителката била разполагала с личните пароли на други служители в магазина и била извършвала активации и посредством потребителските имена и пароли на други служители без основателна причина за това и в нарушение на т. 11 от Политика за информационна сигурност на „Телеком Австрия груп“. Прието, било че срещу сключването на сделки с висок финансов риск била разработена работна инструкция „Индикатори за измама при обслужване на клиенти на Мобилтел“, съгласно която при наличие на конкретни обстоятелства и критерии следвало да бъде уведомен „Кредит контрол и предотвратяване на измами“ което И. не била направила и по този начин била извършила нарушение на значими вътрешни изисквания, целящи опазване на финансовите интереси на работодателя, тъй като според дружеството сделки с подобни групи лица водели до незаплащане на задълженията по тях, като в случая по посочените 3 бр. договори били възникнали и не били заплатени задължения в общ размер на 37.18 лева. Извършено било и нарушение по чл. 187, т. 8, пр. 2 от КТ-уронване на доброто име на предприятието, тъй като допускането на сключване на финансово-рискови за предприятието сделки и в противоречие с обичайните и добри наложени търговски практики добивало известност и уронвало престижа на дружеството пред клиенти и контрагенти.

Съставът на Окръжен съд Кърджали е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установявало И. да била извършила нарушения на трудовата дисциплина, вменени й като основание за наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“". Описаните в заповедта за това действия, извършени на 18.04.2015 година от страна на „организирана група от малцинствен произход“ в магазина на работодателя в [населено място], насочени за достигане на „активиране на сделки с лица от малцинствен произход, организирани и ръководени именно с такава цел от едно и също лице, също от малцинствен произход, придружавано от друго лице, различно за двете дати“... и свързано с тези действия „нерегламентирано“ поведение на И., не се доказвали в производството, като следвало да се отбележи изрично, че в заповедта липсвала индивидуализация на посочените операции по извършване на сделките. В обстоятелствената част на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нямало изложение на обстоятелства относно това, че именно А. Д. И. била извършила всички тези действия по сключване и финализиране на сделките-в подробното изложение на лист 1-ви и лист 2-ри от заповедта за действията на всеки един от „организираната група“ и нейните „организатори“ в магазина на работодателя, не се посочвало кой бил служителят, работил с тези клиенти. В заповедта било описано само как „служител“ или „служители“ извършват операции, свързани с трети лица, разделени на групи като такива от малцинствен произход и техни „организатори“, като не ставало ясно дали тези действия имали пряка връзка с някакви конкретни действия на И.. Посочените в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание действия от страна на служители в магазина на дружеството в [населено място], извършени на 23.04.2015 година, също не били индивидуализирани, като не ставало ясно кой служител какви действия от операциите по сключване на сделки с клиенти бил извършил. Това давало основание на въззивният съд да намери, че несъстоятелен се явявал изводът в заповедта, че „От горните обстоятелства относно сделките на дати 18.04.2015 година и 23.04.2015 година произтича, че лицата титуляри по договорите не са били запознати с условията на сключения от тях договор и последиците от сделката в цялост, не са имали реални намерения да ползват предоставените по сделката стоки и услуги, не са имали намерения реално да се задължат по сделката, а са присъствали в магазина само и единствено, за да подпишат комплекта документи“. По делото не се установявало по несъмнен начин посочените в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание сделки да са били сключени без реално клиентите да са присъствали в магазина и без да са получили информация за ангажиментите си по тях. липсвали доказателства и за това от А. Д. И. да било нарушено задължението за преценка на риска от активациите с оглед предстоящото им изпълнение, в частност клиентите, сключили договори, към датата на сключването да не отговаряли на вътрешните критерии по правила на работодателя за благонадеждни клиенти. Липсвали и доказателства с поведението си А. Д. И. да била уронила доброто име на работодателя. На базата на събраните по делото доказателства, въззивният съдебен състав напълно споделял изводите на първоинстанционния съд за това, че работодателят не бил приложил адекватно и чл. 189, ал. 1 от КТ, изискващ при определяне на дисциплинарното наказание да бъде изследвано дали действително е налице допуснато нарушение, да се вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя. Тежестта на нарушението зависела от това какво задължение било нарушено, дали то е било извършено умишлено или по небрежност, имало ли е наистина настъпили вредни последици от него за работодателя и какви са били те по размер, поправими ли са били или не, дали това нарушение е било извършено еднократно или многократно и други. В конкретния случай, при липсата на категорични доказателства за съществуване на връзка на поведението на А. Д. И. със сочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения по реда на КТ, несъмнено не били налице достатъчно данни и основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.Затова искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явявал основателен и доказан, поради което следвало да се уважи. Като последица от това следвало следва да се уважи и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и А. Д. И. следвало да бъде възстановена на длъжността, която била заемала преди уволнението-„Търговски консултант“ с работно място магазин [населено място], регион „Ю. централен 3“, зона „Юг“, Дирекция „Директни продажби“ при „А1 България“ ЕАД [населено място], като правоприемник на „Мобилтел“ ЕАД [населено място].

При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Кърджали е споделил изводите на първоинстанционния съд. Във връзка с оспорването на последните с въззивната си жалба „А1 България“ ЕАД [населено място] е поискало от Окръжен съд Кърджали да допусне като доказателство видеозапис отнасящ се до двете дати посочени в заповед № 42/19.06.2015 година на Директора на „Мобилтел“ ЕАД [населено място], като са се мотивирали с това, че същият неправилно не е бил допуснат от първоинстанционния съд. Приемането на това доказателство е било поискано от дружеството пред първоинстанционния съд с молба вх. № 261 101/07.10.2020 година, като е посочено, че то не е могло да се снабди с него до спиране на производството, то се е намирало във външна охранителна фирма и отделно от това е било необходимо разрешение на няколко нива в компанията, за да бъде изискани и представени, като към момента на молбата вече били на разположение. Тази молба е докладвана от първоинстанционният съд в проведеното на 23.11.2020 година открито съдебно заседание, като липсва произнасяне на съда дали приема или не това доказателство, както и няма данни да са събирани доказателства и да е извършвана преценка за това дали са налице уважителни причини за късното представяне на доказателството. С определението си по чл. 267 от ГПК, постановено на 06.04.2021 година, въззивният съд е оставил искането на „А1 България“ ЕАД [населено място] за приемане на посоченото доказателство с мотива, че не е налице хипотезата на чл.266, ал. 3 от ГПК, тъй като доказателственото искане е било направено от дружеството в последното съдебно заседание, поради което е била налице преклузия за представянето му. Исканото от „А1 България“ ЕАД [населено място] доказателство е от съществено значение за делото, тъй като е относимо както към доказването на евентуално извършеното от А. Д. И. дисциплинарно нарушение, така и към начина, по който е мотивирана заповедта за налагането на дисциплинарното наказание, поради което може да се отрази на правилността на решението на Окръжен съд Кърджали. Това доказателство не може да бъде събрано в касационната инстанция, като в случая не може да бъде проверено дали липсата му по делото е съобразена със закона или не, тъй като въззивният съд не е събрал доказателства и не е установил дали е налице твърдяната от „А1 България“ ЕАД [населено място] извинителна причина за непредставянето му на по-ранен етап от производството. Доказателства в тази насока не могат да бъдат събирани от касационния съд, което налага обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Окръжен съд Кърджали, който да събере доказателства за твърдяната от „А1 България“ ЕАД [населено място] извинителна причина за непредставянето на поисканото от него доказателство на по-ранен етап от производството, като с оглед на тях се произнесе по искането и съответно приеме или не приеме доказателството и се произнесе по съществото на спора.

С оглед на горното решението на Окръжен съд Кърджали следва да бъде отменено като делото бъзе върнато на ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Предвид изхода на спора в настоящата инстанция и тъй като липсва произнасяне по съществото на спора съдът не следва да се произнася по въпроса за разпределението на разноските, като по тях следва да се произнесе въззивния съд при новото разглеждане на спора.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 5/28.04.2021 година на Окръжен съд Кърджали, І-ви състав, постановено по гр. д. № 51/2021 година и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.