Последици от неизпълнение на неправилни указания на съда за исковата молба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 455

София, 03.07.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Чолакова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова гр.д. № 2457 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Р. С. С., чрез адвокат Д. Г., срещу въззивното решение на Апелативен съд – Варна № 34/27.02.2025 г. по в.гр.д. № 451/2024 г.

Касационното обжалване е допуснато с определение №188/15.01.2026 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, по поставения въпрос: за последиците за ищеца от неизпълнение на неправилни или неясни указания на съда за отстраняване нередовност на исковата молба.

Същият е намерил своето трайно разрешение в практиката на ВКС, част от която е решение № 434/13.05.10 г. по гр.д. №700/2009 г. на І г.о. Според даденото в нея разрешение въззивният съд, като съд по същество на материалноправния спор, е задължен да обезпечи допустимостта на производството. При установена във въззивното производство нередовност на исковата молба, същият следва да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК и да даде указания на ищеца за поправянето им. Неизпълнението им има за последица обезсилване на решението на първата инстанция и прекратяване на производството. Прието е още, че неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца и не може да е основание за прекратяване на делото или за обезсилване на първоинстанционното решение.

В жалбата си касаторът Р. С. С. излага доводи за неправилност на решението. Твърди, че дадените от съда указания са изпълнени и не са били налице предвидените в ГПК предпоставки за обезсилване на решението и прекратяване на производството. По същество претендира за неговата отмяна.

Насрещната страна Ю. С. Г. с писмен отговор, чрез адвокат Р. Н., оспорва жалбата. Твърди, че въззивното решение е правилно, тъй като в хода на производството ищцата въвела твърдения противоречащи на изложените в исковата молба, което обосновало дадените от въззивния съд указания. Излага, че същите били ясни и конкретни, но останали неизпълнени. Изводът за недопустимост на производството е правилен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният съд обезсилил решението на първостепенния Варненски окръжен съд за разваляне на сключения на 06.03.2020г., с нотариален акт № , том , рег. № , дело № /г., договор за покупко-продажба, поради частично неизпълнение, което е значително с оглед интереса на кредитора, по предявения от Р. С. С. срещу Ю. С. Г. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и прекратил производството по делото.

За да постанови този резултат, съдът приел, че обжалваното пред него решение било постановено по нередовна искова молба, съдържаща противоречие в обстоятелствената ѝ част, евентуално между нея и формулирания петитум. Със същата ищцата навела твърдения за липса на реално получаване на уговорената в сключения с ответника договор за покупко-продажба цена в размер на 27 000лв., независимо от направеното в нотариалния акт изявление за получаването ѝ. Посочила, че сумата от 9 000лв. била заета от приятел и предадена на ответника, който я внесъл трикратно по банковата ѝ сметка, след което била изтегляна до достигане на банкови транзакции на стойност 27 000лв., необходими единствено за удостоверяване плащането пред нотариуса при сключване на сделката. Изложила още, че след сключване на договора, ответникът се дезинтересирал от нея и от две години не поддържал отношения с нея. Направила искане за разваляне на договора, поради неизпълнение на задължението за плащане на цената. Съдът констатирал, че в проведеното открито съдебно заседание на 05.04.2024г. процесуалният представител на ищцата направил искане за допускане на свидетели за установяване действителните уговорки между страните – сделката била сключена като продажба, за да се избегне оспорването ѝ от другия син на ищцата и без намерение за плащане на договорената цена.

С оглед на това, съдът дал на ищцата указания за отстраняване на установеното противоречие, както следва: 1. Да уточни дали твърди, че само изявлението за получаване на сумата от 27 000 лв., като продажна цена, е симулативно (като с ответника си предавали и превеждали една и съща сума, взета назаем, до достигане на 27 000 лв. за пред нотариуса с оглед доказване на плащане по договор за продажба) и ако е така, какви са действителните договорки с ответника за заплащане на цената по договора за покупко-продажба като срок и начин на плащане, части и т.н. и кои от тях той не е изпълнил; 2. или твърди, че изобщо нямат уговорки с ответника за плащане на цена по договора и в този случай да обоснове правния си интерес от разваляне на договора, поради неплащане на цената. Съдът указал още, че при неотстраняване в срок на нредовностите на предявения иск, първоинстанционното решение ще бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.

Въззивният съд констатирал, че в постъпилата по делото уточняваща молба били изложени следните обстоятелства: 1. За предявен иск с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД за обявяване на процесната сделка за нищожна, като привидна, симулативна, тъй като страните не са желали настъпване на вещния ефект на продажбата и сделката била осъществена единствено с цел ищцата да няма на свое име имущество, за да няма другият ѝ син или неговите наследници претенции към този имот. Между ищцата и нейния бивш съпруг било постигнато споразумение за разделяне на имотите между двамата им синове, като в този смисъл била симулативна и уговорката относно продажната цена – такава не била договаряна, нито плащана. Сумата от 9 000лв. била взета на заем от приятел, след което била върната; 2. В условие на евентуалност за симулативност на процесния договор за покупко-продажба, като прикриващ договор за издръжка и гледане. По настояване на купувача Ю. Г., тази уговорка не била вписана при изповядване на сделката, за да не може договорът да бъде развален по искане на неговия брат; 3. В условие на евентуалност за разваляне на договора поради неплащане на продажната цена от 27 000лв., договорена като действително плащане, което ответникът не изпълнил.

Въз основа на горното, въззивният съд направил извод, че с депозираната уточняваща молба ищцата Р. С. С. не отстранила нередовностите на исковата молба съобразно указанията на съда, тъй като на практика заявила нови претенции – за нищожност на договора за продажба, поради симулативността му при твърдения за абсолютна, евентуално – за относителна такава (прикриващ договор за издръжка и гледане). Приел, че противоречието в заявената претенция за разваляне на договора за продажба, поради неизпълнение на задължението за заплащане на продажната цена от 27 000 лв. не било отстранено.

В заключение, съдът направил извод, че решението на първостепенния съд било постановено по нередовна искова молба, която не била поправена и след дадените указания от въззивната инстанция. С оглед на това обезсилил обжалваното решение и прекратил производството по делото.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост на обжалваното решение.

Въззивното решение е постановено в противоречие с отговора на правния въпрос, тъй като съдът е дал неправилни указания за уточняване на предвения иск.

В исковата молба ищцата твърдяла, че има сключен договор с насрещната страна за покупко-продажба на собствения си недвижим имот, при запазено в нейна полза право на пожизнено и безвъзмездно ползване, за сумата от 27 000лв. Изложила, че продажната цена не била платена, като за целите на продажбата и представяне на доказателства за плащането пред нотариуса, Р. С. взела в заем сумата от 9 000 лв., която предала на ответника. Последният я внесъл по собствената на ищца банкова сметка, след което сумата била изтеглена и повторно предадена на купувача за внасяне. След втория превод сумата била изтеглена и върната на заемодателя, а последната вноска от продажната цена била внесена по сметката лично от ищцата/продавач. Въз основа на тези обстоятелства направила искане за разваляне на сключения договор за покупко-продажба.

С оглед на така очертаните предметни предели, правопораждащите юридически факти са за разваляне на договорното правоотношение поради неизпълнение на поетото със същото задължение за заплащане на продажната цена. Предметът на иска е ясен и не се нуждае от допълнително уточнение. В първото съдебно заседание процесуалният представител на ищцата изрично заявил, че това е предявеният и поддържан в производството иск, като не предявява иск за симулация и не желае да доказва такава. Направил искане за допускане на свидетели за установяване на следните обстоятелствата: ищцата/продавач поискала заем за плащане на договорената цена и за механизма на плащане – с внасяне и теглене на една и съща парична сума. Използваните от процесуалния представител изрази „симулация“ и „фиктивна продажба“ са относими към обстоятелствата, които страната е искала да установява със свидетелите, но не и към предмета на производството. Същите не променят твърдените с исковата молба факти и предявения иск. В случая съдът е сезиран с един иск за разваляне на сключения между страните договор за покупко-продажба.

Предвид изложеното, дадените във въззивното производство указания са незаконосъобразни и насочващи страната към предявяване на нов иск, за който липсват наведени фактически твърдения. Неизпълнението им не е основание за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото.

При така изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за разглеждане на спора по същество. По разноските, включително за сторените такива в настоящето касационно производство, следва да се произнесе въззивната инстанция, съобразно крайния резултат по спора (чл.294 ал.2 ГПК).

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 34/27.02.2025г. постановено по в.гр.д. № 451/2024 г. на Апелативен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: