Практика · Върховен касационен съд · 04 Май 2024
Отказът за повторна експертиза на кръвна проба и правото на защита
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Подсъдим е бил осъден за шофиране след употреба на наркотици, но окръжният съд го оправдава, приемайки, че правото му на защита е нарушено поради отказ за повторна експертиза на кръвната проба. Върховният касационен съд отменя оправдателната присъда. ВКС приема, че съдът не е длъжен да уважи всяко искане за експертиза, а административните срокове от подзаконова наредба не дерогират правилата на НПК.
Какво приема съдът
Отказът на съда да назначи повторна експертиза при липса на съмнения в първоначалната не нарушава правото на защита, а административната възможност на водача да поиска нов анализ по Наредба № 1/2017 г. не дерогира правилата на НПК.
Приложени разпоредби
- чл. 343б, ал. 3 НК
- чл. 153 НПК
- чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК
- чл. 354, ал. 3, т. 3 НПК
- чл. 26, ал. 4 Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
- чл. 27, ал. 3 Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
наркотични веществакръвна пробаповторна експертизаправо на защитауправление на МПС
Текстът на акта
Ключови фрази Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * установяване на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта * право на защита Р Е Ш Е Н И Е № 278 София, 09.05.2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: Председател: Бисер Троянов Членове: 1. Милена Панева 2. Надежда Трифонова при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Троянов к.н.д. № 345 по описа за 2024 г. Касационното производство е образувано по протест на Кюстендилската окръжна прокуратура против присъда № 2 от 28.02.2024 г. по в.н.о.х.д. № 321/ 2023 г. на Кюстендилския окръжен съд, с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В писменото допълнение към протеста е застъпена като правилна позицията на първоинстанционния съд, изразена в мотивите към осъдителната присъда, че липсва основание да бъде удовлетворено искането на защитата на подсъдимия за назначаване на повторна химическа експертиза с ново изследване на кръвните проби. Прокурорът се позовава на административните разпоредби от Наредба № 1/ 2017 г. с предвиден преклузивен срок за водача да поиска за своя сметка повторен химичен анализ. С протеста се иска отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, за да бъде отстранено допуснатото нарушение на материалния закон. Представителят на Върховната прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и настоява за отмяна на присъдата като незаконосъобразна. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият С. С. В. и неговия защитник не вземат становище. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилия протест, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното: С нова присъда № 2 от 28.02.2024 г. по в.н.о.х.д. № 321/ 2023 г., Кюстендилският окръжен съд отменил, на основание чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, първоинстанционната осъдителна присъда № 11 от 07.02.2023 г. по н.о.х.д. № 946/ 2022 г., по описа на Дупнишкия районен съд и признал подсъдимия С. С. В. за невинен в това, че на 09.05.2022 г., около 16.50 ч., в [населено място], обл. К., на [улица], срещу дом № *, в посока на движение към [улица], управлява МПС – лек автомобил Ситроен, С3 с рег. [рег.номер на МПС] , след употреба на наркотични вещества-тетрахидроканабинол, установен по надлежния ред и на основание чл.304 НПК го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Касационният протест на Кюстендилската окръжна прокуратура е процесуално допустим, подаден е в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледан по същество протестът е основателен. Кюстендилският окръжен съд отменил осъдителната присъда след като неправилно е приел, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на подсъдимия с отказа да допусне повторна химическа експертиза. Твърдяното от въззивния съд нарушение не е допуснато. Районният съд непосредствено е проверил и след разпита на експерта е приел изготвената на досъдебното производство съдебна химико-токсикологична експертиза. Според заключението на вещото лице при химическия анализ на кръвната проба на подсъдимия е установено наличие на специфичен метаболит (карбокси- Д₉- ТНС), проявяващ се след употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол. В разпита си пред съда вещото лице е заявило, че кръвната проба е отговаряла на изискванията на извършване на изследване. В края на съдебното следствие защитникът на подсъдимия е направил искане за назначаване на повторна химико-токсикологична експертиза по съображения, че в приетото по делото експертно заключение не е посочен в какъв обем е останало контролното вещество (кръвта) след изследването. Основателно Дупнишкият районен съд е отказал да назначи повторна експертиза, тъй като не са били налице основанията по чл. 153 НПК – заключението да е необосновано и да възниква съмнение за неговата правилност. Съдът не е длъжен да удовлетворява всяко доказателствено искане на страните, а самостоятелно преценява дали събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали са относими към предмета на делото и достатъчни за разкриване на обективната истина. Въззивната инстанция неправилно е преценила, че с този отказ първоинстанционният съд е нарушил правото на защита на подсъдимия. Като доводи в подкрепа на извода си е навела някои разпоредби от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съжденията на окръжния съд са несъстоятелни, защото нормативните правила на подзаконов нормативен акт, какъвто е цитираната наредба, не могат да дерогират законови норми. Посочената в мотивите на въззивната присъда правна възможност за нарушителя, по чл. 27, ал. 3 от наредбата, да поиска за своя сметка, чрез органа по производство, нов химичен анализ на кръвната проба, в 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление или от предявяване на обвинението, не е част от наказателното производство и поради това не се обхваща от правото на защита. Доказателствените материали по делото се приобщават по предвидения в НПК ред. След като подсъдимият е пропуснал чрез разследващия орган да се възползва от право, регламентирано по административен ред, за това бездействие не може да бъде упрекнат първоинстанционният съд. В случай, че съдът прецени за необходимо да извърши ново изследване на кръвната проба на дееца, като назначи химическа експертиза, експертният анализ може да се извърши до момента, в който се съхранява пробата в лабораторията, извършила първоначалното изследване. Съдебното следствено действие не е обвързано със сроковете, посочени в наредбата, включително и този по чл. 27, ал. 3 от наредбата, освен ако е станало неизпълнимо. Въззивният съд е упрекнал без основание първата инстанция, че към момента на отказа 12-месечният срок (по чл. 26, ал. 4 от наредбата) за съхранение на кръвните проби не е бил изтекъл, но е пропуснал също така да съобрази, че към датата на провеждане на закритото заседание по чл. 327 НПК (08.06.2023 г.) кръвните проби на подсъдимия все още се пазели в лабораторията. Ето защо, след като е считал за нужно по делото да извърши повторен химичен анализ, Кюстендилският окръжен съд е могъл с определението си по чл. 327 НПК да допусне повторна химическа експертиза. Извършената от въззивната инстанция отмяна на първоинстанционната присъда е незаконосъобразна. Кюстендилският окръжен съд неправилно е преценил, че в хода на първоинстанционното съдебно производство е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на подсъд. В., което е станало неотстранимо с изтичане на 12-месечния срок за съхранение на кръвните проби. Постановявайки оправдателна присъда въззивният съд сам е нарушил материалният закон, неправилно тълкувайки норми от подзаконов нормативен акт и съотношението им със законовите правила от НПК. Оправдавайки подсъдимия на непроявено основание съдът е нарушил и чл. 343б, ал. 3 НК, като не го е приложил. Проявеното по делото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК подлежи на отстраняване от съдебната инстанция, която го е допуснала. Оправдателната присъда на въззивния съд следва да бъде отменена, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Кюстендилския окръжен съд, от стадия на съдебното заседание. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивна присъда № 2 от 28.02.2024 г. по в.н.о.х.д. № 321/ 2023 г., по описа на Кюстендилския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд за правилно приложение на материалния закон. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.