Законосъобразно призоваване чрез Държавен вестник на ответник с неизвестен адрес в чужбина

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 57

София 05.02.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова,

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2365 по описа за 2024г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.303, ал.1, т. 5 ГПК.
Образувано е въз основа на подадената от М. Р. М., чрез процесуалния представител адвокат Ц. молба за отмяна с вх.№ 6713 от 7.03.2024г. на решение по гр.д. № 2084/1999г. на Районен съд Стара Загора, за което дело – по силата на издадена от РС Стара Загора справка - е установено, че е унищожено и не е налично, пред вид изтичането на законоустановеният срок за неговото съхранение. С решението, чиято отмяна се иска е отменено направено с н.а. № ... по н.д.№ .../... г. дарение от Р. М. Н. на сина му М. Р. М. на 1/2 ид.ч.от апартамент, находящ се в [населено място], [улица]/ [улица]/ № ..., ет..., с площ от 94кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-клозет и по 1/2 ид.ч.от таванско и от избено помещения, заедно с 1/12 ид.ч.от дворно място от 358 кв.м., урегулирано в парцел пл.№ ... в кв.... по плана на града и 1/12 ид.ч.от общите части на сградата, поради отказ от даване на издръжка. Решението е влязло в сила на 12.09.2000г.
Молбата за отмяна е подадена на основание чл.303, ал.1, т.5, изр.1 ГПК, като изложеното в нея твърдение е за лишаване от възможност за участие в делото поради допуснати от съда нарушения на правилата за уведомяване по чл.50, ал.1 и ал.2 ГПК/отм./ Заявява, че постоянно живее в САЩ и неговият баща /ищец в производството, което е приключило с акта, чийто отмяна се иска/ е бил уведомен за адреса му /A. H., C. ...,USA/, поради което е следвало да го посочи по делото, за да бъде молителя надлежно уведомен на него. Адресът е бил известен на бащата, който е посещавал сина си в Америка и на същия адрес му е била открита банкова сметка и застрахователна полица. Отделно, по време на пребиваването си в Америка, той е разполагал с Калифорнийска лична карта, в която също е бил посочен адреса. След връщането на бащата в България, молителят твърди, че постоянно е поддържал връзка с него. Счита, че след като адресът на ответника е бил известен, призоваването, което е извършено по реда на чл.50, ал.1 и ал.2 ГПК /отм./е в нарушение на установените правила и е довело до ограничаване на правото на защита на молителя.
Срещу подадената молба за отмяна е постъпил отговор от ответницата Р. Р. М., която е сестра на молителя и наследница на починалия им баща. Изразеното от нея становище е за неоснователност на направеното искане. Представя копия от писма и твърди, че баща им е бил за последно в Америка през 1997г. При предявяване на иска през 1999г., ищецът не е бил уведомен за актуалния адрес на настоящия молител, защото последният многократно е сменял адресите си и не е поддържал контакт с баща си. Баща им се е нуждаел от средства, правени са му операции, но не е получил нито финансова, нито морална подкрепа от своя син. Бил разочарован, че синът му не поддържа връзка с него и именно заради това е подал иск за отмяна на дарението. Бащата е бил в невъзможност да научи актуалния адрес на сина си.
В съдебно заседание молителят не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена молба с приложени доказателства от процесуалния представител адвокат К., с която се заявява, че поддържа подържа подадената молба и искането е за отмяна на постановения акт. Претендира разноски, съобразно представен на стр.208 списък, ведно с доказателства за реалното им извършване. Впоследствие /на 30.01.2025г./ са постъпили писмени бележки, в които са развити допълнителни доводи за неправилно приложение на процедурата по чл.50, ал.1 и ал.2 ГПК /отм./ Твърди се, че не са спазени две от изискуемите се предпоставки на посочената норма – 1/.при завеждане на делото постоянния адрес на ответника да е неизвестен и 2/.публикацията в ДВ да съдържа елементи на призовката по чл.45 ГПК/отм./ Това е така, защото съдът не е бил установил „по безспорен и несъмнен начин“, че постоянният адрес на настоящия молител е неизвестен – в случая, посоченият при призоваването му чрез ДВ адрес е в [населено място], при представено като доказателство удостоверение, че регистрираният му постоянен адрес е бил в [населено място].
Ответната страна се явява лично и с процесуалния си представител адвокат С.. Изразеното от нея становище е за неоснователност на направеното искане. Счита, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила при призоваването на ответника в производството, приключило с решението, чиято отмяна се иска. Заради постоянната сменя на адресите, неговият адрес е бил неизвестен за ищеца.Освен това, ответникът не е бил лишен от възможност да участва в делото, защото е бил надлежно представляван от назначения особен представител. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Също претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., съобразно представен списък.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира подадената молба за неоснователна поради следното :
За да е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, на която се позовава молителя – следва същият да е установил, че: 1/. вследствие на нарушаване на съответните правила, 2/.е бил лишен от възможност да участва в делото или не е бил надлежно представляван. В случая тези предпоставки не са налице.

Доколкото се касае за искане за отмяна на влязло в сила през 2000г. съдебно решение, то приложими са „съответните правила за призоваване“, релевантни към посочената дата, т.е. приложим е чл.50 ал.1 и ал.2 ГПК /отм./ в редакцията ДВ, бр. 124 от 1997 г., които гласи: “Ако при завеждане на делото местожителството и адресът на ответника са неизвестни, той се призовава чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник", направена най-малко един месец преди заседанието. Съдът разрешава призоваването да стане по този ред, след като се удостовери чрез справка в съответната адресна служба или по друг начин, че местожителството на ответника е действително неизвестно.

(2) Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава представител.“

Под местожителство, съгласно установената практика/вж. например решение по г.д.№ 6139/2007г. на V г.о./ се разбира – „мястото, където фактически трайно пребивава едно лице на избран от него адрес с оглед правото на всеки български гражданин свободно да избира своето местожителство“. В случая, не се спори, че местожителството на молителя е било в САЩ. По делото са приети като доказателства представени от него писмени документи, от които се установява, че бащата на молителя /ищец в производството, завършило са съдебния акт, чиято отмяна се иска/ е бил при сина си в САЩ през 1998г. Безспорно е, че към този момент, бащата е знаел точния адрес на сина си и това се потвърждава от наличните по делото документи за открита на негово име лична карта, банкова сметка, издадените банкови извлечения. Не се спори обаче, че той е предявил иска си през 1999г./т.е. една година по-късно/. Видно от неоспорените и неопровергани твърдения на ответница М., молителят М. Р. М. многократно е сменял адресите си в Америка. При постоянна смяна на адресите – за страната, предявила иск в България, е невъзможно да посочи точен адрес на ответник с местожителство в Америка. За това, по всяка вероятност, съдът се е насочил към втората алтернативна възможност, уредена в чл.50, ал.1 ГПК/отм./ - да провери дали адресът на ответника /по образуваното гр.д. № 2084/1999г. на Районен съд Стара Загора/ е известен. Под „адрес на ответника“, по смисъла на чл.50, ал.1 ГПК/отм./ се разбира настоящ или постоянен адрес. Съгласно чл.94 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, в редакция ДВ бр.67 от 1999г., в сила от 1.01.2000г.: „настоящ адрес е адресът, на който лицето пребивава“/ал.1/. „Всяко лице има само един настоящ адрес“ /ал.2/ и „Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на пребиваване е в чужбина, се вписва в личния регистрационен картон, а в автоматизираните информационни фондове се отразява само държавата“ /ал.3/. Съгласно чл.90, ал.1 ЗГР – „всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес“. Съгласно чл.93, ал.1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, в редакция ДВ бр.67 от 1999г., в сила от 1.01.2000г.: „постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението“.Съгласно ал.2 – постоянният адрес е винаги на територията на Република България и съгласно ал.4 „Българските граждани, живеещи предимно в чужбина, които не са вписани в регистрите на населението и не могат да посочат постоянен адрес в Република България, се вписват служебно в регистрите на населението на район „С.“ на [населено място]“.

В случая е безспорно, че гр.д. № 2084/1999г. на Районен съд Стара Загора е унищожено пред вид изтичането на законоустановеният срок за неговото съхранение и материалите по него не са налични. Представено е само копие от постановения съдебен акт. В него /на стр.3 от мотивите/ изрично е посочено, че от „приложената по делото справка от 2.02.2000г. на Сектор Паспорти и визи при СДВР София се установи, че ответникът не е адресно регистриран на територията на [населено място]. От представеното удостоверение № 1612/16.02.2000г. на РДВР Стара Загора е видно, че М. Р. М. няма адресна регистрация в страната.“ Настоящият съдебен състав няма причина да не се довери и да не възприеме за верни така описаните от съдебния състав факти – съдът е извършил необходимите справки и е установил, че ответникът по делото М. Р. М. няма адресна регистрация в страната. Пред вид горецитираната разпоредба на чл.93, ал.4 от Закона за гражданската регистрация и доколкото по делото е имало данни, че местожителството на ответника е в Америка, съдът е извършил справка за вписванията относно регистрацията на лицето на територията на [населено място] и видно от посочената справка от 2.02.2000г., цитирана в гореописаните мотиви на постановения съдебен акт, е получил информация, че такава регистрация няма. В този смисъл, не могат да бъдат споделени доводите на молителя, изложени в представените писмени бележки относно необходимостта от нарочна справка и в регистрите на населението на район „С.“ на [населено място]“. От мотивите на съда се установява, че той е изпълнил задълженията си като е изискал и е получил изискуемото – съгласно установената към този момент съдебна практика - потвърждаване на факта, че постоянният адрес на ответника е неизвестен от съответната адресна служба. При липса на материалите по делото /заради изтичане на законоустановения срок за неговото съхранение/, настоящият съдебен състав намира, че може да презумира само добросъвестно поведение от страна на съда /не може да се презумира, че съдът е действал недобросъвестно/. В случая определящото е, че молителят не доказа да е налице допуснато нарушение на законоустановените правила на чл.50 ал.1 и ал.2 ГПК /отм./ в приложимата редакция на нормата. Относно – наведеното в писмените бележки обстоятелство, че видно от полученото от администрацията на Държавен вестник писмо – в публикуваното обявление – за адрес на ответника по делото - е посочен такъв в [населено място],[жк], който не е бил посочен в справката от 2.02.2000г. Пред вид – липсата на възможност – да се провери точното съдържание на посочената справка от 2.02.2000г., тази теза е само предполагаема и не може да бъде приета за вярна. Не може да се възприеме и отразеното в представеното като доказателство по делото Удостоверение за промени в настоящия адрес с изх.№РСЦ24-УГ01-7620 от 18.12.2024г., в което е посочено, че настоящият адрес на М. Р. М. от 20.11.1977г. до 3.05.2023г. е в [населено място], [улица]“, а от 3.05.2023г.е в САЩ. Така удостовереният факт е в пълно противоречие с посоченото в мотивите на съдебния акт, чиято отмяна се иска, а именно – че съгласно удостоверение № 1612/16.02.2000г. на РДВР Стара Загора е видно, че „М. Р. М. няма адресна регистрация в страната“. Както вече беше посочено, настоящият съдебен състав, презумирайки добросъвестно поведение от страна на съда, намира че следва да се довери на посоченото в съдебния акт. Освен това, посоченият в удостоверение с изх.№РСЦ24-УГ01-7620 от 18.12.2024г., настоящия адрес на М. Р. М. от 20.11.1977г. до 3.05.2023г. - [населено място], [улица], всъщност е адреса на неговия баща, който е ищец по делото и е на имота, който е предмет на отмененото дарение. Нелогично е, ако това е бил настоящият адрес на ответника, този факт да е бил неизвестен на баща му, който е ищец по делото /а ако го е знаел защо е следвало да предприема действия по издирване на адрес/.
С оглед на изложеното, като не намира, че молителят е доказал съдът да е допуснал нарушаване на съответните правила, което да е довело до лишаване от възможност за участие в делото,настоящият съдебен състав намира подадената на основание чл.305, ал.1, т.5 ГПК молба за отмяна за неоснователна.
Разноски на ответната страна не се присъждат поради липса на доказателства за реално направени такива.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Р. М. за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 2084/1999г. на Районен съд Стара Загора.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :