Задължение на въззивния съд да обсъди доводите за квотите при съдебна делба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

50136/2022 г.

гр. София, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1610/2021 г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Негов предмет е касационна жалба на М. Й. Й. и Т. И. Й., чрез пълномощника им адвокат Д. Г., срещу въззивно решение от 14.10.2020г. по гр.д.№366/2020г. /поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 20.08.2021г./ на Софийския окръжен съд. Касаторите са правоприемници /наследници по закон/ на починалия в хода на процеса /след постановяване на основното въззивно решение/ Й. Н. Й., който е обжалвал с въззивна жалба решение №112/2019г. по гр.д.№437/2017г. на РС-Сливница в частта, с която делба на УПИ *, кв.4 по плана на [населено място], м.Б., е допусната при равни квоти и в частта, с която по реда на чл.344, ал.2 ГПК е постановено как ще се ползват делбените имоти до приключване на съдебното производство.

С въззивното решение от 14.10.2020г. по гр.д.№366/20г. /постановено по въззивната жалба на Й. Й. и насрещната въззивна жалба на С. Н. В./, е потвърдено решение №112/2019г. по гр.д.№437/2017г. на РС-Сливница. С определение № 60124/2021г. по настоящото дело, ВКС е постановил връщане на делото на въззивния съд за процедура по чл.247 ГПК. С решение от 20.08.2021г. по гр.д.№366/2020г. е допусната поправка на очевидна грешка в решение № 260058/14.10.2020г. по гр.д.№366/2020г. с вписване в диспозитива на квотите, при които е допусната делба на УПИ *, кв.4 по плана на м.Б., [населено място], [община], целият с площ 1396 кв.м., ведно с построената в имота триетажна масивна жилищна сграда - по 1/2 ид.ч. за съделителите С. Н. В. и Й. Н. И.. Въззивното решение в частта, имаща характер на определение по реда на чл.344,ал.2 ГПК, и в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. В. иск за делба, не е предмет на касационен контрол.
Предмет на касационна проверка, допусната с определение № 347/01.08.2022 г. по настоящето дело, е въззивното решение от 14.10.2020г. /поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 20.08.2021г./ по гр.д.№366/2020г. на Софийския окръжен съд в обжалваната част относно квотите на съделителите в допуснатия до делба имот - УПИ *, кв.4 по плана на [населено място], м.Б.. Касационното обжалване е допуснато за проверка в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на поставените процесуалноправни въпроси с ТР№1/2013г., ОСГТК, ВКС относно дейността на въззивната инстанция като инстанция по същество, правомощията и при разглеждане на въззивната жалба и съдържанието на мотивите на въззивното решение, във връзка и с посочените в конкретния случай в жалбата оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в частта относно възприетите квоти в допуснатия до делба УПИ, с оглед твърдяното в полза на Й. Й. дарение.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд не е дал отговор в мотивите на решението на оплакванията и доводите във въззивната жалба относно възприетите квоти на допуснатия до делба недвижим имот – УПИ *, вкл. и по твърдението, че жалбоподателите притежават по-голяма квота въз основа на извършено в полза на наследодателя им дарение на 800 кв.м. от имота.
Ответникът по касация С. Н. В. оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното:
Въззивният съд е посочил, че намира първоинстанционното решение за законосъобразно и правилно в обжалваните му части, поради което то следва да бъде потвърдено. Подробно е описал какво е приел първоинстанционният съд от фактическа страна, както и от правна във връзка с насрещната въззивна жалба /на Сн.В./, насочена срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за делба. Приел е, че при изследваните от първоинстанционния съд данни, последният е приел за установено,че дядото на страните е подарил две трети от УПИ *,с площ 800 кв.м, с нот.акт №131/1976г. на внука си, запазвайки частта с построената върху нея жилищна сграда. Съгласно данъчна декларация от 1998г. построена от Й. къща е декларирана още през 1970г., а през 1981 г. е платена глоба за нея. В комбинация със свидетелските показания се образува съвкупност от данни, въз основа на която първоинстанционният съд приема, че Й. е придобил имота по давност с изтичане на десетгодишен срок от началото на владението през 1970 г., което продължило непрекъснато и несмущавано до момента на устните състезания. В обобщение въззивният съд е посочил, че по тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил иска на В. за допускане до делба на УПИ * в кв.4 , с площ 1064 кв.м. и е допуснал до делба при квоти 1/2 ид.ч. за В. и Й. останалите урегулирани имоти, ведно с построените в тях сгради. Въззивният съд е посочил, че първоинстанционният съд е допуснал до делба при равни квоти за съделителите урегулираните имоти, ведно с построените в тях сгради, в т.ч. и имотът, по отношение на който жалбоподателите претендират идеални части, различни от приетите от съда от по 1/2 , а именно 1098/1396 ид. ч. за тях и 298/1396 ид. ч. за ответницата.

С оглед рамките на производството по чл. 290, ал. 2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантния за изхода на спора правен въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по който е допуснато и касационното обжалване с определението по чл. 288 ГПК, настоящият състав намира следното:

По въпроса за дейността на въззивната инстанция и задължението й при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора, е налице задължителна практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя изцяло - т. 2, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 19, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 12/16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г., ІІІ г. о., решение № 145/07.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., ІІ г. о., решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г., ІV г. о., решение № 183/16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., ІІ т. о., решение № 187/07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г., IV г. о. и др. В нея се приема, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото,очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Съгласно разясненията на т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК , ВКС непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му - чл. 236, ал. 2 ГПК , защото обект на въззивната дейност не са пороците /или законосъобразността/ на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.

По основателността на касационната жалба:

Съобразно изложеното по процесуалноправния въпрос, оплакванията в касационната жалба за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения във връзка с мотивирането на въззивното решение и обсъждането на наведените с въззивната жалба оплаквания и доводи, са основателни. Въззивният съд е описал конкретните оплаквания и възражения, съдържащи се във въззивната жалба, но не ги е обсъдил и не е дал отговор в мотивите на решението защо ги приема за неоснователни. Жалбоподателят Й. е поддържал, че не оспорва съсобствеността на страните по отношение на УПИ *, но той притежава 1098/1396 ид.ч. от имота с оглед извършено в негова полза дарение, а ищцата - 298/1396 ид.ч., като от нейна страна е налице признание на този факти и в исковата молба. Въззивният съд не е изложил никакви мотиви по оплакването във въззивната жалба, не е посочил защо са неоснователни твърденията за различни квоти от възприетите от първоинстанционния съд. Във въззивното решение липсват фактически и правни изводи по съществото на очертания пред въззивната инстанция спор. Приети са като правилни изводите на първоинстанционния съд, без да обсъди оплакванията във въззивната жалба, както и поотделно и в съвкупност всички събрани в хода на процеса доказателства по спорния въпрос. По този начин е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 236, ал. 2 и чл. 12 ГПК.

С оглед на това, обжалваното въззивно решение на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК следва да бъде отменено като неправилно, и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото той следва да обсъди всички релевантни факти и обстоятелства, наведени от страните, и да изложи собствени мотиви по съществото на правния спор относно квотите на съделителите в допуснатия до делба УПИ - *. След обсъждане на оплакванията във въззивната жалба и доказателствата в тази връзка, въззивният съд следва да се произнесе по основателността по доводите за дяловете в съсобствеността на процесния позелен имот, поддържани от жалбоподателя Й..

На основание чл. 294, ал. 2 ГПК разноските за настоящото производство следва да бъдат присъдени от въззивния съд при повторното разглеждане на делото и с оглед неговия изход.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., на основание чл. 293, ал. 3 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение от 14.10.2020г. /поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 20.08.2021г./ по гр.д.№366/2020г. на Софийския окръжен съд в частта му относно определените квоти - по 1/2 ид.ч., за съделителите С. Н. В. и за М. Й. Й. и Т. И. Й. /правоприемници на починалия в хода на процеса Й. Н. И./ в допуснатия до делба имот - УПИ *, кв.4 по плана на м.Б., [населено място], [община].

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: