Действие на кадастралната карта и реално разделяне на сгради при делба

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50108

София, 26.10.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 27 септември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Анета Иванова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 4310 /2021 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 205 от 13.05.2022 г., по касационна жалба, подадена от П. И. В., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260077 от 16.12.2020 г. по гр.д.№ 463/2018 г. на Окръжен съд-Ловеч, в частта, с която е отменено решение № 197 05.07.2018 г. по гр.д. № 626 / 2012 г. на Троянския районен съд в частта, с която е извършена делбата чрез разпределение по чл. 353 ГПК на допуснатите до делба сгради и вместо това разпределението е извършено по друг начин - като допуснатите до делба сгради с идентификатори ...... , ..... и ..... , изградени в ПИ с идентификатор № ....по КККР на [населено място] обл. Л., [улица], с площ 1188 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, са разпределени на основание чл. 353 ГПК между двамата съделители с равни права, както следва: В дял на М. И. П. са разпределени сграда с идентификатор .....и сграда с идентификатор ...., а в дял на касатора П. И. В. е разпределена сграда с идентификатор ....и М. П. е осъдена да плати на П. В. за уравнение на дела му, сумата 2620 лв.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, тъй като при разпределението на сградите не са съобразени предназначението на сградите, реално обособените обекти в тях, подобряването от касатора на сградите и установеното реално ползване. Навежда се оплакване за необоснованост на изводите за това какви обекти подлежат на разпределение, несъобразяване с одобрения проект за разделяне на сграда .... и установеното от СТЕ, че преустройството /затваряне на междинна врата/ е незначително. Като противоречащо с ЗКИР е определено съобразяването от съда на предназначението и начина, по който са заснети сградите в КК, като по този начин е придадено конститутивно действие, а не констатиращо. По същество изразява становище за разпределение при съобразяване на проекта за сграда ..... и това, че затварянето на врата е незначително преустройство, а фактически двата обекта съществуват и са със самостоятелни инсталации. Счита, че съдът трябва да посочи проектни идентификатори, а при разпределението на другите сгради – да се съобрази, че сграда № 4 е изградена от касатора.

Ответницата по касация оспорва касационната жалба, тъй като от сграда ..... не могат да се образуват два самостоятелни обекта предвид определението за такъв в пар.1,т.1 ЗКИР, правилен е извода на съда, че представеният проект за разделяне е незаконосъобразен. Твърди, че представеният проект не е инвестиционен проект и че е изготвен в противоречие с чл. 142, ал5, т.1 и т. 2, във вр. с чл. 143, ал.1, т.1 ЗУТ и на чл.42, ал.2 ЗУТ. По същество застъпва становище, че предназначението на обособените обекти може да се променя след делбата, като новото предназначение се съобрази с общите изисквания за това. Счита, че разделяне на сграда № 2 е невъзможно, защото северната част не съставлява самостоятелен обект – не отговаря на изискванията за такъв, а и разпределението й ще провокира конфликти между страните и няма да може да се разпредели ползването на дворното място.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК по обобщеният въпрос: Какво е действието на отразяването в кадастралната карта на вида и предназначението на застроен обект, съдът обвързан ли е от него при извършване на делбата и може ли в делбеното производство при преценката за поделяемост по чл. 203 ЗУТ и обособяването на отделни обекти да се променя отразения в КК вид на обекта по предназначение, като се съобразява и фактическото им обособяване и ползване.

ЗКИР въведе принципа, че кадастралната карта следва да отразява вярно действителното фактическо положение и да е актуална. /чл. 51 ЗКИР/ Данните относно правото на собственост, ограничените вещни права и зоните на ограничение на ползването на поземлените имоти са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, доколкото източникът на тези данни има доказателствено значение- чл. 2, ал.5 ЗКИР. Съдебната практика без противоречие приема, че отразяването в кадастралната карта и всички данни в нея, включително и предназначението на имота, имат само информационно-оповестително значение и не води до възникване, изменение или прекратяване на вещни права. /т.4. ТР № 8/2014 т. ОСГК, Решение № 173 от 7.04.2010 г. по гр.д. № 527/2009, ІІ г.о., Решение № 99/26.06.2014 г. по гр.д. № 4583/2013 г., І г.о./. Формирана е съдебна практика и относно това какво обхваща силата на присъдено нещо на решението по допускане на делба. Тя включва обектите с индивидуализиращите им белези - площ, етажност, вид на строителството и конструкцията. Преценката за това, дали отговаря на изискванията за жилище или за обект с друг вид предназначение и обособяването на дялове от допуснатия до делба застроен имот следва да се извърши от съда във втората фаза при постановяването на решението по извършването на делбата, тъй като поделяемостта на делбените имоти е въпрос на втората фаза а от изводите по този въпрос зависи и способа, по който ще се извърши делбата /Решение № 377 от 19.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 742/2010 г., II г. о. Решение № 368/2010 г. от 17.01.2011 г. по гр. д. № 851/2009 г./ Тъй като при разрешаване на въпроса за поделяемостта на делбените имоти могат да се обособят имоти с различно предназначение според конкретните нормативно установени изисквания за конкретен вид, а принцип при извършване на делбата е всеки съделител по възможност да получи реален дял /чл. 69, а2 ЗС/, то делбеният съд не е обвързан от предназначението на имотите, отразено в кадастралната карта и от вписаното предназначение в решението по допускане на делбата. / Дефиницията на „самостоятелен обект в сграда“ в пар.1, т.1 ЗКИР е обща и включва три изисквания – обособеност на обекта, да може да бъде обект на собственост и да има самостоятелно функционално предназначение. При обособяване на дяловете във втората фаза, съдът се съобразява дали е налице обособен обект фактически или с инвестиционен проект, съобразявайки конкретното или възможното /възможните/ предназначения, съобразявайки нормативните изисквания за съответния вид /жилище, ателие, склад, офис, магазин, които предполагат наличието и на общите изисквания по пар.1,т.1 ЗКИР. След извършване на делбата, въз основа на съдебното решение от втората фаза, органът поддържащ кадастъра в актуално състояние е длъжен да нанесе новите обекти с посоченото в решението предназначение. Когато за разпределен обособен обект с решението са възможни различни предназначения, поради това, че отговаря едновременно на изискванията за обекти с различни предназначение /ателие, офис, склад/, конкретното предназначение, с което имота да се нанесе в кадастъра ще се определи по волята на съделителя, на който е разпределен този обект. След изменението на чл. 54, ал.4 ЗКИР (в редакцията до ДВ, бр. 49 от 2014 г.) действащата нормативна уредба не изисква посочване на пректоинедтификатори на обособените застроени обекти /такова изискване има само за разделяне на поземлен имот/ , а те се нанасят въз основа на съдебното решение и/или одобрения инвестиционен проект по чл. 203 ЗУТ. Когато допуснатият до делба имот е изграден по начин, че се състои от обекти, обособени за самостоятелно ползване без необходимост от преустройство, за да отговарят на нормативните изисквания за определен вид самостоятелен обект на собственост, тогава инвестиционен проект не е необходим. /Решение № 84 от 25.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 847/2012 г., II г. о., Решение № 368 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 851/2009 г., II г. о. Решение № 211 от 11.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 991/2011 г., I г. о,/

По касационната жалба:

По делото е установено следното:

С влязло в сила решение са допуснати до делба между ищцата М. И. П. и ответника П. И. В. при равни права три сгради, построени в ПИ с идентификатор ...., находящ се в [населено място] на [улица]: едноетажна сграда с идентификатор № ..... , със застроена площ от 57, с предназначение «друг вид сграда за обитаване», селскостопанска сграда с идентификатор № .... , със застроена площ от 44 кв. м, на две нива: и селскостопанска сграда с идентификатор № ..... със застроена площ от 77 кв. м, на две нива. Дворното место, съставляващо поземлен имот с идентификатор ....по КК не е допуснато до делба – по отношение на него иска за делба е отхвърлен, като е прието, че то е обща част. В дворното место има освен процесните три сгради още две сгради, които не са предмет на иска за делба – двеутажна жилищна сграда с идентификатор ....., от която ищцата притежава първия етаж / н.а. № .... г./, а след развод и одобрено споразумение, бившата съпруга на ответника е получила в дял втория етаж от тази сграда. Сграда с идентификатор ....– гаражи, също не е предмет на иска за делба.

От възприетото от въззивната инстанция заключението на комплексната СТЕ се установява, че имот ....., е отреден по действащият план, одобрен 1965 г. за ниско жилищно застрояване, като в него е изградена една жилищна сграда, което не изключва възможността в имота да има втора жилищна сграда на основното застрояване. Издадени са разрешения за строеж през 1950 г. и 1952 г. – преди влизане в сила на първия регулационен план за две саи, които са построени долепено една до друга и фактически са представлявали един навес с три ограждащи стени, а четвъртата страна е отворена към двора. Намират се на страничната регулационна линия, а улицата от запад на имота не е съществувала и е предвидена за първи път по регулациония план от 1965 г. Такава е предвидена с регулационния план от 1965 г. В кадастралния план към регулационния план от 1965 г. двете саи са нанесени като един навес на местото на сграда с идентификатор .....сега. Според заключението, нанесеният в кадастралния план от 1965 г. навес отговаря на правилата на чл.196 от ППЗПИНМ към момента на изграждането му. В кадастралния план от 2000 г. тази сграда /№ 2/ е нанесена като едноетажна полумасивна с предназначение „друг вид сграда за обитаване“. Установено е по делото, включително и от гласните доказателства освен от приетите експертизи, че от навеса последователно са обособени две стаи, като към 90-те години на миналия век сградата вече се е състояла от две стаи, две бани, едната от които се е ползвала за склад и външна тоалетна. Двете бани и тоалетната са били долепени до сградата, но без функционална връзка със стаята до тях. Около 90-те години касатора продължава стената на тази стая и приобщава двете бани към нея. След извършеното преустройство, сграда с идентификатор .....е тухлена, с каменни основи и дървен покрив с цигли, има характер на жилищна сграда и преустройството е допустимо по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, както и по сега действащите предвид нормата на пар. 127 ЗУТ, търпим строеж е и не подлежи на премахване.. Сградата се състои от помещение /наречено лятна кухня/ с полезна площ 14 кв.м. и застроена площ 19 кв.м. и друга обособена част - жилищно помещение, състоящо се от входно антре, баня, кухненски бокс, жилищно помещение и външна тоалетна с предверие и тоалетна. За всяка от двете части и за външната тоалетна има отделни врати от дворното место и всяка е със самостоятелни ел. инталачии и В и К инсталации. Предназначението на сграда с идентификатор .....по КК е „друг вид сграда за обитаване“ / код 190/, определено по приложение № 4 към чл.16, ал.3 от Наредба № РД - 02 - 20 - 5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Не е определена като сграда на допълващото застрояване /т.е. с код 180/, каквато е лятната кухня, защото., съгласно чл. 42, ал.2 ЗУТ такава сграда на допълващото застрояване не може да бъде разположена на уличната регулационна линия /в случая прекараната улица от запад/, височината й е по-голяма от определената в чл.46, ал.2 от ЗУТ. и защото е предназначена за постоянно, а не за временно обитаване като „лятна кухня“. /заключение на в.л. арх. К./ Тази сграда обаче отговаря на изискванията за жилище, включително и височината, Средната част също самостоятелно отговаря на изискванията за жилище по чл. 40 ЗУТ, като се съобрази, че складовото помещение може да е и извън жилището.

В хода на въззивното производство е изготвен инвестиционен проект за разделяне на сграда 2 и сграда 3. За сграда 2 на практика е заснето действителното положение на место при което са обособени двете части – северната обособена част от 14 кв.м. и средната част, обособена като жилище. Според комплексната СТЕ одобреният инвестиционен проект отговаря по обхват и съдържание чл.3 от Наредба 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. / л. 213 от делото на ОС/ Между двете части има врата, която сега фактически е затворена, но не е зазидана. Проекта не е показал зазиждането й или съществуването й, но според вещите лица зазиждането на тази врата съставлява незначително преустройство, което не засяга конструкцията на сградата. В и К и ел инсталациите на двете части са отделени, поради което не са изготвяни проекти в тази част. Проекта е одобрен от главния архитект след положително решение от експертния съвет. Одобрението е за делба. С него са показани двете фактически обособени части, като според вещите лица от комплексната експертиза, самостоятелният обект в северната част на сграда с идентификатор .....отговаря на изискванията за обекти с различно предназначение - ателие за творческа дейност, офис, склад, за обслужваща дейност за битови услуги. Самостоятелният обект в средната част на сградата отговаря на изискванията за офис, ателие за творческа дейност / виж л. 217 от гр.д.№ 469/2018 г./ Тъй като най-южната част, включваща тоалетната с предверие не отговаря на изискванията за самостоятелен обект, но предверието може да служи като обслужващ склад към средната част и е разположена до нея, тези две части / средната и най-южната формират южната част от тази сграда.

Сграда с идентификатор .....е на два етажа. Към 1958 г. първият етаж е бил преустроен в дърводелска работилница, приета и разрешена за ползване с приложените по делото документи. Вторият етаж се състои от офис и голям склад. Според вещото лице тя е сграда от допълващото застрояване , чието предназначение е смесено - първият етаж е с обслужващо предназначение /работилницата/, а вторият със спомагателно /склад/. По КК сградата е едноетажна, с предназначение - селскостопанска сграда. При извършения оглед на място вещото лице арх.К. е констатирало, че южната част на сградата е преустроена, като на втория етаж е обособен офис. Реконструкцията не е извършена преди 7 април 1987 г. и тя не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Заявление за узаконяване не е подавано. нито по реда на §184, ал.1 от ПЗР на ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003 г.), нито по реда на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., в сила от 26.07.2013 г.)

В одобрения от Община - Троян проект, сграда с идентификатор .....е разделена хоризонтално и са обособени два самостоятелни обекта без преустройство, като за втория етаж има самостоятелни стълби от двора. По проект предназначението на сградата е както по КК - стопанска сграда. Стопанските постройки са допълващо застрояване, чието предназначение и правилата за тяхното изграждане са определени в чл. 44 - 46 от ЗУТ. Според експерта, обособените с проекта два самостоятелни обекта в сграда с .....не отговарят на изискванията, посочените чл. 44 - 46 от ЗУТ.

Третата допусната до делба сграда с идентификатор .....е двуетажна с предназначение по КК „селскостопанска сграда“. Тя не е предмет на инвестиционния проект. На първия етаж са разположени две помещения, пространствено свързани помежду си. Вторият етаж се състои също от две помещения, пространствено свързани като тези на първия етаж. Тази сграда е неподеляема, тъй като е с един вход. На първия етаж се влиза от северното помещение, а в южното е разположена стълба за втория етаж. Тя е изградена със стоманобетонова носеща конструкция, тухлени ограждащи зидове, дървена покривна конструкция и покрита с цигли. По делото е установено, че тя е изградена от касатора, но без учредено право на строеж, поради което е допусната до делба.

Съгласно комплексното заключение с участие на в.л. Г., пазарната оценка на сграда с идентификатор ....е 13 450 лв. Пазарната стойност на всяка от двете части е видна от приложенията към заключението на комплексната експертиза. За северната обособена част тя е 4820 лв. /л.223/ За южната обособена част пазарната оценка е 8630 лв. / л.222/ Пазарната цена на сграда с идентификатор .....е 7290 лв. а на сграда с идентификатор .....– 11 400 лв.

Въззивната инстанция не възприела одобреният от гл.архитект на Община- Троян инвестиционен проект, защото е за сграда на допълващото застрояване с код 180, а сграда .....е „друг вид сграда за обитаване“, т.е. с код 190. Така е придадено правоизменящо действие на КК. Посочено е, че правилността на решението по допускане на делбата относно вида на допуснатата до делба сграда не може да се коментира във втората фаза, защото е извън това производство. Така е прието, че решението по допускане до делбата е задължително във втората фаза и относно предназначението на сградата. Прието е, че сграда 2 не отговаря на действащите правила за лятна кухня, т.е. на сграда от допълващото застрояване, защото е на регулационната линия и височината й е по-голяма от предвидената в чл. 46, ал.2 ЗУТ и защото е с предназначена за постоянно ползване. Така не е обсъдено установеното от комплексната СТЕ, че всяка от двете части от сграда 2 може да има и друго предназначение, за което отговаря спорен нормативните изисквания /офис, ателие, склад/ Посочено е, че обособените с този проект самостоятелни обекти в сгради с идентификатори .....и .....представляват обособени части от съответните сгради. Според проекта в сграда с идентификатор ..... са обособени двата самостоятелни обекта - лятна кухня и обект, чието предназначение не е посочено, а само това на помещенията, от които се състои. Обособените два самостоятелни обекта в сграда ..... не отговарят на изискванията, посочените чл. 44 - 46 от ЗУТ. Инвестиционният проект за сграда с идентификатор .....е приет за незаконосъобразен и защото са обособени два самостоятелни обекта, които имат отделен вход, но между тях има врата, която ги свързва функционално и може да се преминава от едното в другото и този отвор не е показан, както и че се зазижда. Не е обсъдено, че проекта отразява действиетлното положение на место, а зазиждането на врата, според вещите лица е незначително преустройство, което не изменя конструкцията на сградата.

Позовавайки се на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗУТ, чл. 37, ал.1 ЗУТ и чл. 41, ал.1 ЗУТ и чл.18 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, въззивната инстанция е приела, че постройките на допълващото застрояване не са самостоятелни вещи, а се предвиждат към сградите на основното застрояване и имат спомагателни, обслужващи предназначение и функции. Като такива те са принадлежност към жилищни обекти. Затова делба на такъв обект е допустима само заедно със самостоятелния обект, чиято принадлежност са. Като е съобразил, че поземленият имот е с предназначения за жилищно застрояване и в него е изградена двуетажна сграда с идентификатор ...., собственик на първия етаж от която е М. П., а на втория – бившата съпруга на ответника П. В., съдът е формирал дела на П. от двете стопански сгради ....и ....Посочил е, че се съобразява и със становище на същата, заявено в съдебно заседание на 01.10.2019 г. По делото обаче са изразявани различни становища от страните относно това коя от сградите искат да им се разпредели. В дял на П. В. е разпределена цялата сграда с идентификатор .....и предназначение „друг вид сграда за обитаване“. Съдът се е мотивирал с това, че с влязло в сила решение е допусната до делба такъв вид сграда, такова е нейното предназначение по КК, определено съгласно приложение № 4 към чл.16, ал.3 от Наредба № РД - 02 - 20 - 5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри - с код 190 /друг вид сграда за обитаване/. Съдът се е мотивирал и с това, че в частта, която се обитава постоянно от съделителя В., състояща се от коридор, две стаи, едната от които с кухненски бокс и обща баня - тоалетна има изискващата се жилищна височина, но заради липсата на складово помещение в тази част, не отговарят на изискванията за жилище по чл.40 от ЗУТ, но според закона то може да се намира и извън него. С поставянето в дял на този съделител и на северната част, към това жилище ще има и складово помещение. Северната част обаче е с полезна площ 14 кв.м. и се състои от едно голямо помещение /стая/ Съдът е приел, че така съобразява фактическото ползване от В. на тази сграда, извършените от него подобрения и предназначението на сградата. Тъй като не е постановено премахване на строежите като незаконни, това е съобразено при определяне на пазарната им стойност.

Въззивната инстанция правлино е приела, че делбата следва да се извърши по чл.353 ГПК до колкото страните макар да имат равни права, е налице неудобство за теглене на жребий – извършени са подобрения от съделител и е установен начин на ползване на една от постройките. Предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивната инстанция незаконосъобразно е приела, че е обвързана от предназначението на сградата по КК и с решението по допускане на делбата. Както вече се посочи, при извършване на делбата и обособяване на дялове във втората фаза е допустимо да се променя предназначението на обособените обекти, а при възможни повече предназначения, то се определя от съделителя, на когото бъде разпределен обекта. Отделно от това в мотивите на ТР № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС се прие, че за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднородни, но когато до делба са допуснати еднакви по вид и предназначение недвижими имоти, чийто брой съответства на броя на съделителите и други имоти, съдът, извършвайки делбата по чл. 353 ГПК, следва да постави в дела на всеки съделител от еднородните имоти и разпредели и останалите. Поставянето на двете стопански сгради допуснати до делба на съделителката П. и на цялата сграда с идентификатор ...., състояща се от две обособени части, отговарящи на изискванията за самостоятелен обект на собственост на съделителя В. не съответства на цитираната задължителна съдебна практика.

Тъй като сграда с идентификатор .....е изградена преди влизане в сила на ЗУТ, по отношение на нея не се прилага правилото на чл. 42, ал.2 ЗУТ. Установено е безспорно от експертизите, че тази сграда е търпим строеж и не подлежи на премахване. Тъй като тя е реално обособена на две обособени части със самостоятелни В и К инсталации, и ел. инсталации и вход от двора, съдът приема, че с проекта са фактически заснети тези реално обособени части от тази сграда. Отделно от това, според вещите лица от комплексната екстертиза, този проект отговаря по обем и съдържание на инвестиционен, но той заснема съществуващо на место фактическо положение. Зазиждането на врата, която сега е затворена и преградена с вещи, за да не се ползва е незначително по стойност и не създава никакви неудобства. Според заключението на комплексната експертиза, всяка от двете части отговарят на изискванията за обект с различно, повече от едно предназначение – ателие за творческа дейност, офис. Всяка от двете части фактически се ползва по отделно от съделителите – от П. – северната част, а от В. – южната. Към южната част следва да се включи и долепената до нея втора тоалетна с предверие, която няма самостоятелно съществуване. На всеки от двамата съделители следва да се разпредели по една стопанска сграда от двете допуснати до делба. Като съобразява, че сграда с идентификатор ....фактически е изградена от В., съдът приема, че тази сграда следва да му се разпредели в дял. На П. следва да се разпредели сграда с иднетификатор ....., която е изградена и е ползвана от бащата на страните. Така общо дела, който се разпределя на П., включващ северната обособена част от сграда с идентификатор ....на стойност 4820 лв. /л.223/ и сграда с .....с пазарна оценка 7290 лв. има обща стойност 12110 лв. Дела, който се разпределя на съделителя В., включващ южната обособена част с пазарната оценка е 8630 лв. / л.222/ и сграда с идентификатор .....с пазарна оценка 11 400 лв. има обща стойност 20 030 лв. Общо стойността на делбената маса е 32140 лв., а стойността на квотата от нея на всеки съделител е 16070 лв. Делът, който получава В. надвишава стойността на дела му от делбената маса с 3960 лв. Затова той следва да заплати на П. за уравнение на дела й от делбените имоти сумата 3960 лв. Сумата е дължима от влизане на настоящото конститутивно решение в сила, /т.е. от постановяването му/.

С определението по чл. 288 ГПК е присъединено към настоящото гр.д.№ 4310/2021 г. на ВКС, І гр.о. образуваното ч.гр.д.№ 4309/2021 г. на ВКС, І гр.о. по частната жалба, подадена от М. И. П. против определение № 260101 от 25.06.2021 г. по в.гр.д.№ 463/2018 г. на Окръжен съд-Ловеч. С последното е оставена без уважение молбата на М. И. П. по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, с което П. И. В. е осъден да и заплати - сумата 762,50 лв., съставляваща разноски за въззивното производство и които тя е осъдена да му заплати за въззивното производство в размер на 710 лв.

Въззивното определение е неправилно, защото съдът е изходил от нормата на чл. 355 ГПК за определяне на разноските във въззивното производство по извършване на делбата, като за основа е взел стойността на дела на съделителите, получен при разпределението, а само за производството по сметките е приел, че е приложим чл. 78 ГПК, но е определил размера им чрез разделяне на договорения хонорар.

В особеното исково производство за съдебна делба, разноските пред РС се разпределят между съделителите по правилото на чл. 355 ГПК, като всеки съделител дължи разноски за извършване на делбата съобразно стойността на дела си от съсобствеността /квотата, която притежава от делбените имоти, а не от стойността на дела, който получава във втората фаза/ Когато разноските са направени по повдигнати правни въпроси по реда на обжалването относно избрания способ за ликвидиране на съсобствеността, респективно как да бъде приложен той или по сметките, деловодните разноски се присъждат по общото правило на чл. 78 ГПК. Разноските за въззивното и касационното производство по дела за делба и разноските по претенцията за сметки във всички инстанции се разпределят по правилото на чл. 78 ГПК, т.е. зависят от допустимостта и основателността на претенцията по чл. 346 ГПК, съответно на въззивната и касационната жалба. /виж определение № 50211/27.09.22 г. по ч. гр.д.№ 2770/2022 г. на ВКС, І гр.о. и цитираните в него./ В глава двадесет и девета „Съдебна делба“ на ГПК, законът не предвижда специални норми за въззивното и касационното производство, включително и за разноските за тези производства, поради което за тях се прилагат общите правила на чл. 78 ГПК, а съгл. ал.2 на този текст, при преценката си за отговорността за разноски, съдът следва да съобрази и поведението на насрещната страна. Във въззивно или касационно производство, страните имат определено процесуално качество според позицията си в производството. Подадената жалба може да е основателна, или неоснователна, т.е. присъждането на разноски за тези инстанции зависи от поведението на страната, какъвто е залегналият критерий в нормата на чл. 78 ГПК.

С обжалваното определение, въззивният съд не се е съобразил с изложеното. Затова определението е неправилно и следва да се отмени, като вместо това размера на разноските пред въззивната инстанция се определи съобразно основателността на въззивната жалба, преценена и с оглед резултата пред настоящата инстанция.

Претендираните и доказани разноски от М. П. пред въззивната инстанция са 1525 лв. П. В. е претендирал и доказал разноски в размер на 1420 лв.

При така изложеното, въззивната жалба на П. против решението по извършване на делбата е била основателна. Претенция по сметките е заявил В., но тя е отхвърлена от РС, а решението му е обезсилено от въззивната инстанция, поради това, че тази претенция не е заявена в срок. В частта по сметките, въззивното решение е влязло в сила след като не е допуснато до касационно обжалване. Тъй като В. е предявил недопустима претенция по сметките и въззивната му жалба е била неоснователна, и с оглед основателността на въззивната жалба на П., отговорността за разноски пред въззивната инстанция следва да се понесе от П. В., т.е. той следва да бъде осъден да плати на П. заявените и доказани от нея разноски за въззивна инстанция в размер на 1525 лв., а неговата молба за разноски пред въззивна инстанция е неоснователна.

Пред настоящата инстанция е заявена претенция за разноски от П. В. и предвид резултата от спора – отмяна на въззивното решение по извършване на делбата и извършване на делбата по чл. 353 ГПК, но по друг начин, претенцията му е основателна. При определяне на размера на сумите, които М. П. следва да му плати за настоящото производство, съдът съобразява, че първоначално договорения и изплатен хонорар от 600 лв. за производството по допускане до касация следва да не се присъжда изцяло, тъй като касационно обжалване не е допуснато на въззивното решение в частта по сметките, т.е. от този хонорар ще се присъди само половината. В останала част – платените държавни такси от него - общо 351 лв. и договорен и платен хонорар за разглеждане на касационната жалба по същество- 1200 лв. следва да се присъдят изцяло, т.е. общия размер на разноските, дължими от ответницата по касация за настоящата инстанция е 1851 лв.

М. П. е претендирала разноски по производството по частната жалба и предвид основателността на частната жалба, следва да й се присъдят такива до доказаният размер 315 лв. - договореният и платен от нея хонорар и държавна такса по присъединеното производство по ч. гр.д.№ 4309/2021 г.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 260077 от 16.12.2020 г. по гр.д.№ 463/2018 г. на Окръжен съд-Ловеч, в частта, с която е извършена делба на допуснатите до делба сгради с идентификатори ...... , ..... и ..... , изградени в ПИ с идентификатор № .....по КККР на [населено място] обл. Л., [улица], с площ 1188 кв. м. и е присъдено уравнение на дяловете и вместо това постановява:

РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 353 ГПК допуснатите до делба сгради с идентификатори .... , ..... и ..... , изградени в ПИ с идентификатор № ....по КККР на [населено място] обл. Л., [улица], с площ 1188 кв. м. както следва:

ПОСТАВЯ в дял на П. И. В. ЕГН-[ЕГН]

- южната част със самостятелен вход, със застроена площ 38 кв.м. от едноетажна сграда с идентификатор ..... , изградени в ПИ с идентификатор № .....по КККР на [населено място] обл. Л., [улица], която част се състои от входно предверие, жилищно помещение, кухненски бокс, баня и предверие и външна тоалетна с пазарна стойност 8630 лв.

- сграда с иднетификатор .... на две нива, изградени в ПИ с идентификатор № ....по КККР на [населено място] обл. Л., [улица], която сграда е със застроена площ 77 кв.м. с пазарна оценка 11400 лв.

ПОСТАВЯ в дял на М. И. П. ЕГН- [ЕГН]

- северната част със самостятелен вход, със застроена площ 19 кв.м., от едноетажна сграда с идентификатор ..... , изградена в ПИ с идентификатор № ......по КККР на [населено място] обл. Л., [улица], която част се състои от едно помещение и е с пазарна цена 4820 лв.

- сграда с идентификатор ..... на две нива изградена в ПИ с идентификатор № .....по КККР на [населено място] обл. Л., [улица], със застроена площ 44 кв.м., с пазарна цена 7290 лв.

ОСЪЖДА П. И. В. ЕГН-[ЕГН] да плати на М. И. П. ЕГН- [ЕГН] за уравнение на дела и от съсобствените сгради с идентификатори .... , .... и .... сумата 32140 лв., ведно със законната лихва от постановяване на настоящото решение.

ОТМЕНЯ определение № 260101 от 25.06.2021 г. по в.гр.д.№ 463/2018 г. на Окръжен съд-Ловеч и вместо това постановява:

Изменя на основание чл.. 248 ГПК въззивното решение № 260077 от 16.12.2020 г. по гр.д.№ 463/2018 г. на Окръжен съд-Ловеч в частта за разноските, като вместо постановеното в него П. И. В. да заплати на М. И. П. сумата 762,50 лв., съставляваща разноски за въззивното производство и които тя е осъдена да му заплати за въззивното производство в размер на 710 лв. постановява:

Осъжда П. И. В. ЕГН-[ЕГН] да плати на М. И. П. ЕГН- [ЕГН] деловодни разноски за въззивна инстанця в размер на 1525 лв.

Осъжда М. И. П. ЕГН- [ЕГН] да плати на П. И. В. ЕГН-[ЕГН] деловодсни разноски за касационна инстанция в размер на е 1851 лв.

Осъжда П. И. В. ЕГН-[ЕГН] да плати на М. И. П. ЕГН- [ЕГН] деловодни разноски за производството по частната жалба по присъединеното ч. гр.д.№ 4309/2022 г. в размер на 315 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: