Отказ за отмяна на решение по ревандикационен иск поради нови доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 658

гр. София, 05.11.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Цветелина Пецева, разгледа докладваното от съдията Соня Найденова гр.д. № 2740 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба от 25.05.2021 г., подадена от А. Т. Ч.- ответник по иска, за отмяна на влязло в сила решение № 114/17.05.2012 г. по гр.д. № 23/1995 г. на РС – Радомир, което въззивният съд със свое решение № 51/19.02.2015 г. по в.гр.д.№ 903/2012 г. на ОС-Перник, частично е отменил като е отхвърлил иска по чл.108 ЗС за част от всеки от двата процесни имота, а в останалата част, в който искът по чл.108 ЗС е уважен, го е потвърдил.

Твърди се с молбата наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, обосновано с узнаване от молителя на 25.02.2021 г. на нови обстоятелства и нови доказателства с получаване от Военно-географска служба-Военно формирование 24 430-гр.Троян, на аерофотоснимка (tif формат) № 18577 от Аерофилм № 32 с година на аерозаснемане 1967 г., изработен във ВФ 24 430-Троян, издена снимката за заснемане на землището на село Елов дол, община Радомир, и от която аерофотоснимка се установявали границите между имотите на наследодателя на ищците по делото и имота на ответниците и липсата на припокриване между тях. Твърди се още от молителя, че въз основа на така получената аерофотоснимка е възложила изготвяне на геодезическо заснемане за имота, възстановен на ответниците по ЗСПЗЗ в границите му преди внасяне в ТКЗС, и при изследване на аерофотоснимката се установявало, че имотът на ищците по делото е различен като местоположение от имота на ответниците. Твърди, че тези новооткрити обстоятелства и нови доказателства не са били известни при разглеждане на предходно дело № 179/2000 г. на РС-Радомир по иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, по което дело въпросът за местоположението на имотите е бил решен въз основа на гласни доказателства поради липсата на кадастрален или регулационен план към внасянето им в ТКЗС, и което решение е съобразено при постановяване на решението по настоящия спор. Твърди, че същите нови обстоятелства и нови доказателства са от значение и за изхода на спора и по настоящето дело по предявения от ищците иск по чл.108 ЗС относно земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ на двете насрещни страни, и че изводите на съда биха били различни въз основа на новооткритите обстоятелства и доказателства.

Ответницата по иска Б. С. Т., чрез пълномощник адв.П. Я., изразява писмено становище за основателност на молбата за отмяна.

Останалите страни в исковото производство - ищците Н. С. Р., В. Н. Й., Н. Б. Н., Е. Д. М., Д. Н. И., Б. Н. Т., С. И. А., А. И. Н., Г. Д. С., Т. И. М., М. И. Р., и ответникът И. Т. Т., не са взели становище по молбата за отмяна в срока по чл.306, ал.3 ГПК.

След това, на 06.02.2023 г. е починала В. Н. Й., и по делото са конституирани наследниците й по закон Н. С. Й. и М. С. Й..

По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 4288 от 29.12.2023 г.

В откритото съдебно заседание по чл.307, ал.2 молителката, представлявана и от пълномощника си адв. А. А., поддържа молбата за отмяна. За ответната страна по молбата - М. С. Й., назначеният му от съда особен представител по чл.47, ал.6 ГПК адв. адвокат И. Б. от САК, в същото съдебно заседание, оспорва молбата като неоснователна, с възражения, че непредставянето на новите доказателства се дължи на процесуален пропуск на страната, без обективна пречка за това, че тези нови доказателства нямат самостоятелно значение за делото, нито имат правно значение за различен изход на спора, тъй като не съдържат план на местности с координати и имена на собствениците.

Като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, настоящият касационен състав намира следното:

Съгласно тълкувателните мотиви по т.13 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, когато първоинстанционното решение е обжалвано (какъвто е настоящия случай), молбата за отмяна следва да се счита за такава на влязлото в сила въззивно решение, а не това на първоинстанционния съд. Ето защо предмет на молбата за отмяна в настоящето производство е въззивното решение № 51/19.02.2015 г. по в.гр.д.№ 903/2012 г. на ОС-Перник. С него, в резултат на частична отмяна и частично потвърждаване на обжалваното от ответниците първоинстанционното решение № 114/17.05.2012 г. по гр.д. № 23/1995 г. на РС – Радомир, по иск с основание чл.108 ЗС, е признато за установено спрямо ответниците Б. С. Т., А. Т. Ч. и И. Т. Т., че ищците Н. С. Р., И. Т. С. (починал, наследен от Г. Д. С., Т. И. М., М. И. Р.), В. Н. Й. (починала, наследена от Н. С. Й. и М. С. Й.), Н. Б. Н., Е. Д. М., Д. Н. И., Б. Н. Т., С. И. А., А. И. Н., са собственици на нива с площ 0,533 дка, седма категория, в местн.Г., представляваща имот № *** по картата на землището на [населено място] дол, при посочени съседи, и на част от нива, седма категория, съставляваща имот № *** по картата на същото землище, в местн.Г., която част е с площ 77 кв.м. при посочени съседи, като ответниците са осъдени да предадат на ищците владението, но не изцяло върху горепосочените процесни имоти, а от имот № *** – без 98 кв.м., и от имот № *** – без 1 кв.м., при посочени съседи, като искането за осъждане на ответниците за предаване владението на тези именно посочени части-98 кв.м. и 1 кв.м., е отхвърлено от въззивния съд, в които части и първоинстанционното решение е отменено.

Това въззивно решение е влязло в сила на 29.12.2015 г., когато с определение № 487/29.12.2015 г. по гр.д.№ 4529/2015 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., не е допуснато касационно му разглеждане.

Изложените съображения във влязлото в сила въззивно решение относно наличието на предпоставките за уважаване на иска по чл.108 ЗС обосновават извод за неоснователност на молбата за неговата отмяна, поради следните съображения:

Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, първата хипотеза на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, на която се позовава молителката Ч., предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство, т.е. нов правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела, като незнанието следва да се дължи на причини извън процесуалното й поведение. Съгласно разясненията на ТР № 138 от 01.12.1967 г. на ОСГК на ВС, новооткритото обстоятелство е дефинирано като такова обстоятелство, което е съществувало преди постановяване на решението, но което не е било известно на страната към този момент, като нейното незнание се дължи на обективни причини, а не на небрежност на позоваващата се страна. Изисква се обстоятелството да е обективирано в документ, който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, както и обстоятелството да е от съществено значение за изхода на спора - т.е. ако е било релевирано, да е могло да обуслови различен от постановения по делото правен резултат.

В настоящия случай, твърдяното от молителката ново обстоятелство и обективиращите го доказателства сочат, че незнанието на обстоятелството за извършване на аерозаснемане от военно подразделение през 1967 г. на района, в който се намират процесните имоти, и непредставянето на доказателства за това, не се дължи на липса на дължимата от молителката (или нейния наследодател) грижа при водене на делото, доколкото военните архиви не са публични. Независимо от това, обаче, новото обстоятелство и обективиращите го доказателства, не отговаря на изискването да са и от съществено значение за изхода на настоящето дело по предявения иск по чл.108 ЗС. Изводите на решаващия съд за притежаване от ищците на правото на собственост върху процесните имоти са основани на зачитане на постановеното в тяхна полза влязло в сила съдебно решение № 181/16.07.2008 г. по гр.д.№ 506/2007 г. на ОС-Перник по иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ срещу същите ответници като настоящите, поради което е приел за недопустимо да осъществи косвен съдебен контрол върху материалната законосъобразност на легитимиращото ищците решение на ОСЗ-Земен № РГ33/10.08.2011 г., издадено след съдебното решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че молителката А. Ч. е поискала отмяна на същото основание и на влязлото в сила решение по преюдициалното производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, към което друго дело новооткритото обстоятелство има значение, както и самата молителка твърди. Ето защо доколкото в настоящия случай въззивното решение по иска по чл.108 ЗС се основава на влязлото в сила преди това решение по иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, то новооткритото обстоятелство и доказателствата за него, обусловили настоящата молба за отмяна, не биха могли да се съобразяват от решаващия съд и не могат самостоятелно да доведат до различен извод по настоящия спор.

По тези съображения молбата за отмяна следва да се остави без уважение, като направените от молителката Ч. разноски остават в нейна тежест. Ответните страни нямат искане за разноски в производството.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение:

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Т. Ч. за отмяна, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, на влязлото в сила решение № 51/19.02.2015 г. по в.гр.д.№ 903/2012 г. на ОС-Перник.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: