Осъждане за обсебване при изтеглени пари от чужда сметка в онлайн платформа

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 290

София, 24 юни 2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Медарова

ЧЛЕНОВЕ: Даниел Луков

Бонка Янкова

при участието на секретар Н. Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП М. Колев, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 350/2026 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Н. Д. срещу въззивна присъда от 17.12.2025г. на Софийски градски съд, постановена по внохд № 6080/2025г. по описа на същия съд.

В жалбата се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Излагат се съображения, че деецът не е владял инкриминираната сума и същата не му е била предоставена за пазене. Не било уточнено с акта на поверяването на сумата на дееца какви точно действия е можел да осъществява с парите. Не бил уточнен точния размер на сумата, предмет на престъплението. Липсвал умисъл у дееца за своенето на парите. Твърди се, че обвинението не било доказано. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.

Поради тези допуснати нарушения бил неправилно приложен и материалния закон, тъй като подсъдимият не бил извършил от обективна и субективна страна престъплението, в което е обвинен.

В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия и от самия подсъдим по заявените съображения.

Не се явява гражданския ищец и не взема становище по жалбата.

Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна и счита, че въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда, постановена по нохд № 8588/18г. по описа на Районен съд – София подсъдимият Н. Д. е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

С присъдата е бил отхвърлен предявения от пострадалия Ж. против подсъдимия гражданки иск.

По въззивен протест с въззивна присъда от 17.12.2025г. на Софийски градски съд, постановена по внохд № 6080/2025г. по описа на същия съд., присъдата на първата инстанция е била изцяло отменена и вместо това е била постановена нова присъда, с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от четири месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Подсъдимият е бил осъден да заплати на пострадалия сумата от 1 000лв. обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането.

Съдът се произнесъл и по направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

В съдебния си акт Софийски градски съд е направил пълен, акуратен и цялостен анализ на доказателствата, релевантни към предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Въззивната инстанция, като втора инстанция по фактите и правото, е постановила решение по съществото на делото, което съдържа фактическите обстоятелства, приети за установени, анализ на доказателствата, въз основа на които са изяснени фактите, правните съображения за взетото решение и отговор на направените от страните възражения. Мотивите към съдебния акт са ясни, пълни и непротиворечиви и разкриват начина, по който съдът е изградил вътрешното си убеждение и е стигнал до взетото решение.

Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото в съответствие с принципните положения на чл. 13 и чл. 14 от НПК. В тази връзка следва да се каже, че суверенно право на съда по фактите е да прецени на кои от доказателствените източници следва да даде вяра, стига да се аргументира защо, което в случая е направено.

Подробно са били обсъдени показанията на всички разпитани по делото свидетели, като са били подложени на внимателен анализ и са били съпоставени както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал. Изложени са били убедителни съображения кои от гласните доказателствени източници се кредитират и защо, респективно защо останалите са били отхвърлени като недостоверни. За да кредитира показанията на св. Ж. съдът се е позовал на корелацията им с показанията на св. П., който се явява лицето, осъществило връзката между пострадалия, от една страна, и св. Т. и подс. Д.-от друга. Показанията на този свидетел са били тълкувани в съответствие с тяхното действително съдържание и от тях убедително е бил изведен извод за личното възприемане от П. на внасянето на сумата от 1000лв. от страна на пострадалия по новооткритата сметка на подсъдимия в платформата „платформа“. Съществено значение, не без основание, е придадено и на частта от неговите показания, в които свидетелят е изложил възприятията си за постигнатата уговорка между пострадалия и подсъдимия-след евентуалното увеличаване на сумата, по решение на пострадалия, тя да бъде изтеглена от подсъдимия и да му бъде предадена.

Съдът е изложил убедителни аргументи не само относно размера на присвоената парична сума, но и е проследил целия механизъм на осъществяване на инкриминираното деяние и в тази връзка заявените в касационната жалба доводи не се намериха за основателни, още повече, че същите формулират само най-общо недоволство от обжалвания съдебен акт. За да е осъществен престъпния състав по чл. 206 от НК, трябва да бъде установено, че деецът е извършил противозаконно разпореждане с чужда движима вещ, като със своя, намираща се на правно основание в негово владение или държане. Изпълнителното деяние- своенето на вещта, може да се изпълни както с активно поведение- действие, така и чрез бездействие - чрез въздържане от дължимо действие, като във всеки случай деецът не е следвало да има право да го извършва и да е обективирал противоправно поведение. От фактите по делото е видно, че подсъдимият се възползвал от обстоятелството, че акаунтът е създаден на негово име и е изтеглил намиращата се в него парична сума от 1305,16лв., в противоречие с постигнатата със св. Ж. уговорка след евентуалното увеличаване на сумата, по решение на пострадалия, тя да бъде изтеглена от подсъдимия и да му бъде предадена, като вместо да предаде парите на пострадалия, ги задържал за себе си. За това му спомогнало обстоятелството, че създаденият в „платформа“ акаунт е на негово име и че той разполага с паролата за достъп до сметката, независимо от обстоятелството, безспорно установено по делото, че този акаунт е бил създаден само формално на името на подсъдимия поради това, че за разлика от пострадалия, е пълнолетен, с други думи създаването на този акаунт на негово име е имало само и единствено технически характер и не изразявало действителната воля на страните относно принадлежността и разпореждането със средствата, намиращи се по сметката на този акаунт. Така, чрез създаването на акаунта, се е целяло да се реализира договорената между подсъдимия и пострадалия дейност, а не като правно основание подсъдимият да придобие правото да се разпорежда със средствата в свой личен интерес, което в крайна сметка той е сторил, след като придобил на правно основание сумата от 1000лв., внесени от пострадалия Ж..

Не се намери за основателно и възражението за липса на умисъл у подс. Д. да осъществи престъпление по чл. 206 от НК. Правилно е било преценено, че у подсъдимия е налице изискуемия пряк умисъл за своенето на парите, като въззивният съд е изложил убедителни съображения в тази насока. Деецът е съзнавал, че по сметката в разкрития от него акаунт наличните средства не са негови, а принадлежат на друго лице, но това не му е попречило, в разрез с първоначалната уговорка с пострадалия, да изтегли парите на каса на /каса/ на 29.02.2016г. и да се разпореди с тях в свой личен интерес, без да ги върне на пострадалия, нещо повече-първоначално изобщо не уведомил Ж., че е изтеглил парите, а след това се опитал да прикрие този факт, твърдейки, че поради някаква грешка сумата се е загубила.

Нарушението на материалния закон е изведено в жалбата като последица от допуснатите според защитата процесуални нарушения, без да е предложена аргументация в тази насока. Поради това и ВКС намира, че при правилно установените по делото факти, на базата на надеждна доказателствена основа, материалният закон е бил приложен правилно.

В жалбата е направено искане за отмяна на присъдата на въззивния съд и постановяване на нова присъда от ВКС, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан. Искането очевидно не държи сметка за правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, каквато хипотеза в настоящия случай не е налице.

Предвид изложеното и на осн. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 17.12.2025г. на Софийски градски съд, постановена по внохд № 6080/2025г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: