Отмяна на въззивно решение за причинена смърт по непредпазливост поради липса на мотиви

Текстът на акта

Ключови фрази

Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда * съществени процесуални нарушения * липса на мотиви * отмяна на въззивно решение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 165
гр . София , 14.03.2024г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИСЕР ТРОЯНОВ

ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА ПАНЕВА

НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА и

в присъствието на прокурора М.КОЛЕВ

изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 8/2024 година.

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. М. Г., адв.А., срещу въззивно решение № 305 от 02.08.2023г., постановено по ВНОХД № 424/2023г. по описа на Софийски апелативен съд. Релевират се касационните основания по чл.348,ал.1,т.1,2 и 3 НПК. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се мотивира с нарушения в правилата за оценка на доказателствата от съда, проявена необективност и липса на всестранност. Твърди се, че въззивният акт е постановен без да се дадат отговори на направените от страна на защитата възражения. Това е довело до неправилно приложение на материалния закон, обусловено от извода за виновността на подсъдимия. С оглед на посочените оплаквания се прави искане касационната инстанция да отмени решението на въззивния съд и да оправдае подсъдимия, при условията на алтернативност да върне делото за ново разглеждане или да се индивидуализира наказанието при условията на чл.55 НК.

В съдебното заседание защитата на подсъдимия – адв.А., заявява, че поддържа касационната жалба и развитите в допълнението й съображения. Акцентира на допуснатите съществени процесуални нарушения, опорочили постановения въззивен акт и желае решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, алтернативно отправя молба за намаляване на наложеното на подсъдимия наказание.

Подсъдимият поддържа доводите на защитника си, като подчертава, че не само той е участвал в осъществяване на деянието.

Представителят на Върховна прокуратура не споделя възраженията на защитата. Счита, че не са допуснати процесуални нарушения, че материалният закон е приложен правилно, а наказанието е справедливо отмерено. Намира, че решението следва да се остави в сила.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 260001 от 09.02.2022г., постановена по НОХД № 644/2020г. по описа на ОС Кюстендил, подс.Д. Г. и признат за виновен в това, че на 22.08.2019г. по непредпазливост причинил смъртта на Г. Т., вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда на 17.08.2019г., поради което и на основание чл.124, вр. чл.128, ал.2 НК му е наложено наказание от четири години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим. Приспаднато е времето, през което подсъдимият е бил задържан. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20000лв., като гражданският иск е отхвърлен до пълно предявения размер от 300 000лв. като неоснователен. В тежест на подсъдимия са оставени направените разноски и държавната такса върху уважената част от гражданския иск.

По повод на депозирана жалба от подсъдимия е било образувано производство пред Софийския апелативен съд. С решение № 305 от 02.08.2023г., постановено по ВНОХД № 424/2023г. присъдата е била потвърдена изцяло.

Касационната жалба на подсъдимия е основателна.

Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК.

Приоритетното разглеждане на възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения се обуславя от определящото им значение по отношение на доводите за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието.

В конкретния случай, въпреки обема си, въззивното решение не отговаря на законовия стандарт, предвиден в чл. 339 от НПК и за това оплакването на защитника срещу качеството му и неговото съдържание се преценява от настоящия съдебен състав като основателно. Защитата не е получила убедителни отговори на направите възражения, нито съдът е положил усилие да изследва вътрешните противоречия в наличните доказателствени материали.

В принципен план касационната инстанция не оспорва правото на съда да направи своя независима преценка на доказателствата и тази негова суверенна вола не подлежи на касационна проверка. Но контролът се простира върху материалната и процесуална законосъобразност на постановения акт, а последното включва задължението на съда правдиво да интерпретира доказателствата, както ясно и точно да мотивира решението си да се довери на едни или да дискредитира други.

В мотивите на въззивното решение се пресъздава дословно фактическата обстановка, приета от първия път, като по този начин е подходено и към обсъждането на доказателствените източници. На мястото на изискващия се собствен доказателствен анализ, въззивният съд е заявил, че споделя аргументите на първата инстанция относно гласните, писмените доказателства и експертни заключения. Подобно на мотивите към първоинстанционната присъда, декларативно е посочено, че дадени доказателствени средства не се кредитират, а други се ползват с доверие. Препращането, което е направено към изводите на първия съд би било приемливо, ако в мотивите на окръжната инстанция се съдържаха нужните разсъждения и отговори на направените възражения, но при условие, че такива липсват, въззивната инстанция няма как да се позове на тях.

Доводите на защитата, изтъкнати пред въззивния съд, относно достоверността на показанията на свидетели М., К. и на обясненията на подсъдимия, са останали без всякакъв отговор. Изразените съмнения за предубеденост на останалите свидетели и възраженията за пристрастност, обективирана в невярно пресъздаване на фактите, не са намерили убедителни отговор, за което с основание се възразява в касационната жалба.

Принципно липсва доказателствен анализ на свидетелските показания, като същите единствено са изброени като такива, оспорващи частично истинността на показанията на други свидетели. Формално е посочено, че фактическите изводи на въззивния съд, съвпадащи с тези на първата инстанция , се основават на показания на свидетели- М., Б., С., Е., Е., П., К., както депозирани пред съда, така и прочетени по реда на чл.281 НПК.

Използвайки процесуалния способ по чл.281 НПК, за съда не отпада задължението да мотивира изводите си кои доказателства приема за правдиви. Още повече, когато възможността за приобщаване на показанията, дадени на ДП, се използва при констатирани противоречия и свидетелите не са еднопосочни в твърденията си, кои от тях поддържат. Касаторът основателно отбелязва, че подобен схематичен подход е приложен и спрямо обясненията на подсъдимия, които декларативно са игнорирани с довода, че „ не отразяват вярно релевантни факти“. Защитата е оспорвала не само авторството на първия удар, нанесен на пострадалия / който във всеки случай не се твърди, че е от подсъдимия/, но и съпричастността на подсъдимия към съставомерния резултат въобще, но не е получила нужния отговор в мотивите на контролирания съдебен акт. В същия липсва проследима верига от съждения относно това въз основа на кои доказателства кои факти се приемат за установени, което от своя страна лишава контролирания акт от мотиви по основните спорни въпроси- кои доказателства са достоверни, как е установено авторството на деянието и механизма на получаване на уврежданият от пострадалия. Не е достатъчно, лаконичното твърдение на съда, че „Всяко от възраженията след обективно , всестранно и пълно обсъждане е получило убедителен отговор в подробните мотиви на първия съд“, при условие, че доводите на окръжния съд не предоставят твърдяната изчерпателност.

Може да се обобщи, че констатирайки единствено обстоятелството, че всички изброени свидетелски показания- дадени пред съда и прочетени по реда на чл.281 НПК подкрепят направените фактически изводи, съдът е лишил от мотиви решението си и е дал повод на касатора за основателно недоволство, обективирано във възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.

Изброените пропуски в аналитичната дейност на въззивния съд обективират наличието на касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК. Въпреки, че въззивната инстанция е изложила обстоятелства по фактите, липсата на доказателствен анализ, който да ги обоснове и отсъствието на отговори на направени възражения по съществени въпроси, лишават контролирания съдебен акт от мотиви и водят до отмяната му.

За пълнота трябва да се отбележи, че съдът не може да очаква правни изводи от заключението на експертите. Направената на стр.9, абз.4 от решението констатация, че въз основа на приетата СМЕ е установено, че непосредствената причина за смъртта на пострадалия се дължи на противоправното и виновно поведение на подсъдимия, илюстрира смесване на фактически изводи, които се извеждат въз основа на законосъобразен доказателствен анализ и правни заключения, които следва да направи съда. Трябва да се посочи и обстоятелството, че мотивите на въззивния съд относно субективната страна деянието, са неточни и не отговарят на особеностите на престъплението по чл.124 НПК, което се извършва при смесена форма на вина. Аргументите на втората инстанция са свързани единствено с наличието на пряк умисъл в действията на подсъдимия, което прави неясна концепцията на съда относно субективния елемент от състава на престъплението.

Описаните пропуски, изпълващи критериите на съществени процесуални нарушения следва да се коригират с ново разглеждане на делото от въззивния съд. Те имат отношение към обективния и пълен доказателствен анализ и към спазване изискванията на чл.339 НПК. Явяват се и пречка настоящата инстанция да изпълни ефективно задължението си за проверка, дали материалният закон е приложен правилно, което се осъществява въз основа на приетите от въззивната инстанция фактически положения, стига те да са били надлежно установени. Предвид изложеното, касационната инстанция не би могла да разгледа и оплакването на защитата за явна несправедливост на определеното наказание.

Констатираните нарушения мотивират извода у настоящия съдебен състав, че въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл.354, ал. 3, т. 2 вр. с ал. 1, т. 5 от НПК, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд, от стадия на съдебното заседание.

Що се отнася до искането в касационната жалба за оправдаване на подсъдимия, то при липсата на процесуална възможност касационната инстанция да се произнася извън пределите на възприетата фактическа обстановка и с оглед на констатираните съществени процесуални нарушения, същото се явява несъстоятелно.

Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 305 от 02.08.2023г., постановено по ВНОХД № 424/2023г. по описа на Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: