Обезщетение за неимуществени вреди на баба и дядо при смърт на внук

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди * активна легитимация на ищец

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50116

Гр. София, 23.04.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

При участието на секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА

Като изслуша докладваното от съдия ПЕТЯ ХОРОЗОВА

търг. дело № 1725/2022 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД с ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 689 от 11.05.2022 г. по в. гр. д. № 2279/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 -ти състав, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 900612 от 29.04.2021 г. по гр. д. № 109/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград застрахователното дружество е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на К. Н. Г. и К. Г. Г. по 30 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на техния внук К. Н. Г., настъпила в резултат на ПТП от 05.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 18.07.2018 г., до окончателното им изплащане.

В касационната жалба се излага, че въззивното решение е неправилно на основание чл. 281, т. 3 ГПК – незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се изводът на въззивния съд, че ищците са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния внук с доводи, че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение по изключение, съобразно Тълкувателно решение № 1 от 21.06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, напротив – събраните по делото доказателства установяват съществуването на нормални, традиционни, обичайни семейни отношения между ищците и починалия им внук, както и наличието на естествена емоционална реакция при неговата загуба, които не са достатъчни за доказване на активната им легитимация като правоимащи лица. Допълнително се сочи, че тъй като процесното ПТП е настъпило преди приемане на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с което се разширява кръгът на лицата с право да получат обезщетение, постановките му не намират приложение в случая. Като незаконосъобразен се квалифицира и изводът в обжалваното решение за неприложимост на разпоредбата на § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ. Освен това се излагат оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД при определяне размера на обезщетенията, както и за неприлагане на императивната разпоредба на чл. 6 ЗМДВИП, освобождаваща длъжника от последиците на забавата за определен със закона срок. Моли се за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и за постановяване на друго по същество, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени в цялост, евентуално – за разликата над 5 000 лв. за всеки от ищците, ведно с присъждане на разноските за всички инстанции.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещните по касационната жалба страни – К. Н. Г. и К. Г. Г..

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, в съответствие с чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд се е основал на задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, според които материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди.

Воден от тези принципни постановки на посочения акт на нормативно тълкуване, съставът на Софийския апелативен съд е приел, че събраните гласни доказателства и приетата по делото психологическа експертиза установяват изключително силни морални страдания на ищците, довели до необратими по тежест последици и породени от следното: Починалият още от раждането си е живял под един покрив с баба си и дядо си; те постоянно са полагали грижи за него и са имали силна емоционална връзка помежду си; починалият бил кръстен на дядо си, бил любим внук и след неговата смърт възрастните хора били сломени, психически сринати, за което свидетелстват и изводите на експертизата, определяща тежестта на проявените при тях симптоми като разстройство в адаптацията, невъзможност да се справят с травмата, тревожност и изолираност от останалия свят, емоционална лабилност, което състояние не е преодоляно и към момента на освидетелстването им през 2021 г. Всички тези установени по делото обстоятелства във връзка с тежкото емоционално и психическо състояние на ищците обосновават според решаващия съд извод за трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и загиналия им внук, когото са отглеждали от най-ранна детска възраст в общ дом като едно семейство, затова понесените от тях страдания са особено тежки като интензитет и продължителност. Създалите се отношения на близост и силна привързаност между ищците и техния внук не са били прекъсвани през целия им живот до настъпване на трагичния инцидент, което обосновава и установената психична и физическа реакция на смъртта му – влошено здраве, трайни неблагоприятни последици за психиката – особено при ищцата, която била сломена до степен да посегне на живота си (по показания на свидетелката Д.).

Въззивният съд е отчел, че за типичното българско семейство, което споделя общ дом с по-възрастни родители, създаването на отношения на обич, привързаност и уважение е характерно и присъщо, както и че в случая отношенията между пострадалото лице и ищците не могат да се окачествят като заместваща родителска грижа в житейски ситуации на починал или отсъстващ родител. Същевременно обаче установената при ищците остра физическа и психическа реакция на смъртта на внука им като интензивност и продължителност свидетелства за особено близка връзка между тях, надхвърляща обичайната и обосноваваща материалната им легитимация.

С оглед горното съдът съд е приел, че съдържанието на установената по делото емоционална връзка и тежестта на понесените вреди налагат извод, че е справедливо да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. и ищците да получат обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди.

Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на спора правен въпрос относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на причинена смърт на близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, по който настоящият съдебен състав намира следното:

Според Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, надлежно цитирано и от въззивния съд, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. С тълкувателното решение е обявено за изгубило сила Постановление № 2 от 30.11.1984 г. на Пленума на Върховния съд, според което кръгът на лицата с право на обезщетение е определен изчерпателно с Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях – ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). По отношение на бабите / дядовците и внуците е прието, че само формалната връзка на родство с починалия не е достатъчна, за да им бъде признато право на обезщетение. За да получат обезщетение, тези лица следва да докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях и починалия е станала толкова силна, че те търпят от неговата смърт морални болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тези отношения на родство и от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. за обезщетяване само на най-близките на починалия.

Посочените разяснения мотивират извод, че обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смърт на близък, попадащ извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. То следва да бъде преценявано във всеки казус, но ориентир за съществуването на това изключение е наличието на привързаност между починалия и претендиращия обезщетението, която надхвърля формалното родство и съпътстващите го отношения на разбирателство, взаимна обич, духовна близост, емоционална и материална подкрепа. Такава близост се поражда в резултат на тежки и извънредни житейски ситуации, обуславящи нуждата от по-интензивно общуване между починалия родственик и претендиращия обезщетение и от изграждане на връзка, по-здрава от обичайната за съответния вид родство, например поради заместващата грижа, полагана за пострадалия от бабата и дядото вместо от родителите. В този смисъл са постановените множество съдебни актове по реда на чл. 290 ГПК - решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 92/2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на II т. о., решение № 17/2021 г. по т. д. № 291/2020 г. на II т. о., решение № 60070/2021 г. по т. д. № 904/2020 г. на I т. о., решение № 33/2022 г. по т. д. № 377/2021 г. на I т. о., решение № 50020/2023 г. по т. д. № 1439/2022 г. на I т. о. и др., разрешенията по които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав.

Обжалваното въззивно решение се отклонява от посочената по-горе задължителна и казуална практика на ВКС, поради което се преценява като необосновано и постановено при допуснато нарушение на материалния закон.

Основателни са оплакванията на касатора, които не са били споделени от въззивната инстанция, че от събраните доказателства не се установява да е налице изключителност на връзката между прародителите – настоящи ищци и техния загинал в резултат на пътно-транспортното произшествие 20-годишен внук, каквато се изисква съобразно цитираното тълкувателно решение. Напротив, фактите по делото сочат за съществуването на нормални, традиционни, обичайни семейни отношения помежду им и наличието на естествена, макар и силна емоционална реакция при неговата загуба. От гласните доказателства е установено, че ищците и техният внук К. са живеели в една къща, заедно с родителите на К. и неговата сестра. Отношенията им били много топли, основани на взаимна привързаност, обич и грижа. По делото липсват данни ищците да са упражнявали грижите по отглеждането на К. до неговото пълнолетие вместо родителите му, включително поради тяхно отсъствие, болест или незаинтересованост. Не се установяват и никакви други извънредни обстоятелства, респективно тежки житейски ситуации, въз основа на които връзката между пострадалото лице и неговите баба и дядо да придобие изключителен характер и така да надхвърли традиционната за българския бит и душевност силна емоционална близост между роднини от няколко поколения, споделящи общо домакинство. Действително ищците, както и цялото семейство са преживяли тежко загубата на К. с всички съпътстващи смъртта на близък негативни емоции – ужас, скръб и мъка от преждевременната и безсмислена кончина на млад човек, с последващи прояви на лабилност, отчужденост, липса на радост и наслада от живота, невъзможност за справяне със ситуацията и пр. Съгласно заключението на вещото лице – психолог всички членове на семейството са претърпели първоначално остра стресова реакция, а към момента на изследването състоянието им покрива белезите на разстройство в адаптацията – протрахирана депресивна реакция. Независимо от субективната психична реакция, еднаква за родителите, сестрата и прародителите на пострадалото лице, няма основание за поставяне на знак за равенство в активната им материалноправна легитимация, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява между ищците и техния внук приживе да е съществувала особено близка духовна и емоционална връзка, съобразно очертаните по-горе критерии, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС. С оглед данните по делото съдът намира, че в случая засилените негативни реакции на ищците са в резултат на младата възраст на пострадалия и внезапността на травмиращото събитие, а не поради изключително силната привързаност, надхвърляща по съдържание връзката, характерна за съответния тип родство.

Предвид изложеното и тъй като няма необходимост от извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, след отмяната на неправилното въвзивно решение спорът следва да се реши по същество, като предявените искове се отхвърлят.

При този изход на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 1 950 лв. за всички инстанции.

Така мотивиран и на основание чл. 293 ГПК съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 689 от 11.05.2022 г. по в. гр. д. № 2279/2021 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 -ти състав, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 900612 от 29.04.2021 г. по гр. д. № 109/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на К. Н. Г. и К. Г. Г. по 30 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на техния внук К. Н. Г., настъпила в резултат на ПТП от 05.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 18.07.2018 г.; като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на К. Н. Г. с ЕГН [ЕГН] и К. Г. Г. с ЕГН [ЕГН] срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения от по 30 000 лв. за неимуществени вреди, търпени от смъртта на техния внук К. Н. Г., настъпила в резултат на ПТП от 05.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2018 г.

ОСЪЖДА К. Н. Г. с ЕГН [ЕГН] и К. Г. Г. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД с ЕИК[ЕИК], [населено място], сумата 1 950 лв. (хиляда деветстотин и петдесет лева), представляваща сторени разноски и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК за всички съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: