Оправдаване за разпространение на наркотици поради процесуално недопустими доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 479

София, 10.11.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав: Председател: Бисер Троянов

Членове: 1. Весислава Иванова

2. Иван Стойчев

при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Максим Колев разгледа докладваното от съдия Троянов к.н.д. № 845 по описа за 2025 г.

Касационното производство е образувано по протест на Пловдивската апелативна прокуратура против въззивна присъда № 4 от 15.04.2025 г. по в.н.о.х.д. № 18/2025 г. на Пловдивския апелативен съд с касационни доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. В протеста се твърди, че материалният закон е нарушен, тъй като неправилно подсъдимият е оправдан за извършеното от него разпространение на наркотични вещества през 2021 г., следствие на неправилен анализ и оценка на доказателствения материал. Прави искане за отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Представителят на Върховната прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият И. М. С. и неговия защитник Н. Н. оспорват протеста и предлагат атакуваната въззивна присъда да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилия протест, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното:

С въззивна присъда № 4 от 15.04.2025 г. по в.н.о.х.д. № 18/2025 г. Пловдивският апелативен съд отменил първоинстанционната осъдителна присъда № 20 от 26.11.2024 г. по н.о.х.д. № 112/ 2024 г. на Кърджалийския окръжен съд и признал подсъдимия И. М. С. за невинен в това, че с две деяния, извършени на 22.01.2001 г. и на 07.12.2001 г. в [населено място] да е разпространил на Г. З. Й. и на А. И. К. високорискови наркотични вещества, съответно хероин с първото деяние и метамфетамин с второто, поради което го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 5 във вр. с чл. 26 от НК.

Касационният протест е процесуално допустим, подаден е в законовия срок, от легитимирана страна и срещу акт, подлежат на касационна проверка.

Разгледан по същество протестът е неоснователен.

Въззивният съд е извършил самостоятелна и задълбочена проверка на събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Обсъдил ги е съобразно действително вложеното в тях съдържание и не е заменил липсващите факти с предположения. Не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, както се твърди в протеста. Доказателственият анализ е правдив и убедителен.

Правилно апелативният съд изключил от доказателствата съвкупност показанията на полицейските служители К.С. и Кр. М., както и Кр. В. и Ив. А., чийто сведения са придобити в хода на оперативна (полицейска) беседа със задържаните по различно време Й. и К.. Съдът е съобразил забраната по чл. 118, ал. 2 от НПК (доп., ДВ, бр. 18/2024 г.), въвеждаща законова недопустимост на показанията на свидетели, провели разузнавателни беседи по реда на ЗМВР. Макар и процесуалната норма да е влязла в сила след разпита на полицейските служители през 2021 г., тя преурежда висящите наказателно-процесуални правоотношения и внася съществена промяна в процесуалните правила относно допустимостта на определени доказателствени средства. С влизането на новия закон в сила се забранява дадените от по-рано показания на свидетели, в които се съдържат сведения, получени в хода на разузнавателна беседа, да бъдат част от доказателствената съвкупност по делото, поради което те са процесуално недопустими.

Напълно законосъобразен е процесуалният подход на въззивната инстанция да оцени протоколите за обиск на задържаните Г. Й. и А. К. като извънпроцесуални документи, защото са изготвени преди образуване на наказателните производства спрямо всеки от задържаните. Основание за образуване на отделните досъдебни производства за държане на наркотици е първото действие по разследването (чл. 212, ал. 2 от НПК), започнало с разпит на свидетел. По този начин данните за намерени у Й. на 22.01.2021 г. и у К. на 07.12.2021 г. различни наркотични вещества останали извън доказателствената съвкупност, защото чл. 104 от НПК забранява присъдата да се основава на доказателства, които не са събрани по предвидения за това процесуален ред. По този начин полицейските служители, разследващият орган и прокуратурата предпоставили наличната доказателствена необезпеченост. Наркотичните вещества, които представляват предмета на престъпление, останали неприобщени като веществени доказателства по делото. С основание въззивният съд упрекнал органите на досъдебното производство, че не е известно както точно е експертно изследвано – намерените при полицейските обиски на Й. и на К. вещества или съвсем други, защото били предадени на разследващия орган от полицейски служители.

По този начин и следствие на непрецизната работа на държавни органи обвинението останало подкрепено само от улики, съдържащи се в сведенията на задържаните лица от кое лице закупили наркотици. При това, не са открити други преки доказателства, разкриващи обстоятелства от предмета на доказване – че подсъд. И. С. е продал по различно време на Й. хероин, а на К. метамфетамин. Обвинението е останало доказателствено необезпечено, защото не е постигнат необходимия за осъдителна присъда доказателствен стандарт: доказателствата по делото да формират категоричен, непоколебим и еднозначен извод за участието на подсъдимия в деянието, за което е обвинен. С наличния доказателствен обем не са изключени и други версии за авторството на дейнието, както и за мотивацията на осъдените Й. и К. да посочат подсъдимия като продавач (дилър).

При така изложените мотиви ВКС намира протестираната присъда на въззивната инстанция за правилна и законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила за анализ и оценка на доказателствата.

Усилията на апелативния съдебен състав да представи противоречия в показанията на свид. Г. Й. относно количеството на заявеното от него и реално изследвано наркотично вещество са неубедителни, а съпоставката на показанията му с други негови, но по друго вече приключило наказателно производство е крайно недопустимо от процесуална страна. Предвид изхода на делото процесуалното нарушение на решаващия съдебен състав не налага задължителна отмяна на съдебния акт.

При така изложените мотиви ВКС намери протестираната оправдателна присъда на Пловдивския апелативен съд за правилна и законосъобразна, постановена в съответствие с процесуалните изисквания и правилно приложен материален закон. Съдебният акт следва да се потвърди, а касационния протест като неоснователен да остане без правни последици.

Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 4 от 15.04.2025 г. по в.н.о.х.д. № 18/2025 г. на Пловдивския апелативен съд, н.о. ІІ.наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.