Обезщетение за неимуществени вреди на внук при смърт на дядо при ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * неимуществени вреди * материалноправна легитимация на ищеца * застраховка "гражданска отговорност"

Р Е Ш Е Н И Е

№ 185

София, 12.11.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

При участието на секретаря: А. Йорданов

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 668/2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

ЗД „Бул инс“ АД, [населено място] е подал касационна жалба срещу решение №1221 от 02.11.2023г. по т.д.1283/23г. на Софийски апелативен съд.

Касаторът, чрез пълномощника си –адв. Ал. И. e изложил подробни оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е развил разбирането си за неправилност на решението, поради това, че не е установена материалноправната активна легитимация на ищеца да търси обезщетение за причинени вреди от смъртта при ПТП на Г. И. – негов дядо, тъй като е извън кръга на лицата, на които е принадлежно правото за такова обезщетяване, а не е доказал, че попада в изключенията визирани с ТР ОСНГТК № 1 /16г.

Ответникът по касация- Д. А. А., действащ чрез своята майка и законен представител – Б. Г. А., чрез пълномощника си- адв. С. Н. е на становище, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е отменил решение №114 от 09.01.2023г. по гр.д. 14477/21г. на СГС за отхвърляне на иска по чл.432 КЗ за сумата от 30 000лв. и по същество е осъдил „Бул инс“АД, [населено място] да заплати на Д. А. А. тази сума, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Б. И. при ПТП на 01.06.2020г. За да постанови този резултат, въззивният съд изключително лаконично и без обосноваване с конкретни събрани по делото доказателства е приел, че родителите на ищеца били разделени фактически и поради това същият е живял с дядо си. Така „свидетелите установили конкретната емоционална връзка“ и следвало да се приеме, че „ специалните предпоставки по ТР № 1 /18г. на ВКС“ се явявали доказани в процеса. Посочено е също така кратко, че ищецът който е бил към момента на ПТП на 8 години „действително бил претърпял неимуществени вреди, което следвало да се презюмира във всяка хипотеза като настоящата“. Без да бъдат изложени други мотиви е определено обезщетение в размер на 30 000лв.

С определение №1790 от 27.06.2024г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса- „Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки лица на лицата извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд“.

Налице е противоречие между даденото от въззивния съд разрешение на така поставения въпрос с разрешенията на ТР ОСНГТК № 1 /16г. С тази задължителна практика е прието, че за да е установено основание да бъде приложено изключението, с оглед очертания от ППВС № 4/61 и ППВС№5/69 кръг лица, които следва да бъдат обезщетени, трябва да бъдат доказани от ищците отношения извън обичайните в семейството, считани за традиционни за българското общество. Изключение, според даденото от ОС НГТК разрешение е само в хипотези, при които поради конкретни житейски обстоятелства тази привързаност е надхвърлила обичайните си рамки на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и поради това е довела при смъртта на близкия до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка. С ТР ОСНГТК №1/16г. е разяснено още, че за да се изостави възприетото от Пленума на ВС за изчерпателно определяне на лицата с право на обезщетение, се съобразяват и произтеклите от присъединяването на Република България към Европейския съюз задължения за синхронизиране на българското законодателство с европейското. Така са обсъдени Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета и е достигнат извода, съставляващ и указание към съдилищата,че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление No 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение, както вече бе посочено - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи

особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за

действително претърпени неимуществени вреди наред с най-близките на

починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от

неговата смърт.

Както вече бе отбелязано, с обсъжданото тълкувателно решение изрично е очертана хипотезата, при която е разширен кръга правоимащи лица за обезщетяване на вреди при непозволено увреждане, произтичащи от ПТП, като е прието, „че в традиционните за българското общество семейни отношения между роднини от по-далечен кръг, могат да бъдат част от най-близкия родствен и семеен кръг, „поради което и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, моралнаподкрепа, духовна и емоционална близост. Поради конкретни житейски обстоятелства привързаността може да е станала толкова силна, че е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия

родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е

достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо

вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е

понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен

обосновават основание да се направи изключение от разрешението,

залегнало в постановления No 4/61 г. и No 5/69г. на Пленума на ВС - че в

случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на

починалия.“

Тези указания, приложени към разглеждания случай, предполагат съдът да извърши мотивирана преценка дали е налице очертаната като изключение от правилото хипотеза, с оглед осъщественото от ищеца доказване.

В случая, въззивният съд неправилно е възприел фактическата обстановка и доказаното по спора. Фактически невярно е приетото за наличие на множество свидетелски показания, които според състава установявали наличие на предпоставки,обосноваващи приложение на обсъденото тълкувателно решение. Осъщественото от ищеца доказване е ограничено единствено до свидетелските показания на свидетелката Г. Л., негова родственица - първа братовчедка на неговата майка. Тези гласни доказателства непоследователни и основно обсъждащи грижите за брата на ищеца, не установяват изключителност на връзката между ищеца / на 8 години към момента на ПТП/ и неговия дядо. Свидетелката сочи че не знае от кой момент родителите на Д. са се разделили/ въпреки, че в противоречие с това си твърдение сочи, че тази раздяла е настъпила с раждането на ищеца/. Разказва, че родителите са се преместили като семейство в къщата на дядото и са живеели там, като са работили. Посочва, че майката е полагала грижи за децата, но и бащата е полагал такива грижи като ищеца е наричал него „ татко“ , а не починалия. Тези доказателства изчерпват осъщественото доказване, като липсват каквито и да било данни за това, че родителите на малолетното дете са били разделени към момента на ПТП и въобще че са разделени. Липсват доказателства, че дядото е издържал детето и е заместил неговия баща / установено е обратното/. Т.е. липсват каквито и да било доказателства за твърдяната заместваща грижа на пострадалия спрямо ищеца. Съдът, обаче не се е позовал и на обсъденото оскъдно доказателство, а само безкритично е възприел за доказано твърдението в исковата молба за изключителност на връзката между починалия и ищеца, без анализ на тези обстоятелства и противоречия. Съдът не е съобразил изобщо, че липсват каквито и да било доказателства за отношения различни от обичайните на привързаност и подкрепа. Още повече, че ищецът, предвид ранната му възраст, не е установил и това да е понесъл по-тежко отколкото при обичайните такива случаи смъртта на дядо си, липсват данни и това да е довело до особени преживявания, рефлектиращи травмиращо върху целият му по-нататъшен живот. Други, освен обсъденото доказателство, не са събрани по отношение на активната материалноправна легитимация на ищеца.

При тези фактически данни, се налага извод, че безспорно са установени само нормалните обичайни отношения между ищеца и неговия дядо. Поради това и отношенията на обич и привързаност, както и тъгата и непреодолимостта на загубата е естествено състояние при внезапната смърт, на близък. В обжалваното решение липсва мотивиране на различна връзка, която фактите по спора да установяват, тъй като свидетелските показания, необсъдени от съда установяват, че отношенията между ищеца и починалия съставляват обичайните отношения на привързаност и не ги определят като попадащи извън кръга очертан от двете цитирани постановления на Пленума на ВС. Следователно, като е приел, доказаност за връзка между ищеца и починалия, надхвърляща нормалните отношения на привързаност съдът е постановил акта си в противоречие с разгледаната задължителна практика на ВКС. При установена липса на материалноправна легитимация, решението, следва да бъде отменено така както е обжалвано и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени за сумата 30000лв.

По тези мотиви и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №1221 от 02.11.2023г. по гр.д.1283/23г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение №114 от 09.01.2023г. по гр.д. 14477/21г. на СГС за отхвърляне на иска по чл.432 КЗ за сумата от 30000лв. по същество е осъден „Бул инс“АД, [населено място] да заплати на Д. А. А. тази сума – съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Б. И. при ПТП на 01.06.2020г., както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. А. А., действащ чрез своята майка и законен представител Б. Г. А. против ЗД „Бул инс“АД, [населено място] иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сума от 30 000лв, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Б. И. при ПТП на 01.06.2020г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: