Връщане на делото за собственост поради нередовна и неясна искова молба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50065

София,01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3295 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Р. Ч. срещу решение № 450 от 08.04.2022 г. по в. гр. д. № 3107/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 654/13.05.2022 г. по същото дело.

Жалбоподателят счита, че решението е процесуално недопустимо и неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. В изложението към касационната жалба повдига въпрос за това, че страните по делото са признати за съсобственици, въпреки че липсва общ правопораждащ факт за тази съсобственост.

Ответниците в производството В. М. А., С. А. А., М. А. Х.-С. и Я. А. А. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна.

С определение № 50047 от 13.02.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради възникнало съмнение за неговата допустимост във връзка с редовността на исковата молба.

За да се произнесе, Върховният касационен съд приема следното:

С обжалваното решение състав на Пловдивския окръжен съд е потвърдил решение № 262366 от 17.10.2021 г. по гр. д. № 16112/2020 г. на Пловдивския районен съд, с което е било признато за установено по отношение на ответника М. Р. Ч., че ищцата В. М. А. е собственик на 1/4 ид. част, а ищците С. А. А., М. А. Х.-С. и Я. А. А. – на по 1/16 ид. част от едноетажна жилищна сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с площ от 44 кв. м. по кадастрална карта, а по нотариален акт № 67/1988 г. – 52,25 кв. м., построена в ПИ с идентификатор [№], съставляващ УПИ V-1670,1671 от кв. 496а по плана на [населено място], и искът за собственост по отношение на последните трима ищци е отхвърлен за разликата над 3/16 до претендираните от тях 4/16 или 1/4 ид. част от описаната сграда. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта, с която е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт по обстоятелствена проверка № 107, том IV, рег. № 4904, дело № 679 от 30.12.2011 г. до размера на 7/16 идеални части от сграда с идентификатор № 56784.520.921.2 по КК и КР на [населено място].

Спорът по делото се е породил от конкуриращите нотариални актове, с които разполагат насрещните страни.

Ищците В. М. А., С. А. А., М. А. Х.-С. и Я. А. А. са наследници на А. Й. А., починал на 02.12.2013 г. Приживе майката на А. А. – В. А. С., се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост № 29/22.10.1986 г. върху едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 52,25 кв. м., находяща се в [населено място], [улица], застроена върху държавен имот пл. № 1671 от кв.496А по плана на града, като с два нотариални акта - № 168/1987 г. и № 67/1988 тя е прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане на синовете си М. Й. С. и А. Й. А. съответно по 1/2 ид. част от тази сграда. Въз основа на последния нотариален акт след смъртта на наследодателя А. А. ищците се легитимират като собственици на 1/2 ид. част от сградата.

Ответникът М. Р. Ч., заедно с лицата Р. М. Ч., К. Р. З. и София Р. Ч., са наследници на М. Б. Ч.. С нотариален акт № 107/30.12.2011 г. изброените наследници са били признати за собственици по обстоятелствена проверка на едноетажна паянтова жилищна сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], [улица], с площ от 44 кв. м., построена в ПИ 56784.220.921, съставляващ УПИ V-1670,1671 от кв. 496а по плана на [населено място]. М. Ружи Ч. е придобил идеалните части на останалите съсобственици чрез покупко-продажба, извършена с нотариален акт № 108/30.12.2011 г.

Според вещото лице по допуснатата от съда съдебнотехническа експертиза предмет на нотариалните актове на ищците е същата сграда с идентификатор [№], която е предмет и на нотариалните актове на ответника, като е налице дублиране на тези документи за собственост.

При тези данни въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че ищците се легитимират като собственици съответно на 1/4 ид. част за В. М. А. и по 1/16 ид. част за С. А. А., М. А. Х.-С. и Я. А. А. върху процесната сграда с идентификатор [№]. Тези части съдът е определил, прилагайки чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН.

Прието е, че въпреки различната площ на сградата, посочена в документите за собственост на ищците и на ответника, става въпрос за една и съща сграда. Разликата се дължи на грешно заснемане в кадастралната карта, която не отразява действителната конфигурация и площ на сградата, съгласно заключението на вещото лице.

Прието е, че ищците са оспорили констатациите на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, издаден в полза на ответника М. Ч. и неговите съсобственици и че са доказали оспорването си. Разпитаните по делото свидетели не установяват ответникът и неговите родители да са владели цялата спорна сграда. Свидетелите сочат, че М. и неговите родители са ползвали само реална част от тази сграда, заключена между точки 3, 7, 8, 9, 4, 3. Другата реална част, заключена между точки 3, 4, 5, 6, 3, не е ползвана от ответника и родителите му. Съсобствениците Р. М. Ч., К. Р. З. и София Р. Ч. не са могли да прехвърлят на ответника М. Р. Ч. собственост, каквато не притежават.

Съставът на ВКС констатира, че въззивното решение е постановено по нередовна искова молба. В исковата молба и в уточнението към нея от 16.03.2021 г. се твърди, че бабата на трима от ищците и свекърва на една от тях – В. А. С., се е снабдила с констативен акт за право на собственост върху процесната сграда с идентификатор [№], след което с два отделни нотариални акта е прехвърлила на двамата си сина по 1/2 ид. част от тази сграда. Като наследници на единия от синовете – А. Й. А., ищците считат, че са собственици на прехвърлената в негова полза 1/2 ид. част от имота. При това положение другата 1/2 ид. част от имота би трябвало според техните твърдения да бъде на другия син на В. С. - М. Й. С.. Същевременно ищците твърдят в исковата молба, че тази друга 1/2 ид. част от сградата е на ответника М. Ч., като в процеса не отричат обстоятелството, че той и семейството му са живели в средната стая от процесната жилищна сграда повече от 10 г. от завеждане на исковата молба и оспорват правата му само върху западната стая.

От самите твърдения в исковата молба не е ясно с кого ищците считат да са съсобственици – с техния сродник М. Й. С., за когото твърдят, че има 1/2 ид. част от сградата, или с ответника М. Р. Ч., за когото твърдят същото. Не е ясно също така дали спорът касае идеални части от сграда № 56784.220.921.2, или реална част от нея. Налице е нередовност на исковата молба. Това налага обезсилване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, който трябва да даде указания за отстраняване на недостатъците на исковата молба и едва след това да се произнесе по същество.

При новото разглеждане на делото следва да се имат предвид няколко неща:

Според обясненията на вещото лице, дадени в съд. заседание на 07.06.2021 г., най-западната част от процесната сграда № 2, означена с цифри 3, 4, 5, 6, 3 на скицата на стр. 84 от първоинстанционното производство, е съединена с вътрешна врата със сграда № 3 и не се ползва от ответника, а средната част от сграда № 2, заключена между цифрите 3, 7, 8, 9, 4, 3, има отделен вход и няма връзка с описаната по-горе западна част. Според свидетеля Ю. С., първи братовчед на част от ищците, сградата на техния наследодател А. А. е означена с цифри 1, 2, 3, 4, 5, 6, 1, т.е. това е сграда № 3 и най-западната част от сграда № 2. Освен това свидетелят говори, че неговата баба В. е прехвърлила на двама от синовете си „ 1/2 ид. част от тези 52 кв. м., които са на друго място“ – т.е. свидетелят твърди, че нотариалният акт на В. А. С. от 1986 г., в който е описана една къща от 52,25 кв. м., всъщност се отнася за две различни сгради, като прехвърлената от нея 1/2 ид. част на А. А. реално се отнася за сграда № 3 и западната реална част от сграда № 2. Същият свидетел сочи, че в средната част на сграда № 2, намираща се между цифрите 3, 7, 8, 9, 4, 3, са живеели родителите на ответника М., а в последните 15 г. – самият М., а в източната част между цифри 7,8,9,10,11,12,7 живее друга жена Ф., която бабата на свидетеля допуснала. Тези данни се потвърждават и от свидетелката Ф. Р., която уточнява, че има и изгоряла част от къщата. Следователно страните по делото спорят за реални части от сграда № 56784.220.921.2, а не за идеални части от нея.

При индивидуализиране на конкретните сгради или части от сгради, за които се отнасят нотариалните актове на страните, съдът следва отдели спорното от безспорното и при решаване на делото да изхожда както от посочените по-горе свидетелски показания, така и от ново заключение на вещо лице, което да ги съобрази и съпостави с всички останали писмени доказателства по делото, включително и експертизата и окомерната скица, изготвени по приложеното гр. д. № 5356/1986 г., в което е дадено разположението на отделните сгради в имота към 1988 г., както и данни за начина на ползването им от В. А. С. и други лица, сред които и Й. Б. В., като се изясни връзката на това лице с ищците.

Следва да се съобрази също, че според констативния нотариален акт на В. С. № 29/22.10.1986 г. той е издаден въз основа на удостоверение № 94/10.04.1986 г. за признато право на строеж върху държавно дворно място на основание Закона за опрощаване на задължения към държавата и Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места по Указа за ликвидиране на отношенията по законите за уреждане на собствеността върху дадени или заети държавни дворни места за жилища на бездомници. Следва да се съобрази и практиката на ВС и ВКС по тези нормативни актове - Тълкувателно решение № 51 от 30.IX.1967 г. по гр. д. № 17/1967 г., ОСГК, решение № 124 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 957/2020 г., II г. о., решение № 485 от 6.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1235/2008 г., I г. о., решение № 308 от 13.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1134/2010 г., II г. о., решение № 3 от 21.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 759/2019 г., I г. о. и по-конкретно – че собствеността в тези случаи се придобива по силата на закона. Вещото лице следва да извърши проверка в общината за съществуващи документи по тези закони, с цел изясняване на обстоятелствата за коя или кои от няколкото сгради на адрес [населено място], [улица], се отнася нотариалният акт на В. А. С. № 29/22.10.1986 г.

Следва да се изясни също към кой момент са били обособени като самостоятелни жилищата на страните по делото и дали това не е станало преди изменението на чл.38 от Строителните правила и норми /ДВ, бр. 39 от 17.05.1963 г./ и дали към случая по настоящото дело има отношение ТР № 96 от 16.11.1971 г. на ОСГК на ВКС.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 450 от 08.04.2022 г. по в. гр. д. № 3107/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 654/13.05.2022 г. по същото дело.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: