Прехвърляне на права по запис на заповед в полза на застраховател при суброгация

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за съществуване на вземането * главно встъпване * запис на заповед * очевидна неправилност * прехвърляне на права по менителнични ефекти

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 219

гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

при участието на секретаря И. А., като изслуша докладваното от съдия Бойчева т.д. № 1523 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответниците “РЕЙСИНГ ОЙЛ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], и А. Л. Д. против решение № 411/22.06.2023 г. по в.т.д. № 292/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, 13 състав, в допуснатата до касационен контрол част, с която е потвърдено решение № 260680/16.11.2022 г. по т.д. № 1207/2020 г. на Софийски градски съд за осъждане на настоящите касатори да заплатят солидарно на “КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д`АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС ЕКСТЕРИОР СА”, Франция - главно встъпилото лице (в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземането на “РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД по запис на заповед от 03.08.2018 г.) сумата от 30 000 лева, частичен от общо заявен от 268 328,78 лева, представляваща платено обезщетение във връзка със застрахователен договор №[ЕИК]/31.01.2017 г. за вреда, причинена от “РЕЙСИНГ ОЙЛ” ЕООД със солидарно задължено лице А. Л. Д. по записа на заповед, обезпечаващ задълженията.

С касационната жалба относно претенцията на главно встъпилото лице са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по преждевременно предявен иск от главно встъпилото лице, което е твърдяло да са настъпили основанията за суброгация в правата на първоначалния ищец поради изплащане на обезщетение по застрахователния договор, тъй като това е извършено, преди да се установи съществуването и размера на дълга на ответника “РЕЙСИНГ ОЙЛ” ООД към “РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с влязъл в сила съдебен акт. Изразява се несъгласие с преценката на решаващия състав на САС, че със самото плащане на обезщетението застрахователят се е суброгирал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата “РЕЙСИНГ ОЙЛ” ООД, както и срещу А. Л. Д., която се е задължила да отговаря наред с дружеството, но само като авалист по запис на заповед, издаден съгласно уговореното в чл.12 от договора за продажба на горива № КП543/2015 г. от 15.02.2016 г., сключен с “РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД. Изтъква се, че във въззивното решение не са съобразени правопогасяващите възражения на ответниците, което води до необоснованост и непълнота на съдебния акт, най-вече спрямо авалиста А. Д., която не е страна по казуалното правоотношение. Релевира се, че не са установени вредите от неизпълнението на горепосочения договор и свързаните с тях разноски, поради което застрахователят е изплатил соченото застрахователно обезщетение от 268 328,78 лева преждевременно и в противоречие с разпоредбите на Кодекса за застраховането.

Ответниците по касация - “РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД и “КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д`АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС ЕКСТЕРИОР СА”, оспорват подадената касационна жалба като неоснователна.

С определение № 1824/02.07.2024 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационен контрол в частта по отношение на уважения частичен осъдителен иск, предявен от главно встъпилото лице срещу ответниците и настоящи касатори, за преценка наличието на очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание касаторите поддържат касационната жалба и изразяват становище по съществото на спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 537 вр. с чл. 538, ал.1 и чл. 485, ал. 1 ТЗ, предявени от “РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД против ответниците “РЕЙСИНГ ОЙЛ” ЕООД и А. Л. Д. за признаване за установено, че същите дължат на ищеца при условията на солидарност сумата от 298 143,03 лева, представляваща дължима главница по запис на заповед, издаден на 03.08.2018 г. в полза на “РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД от “РЕЙСИНГ ОЙЛ” ЕООД за сумата от 372 000 лева и авалиран от А. Л. Д..

В хода на първоинстанционното производство е депозирана от “КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д`АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС ЕКСТЕРИОР СА” молба за главно встъпване с твърдението, че застрахователното дружество е изплатило на ищеца “РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД застрахователно обезщетение в размер на 268 328,78 лева и с това е придобило качеството на кредитор на ответниците, който встъпва и в акцесорните права на първоначалния кредитор с обезпечителен характер. С определение № 838/25.03.2022 г. по ч.гр.д. № 3803/2021 г. на САС, след отмяна на отхвърлителното определение на СГС, е допуснато встъпване на застрахователя в производството по делото по реда на чл. 225 ГПК.

В случая въззивният съд, сезиран с жалба на ответниците “РЕЙСИНГ ОЙЛ” ЕООД и А. Л. Д., е приел за неоснователно оплакването им, че е недопустимо решението на първата инстанция по предявения от първоначалния ответник установителен иск, поради наличието на арбитражна клауза за подсъдност на спорове между страните, съдържаща се в договора за продажба на горива, тъй като с влязло в сила определение № 2432/23.09.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1090/2021 г. на САС е потвърдено определение на СГС за оставяне без уважение на отвода за неподведомственост и неподсъдност на спора, с което този въпрос е приет за окончателно разрешен. Счел е за несъстоятелно възражението им, че първоинстанционният съд не е съобразил същественото условие в записа на заповед, че срокът за изпълнение на задължението е тригодишен срок от издаването му. Заключил е, че от оригинала на записа на заповед от 03.08.2018 г. се установява, че уговореният падеж е в тридневен срок от предявяването, като ценната книга е предявена на “РЕЙСИНГ ОЙЛ” ООД на 28.01.2019 г. и падежът е настъпил на 31.03.2019 г., съгласно чл. 486, ал. 1, т. 2 ТЗ. Отбелязал е, че не е необходимо да се предявява и на авалиста. Намерил е за несъстоятелно и възражението на въззивниците, че СГС не е разгледал останалите техни възражения относно валидността на ценната книга и нейното предявяване за изпълнение, което не кореспондира с мотивите на решението на първата инстанция. За ирелевантни са счетени оплакванията на въззивниците, че първоинстанционният съд не е анализирал каузалното правоотношение – договора за продажба и доставка на горива, чието изпълнение било възпрепятствано от ищеца, чрез предприемане на процесуални действия по издаване на заповед за изпълнение преди изтичането на предоговорените срокове за неговото изпълнение. Преценено е, че не са от значение за спора и твърденията им, че процесното вземане било отписано от счетоводството на ищеца, а впоследствие отново записано като лошо вземане, доколкото ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането му по предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, изправността на продавача по каузалното правоотношение, както и неизпълнението на задължението за заплащане на цената от купувача, което вземане е обезпечено с процесния запис на заповед, издаден и съответно авалиран от ответниците. При така установената връзка между абстрактното и каузалното правоотношение, предявеният иск е счетен за доказан по основание и до уважения от първата инстанция размер от 29 814,85 лева.

По отношение на осъдителния иск на главно встъпилото лице решаващият състав на САС е приел, че е неоснователно възражението на ответниците, че съдът се е произнесъл по недопустима като преждевременно предявена искова претенция, тъй като в разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ законодателят не е въвел изискване при законова суброгация, застрахователят да изплати обезщетение на застрахования по имуществена застраховка след установяване вземането на ищеца срещу делинквента по съдебен ред. Счел е, че в случая е налице частична законова суброгация на главно встъпилото лице до размера на действително заплатените вреди от застрахователя на застрахованото лице от 268 328,68 лева (90% от незаплатените суми по процесните фактури). Приел е, че суброгацията има действие за главното вземане и суброгиралият се кредитор встъпва в акцесорните права на първоначалния кредитор с обезпечителен характер за главницата, включително и срещу авалиста по записа на заповед. Като неоснователни са преценени евентуалните възражения на въззивниците, че решението в тази част е неправилно поради несъобразяване и прилагане на норми на закона, което е осъществено при едностранчив анализ на част от доказателствата по делото, тъй като във въззивната жалба липсват конкретни твърдения кои норми са приложени неправилно, както и кои доказателства са неправилно анализирани от първоинстанционния съд. Апелативният съд е намерил, че при установената законова суброгация предявеният частичен иск за главница от 30 000 лева е доказан по основание и размер.

Настоящият състав намира, че въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част е очевидно неправилно.

По отношение на осъдителната претенция на главно встъпилото лице застраховател въззивният съд е заключил, че суброгацията има действие за главното вземане и суброгиралият се кредитор встъпва в акцесорните права на първоначалния кредитор, които имат обезпечителен характер, включително и срещу авалиста по записа на заповед. Така направеният извод не е съобразен с императивните правила на чл. 466, ал. 1 и чл. 468, ал. 1 ТЗ, уреждащи начина на прехвърляне на менителницата, които с оглед препращащата разпоредба на чл. 537 ТЗ са приложими за записа на заповед. Записът на заповед като ценна книга се прехвърля чрез джиро, което следва да бъде написано върху същия или върху прикрепен към него лист (алонж) и да бъде подписано от джиранта. Джирото като правен акт е едностранното формално волеизявление на поемателя по ценната книга, с което последният изявява волята си за прехвърлянето на правата по нея.

В разглеждания случай по делото липсват данни правата по процесния менителничен ефект, издаден на 03.08.2018 г. от първия касатор “РЕЙСИНГ ОЙЛ” ЕООД в полза на “РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД и авалиран от втория касатор А. Л. Д., да са прехвърлени на главно встъпилото лице застраховател. Върху записа на заповед, представен в приобщеното заповедно производство по ч.гр.д. № 8519/2019 г. на СРС, 49 състав, не се установява да е положено джиро, посредством което биха могли да се прехвърлят от първоначалния ищец “РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД на застрахователното дружество правата по ценната книга срещу издателя и срещу авалиста физическо лице. Това не може да стане директно с изплащане на застрахователното обезщетение към поемателя “РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, както неправилно е прието от въззивната инстанция. Записът на заповед е едностранна формална сделка и като такава се подчинява на особените правила на Търговския закон, уреждащи транслирането на правата по ефекта чрез джиро. След като в случая такова не е налице върху процесния запис на заповед, то не е изпълнен фактическият състав за прехвърляне на процесната ценна книга и главното встъпило лице не може да черпи права от същата нито срещу издателя, нито срещу авалиста.

При това положение решаващият правен извод на въззивния съд относно встъпване на застрахователя в акцесорните права на “РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с обезпечителен характер – в случая записа на заповед, не съответства на императивните разпоредби за прехвърляне на ценната книга, с оглед на което решението в допуснатата до касация обжалвана част е очевидно неправилно като постановено contra legem и се налага неговото касиране. Доколкото не са дължими повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, същото следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК и предявеният от главно встъпилото лице частичен осъдителен иск – да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода на спора касаторите имат право на разноски по делото. Съгласно списъците по чл. 80 ГПК пред първата инстанция се претендират такива в общ размер на 7 690 лева, пред въззивната – 6 812,30 лева и пред ВКС – 1 891,30 лева. Следва да бъде присъдена държавната такса от общо 1 230 лева, съобразно обжалваемия интерес в настоящото производство. Претендираният депозит за вещо лице не се обосновава от касаторите да е внесен във връзка с претенцията на главно встъпилото лице. Не са ангажирани и доказателства за реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение пред СГС и САС, уговорено в представените договори за правна защита и съдействие като платимо по банков път или разсрочено. Удостовереното в приложения договор като платено в брой възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС от 1 200 лева следва да им бъде присъдено. Поради горното подлежат на възстановяване от застрахователя направените от касаторите разноски за въззивното и касационното производство от общо 2430 лева. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по първоначалната претенция с влязлото в сила решение на СГС в тази част е осъден ищецът “РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД да им заплати разноски от 6 921 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 411/22.06.2023 г. по в.т.д. № 292/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, 13 състав, в частта, с която “РЕЙСИНГ ОЙЛ” ЕООД и А. Л. Д. са осъдени да заплатят солидарно на главно встъпилото лице “КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д`АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС ЕКСТЕРИОР СА” сумата от 30 000 лева, и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д`АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС ЕКСТЕРИОР СА”, регистрирано в търговския съд на Нантер, Франция, със седалище и адрес на управление: Франция, Боа-коломб 92270, пл. Кост е Белонт № 1, против “РЕЙСИНГ ОЙЛ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [улица], и А. Л. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [улица], осъдителен иск за сумата от 30 000 лева – частичен от общо заявен от 268 328,78 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение във връзка със застрахователен договор №[ЕИК]/31.01.2017 г. за вреда, причинена от “РЕЙСИНГ ОЙЛ” ЕООД със солидарно задължено лице А. Л. Д. по запис на заповед от 03.08.2018 г., обезпечаващ задълженията.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “КОМПАНИ ФРАНСЕЗ ДАСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС ЕКСТЕРИОР СА”, регистрирано в търговския съд на Нантер, Франция, със седалище и адрес на управление: Франция, Боа-коломб 92270, пл. Кост е Белонт № 1, да заплати на “РЕЙСИНГ ОЙЛ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [улица], и А. Л. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [улица], сумата от 2 430 лева (две хиляди четиристотин и тридесет лева) – направените разноски по делото за въззивното и касационното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.