Отказ за отмяна на влязло в сила решение поради липса на противоречие с друго решение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№60270

София, 24.03.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря Валентина Илиева

разгледа докладваното от съдия Декова

гр.дело № 2797 по описа за 2021 год.

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 288333/25.05.2021 г. на Т. К. Т., който сочи, че иска отмяна на влязло в сила въззивно решение №138 от 22.07.2010г., постановено по в.гр.д. № 107/2020 г. на Окръжен съд – Шумен, с което е потвърдено решение №4549 от 25.10.2019г. по гр.д.№17972/2017г. на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от Т. К. Т. срещу Психиатрична болница [населено място], УМБАЛ "Света Марина" ЕАД, гр.Варна, Български лекарски съюз и Окръжен съд Варна, искове с правно основание чл.49 ЗЗД.

В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Искането е да се отмени влязлото в сила решение по в.гр.д. № 107/2020 г. на Окръжен съд – Шумен и делото да се върне за ново разглеждане за да бъде допусната и изслушана нова съдебна експертиза „относно трайното душевно неличимо заболяване на Д., можел ли е той или не е можел да сключва действителни имотни сделки в периода 1983-1999г.“. Представя писмени бележки.

Ответникът по молбата за отмяна УМБАЛ „Света Марина“, гр.Варна, представляван от изпълнителния директор д-р А.-А., оспорва молбата за отмяна като неоснователна.

Ответникът по молбата за отмяна Български лекарски съюз, представляван от председателя на УС д-р М., в подаден отговор чрез процесуален представител адв.Ф., оспорва молбата за отмяна като неоснователна.

Ответникът по молбата за отмяна Окръжен съд – Варна, представлявано от председателя М., оспорва молбата за отмяна като неоснователна.

Третите лица – помагачи на ответника УМБАЛ "Света Марина" ЕАД Варна - ЗАД "Армеец" и ЗАД "Дженерали застраховане" АД не вземат становище.

Молбата е допусната до разглеждане с определение №628 от 23.07.2021г. по настоящото дело.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното:

Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна по чл.303 от ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона.

С влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна се иска, е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Т. К. Т. срещу Психиатрична болница - [населено място], УМБАЛ "Света Марина" ЕАД – [населено място], Български лекарски съюз и Окръжен съд - Варна, искове с правно основание чл.49 ЗЗД за солидарно заплащане на обезщетение за причинени му имуществени вреди, представляващи - сумата от 300 лв. - за съдебно-психиатрична експертиза и допълнително възнаграждение от 150 лв. по нея по гр.д.№4795/2005г. на РС Варна, и 300 лв. за СПЕ по в.гр.д.№643/2014г. на ОС Варна, вследствие на неверни заключения на вещи лица, дадени по горните дела, по дееспособността на наследодателя му А. К. Д., които са заключили, че към момента на атакуваните сделки по тези дела наследодателят Д. е бил в състояние на медикаментозна ремисия и със запазени памет, интелект и годност да разбира свойството и значението на постъпките си. Според молителя заключенията на вещите лица по тези дела и основаните на тях решения по делата са в противоречие със заключението и основаното на него решение от 09.04.204г. по бракоразводно дело №942/2004г. на Районен съд – Варна относно душевното заболяване на А. Д..

Изложените в молбата за отмяна обстоятелства не биха могли да се субсумират като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Съгласно нормата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. С т.5 на ТР №7/2014г. по т.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС се прие, че: Налице е фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата. Противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право. В този случай е налице тъждество в предмета на двете дела, който чрез решенията става и техен предмет. Законът изисква противоречие между решенията, т.е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на двете решения. Разглежданият фактически състав е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора по единия иск – обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск – обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. За да възникнат предпоставките по разпоредбата, трябва да е налице съвпадение между страните, както и да съществува обективно тъждество на производствата, но за разлика от хипотезата, при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети, в разглеждания случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Настоящият случай не е такъв. По бракоразводното дело съдът е приел, че не следва да се произнася по въпроса за вината на основание чл.99, ал.2 СК от 1985г./отм/ - разстройството се дължи на обективни причини, които не могат да се вменят във вина на съпрузите, „предвид психическото заболяване на ищеца и проявите му вследствие на болестта и проявите му следствие на бостта, които не могат да се вменят във вина на ищеца, респективно страните, като остава недоказана у ответницата за съпричинителство при разстройството на брачната връзка“. Този извод на съда е основан на възприетото експертно заключение по бракоразводното дело относно психичното заболяване на ищеца и неговото протичане, и уточнението, че се касае за един продължителен шизофренен, хроничен процес, като при „експремални ситуации той реагира свръхмерно“. Решението, чиято отмяна се иска, е постановено по иск за непозволено увреждане, като твърдяното противоправно поведение е изготвяне, депозиране и поддържане на неверни заключения от вещи лица, предявен срещу ответниците, посочени като възложители на работата в исковата молба. В конкретния случай не е налице съвпадение между страните и не съществува обективно тъждество на производствата. Неоснователни са развитите от молителя съображения, че заключенията на съдебните експертизи относно психическото заболяване на наследодателя му Д. и неговото проявление според решенията по споровете за унищожаване на основание чл.31 ЗЗД на сключени от наследодателя разпоредителни сделки са в противоречие с приетото в тази насока в бракоразводното решение въз основа на експертното заключение по това производство. Решенията по исковете по чл.31 ЗЗД за унищожаване на разпоредителните сделки не са предмет на производството за отмяна, тъй като не се иска отмяна на тези влезли в сила съдебни решения /затова и не е преценявано по отношение на тях дали е процесуално допустимо производството за отмяна/. Само за пълнота следва да се посочи и че нито предметът на делата по чл.31 ЗЗД е еднакъв с предмета по бракоразводното дело, нито са в съотношение на обусловеност - предметът на обусловеното дело да инкорпорира в себе си този на обуславящото дело, тъй като психичното заболяване и проявлението му са преценявани в бракоразводното решение с оглед отражението му върху брака и при преценка дали безвиновно, обективно е довело до дълбокото и непоправимото разстройство на брака на съпрузите, а в решенията по чл.31 ЗЗД – дали лицето е сключило сделките в състояние на невъзможност на разбира действията си.

Изложените в молбата за отмяна обстоятелства не биха могли да се субсумират и като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК може да се допусне, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Наличието на присъда или решение по чл.97, ал.4 ГПКотм., съответно по чл.125, ал.5 ГПК-нов, са основанията да се иска отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение, основано на такова заключение на вещото лице.

Молителят излага съображения, че дадените по делата експертни заключения са неистинни и при оценката им са допуснати процесуални нарушения; че исковете е следвало да бъдат квалифицирани като такива с правно основание чл.26, ал.2, изр.1 ЗЗД – нищожност поради липса на съгласие и др. оплаквания за неправилност. Изложеното не може да обоснове отмяна на никое от изчерпателно посочените основания за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, а сочи на касационно основание, които основания са извън хипотезите, визирани в посочената разпоредба.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ без уважение молба с вх. № 288333/25.05.2021 г. на Т. К. Т. за отмяна на влязло в сила въззивно решение №138 от 22.07.2010г., постановено по в.гр.д. № 107/2020 г. на Окръжен съд – Шумен, с което е потвърдено решение №4549 от 25.10.2019г. по гр.д.№17972/2017г. на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от Т. К. Т. срещу Психиатрична болница [населено място], УМБАЛ "Света Марина" ЕАД, гр.Варна, Български лекарски съюз и Окръжен съд Варна, искове с правно основание чл.49 ЗЗД.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: