Определяне на режим на лични отношения на бащата с децата

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 307

гр. София, 26.05.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Чолакова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3414 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Касационното производство е образувано по жалба на ответника по делото Б. К. Т., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. Л. М. срещу решение № 455/18.04.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 350/2025 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстнционното решение № 565/03.11.2024 г. по гр. дело № 497/2024 г. на Асеновградския районен съд (АРС), е изменен определеният с решение № 270/03.07.2020 г. по гр. дело № 674/2020 г. на АРС, режим на лични отношения между бащата – жалбоподателя Б. Т. и децата Б. Б. Т. и К. Б. Т., както следва: бащата ще има право да вижда и взима децата всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца, начиная от 18 ч. в петък до 19 ч. в неделя, с преспиване при бащата; както и 10 дни през месец юли и 10 дни през месец август, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; за времето през лятото, през което майката ще ползва платения годишен отпуск, но не за повече от един месец, бащата няма да се ползва от дните за лични контакти с децата през втория и четвъртия петък, събота и неделя; в четните календарни години децата ще бъдат при бащата през времетраенето на коледните празници, а през нечетните календарни години децата ще бъдат при бащата по време на великденските празници; независимо при кого от двамата родители са децата в съответния момент, те имат право да присъстват и участват в личните празници на всеки от родителите, както и на бабите и дядовците си; в случай, че бащата не може да вземе децата при себе си по здравословни причини (например, но не ограничено до болест, необходимост от операция или престой в болнично заведение), той има право да вземе децата за времето, което е пропуснал, през който и да е следващ уикенд в рамките на календарната година; изменен е и размерът на издръжката, която касаторът-ответник Т. заплаща на двете си деца.

С постановеното по делото определение № 6051/31.12.2025 г. по реда на чл. 288 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допуснато само в частта относно режима на лични отношения между бащата (касатора) Б. Т. и двете деца на страните по делото – Б. и К. Т..

В касационната жалба, по отношение на тази част от въззивното решение се сочат всички касационни основания по чл. 281 от ГПК. Поддържа се, че решението е частично нищожно, поради абсолютна неразбираемост и противоречие със свръхповелителни правни норми – в частта, с която е постановено, че независимо при кого от двамата родители са децата в съответния момент, те имат право да присъстват и участват в личните празници на всеки от родителите, както и на бабите и дядовците си. Излагат се и оплаквания, че въззивното решение е недопустимо – включително в допуснатата до касационно обжалване част, като постановено по иск, предявен от ненадлежна страна – майката, вместо от децата, както и като постановено по непредявен иск по чл. 128 от СК. При условията на евентуалност се поддържат и оплаквания за неправилност на тази част от решението, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. В откритото съдебно заседание и в писмена защита, също чрез адв. М., касаторът поддържа оплакванията и доводите си за недопустимост, евентуално – за неправилност на допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение.

Насрещната страна – ищцата Х. К. не е подала отговор на касационната жалба, не заявява становище по нея и в откритото съдебно заседание, в което не се явява и не изпраща представител.

С посоченото по-горе определение № 6051/31.12.2025 г. касационното обжалване е допуснато на следните основания: 1) на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК – с оглед извършването на касационната проверка относно процесуалната допустимост на въззивното решение в частта му, с която в режима на лични отношения между бащата и двете деца е включено присъствие и участие на децата в личните празници на бабите и дядовците им, и конкретно – дали тази част е постановена по непредявен иск по чл. 128, ал. 1 от СК; и 2) на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос относно необходимото съдържание на въззивното решение и извършваната от съда преценка на конкретните обстоятелства, имащи отношение към най-добрия интерес на детето при определянето на режима на личните отношения с неупражняващия родителските права родител.

По поставения правен въпрос е налице трайно установена практика на ВКС, в която е разяснено следното: Въззивния съд е съд по съществото на спора, формира вътрешното си убеждение въз основа на всички относими и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред в производството пред първата и втората инстанция. За да вземе решение, въззивният съдът трябва сам да установи всички релевантни обстоятелства и като обсъди подробно, ясно и задълбочено всички данни по делото, да формира свои фактически и правни изводи, въз основа на които да достигне до крайно заключение и произнасяне по спора. Съдът е длъжен да даде отговор на всички доводи и възражения на страните, като ясно и точно изложи съображения по тях. Обосновката му следва да се основава на формално-валидни умозаключения – изводите и заключенията трябва да са логически следствия от дадени условия (предпоставки). Решение, в което съдът формира вътрешното си убеждение без да се съобрази с правилата на формалната логика, опита и научното знание, е необосновано и съставлява нарушение на съществени процесуални правила. Мотивите на съдебния акт задължително трябва да съдържат отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване. Мотивирането на съдебния акт е и гаранция за справедлив съдебен процес. Когато се произнася по въпроси в интерес на дете, каквито са и производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, въззивният съд не е обвързан формално от оплакванията, доводите и становищата на страните по делото. В тези производства, включително при вземане на решение за режима на лични отношения с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, съдът следва да съобрази в тяхната съвкупност множество обстоятелства от най-разнообразно естество, които са от значение за защитата във възможно най-голяма степен на интересите на детето, за което съдът следи служебно. Най-съществените от тези обстоятелства, именно като критерии за извършването на служебната преценка от съда с оглед защитата интересите на детето, са примерно посочени в ППВС № 1/12.11.1974 г., чл. 59, ал. 6 (предишна ал. 4) от СК, § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, но без те да са изброени изчерпателно, нито са степенувани в строго определен ред. В решението си съдът следва да обсъди и да вземе предвид желанията и интересите на родителите, но не е обвързан и не е длъжен да се съобразява с тях, а следва да разреши спора между родителите на базата на задълбочена, всестранна и комплексна преценка на всички събрани по делото доказателства и на цялата съвкупност от всички конкретно установени от тях обстоятелства, които са от значение в конкретния случай за максималната защита на интересите на детето. В тази връзка съдът следва да съобразява, че право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. Осъществяването на лични контакти на детето с родителя, при когото то не живее, никога не е в негова вреда, стига поведението на родителя да не е рисково. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулират комуникацията между родителите, когато те трябва да вземат общо решение за детето, като отново се изхожда изключително от интереса на детето – с оглед спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му, а при необходимост да се предвиди преходен период или професионална помощ от експерт за осъществяването му, включително и предписание на други подходящи защитни мерки, когато това е необходимо.

При извършената служебна проверка съдът намира, че въззивното решение е валидно. Неоснователно е оплакването на касатора за нищожност на същото в частта му, с която е постановено, че независимо при кого от двамата родители са децата в съответния момент, те имат право да присъстват и участват в личните празници на всеки от родителите, както и на бабите и дядовците си. От доводите на касатора не става ясно какво разбира той под „противоречие със свръхповелителни правни норми“, като в тази връзка не сочи никоя конкретна разпоредба от нормативен акт. При извършената служебна преценка съдът не установи подобно противоречие, което да обуслови нищожност на съдебния акт, респ. – на сочената от жалбоподателя част от същия. Несъстоятелни са и доводите на касатора за абсолютна неяснота и неразбираемост на тази част от решението. Личните празници на майката – рождения и имения й ден са установени по делото – 24 и 25 декември; същото се отнася и за рождения и имения ден на бащата – 17 март и 2 май. Несъмнено, на страните, които са бивши съпрузи, са известни бабите и дядовците на децата (бабата по майчина линия е разпитана и като свидетел по делото); дори на касатора да не са известни техните лични празници – рождени и имени дни, те са лесно установими. Неяснотата относно периода от време, в който децата имат право да присъстват и участват в личните празници на всеки от родителите си, не е толкова съществена, че да обуслови нищожност на тази част от решението, а е от значение за преценката за правилност.

Неоснователни са и оплакванията и доводите на жалбоподателя за процесуална недопустимост на въззивното решение в частта му, допусната до касационен контрол – относно режима на лични отношения, като постановено (според касатора) по недопустим иск, предявен от ненадлежна страна – майката, вместо от децата. В правната доктрина и в съдебната практика никога не е имало съмнения и колебания, че във всички съдебни производства по спорове за упражняване на родителски права (чл. 59, чл. 127, чл. 127а от СК) страни са родителите, а не детето, респ. – не то, а всеки от неговите родители разполага с процесуалната възможност да иска от съда да разреши такъв спор между тях, както и да измени, при промяна в обстоятелствата, вече постановени с влязло в сила решение мерки, свързани с упражняването на родителските права, включително и режима на лични отношения между детето и родителя, който не осъществява непосредствено грижите за него. В случая това право на иск по чл. 59, ал. 9 (в последната редакция – ал. 11) от СК е надлежно упражнено от майката на двете деца.

Основателно е обаче касационното оплакване на жалбоподателя, че в частта му, с която в режима на лични отношения между него и двете деца е включено присъствие и участие на децата в личните празници на бабите и дядовците им, въззивното решение е недопустимо, като постановено в тази част по непредявен иск по чл. 128, ал. 1 от СК. Производството по чл. 128, ал. 1 от СК е самостоятелно производство по спорна съдебна администрация, в което съдът решава необходими ли са мерки относно осъществяването на лични отношения на дядото и бабата с внуците, какви по вид, с каква продължителност и при нужда – какви са подходящите защитни мерки за осигуряване на изпълнението им. Мерките за лични отношения по чл. 128, ал. 1 от СК не са посочени конкретно, но са подобни на тези, които се определят между родители и деца – аргум. от чл. 128, ал. 2 от СК. Всеки от дядовците и бабите на детето разполага с процесуалната възможност да иска от съда да определи такива мерки за лични отношения, като с това право разполага и детето – чл. 128, ал. 1 от СК. В случая никой от дядовците и бабите на децата не е предявил такъв иск по чл. 128, ал. 1 от СК, нито пък такъв е предявен от децата. Действително, исковата молба е подадена и подписана както лично от майката, така и в качеството й на представител по закон на малолетния Б. и с попечителското й съгласие за непълнолетния К. (които, както вече беше изяснено, не са страни по спора между родителите относно режима на лични отношения с бащата), но в исковата молба липсват каквито и да било твърдения да са препятствани от някого и по някакъв начин личните отношения между децата и техните баби и дядовци, като липсва и искане (петитум) за определяне от съда на мерки за такива отношения. Не съставлява такава мярка включването в рамките на предложения от страна на майката с исковата молба режим на лични отношения между бащата и децата, тяхното присъствие и участие в личните празници, не само на родителите, а и на бабите и дядовците им. Следователно, при липсата на предявен иск по чл. 128, ал. 1 от СК или на влязло в сила съдебно решение, постановено по такъв иск (относно последната хипотеза – решение № 774/19.12.2025 г. по гр. д. № 706/2025 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и цитираната в него практика на ВКС), включването от съда в режима на лични отношения между бащата и децата, на присъствие и участие на децата в личните празници на бабите и дядовците им, се явява процесуално недопустимо, поради което въззивното решение и потвърденото с него първоистанционно решение следва да бъдат обезсилени в тази недопустима част.

В останалата допусната до касационно обжалване част, въззивното решение е процесуално допустимо, но неправилно.

Макар правилно да е установил правнорелевантните факти от събраните по делото доказателства, при произнасянето си относно режима на личните отношения между бащата и двете деца въззивният съд – в противоречие с възприетото по-горе разрешение на поставения по делото правен въпрос, не е извършил дължимата задълбочена, всестранна и комплексна преценка на конкретните обстоятелства по делото, с оглед осъществяване на правомощието си служебно да следи за опазването и закрилата на интересите на двете деца на страните. Вместо това напълно необосновано и бланкетно окръжният съд е посочил, че приетият от първоинстанционния съд режим съответства на интереса на децата, че е достатъчно разширен и позволява да се поддържа емоционалната връзка на децата с бащата и участието им в живота и на двамата родители и техния разширен семеен кръг. Несъобразен с интересите на децата и с установените по делото обстоятелства е и единственият лаконичен конкретен коментар на въззивния съд, че предвид опитите на бащата да ограничава контактите на децата с майката докато са при него, престоят им при бащата през лятото на два пъти от по 10 дни е достатъчен и не би довел до твърде продължително прекъсване на контактите между децата и майката, с която те имат изградена силна емоционална връзка. Както сам окръжният съд е установил от гласните доказателства и от изслушването на по-голямото дете К., налице са не само опити, а и прекъсване за продължителни периоди от време на свободния контакт по телефона между майката и децата, докато те са при бащата, който не им е давал да й се обаждат. Това нарушение от страна на бащата на правата и интересите на децата и на майката, обаче не би могло да се преодолее чрез разпокъсването и определянето на два по-кратки – 10-дневни периода на личните контакти на бащата с децата през лятото, както е приел въззивният съд, а чрез включването в режима на подходящи защитни мерки – изрично задължаване и на двамата родители да осигуряват на децата си, докато са при всеки от тях, нормален ежедневен контакт по телефона или по интернет с другия родител. Основателни са и оплакванията на касатора, че в мотивите към въззивното решение не е даден отговор на доводите му във въззивната жалба, като в тази връзка въззивната инстанция не е съобразила и че с потвърденото от нея първоинстанционно решение безкритично, изцяло и буквално е възпроизведен режимът, предложен с исковата молба на майката. Така възприетият и от въззивния съд режим на лични отношения е непрецизен и недостатъчно подробно разписан, което – при установените по делото силно влошени отношения между двамата родители и липсата на нормална комуникация между тях, би довело до нови конфликтни ситуации, което по никакъв начин не е в интерес на децата. В постановения от окръжния съд режим не е регламентирано мястото на предаване на децата за осъществяването на личните контакти с бащата, не е посочено и времето на предаването за контактите през лятото и по време на коледните и великденските празници. Режимът не е съобразен и с училищните занятия на двете деца. Основателни в тази връзка са и оплакванията на жалбоподателя, че в частта от режима, с която е постановено, че независимо при кого от двамата родители са децата в съответния момент, те имат право да присъстват и участват в личните празници на всеки от родителите си, е налице неяснота относно периода от време, в който децата ще присъстват и участват в тези лични на родителите празници, като и последните не са посочени като дати. Неясно и неопределено по време са регламентирани и случаите, когато бащата не може да вземе децата по здравословни причини – той да има право да ги вземе „през който и да е уикенд в рамките на календарната година“, като е неясно и така посочената „компенсация“ дали се отнася само за личните контакти във всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца, или и за посочените в режима официални и лични празници.

Като не е съобразил гореизложеното и като не е извършил дължимата служебна преценка относно защитата на интересите на двете деца при регламентацията на режима на лични отношения между тях и баща им, въззивният съд е постановил неправилно решение – в частта му, допусната до касационно обжалване, която не е процесуално недопустима съобразно изложеното по-горе. В тази негова неправилна част въззивното решение следва да се отмени и тъй като допуснатите от окръжия съд нарушения на процесуалния и на материалния закон не налагат повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът между страните относно регламентацията на режима на личните контакти между бащата и двете деца следва да бъде разрешен по същество от настоящата касационна инстанция.

За да се съхранят пълноценно отношенията и емоционалната връзка от страна на малолетния Б. и непълнолетния К. както към майка им, която упражнява родителските права и полага ежедневните грижи за тях, така и към баща им, съдът намира, че интересът на децата налага да се запазят личните контакти на децата с преспиване при бащата всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца. Тези регулярни ежемесечни контакти през седмица са установени и се осъществяват още от 2020 г. – съгласно споразумението по чл. 51 от СК, одобрено с влязлото в сила бракоразводно решение от 03.07.2020 г. на АРС, като никоя от страните по делото няма никакви възражения по тях. На децата и бащата следва да се осигури възможност да са заедно и за по-продължителни периоди от време, което е най-подходящо по време на големите ученически ваканции – всяка лятна ваканция в продължение на 20 последователни дни, както и през година – в нечетните и в четните календарни години, съответно – по време на пролетната ваканция, респ. – на коледната ваканция, обхващаща коледните и новогодишните празници; възможно най-равномерно всеки от двамата родители следва да е заедно с децата и по време на по-продължителните великденски празници, като се съобрази и обстоятелството, че в някои години те съвпадат с пролетната ученическа ваканция. Същевременно следва да се осигури възможност за майката да е заедно с децата на всеки неин рожден и имен ден – 24 и 25 декември, които съвпадат с първите два дни от коледната ваканция, както и през всяка лятна ваканция – по време на нейния платен годишен отпуск – също за 20-дневен период без прекъсване. Бащата също следва да е заедно с децата на своя рожден и имен ден – 17 март и 2 май, но без да се нарушава редовното присъствие на децата в училище. Предвид силно влошените отношения между страните, те не биха могли да празнуват съвместно и личните празници на децата си (рождения и имения ден на К. – 24 юни и 21 май, и тези на Б. – 22 и 6 януари), поради което децата следва да имат възможност да ги празнуват с всеки от двамата си родители – през година (в нечетните и в четните календарни години). Също предвид непримиримите отношения между двамата родители и недостатъчната комуникация между тях, режимът следва да е максимално подробно и ясно разписан, като бъдат регламентирани мястото и времето на предаването на децата, което следва да е съобразено и с техните училищни занятия, като същевременно се даде възможност в определени граници и двамата родители да ги определят – по пътя на добросъвестно постигнато общо съгласие между тях, съобразявайки се изключително и най-вече с интересите на децата – с оглед конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. Както беше посочено и по-горе, съдът намира, че в интерес на децата е и всеки от двамата родители да бъде изрично задължен с настоящото решение, да осигурява на децата си, докато са при него, нормален ежедневен контакт по телефона или по интернет с другия родител.

Съдът намира, че режимът, разписан с настоящото решение съобразно гореизложеното, във възможно най-голяма степен осигурява закрила на интересите на малолетния Б. и на непълнолетния К., включително – възможно най-пълноценна връзка и с двамата им родители. Именно с оглед постигането на тази цел, и двамата родители следва да положат максимални усилия, за да изгладят и преодолеят разногласията помежду си относно собствените им деца, като осъзнаят, че това в най-пълна степен би осигурило спокойствието и благополучието им. За това е необходимо и двамата родители стриктно да спазват предписанията на съда за осъществяването на личните отношения между бащата и двете деца. При разногласия родителите следва да търсят първо пътя на диалога и консенсуса помежду си, а ако това е необходимо – и услугите на Дирекция „Социално подпомагане”. Разбира се, при проява на добросъвестност и при изрично споразумение за това между двамата родители, в интерес на децата ще е те да има контакти с бащата или с двамата родители едновременно, и в дни/периоди и на места, извън тези по определения от настоящата инстанция режим. В тези случаи обаче родителите следва да съобразяват, че това не трябва да нарушава нормалното обучение на децата в училище и другите им занимания, както и тяхната пълноценна почивка.

Наред с горното, предвид установените по делото прояви на обидно и грубо отношение на бащата към непълнолетния К., и последвалото от това нежелание от страна и на двете деца да осъществяват по-продължителни контакти с него, съдът намира за нужно да обърне внимание на бащата, че следва да осъзнае, че доверието на децата към него може да бъде градено единствено чрез личния му – именно бащински подход към тях при осъществяването на срещите им. В тази връзка бащата следва да приеме обстоятелството, че К. вече е пораснал и занапред най-вече сам ще взема решенията в своя живот, поради което бащата не следва да му налага своето мнение, още по-малко – по груб и обиден за сина му начин, а следва да контактува с него като с възрастен. При установените по делото обстоятелства, той следва да преосмисли и бъдещото си поведението спрямо по-малкия си син Б.. Бащата също така следва да преодолее силно негативното си отношение към майката, за да могат двамата родители, макар и разделени, но по пътя на диалога помежду си – поне относно собствените си деца, да продължат да бъдат техни пълноценни родители, което е от изключителен интерес и за двете деца. Значителни усилия в тази насока следва да положи и майката, на която съдът е предоставил упражняването на родителските права и тя е в ежедневен контакт с децата. Предвид възрастта на малолетния Б., именно майката следва да осъзнае, че от изключителен интерес за сина й е той да има пълноценни контакти с бащата, независимо от това какви са личните отношения между двамата родители. С оглед това, майката следва да направи необходимото и зависещо от нея, за да преодолее във възможно най-голяма степен всички негативи от миналото и, полагайки именно нежна майчинска грижа и добронамереност, да мотивира малолетното дете то с желание да продължи да контактува с баща си. Не по-малки усилия следва да положи майката по отношение на вече почти пълнолетния К., като намери необходимия подход и към него, за да му помогне да осъзнае, че най-доброто за него и занапред – когато сам ще решава съдбата си, е да има нормални и добри отношения с баща си.

С оглед крайния изход на спора делото – предвид и недопускането на касационното обжалване на въззивното решение в частта относно издръжката на децата, разноските за производството следва да останат в тежест на страните така, както са направени от тях (тълкувателно решение № 3/2023 от 27.06.2024 г. на ОСГК на ВКС).

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 455/18.04.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 350/2025 г. на Пловдивския окръжен съд, и потвърденото с него решение № 565/03.11.2024 г., постановено по гр. дело № 497/2024 г. на Асеновградския районен съд, в частта, с която в режима на лични отношения между бащата Б. К. Т. и децата Б. Б. Т. и К. Б. Т. е включено присъствие и участие на децата в личните празници на бабите и дядовците им.

ОТМЕНЯ решение № 455/18.04.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 350/2025 г. на Пловдивския съд, в останалата допусната до касационно обжалване част – относно режима на лични отношения между бащата Б. К. Т. и децата Б. Б. Т. и К. Б. Т., и вместо това ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между тях:

Бащата да взима децата, с преспиване, всеки втори и четвърти петък от месеца – след приключване на учебните занятия на децата, а ако петъкът е неучебен ден – да ги взима в 18 ч., и да ги връща до 19 ч. в неделя на същата седмица.

Бащата да взима децата и за двадесет последователни дни през лятната им ваканция, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като последната се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска си, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе децата, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година. За осъществяването на личните контакти по време на лятната ваканция бащата да взима децата в 10 ч. на първия определен (съгласно горепосоченото) ден и да ги връща до 19 ч. на двадесетия ден.

За времето през лятната ваканция, през което майката ще ползва отпуск, но за не повече от двадесет последователни дни, бащата няма да осъществява личните контакти с децата през съответните петъчни, съботни и неделни дни, попадащи в рамките на отпуска на майката.

През нечетните календарни години бащата да взима децата през цялата пролетна ваканция; както и на рождените дни на децата – 22 януари и 24 юни – след приключване на учебните занятия, и да ги връща до 20 ч., а ако съответният рожден ден е неучебен ден – от 10 ч. до 19 ч., а ако и следващият ден е неучебен – до 19 ч. на този ден, с преспиване.

През четните календарни години бащата да взима децата през цялата коледна ваканция, с изключение на рождения и имения ден на майката – 24 и 25 декември, в които децата остават при майката; по време на великденските празници – петък, събота, неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуване, освен когато съвпадат с пролетната ваканция – тогава децата остават при майката; както и на имените дни на децата – 6 януари и 21 май – след приключване на учебните занятия, и да ги връща до 20 ч., а ако съответният имен ден е неучебен ден – от 10 ч. до 19 ч., а ако и следващият ден е неучебен – до 19 ч. на този ден, с преспиване.

За пролетната и коледната ваканция и за великденските празници бащата да взима децата в 10 ч., съответно – на първия ден от пролетната ваканцията, на 26 декември и на Велики петък, а при изрично съгласие на майката – след приключване на учебните занятия в съответния предходен учебен ден, в който ги разпускат от училище, и да връща децата до 19 ч. в съответния последен ваканционен/празничен ден.

Когато рожденият и именият ден на бащата – 17 март и 2 май остават извън горните периоди, определени за лични контакти с децата, бащата да ги взима след приключване на учебните занятия до 20 ч., а ако съответният ден е неучебен – от 10 ч. до 19 ч., а ако и следващият ден е неучебен – до 19 ч. на този ден, с преспиване.

За осъществяването на личните контакти бащата да взима децата от дома, в който те живеят с майката, съответно – да ги връща в този дом, а при изрично съгласие на майката – да ги взима от училище или от друго определено от двамата родители място, респ. – да ги връща на такова място.

Задължава всеки от двамата родители, когато децата са при него, ежедневно да им осигурява възможност за контакти по телефона или интернет с другия родител във време, което не нарушава обучението, подготовката за училище, извънкласните занимания и почивката на децата.

Разноските по делото остават в тежест на страните така, както са направени от тях.

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се връчат на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: