Поправка на грешка в пресмятането при уравнение на дялове в делба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 15
София, 28.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1218 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. Р. и С. Г. К. срещу решение № 121 от 07.11.2019 г. по в. гр. д. № 1278/2019 г. на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 520 от 17.07.2019 г. по гр. д. № 455/2014 г. на Несебърския районен съд, с което е била допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението по извършване на делбата, като А. Р. и С. К. са осъдени да заплатят на М. Р. за уравнение на дяловете суми от по 35344 лв., вместо по 8132 лв.

Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд е действал неправилно, тъй като променил квотите на съделителите, а същевременно отказал да внесе промяна в дължимите суми за уравняване на дяловете. Действителните суми, които те дължат на съделителка М. Р., са по 26 273,17 лв., а не колкото е приел въззивният съд – по 35 344 лв.

Ответницата в производството М. Р. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. Не е налице грешка в пресмятането, която може да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК, тъй като има влязло в сила решение в частта, касаеща сумите за уравнение на дяловете.

С определение № 375 от 02.10.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса налице ли е очевидна фактическа грешка в решението, ако е налице грешка в аритметическото пресмятане.

По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:

В практиката на ВКС, включително и в посоченото от жалбоподателите решение № 38/01.02.2012 г. по гр. д. № 343/2011 г. на ВКС, I-во г.о., се приема, че грешката в пресмятането следва да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК, включително когато това се отразява на първоначално определените суми за изравняване на дяловете, определени при извършване на делба на съсобствен имот. Тази практика следва да намери приложение и по настоящото дело. По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение състав на Бургаския окръжен съд е отменил частично решение № 608 от 07.05.2019 г. по гр. д. № 455/2014 г. на Несебърския районен съд, постановено в производство по чл.247 ГПК, и е постановил друго, с което е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение по допускане на делбата – решение № 81/09.06.2017 г. по гр. д. № 455/2014 г. на Несебърския районен съд, като е променил квотите, при които е допусната делба на 1/2 ид. част от имот .......... – вместо израза „по 1/6 ид. част за А. П. Р. и С. Г. К. и 4/6 за М. А. Р.“ да се чете „ по 1/3 за А. П. Р., С. Г. К. и М. А. Р.“. Със същото решение въззивният съд е потвърдил решение № 520 от 17.07.2019 г. по гр. д. № 455/2014 г. на Несебърския районен съд, с което е била допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението по извършване на делбата, засягаща посочената цена на един от делбените имоти и сумите за уравнение на дяловете.

Въззивният съд е проследил подробно влезлите в сила решения по гр. д. № 455/2014 г. на Несебърския районен съд, с които е допусната и извършена делба на недвижими имоти, останали в наследство от П. В. Р., както следва:

-решение № 81/09.06.2017 г., според което един от допуснатите до делба имоти е двуетажна масивна сграда /къща/, представляваща ПИ с идентификатор ............, при квоти по 1/6 ид. част за А. П. Р. и С. Г. К. и 4/6 за М. А. Р.;

- решение № 143 от 27.07.2017 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първото решение, като вместо делба на ПИ с идентификатор .......... е допусната делба на 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор ............;

-решение № 68 от 27.04.2018 г. по извършване на делбата, с което в общ дял на А. П. Р. и С. Г. К. е поставен целият ПИ с идентификатор ............ на стойност 54 424 лв., при стойност на квотата на А. Р. – 27212 лв. и на С. К. – 27212 лв., като двамата са осъдени да заплатят на М. А. Р. за уравнение на дяловете по 8132 лв. и - решение № 520 от 17.07.2018 г., с което районният съд е допуснал поправка на очевидни фактически грешки в решението по извършване на делбата, като оценката на ПИ с идентификатор .......... е поправена от 54 424 лв. на 108 847 лв. и сумите за уравнение на дяловете – от 8132 лв. на 35 344 лв.

На следващо място въззивният съд е отчел, че е сезиран с жалби срещу последното решение № 520 от 17.07.2018 г., както и срещу постановеното от районния съд в производство по чл.247 ГПК решение № 608 от 07.05.2019 г., с което е отказано допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение по допускане на делбата № 81/09.06.2017 г., в частта за квотите на съделителите.

Разглеждайки хронологично първо жалбата срещу решение № 608 от 07.05.2019 г., въззивният съд е констатирал, че неправилно е допусната делба само на 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор ............., въпреки че той е бил изцяло съсобствен между съделителите, при което 1/2 ид. част съделителката М. Р. притежава като дял от прекратената СИО, а останалата 1/2 ид. част се дели по равно между тримата наследници. Същевременно при извършване на делбата целият имот ............. /а не само допуснатата до делба 1/2 ид. част / е бил възложен на А. Р. и С. К., като в основното решение № 68 от 27.04.2018 г. първоначално погрешно е посочена като цена на този дял сумата от 54 424 лв., която е за 1/2 ид. част от имота, съответно според тази сума е изчислено уравнението на дяловете, а с решението по чл.247 ГПК № 68 от 27.04.2018 г. съдът е посочил оценката на целия имот, който получават съделителите Р. и К. – 108 847 лв. и съобразно това са определени и сумите за уравнение на дяловете. Въззивният съд е приел, че грешките при формиране на волята на първата инстанция, водещи до неправилност на съдебните решения, не могат да бъдат поправени в производството, което се развива пред него, а могат да бъдат отстранени единствено очевидните фактически грешки. Съобразил е, че след като влязлото в сила решение по допускане на делбата / след развилото се производство по чл.247 ГПК/ е за делба само на наследствената 1/2 ид. част от имот ............, то и квотите на съделителите следва да са равни – по 1/3 ид. част, колкото са по закон. Приел е, че неправилно районният съд е отказал да отстрани тази очевидна фактическа грешка с решението си № 608 от 07.05.2019 г., поради което сам е сторил това след отмяна на първоинстанционното решение. На следващо място - произнасяйки се по жалбата срещу решение № 520 от 17.07.2018 г., съдът е съобразил, че при извършване на делбата съделителите П. Р. и С. К. получават реално имот на стойност 108 847 лв. /1/2 ид. част от този имот е собственост на М. Р., а останалата 1/2 ид. част се разпределя по равно между всички наследници/. Приел е, че правилно районният съд е определил сумите за уравнение на дяловете, като А. и С. следва да заплатят на М. по 35 344 лв., в тази част не е допусната очевидна фактическа грешка и жалбата срещу решение № 520 от 17.07.2018 г. е неоснователна.

Решението е неправилно в обжалваната част.

След като е отстранил очевидна фактическа грешка в решение № 608 от 07.05.2019 г. по гр. д. № 455/2014 г. на Несебърския районен съд относно квотите, при които е допусната делбата на ПИ ............... / по 1/3 ид. ч. от 1/2 ид. ч. за всеки съделител/, въззивният съд не е съобразил, че тази корекция неминуемо води до промяна в изчисленията, които следва да се направят във връзка с уравнение на дяловете при извършване на делбата и това налага корекция в решение № 520 от 17.07.2018 г. в тази част. Действителната сума, която е стойностно изражение на квотата на М. Р. в допуснатата до делба 1/2 от ПИ ............, не е 36 282 лв. /4/6 от 54 424 лв./, колкото е приел районният съд, позовавайки се на таблица № 5 към заключението на вещото лице, а е 18 141,33 лв. /1/3 от 54 424/.

С първото решение по извършване на делбата, поправено с решение № 520 от 17.07.2018 г., първоинстанционният съд е поставил в общ дял на А. Р. и С. К. целия имот с идентификатор .......... на стойност 108 847 лв., а на М. Р. - останалите имоти. Жалбоподателите са осъдени да заплатят на М. Р. за уравнение на дяловете по 35 344 лв. Тази сума е определена при следните изчисления: М. Р. получава имущество на стойност 60 054 лв., а има квота в съсобствеността от 76 000 лв. / 10351 + 10187 + 10101 + 36282 + 9398 /. Разликата от 16 264 лв. следва да ѝ се присъди като уравнение на дяловете – по 8132 лв. от А. Р. и С. К.. Освен това А. и С. следва да заплатят на М. стойността на останалата 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор .......... в размер на 54 424 лв., тъй като тази идеална част е собственост на М., но съдът е възложил целия имот на А. и С., т.е. те трябва да заплатят още по 27 212 лв. или общо 35 344 лв. всеки.

След решението на въззивния съд обаче се явява грешка в сумата от 36 282 лв., която е съставна част от сумата 76 000 лв., представляваща стойностно изражение на квотата на М. Р. в съсобствеността. Нейната квота в допуснатата до делба 1/2 от ПИ с идентификатор......... не е 36 282 лв. /4/6 от 54 424 лв./, а 18 141 лв. /1/3 от 54 424/. Съответно квотата ѝ в съсобствеността е 58 178 лв. / 10351 + 10187 + 10101 + 18141 + 9398 /. При това положение М. получава имущество на стойност 60 054 лв., при квота в съсобствеността 58 178 лв., а разликата от 1876 лв. тя трябва да заплати на останалите съделители – по 938 лв. на всеки. Съответно А. Р. и С. К. получават в свой дял онази 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор ........... , която се оказва извън делбата според решение № 143 от 27.07.2017 г., и която те следва да заплатят на М. Р. – по 27 212 лв. всеки. След прихващане на насрещните суми, А. Р. и С. К. следва да заплатят на М. Р. по 26 274 лв., а не по 35 344 лв., колкото е определил съдът. Сумата от 35 344 лв. е получена в резултат на грешка в пресмятането, тъй като 1/3 от 54 424 е 18 141,33 лв., а не 36282 лв., колкото е приел съдът, стъпвайки на квоти на съделителите, които впоследстиве са променени. Като е потвърдил решение № 520 от 17.07.2018 г. по гр. д. № 455/2014 г. на Несебърския районен съд, въззивният съд неправилно е отказал да промени дължимите суми за уравнение на дяловете и този порок следва да бъде отстранен след частична отмяна на въззивното решение.

При този изход на делото, на жалбоподателите следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 800 лв. по договор за правна защита и съдействие от 05.05.2020 г. Обжалваното решение следва да се промени и в частта за дължимите разноски за въззивната инстанция. Тъй като и двете въззивни жалби на А. Р. и С. К. са основателни, насрещната страна М. Р. следва да бъде осъдена да им заплати разликата до пълния размер на платената от тях държавна такса за въззивното производство, т.е. още 551,74 лв. Въззивното решение следва да бъде отменено в частта за недължимата държавна такса от 1073,48 лв., присъдена с постановения диспозитив, тъй като в производството по чл.247 ГПК държавната такса не се определя от материалния интерес. Същевременно А. и С. не дължат на М. разноски за въззивното производство, ето защо следва да бъде отменен диспозитивът, с който те са осъдени да ѝ заплатят сумата 1000 лв.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 121 от 07.11.2019 г. по в. гр. д. № 1278/2019 г. на Бургаския окръжен съд, в частта , с която е потвърдено решение № 520 от 17.07.2019 г. по гр. д. № 455/2014 г. на Несебърския районен съд, в частта, с която по реда на чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението по извършване на делбата № 68/27.04.2018 г. по гр. д. 455/2014 г. на РС Несебър, при която А. Р. и С. К. са осъдени да заплатят на М. Р. за уравнение на дяловете суми от по 35344 лв., вместо по 8132 лв.; в частта , с която А. Р. и С. К. са осъдени да заплатят на М. Р. 1000 лв. разноски за въззивното производство, както и в частта, с която А. Р. и С. К. са осъдени да заплатят по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 1073,48 лв. – доплащане на държавна такса по въззивна жалба и вместо него постановява:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 520 от 17.07.2019 г. по гр. д. № 455/2014 г. на РС Несебър, като:

- в мотивите на стр. 3, ред 17, вместо израза „ по 35 344 лв. всеки“, да се чете „по 26 273,17 лв. всеки“;

- в абзац четвърти на диспозитива вместо израза „сумата 35344 лв.“, да се чете „ сумата 26 274 лв.“

- в абзац седми на диспозитива вместо израза „сумата 8132 лв.“, да се чете „ сумата 26 274 лв.“

ОСЪЖДА М. А. Р., гражданин на Руска Федерация, ЛНЧ [ЕГН], постоянен адрес в РБ [населено място], [улица], № 14, вх.3, ет.2, ап.4, да заплати на А. П. Р. и С. Г. К., граждани на Руска Федерация, двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], адв. Т. П., сумата от 800 лв. разноски за производството пред ВКС, както и сумата от 551,47 лв. – сторени от А. Р. и С. К. разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: