Правомощия на въззивния съд при различна правна квалификация на иска

Текстът на акта

Ключови фрази

Разпределение на печалбите и загубите * договор за гражданско дружество

7
Р Е Ш Е Н И Е №169

гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение , в открито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА
при участието на прокурора ………………………………………….

при участието на секретаря Лилия Златкова

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т.дело № 196 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

„Прайм холдинг“ АД (правоприемник на „СБНД“ ЕАД) чрез адв. Л. К. и адв. Е. Чурилова обжалва решение № 431 от 12.10.2022 г. по т.д. 351/22 г., по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е обезсилено решение № 260062 от 24.02.2022 г. по т.д. 267/20 г, ОС - Пловдив, поправено, на основание чл. 247 от ГПК, с решение № 260088 от 31.03.2022 г.

Излага съображения, че според мотивите на въззивния съд първоинстанционният съд с доклада си по делото сам бил посочил, че е сезиран с иск с правно основание чл. 361 от ЗЗД. От изложените в исковата молба обстоятелства и формулирано искане било безспорно, че в случая бил предявен иск, касаещ разпределение на печалби, респ. загуби от дейността на действащо гражданско дружество. Твърди, че изводите на въззивния съд са неправилни. Въззивният съд бил констатирал факта, че исковата сума е претендирана като дела на ответника от разходите и загубите на гражданското дружество, т.е. искането касае разпределение на печалби, респ. загуби от дейността на гражданското дружество. Въпреки това апелативният съд бил достигнал до противоположния извод, че не е предявен такъв иск. Не били взети предвид действително изложените от ищеца факти. Искането било „ответникът да му заплати общо сумата от 331 196,60 лв, представляваща дела на „Компютър тийм“ АД от разходите и загубите на гражданското дружество, както и претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в законната лихва върху сумата от 12.05.2017 г.

Въззивният съд бил допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, както и нарушение на материалния закон, основания за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 и пр. 2 от ГПК.

Моли да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане на същия съд от друг състав.

Ответникът по касационната жалба „Компютър тийм“ АД оспорва касационната жалба. Счита, че решението е правилно.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 1247 от 07.12.2023 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване по правния въпрос: „За да определи действителното основание на спорното материално право, следва ли съдът да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция?“ Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 , т. 1 от ГПК, поради наличие на противоречие между поставения правен въпрос и тълкуването на чл. 127 от ГПК в задължителната и трайна практика на ВКС, Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 45 от 20.04.2010 г. по т.д. 516/09 г., II ТО.

Съгласно посочената задължителна и трайна практика на ВКС, за да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон. Задължение на съда е да определи действителната правна квалификация на спорното право. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране, преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В случай, че въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна от дадената в обжалваното първоинстанционно решение правна квалификация на предявения иск, той следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция като обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви за основателност или неоснователност на иска. Неправилната правна квалификация е резултат от неправилно приложение на материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск, а не води до недопустимост на решението като основание за неговото обезсилване, на основание чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му - чл. 236, ал. 2 ГПК.

По касационната жалба.

За да обезсили решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че в исковата молба са изложени твърдения, че между праводателя на ищеца и ответникът бил сключен договор за дружество по ЗЗД, консорциум „Най-добри болнични информационни системи“, въз основа на споразумение между тях, подписано на 30.04.2009 г. На 31.08.2009 г. ДЗЗД сключил с УМБАЛ „Св. Е.“ ЕАД договор за извършване на определени дейности, свързани с изграждането на интегрирана болнична информационна система. В. заплатил на консорциума сумата от 471 156 лв, аванс, част от която била разпределена между двете дружества, участници в консорциума , а именно 133 844,72 лв без ДДС за ищеца и 141 534,856 лв за ответника. По иска на възложителя договорът бил развален и с влязло в сила съдебно решение, ищецът и ответникът били осъдени да заплатят солидарно на възложителя сумата от 471 156 лв, ведно със законната лихва от 25.04.2014 г. до окончателното плащане, както и разноски за производството по делото, в размер на 48 617,26 лв. Въз основа на изпълнителен лист от 19.01.2017 г. било образувано изпълнително дело, по което в периода от 19.04.2017 г. до 12.05.2017 г. от банковата сметка на праводателя на ищеца по сметка на ЧСИ били преведени общо 643 704,16 лв. На 18.10.2017 г. на УМБАЛ „Св. Е.“ бил издаден изпълнителен лист от СГС за суми в размер на 92 622,26 лв, представляващи съдебни разноски, за производствата пред всички съдебни инстанции, въз основа, на което било образувано още едно изпълнително дело. Ищецът бил заплатил доброволно 10 000 лв съдебни разноски в периода от 19.09.2017 г. до 10.10.2017 г. По образуваното изпълнително дело била платена от ищеца общо сумата от 95 106,23 лв, разноски като по този начин ищецът бил заплатил всички дължими суми по влязлото в сила съдебно решение, за които бил осъден солидарно с ответника „Компютър тийм“ АД. Така се твърдяло, че дружеството, в резултат на извършено плащане на всички задължения на гражданското дружество към „УМБАЛ „СВ. Е.“ ЕАД, било претърпяло вреди във връзка с воденото на дружествените работи на консорциума, като било заплатило всички разходи и било понесло негативните последици от сключения, но неизпълнен договор, които следвало да бъдат компенсирани от другия съдружник съобразно неговия дял в гражданското дружество, 44,84 %.

В исковата молба били изложени твърдения, че договорът за гражданско дружество е прекратен, на основание чл. 363, б. „а“ от ЗЗД. С оглед на това прекратяване се твърдяло, че следва да се уредявт имуществените отношения между съдружниците, като се направи цялостна рекапитулация на приходите и разходите от извършената съвместна дейности и всеки от участниците поеме своята част от разходите съобразно дела си. Исковата сума от 331 196 лв била претендирана като дела на ответника в печалбите и загубите. Претендира, че общо придобитата сума била в общ размер 738 618,65 лв. Претендирани били вреди, размер на законната лихва върху сумата от 331 196,60 лв, считано от 12.05.2017 г. до датата на исковата молба, както и законната лихва от датата на исковата молба до плащането й от ответника, като с допълнителната молба ищецът бил уточнил, че началният момент на законната лихва е 12.05.2017 г., дата , на която е погасил всички задължения на гражданското дружество към болницата. В обстоятелствената част се съдържало изброяване на приходите и разходите на дружеството, които освен плащанията, извършени в изпълнение на съдебното решение след разваляне на договора, включвали и други плащания, извършени от банковата сметка на гражданското дружество в полза на страните по делото и на др. търговски дружества – „Прайм технолоджис“ ЕООД, „ТехноЛогика“ ЕООД и банката , като така ищецът бил обосновал твърдението си за общи разходи / загуби от дейността на дружеството в размер на 738 618,65 лв, погасени изцяло от него, претендиращи ищецът да заплати 44,84 % от тях съобразно уговорката в чл. 8.1 вр. чл. 6.1. от договора за гражданско дружество.

Взето е предвид, че в допълнителната искова молба ищецът бил посочил, че предявеният иск е за уреждане на отношенията между страните в гражданското дружество, респ. за присъждане на част от разноските, които е направил във връзка с дружеството, респ. за част от разноските във връзка с воденето на дружествените работи, уточнени са рекапитулация на печалбите/загубите от извършената съвместна дейност при прекратяване на дружеството, а не заплащане на припадащата се в изпълнение на съдебно решение след разваляне на договора за обществена поръчка.

Първата инстанция само била посочила иск с правно основание чл. 361 от ЗЗД. Въззивният съд е направил извод, че не се касае за печалби и загуби. Искът бил с правно основание чл. 364 от ЗЗД, това били разноските, понесени от съдружник в гражданското дружество във връзка с дейността на дружеството, което вземане било станало изискуемо с прекратяване на гражданското дружество.

Въззивният съд е приел, че в случая не става въпрос за неправилна правна квалификация, т.е. за незаконосъобразност, която може да се отстрани от въззивния съд. Това било допустимо само когато съдът правилно е установил фактите и обстоятелствата по спора и се е произнесъл по иска, с неточна правна квалификация. Въззивният съд е приел, че в случая не е налице тази хипотеза. Първоинстанционният съд не бил изложил мотиви за конкретните факти и обстоятелства, които приема за установени при преценка на събраните доказателства. В мотивите си първоинстанционният съд бил посочил, само, че договорът за гражданско дружество е прекратен на основание чл. 363, ал. 1, б. „а“ от ЗЗД, поради невъзможност да бъде постигната целта на договора за гражданско дружество и била възпроизведена разпоредбата на чл. 361 от ЗЗД. Не било ясно как е формирана сумата, подлежаща на присъждане, като в диспозитива на решението първоинстанционният съд бил посочил претендираната от ищеца сума. Първоинстанционният съд бил посочил, че това е припадащата се част от пасивите, дължими от ответника. Въззивният съд е направил извод, че терминът „пасиви“ е счетоводен, като според счетоводната теория и практика и счетоводните стандарти означава задължение на предприятието, което произтича от минали събития, води до изтичане на ресурс, но погасяването му носи икономическа изгода. Този термин не отговарял нито на загуба от дейността на дружеството, нито за разходи от дейността. Именно поради липса на дефиниране на термина „пасиви“, респ. начина на формиране на сумата, определена като пасиви, е посочено от въззивния съд, че е основание за обезсилване на решението на първоинстанционния съд.

Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът е обезсилил атакуваното първоинстанционно решение и е върнал делото за ново разглеждане, на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК.

Въззивният съд е бил длъжен да установи твърденията относно фактите, изложени в исковата молба, както и формулираното искане и да даде собствено разрешение на спора, като се произнесе по основателността на исковете, определяйки правилната правна квалификация. Въззивният съд не е отрекъл, че има предявен иск от ищеца, с правно основание чл. 361 от ЗЗД, като са изложени твърдения, за това какви са направените разходи от гражданското дружество, какви суми са получени от това дружество. Посочените факти дават основание да се приеме, че има предявен иск за определяне на печалбите и загубите, след прекратяване на гражданското дружество на основание чл. 363, б. „а“ от ЗЗД и се претендира от ищеца припадащата се част, съобразно стойността на дела на ответника. Въззивният съд е следвало да прецени твърденията на ищеца, като отчете, че договорът за гражданско дружество не е двустранен договор, той е насочен към трети лица, с оглед постигане на общата цел, предвидена в него. Гражданското дружество не обвързва разпределението на печалбите и загубите с конкретната дейност на всеки един от съдружниците. Печалбите и загубите се разпределят съразмерно на дела на съдружника, уговорен в договора. Съдружникът не може да иска разноските, които е направил, това съставлява неговото участие в дружеството. Това участие е преди прекратяване на договора. Разходите не са в тежест на един съдружник, те следва да се поемат от съдружниците съобразно дела им, след като се извърши рекапитулация на печалбите и загубите. Прекратяването на гражданското дружество е условие за възникване на изискуемостта на вземането. Дали посочените суми от ищеца следва да се квалифицират като разноски за дейността на дружеството или да се определят като причинени на същия вреди, следва да посочи въззивният съд.

В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е обезсилил решението и е върнал делото за ново разглеждане. Въззивният съд е следвало да даде свое собствено разрешение на спора, като се произнесе по основателността на исковете съобразно приетата за правилна тяхна правна квалификация. Следва да се има предвид, че в исковата молба са предявени искове, при условията на обективно съединение на искове, като определяне на правната квалификация на исковете, следва да се определи от въззивния съд и да извърши произнасянето съобразно същата.

Приемайки, че чрез предявения иск се претендира присъждане на суми, дължими от ответника след като гражданското дружество е прекратено и при осъществени загуби от същото, въззивният съд следва да даде защита на спорното право. Изводът относно неправилно определения термин „пасиви“, както и липсата на мотиви от първоинстанционния съд, за да определи точния размер на вземането на ищеца, не могат да са основание за обезсилване на решението на първоинстанционния съд. Въззивният съд е следвало да даде защита на спорното право като в мотивите обсъди всички доводи и възражения на страните, направи анализ на доказателствата и посочи приетите за установени юридически факти, като определи и наличието на вземане за ищеца. Допуснатото съществено процесуално нарушение на чл. 270, ал. 3 и чл. 235, ал. 2 , и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Това допуснато съществено процесуално нарушение представлява основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК. На основание чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, за да бъдат обсъдени всички сочени от страните основания, въведени чрез доводите и възраженията по отношение на спорното право, както и установяване на спорните факти, с оглед анализа на събраните доказателства.

На основание чл. 294, ал. 2 от ГПК, въззивният съд ще се произнесе по разноските, направени в настоящето производство при новото разглеждане на делото, съобразно изхода на спора.

С оглед изложеното Върховният касационен съд на Р България

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 431 от 12.10.2022 г. по т.д. 351/22 г., по описа на Апелативен съд – Пловдив, 1 търговски състав И

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: