Недопустимост на решение при произнасяне по непредявен иск

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * Обезсилване на решение

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 220
София, 28.07.2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при секретаря Александра Ковачева

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 983/2024 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Булсатком“ ЕООД, [населено място] (чийто правоприемник понастоящем е „Виваком България“ ЕАД, [населено място], конституиран с определение № 443 от 11.02.2025 г., на основание чл. 227 ГПК) и касационна жалба на „Кондор-ХС“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 790 от 21.12.2023 г. по в. т. д. № 879/2023г. на Софийски апелативен съд.

С определение № 88 от 13.01.2025 г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в частта , с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 839 от 30.06.2023 г. по т. д. № 2654/2021г. на Софийски градски съд, VI-12 състав, предявеният от „Кондор-ХС“ ЕООД срещу „Булсатком“ ЕООД иск за присъждане на възнаграждение по консултантски договор от 16.12.2018 г. и анекс към същия от 30.01.2019 г., дължимо за периода от 29.10.2021 г. до 29.04.2022 г., е уважен за сумата 46 620 лв. и е отхвърлен за разликата до 99 120 лв.

Касационното обжалване е допуснато поради вероятността в посочената му част въззивното решение да е процесуално недопустимо поради произнасянето по непредявен иск. В останалата част, по отношение на иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, с оглед цената на същия (18 502.73 лв.), въззивното решение е влязло в сила поради недопустимост на касационната жалба.

Касаторът „Виваком България“ ЕАД (правоприемник на „Булсатком“ ЕООД) поддържа неправилност на въззивното решение на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК в атакуваната от него и допусната до касационно обжалване част, потвърждаваща решение № 839 от 30.06.2023 г. по т. д. № 2654/2021 г. на Софийски градски съд, VI-12 състав, с което е осъден да заплати на „Кондор - ХС“ ЕООД сумата 46 620 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по консултантски договор от 16.12.2018 г. и анекс към същия от 30.01.2019 г. за периода от 29.10.2021 г. до 29.04.2022 г.

Изразява несъгласие с извода, че в периода от м. 07.2019 г. до м. 04.2020 г. „Кондор - ХС“ ЕООД е изпълнявало предмета на процесния консултантски договор. В евентуалност твърди, че договорът следва да се счита прекратен по съгласие на двете страни, изразено чрез конклудентни действия поради установените между тях други търговски взаимоотношения – договаряли са месечно различни по вид и обем услуги, свързани с поддръжка на билинг системата, които са различни от тези по консултантския договор и че в резултат на така извършеното прекратяване на договора е отпаднало задължението им по чл. 9 за отправяне на шестмесечно предизвестие. Като съществени процесуални нарушения посочва необсъждането на възражението му за нищожност на клаузата на чл. 9 от процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави, както и направеното от въззивния съд изменение на правната квалификация на иска за присъждане на обезщетение за неизпълнение на договора директно с решението от иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД в иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, без да бъдат дадени указания на страните относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.

Касаторът „Кондор - ХС“ ЕООД твърди, че в обжалваната от него и допусната до касационно обжалване част, с която, след частична отмяна на решение № 839 от 30.06.2023 г. по т. д. № 2654/2021 г. на Софийски градски съд, VI-12 състав, предявеният от него срещу „Булсатком“ ЕООД иск за присъждане на възнаграждение по консултантски договор от 16.12.2018 г. и анекс към същия от 30.01.2019 г., дължимо за периода от 29.10.2021 г. до 29.04.2022 г., е отхвърлен за разликата над 46 620 лв. до 99 120 лв., въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Оспорва извода, че част от представените по делото фактури – от № 14 до № 31 – не са издадени в изпълнение на процесния договор от 16.12.2018 г. и анекса към него от 30.01.2019г., а обективират отделни самостоятелни договорни отношения между страните, възникнали по силата на устно възлагане на описаните в тях работи, поради което е недоказано твърдението му за постигнато устно съгласие между страните за увеличаване размера на възнаграждението по договора от 6 475 лв., без ДДС на 16 520 лв., без ДДС от месец май 2020 г. Счита, че решаващият състав неоснователно е преценил като различни услугите по договора и тези по фактури от № 14 до № 31, като не е съобразил заключението на компютърната експертиза, според което понятието „билинг система“ се припокрива по смисъл с понятието „информационна система“ и следователно ежемесечно предоставяната от него в периода от 26.05.2020г. до датата на прекратяване на договора 28.10.2021 г. услуга „поддръжка на билинг система“ е терминологично идентична с услугата „поддръжка на информационна система“, предоставяна през предходния период от 01.07.2019 г. до 26.05.2020 г. Изразява несъгласие и с преценката на съда, че устното увеличаване размера на възнаграждението е в противоречие с установената от страните практика, аргументирайки се с липсата на изрична уговорка в процесния договор и анекса към него, че измененията и допълненията му могат да бъда извършвани само по писмено съгласие на страните, както и с липсата на изрично предписана от закона форма за действителност на договора за изработка, разновидност на който е и консултантският договор. Поддържа, че фактури от № 14 до № 31 не доказват възникването на отделни облигационни отношения между страните, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за ежемесечно отправяне на предложения по смисъла на чл. 14 ЗЗД, съответно чл. 292, ал. 1 ТЗ.

Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна и моли за оставянето й без уважение като неоснователна. Съображенията на „Кондор - ХС“ ЕООД са изложени в писмен отговор от 08.04.2024 г., поддържан и в съдебно заседание на 16.04.2025 г., а на „Булсатком“ ЕООД – в писмен отговор от 30.04.2024 г.

Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, становищата на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че: На 16.12.2018 г. между и „Булсатком“ ЕАД (праводател на „Булсатком“ ЕООД) и Х. Ц. С. е сключен консултантски договор, по силата на който физическото лице се е задължило, срещу заплащане на месечно възнаграждение в размер на 3000 лв., да предоставя на дружеството консултации относно употребата на собствената му система за събиране на средства и данни, методическа помощ по текущата работа и по проблеми, касаещи технологията на ползване на програмните продукти, внедрени в системата на „Булсатком“ ЕАД; В чл. 9 на договора е предвидено, че всяка от страните има право да го прекрати с 6-месечно писмено предизвестие; С анекс от 30.01.2019 г. към договора, считано от 01.07.2019г., размерът на месечното възнаграждение на изпълнителя е променен на 6 475 лева, без ДДС; С тристранно споразумение от същата дата страните са се съгласили, че от 01.07.2019 г. задълженията по договора ще се изпълняват от „Кондор - ХС“ ЕООД, [населено място], което дружество е в процес на учредяване; За периода от м. юли 2019 г. до м. октомври 2021 г., през който страните са били в трайни търговски отношения, дружеството-изпълнител е издало 28 данъчни фактури, сумите по които са му изплатени изцяло; С писмо от 28.10.2021 г., връчено на изпълнителя на същата дата с нотариална покана, възложителят го е уведомил, че преустановява взаимоотношенията между тях, свързани с поддръжката на билинг системата.

Решаващият състав е счел за неоснователно възражението на ответника „Булсатком“ ЕООД, че не е обвързан от процесния договор, анекс и споразумение, тъй като са антидатирани – подписани са от П. И. Г. по време, когато той вече е загубил качеството си на представляващ дружеството. Аргументирал се е с наличието на пълно съвпадение между уговорките в договора и съдържанието на представената по делото фактура № 1 от 05.08.2019 г. относно датата за начало на изпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца, посочена в допълнителното споразумение – 07.2019 г.; относно размера на възнаграждението, уговорен в анекса – 6 475 лева, без ДДС и относно предмета на консултантския договор, както и с изричното препращане във фактурата към сключен между страните договор, отчитайки липсата на наведено от ответника по иска твърдение за съществуване на друго договорно правоотношение между страните, по което да се е осъществявало периодично (абонаментно) плащане. Като подкрепящи този извод е преценил и представените по делото фактури с номера от 2 до 10, обективиращи ежемесечно предоставяне на услуги по поддръжка на информационната система за периода от м. август 2019г. до м. април 2020 г., доколкото всички тези фактури са с напълно идентично съдържание и цена, като същите са приети и подписани от дружеството-възложител, отразени са редовно в счетоводството му и по тях е извършено плащане.

По отношение обаче на фактури с номера от 14 до № 31, издадени в периода от м. май 2020 г. до м. септември 2021 г., в които като основание за плащането е посочено „извършване на услуга по поддръжка на „билинг система“ за всеки от месеците на посочения период, въззивният съд е приел, че не са издадени в изпълнение на договора от 16.12.2018 г. и анекса към него, а обективират отделни и самостоятелни договорни отношения между страните, възникнали по силата на устно възлагане на описаните в тях работи. Този свой извод е мотивирал с факта, че цената по фактурите е различна и не съответства, а надвишава значително, уговореното в анекса от 30.01.2019 г. възнаграждение на изпълнителя в размер на 6 475 лв.; с разликите в самото естество на заплащаните услуги и най-вече с липсата на изрично вписаното указание, че същите се извършват „по договор“. В тази връзка съдебният състав се е позовал и на обстоятелството, че за извършените по договора услуги през м. октомври 2021 г. ищецът е издал фактура № 34 от 01.11.2021 г., която отново е с посочено основание извършване на консултантска услуга „по договор“ за м. октомври 2021 г., като размерът на възнаграждението по същата съответства напълно с уговореното в анекса възнаграждение – 6 475 лв., без ДДС. С оглед на това е счел за недоказани твърденията на ищеца за увеличаване размера на възнаграждението от 6 475 лв. на 16 520 лв., без ДДС, считано от м. май 2020 г., по устно съглашение между страните.

Въззивният съд не е споделил извода на първата инстанция, че правоотношението между страните, породено от процесния договор, анекс и споразумение, е прекратено на 28.10.2021 г., когато на изпълнителя „Кондор - ХС“ ЕООД е връчено изпратеното му от възложителя писмо от 28.10.2021 г., с което го е уведомил, че преустановява взаимоотношенията между тях, свързани с поддръжката на билинг системата. Приел е, че писмото има характер на предизвестие за прекратяване на процесния договор съгласно чл. 9 от същия и че от датата на получаването му от изпълнителя е започнал да тече предвиденият в тази клауза 6-месечен срок на предизвестието. Според съдебния състав, договорното правоотношение между страните е продължило да съществува до изтичането на този срок – 29.04.2022г., поради което възложителят дължи на изпълнителя заплащане на уговореното в анекса от 30.01.2019 г. месечно възнаграждение. Като ирелевантен за този извод е преценил фактът, че за този срок изпълнителят не е изпълнявал задълженията си по договора, тъй като неизпълнението се дължи на забава на кредитора, изразяваща се в необосновано отнемане достъпа на изпълнителя до системата. С оглед на това е формирал извод за дължимост на уговореното с анекса от 30.01.2019 г. месечно възнаграждение в размер на 6 475 лв., без ДДС, или 7 770 лв., с ДДС и съответно за основателност на претенцията за заплащане на възнаграждение по договора за периода 29.10.2021 г. – 29.04.2022 г. за сумата 46 620 лв., поради което, след частична отмяна на първоинстанционния акт, е отхвърлил иска за разликата над тази сума до пълния претендиран размер 99 120 лв.

Въззивната инстанция не е възприела и дадената от първостепенния съд правна квалификация на тази претенция като такава чл. 79, ал.1 вр. чл. 82 ЗЗД за обезщетение за вреди – пропуснати ползи от неполучено възнаграждение за срока на предизвестието. Приела е, че доводите на ищеца за неспазване срока на предизвестието за прекратяване на договора от страна на възложителя, за отстраняването му от достъп до системата, както и обвързването на размера на иска с възнаграждението по договора обосновават извод, че заявената претенция е за заплащане на възнаграждението, дължимо за шестмесечния период на предизвестието и е с правно основание чл. 258 ЗЗД.

Настоящият състав намира, че в частта, допусната до касационно обжалване, касаеща претенцията за сумата 99 120 лв., въззивното решение e недопустимо .

Въззивният съд се е произнесъл по иск, с какъвто не е бил сезиран. Дадената от него правна квалификация на посочената претенция като такава с правно основание чл. 258 ЗЗД за заплащане на възнаграждението, дължимо за шестмесечния период на предизвестието за прекратяване на процесния договор от страна на възложителя, не съответства на твърденията на ищеца. Както в самата искова молба, така и в допълнителната искова молба, ищцовото дружество е поддържало, че сумата 99 120 лв. представлява обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи от неполучено възнаграждение за срока на предизвестието. Обстоятелството, че ищецът е съизмерил пропуснатите ползи с размера на възнаграждението, което би получил за периода на неспазеното предизвестие по чл. 9 от договора, не може да обоснове извод, че претенцията му е за присъждане на възнаграждение, тъй като такова би се дължало само при действащо, а не при прекратено договорно правоотношение. С оглед на тези твърдения, правилна се явява дадена от първата инстанция (и от самия ищец), правна квалификация на иска за сумата 99 120 лв. – чл. 79, ал.1 вр. чл. 82 ЗЗД, а не правната квалификация – чл. 258 ЗЗД, дадена от въззивната инстанция. Поради това и доколкото основателността на този иск е преценена именно съобразно предпоставките на чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД, а не тези по чл. 79, ал.1 вр. чл. 82 ЗЗД, въззивната инстанция е постановила недопустим акт, който подлежи на обезсилване.

Предвид обстоятелството, че въззивният (а не първоинстанционният) съд се е произнесъл по непредявен иск, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на него, а не на първата инстанция.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270 ГПК Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 790 от 21.12.2023 г. по в. т. д. № 879/2023г. на Софийски апелативен съд в частта , с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 839 от 30.06.2023 г. по т. д. № 2654/2021г. на Софийски градски съд, VI-12 състав, предявеният от „Кондор-ХС“ ЕООД срещу „Булсатком“ ЕООД иск за присъждане на възнаграждение по консултантски договор от 16.12.2018 г. и анекс към същия от 30.01.2019 г., дължимо за периода от 29.10.2021 г. до 29.04.2022 г., е уважен за сумата 46 620 лв. и е отхвърлен за разликата до 99 120 лв.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: