Дължимост на коригирана сметка за електроенергия при манипулиран електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 13

гр. София, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова и прокурора…………………..

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1647 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 289984/10.03.2021 г. на „ЧЕЗ Електро България“ АД, чрез юрисконсулт С. М., против въззивно решение № 260403/19.01.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 6440/ 2019 г. на Софийския градски съд, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено, че ищецът А. Т. Т. не дължи на касатора сумата 5 246,24 лв., представляваща стойността на начислена по фактура № 0239105008/31.03.2018 г. електрическа енергия за периода от 22.12.2017 г. до 21.03.2018 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата – А. Т. Т. не е подал писмен отговор и не е изразил становище по основателността на касационната жалба.

С определение №60684/07.10.2021 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос - налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ (отм.), в сила от 16.11.2013 г.

По този въпрос съдебната практика (вж. - решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., IIІ г.о., решение № 119/26.01.2021 г. по гр. д. № 4124/2019 г., IІІ г.о., решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., IІІ г.о на ВКС и др.) е установена, че са приложими разпоредбите на чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период и са били отменени с решение на ВАС, обн. в ДВ, бр. 97/ 23.11.2018 г. Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя се преодолява чрез прилагане на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Това разрешение произтича от облигационния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази регламентация обаче не изключва приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Дружеството снабдител може да преизчислява сметките, когато действително доставената енергия е погрешно отчетена и в периода, през който са били отменени разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013 г., с изключение на чл. 48 - чл.51, и дори да липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за случаи на констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената електрическа енергия при крайния клиент за минал период. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо, гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. В този смисъл са и решение № 107/26.11.2020 г. по гр.д. № 1096/2020 г., III г. о., решение № 141/12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/ 2019 г., III г. о. и др., според които при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна, поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че към датата на проверката на СТИ в обекта на ищеца - 21.03.2018 г. приложими са били ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 98/12.11.2013 г., отменени окончателно с ДВ бр.35/30.04.2019 г. Процедурата по осъществяване на проверката е уредена в чл. 47, вр. с чл. 43 и чл. 44 от посочените ПИКЕЕ, които норми са отменени с решение на ВАС на РБ, обн. в ДВ бр. 15/2017 г., в сила от 14.02.2017 г. Предвид това е прието, че към 21.03.2018 г. не е съществувала нормативна уредба, която да установява ред за извършване на проверката на СТИ и за съставянето на констативен протокол. Направен е извод, че процесната проверка и протоколът не съставляват годно правно основание за коригиране на сметката на потребителя, въпреки че към този момент чл. 48 – чл.51 ПИКЕЕ (отм.) не са били отменени. По тези съображения съдът е приел, че предявеният отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането е основателен и следва да бъде уважен.

При дадения отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно. В нарушение на материалния закон е направеният извод, че при липсата на процедурни правила за извършване на проверката, която служи като основание за коригиране на сметката, възможността за извършване на такава корекция е изключена. Правоотношенията по договорите за продажба на електрическа енергия са граждански материални правоотношения, за които е приложим ЗЗД и ако цената на доставената енергия не е заплатена, тя се дължи, без оглед наличието или липсата на специални процедурни правила за извършване на корекции. Основание за дължимостта на цената по сключения между страните договор за покупко-продажба е получаването на съответното количество електроенергия, което може да бъде доказано пред съда чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства. Въззивното решение следва да бъде отменено, а спорът - да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия (арг. чл. 293, ал. 3 ГПК).

По делото е установено, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение с предмет - продажба на ел.енергия за обекта на потребителя. На 21.03.2018 г. е извършена техническа проверка на средството за търговско измерване на електрическата енергия в присъствието на двама свидетели. При проверката е установено, че капачката на клемния блок на електромера е нарушена, че е поставен допълнителен проводник на клемния блок и че количеството електрическа енергия се измерва грешно, като отчетената грешка е минус 94,47 %. Допълнителният проводник е премахнат и е възстановена правилната система на свързване. За извършената проверка и предприетите технически действия е изготвен констативен протокол, който е подписан от техниците, двама свидетели и служител на МВР. На 28.11.2017 г. е изготвено предложение за корекция на сметката на ищеца съгласно р. IX-ти ПИКЕЕ за периода 22.12.2017 г. – 21.03.2018 г. Начисленото допълнително количество ел.енергия в размер на 28 578 KWh се равнява на пропускателните възможности на СТИ (31 298 KWh) минус отчетената като реално потребена електрическа енергия (2 720 KWh). На 22.03.2018 г. е изготвено писмо за уведомяване на ищеца за извършената проверка и за предстоящо извършване на корекция на сметката му за консумирана електрическа енергия. Писмото е изпратено по пощата на адреса на електрифицирания имот на 30.03.2018 г., но пратката не е потърсена от получателя. С фактура № 0239105008/31.03.2018 г. на А. Т. е начислена за заплащане сума в размер на 5 246,24 лв. с ДДС.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в случая е осъществена промяна в схемата на свързване на измервателната система в обекта на абоната. Констатациите в съставения при проверката протокол, както и обстоятелствата, при които е съставен, не са опровергани в хода на производството. Разпитаните по делото свидетели Б.Т. и В.Х., присъствали на проверката и подписали КП, изцяло потвърждават отразеното в документа. В същата насока е и приетата по делото СТЕ. Според даденото заключение, налице е осъществена промяна в схемата на свързване на електромера, в резултат на което цялата енергия, преминаваща през присъединението не се отчита. За изследвания период количеството неотчетена електроенергия (28578 KWh) е правилно изчислено съобразно чл.48, ал.1, т. 1 б. „а” ПИКЕЕ (отм.), тъй като е налице точен измерител на грешката. Това количество съответства и на пропускателните възможности на електромера. Изчисленията при извършване на корекцията на сметката са математически верни и сумата съответства на одобрените от ДКЕВР цени за процесния период. Вещото лице е посочило, че променената електрическа схема на измерване на СТИ е причина за частичното неизмерване на цялото доставено и потребено от абоната количество ел.енергия.

При така установените факти искът за установяване на несъществуване на претендираното от ответника задължение е неоснователен. Както бе посочено в отговора на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, правоотношението, по което се извършва доставката на електрическа енергия, е продажбено и за него се прилагат правилата за договора за продажба. Когато е установено точното количество на потребената, но незаплатена енергия, съществуването на задължението не може да бъде отречено по формални съображения, както е направил въззивният съд. При правилно изяснена фактическа обстановка, въззивната инстанция незаконосъобразно е приела, че от така установените факти не следва извод за доказаност на вземането на ответника. Това налага касиране на въззивното решение. Предявеният иск за установяване, че ищецът А. Т. не дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата 5 246,24 лева, представляваща претендирана от ответника сума, начислена по едностранна корекция на сметка за периода 22.12.2017 г. - 21.03.2018 г., за която сума е издадена фактура № 0239105008/31.03.2018 г., следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода на делото, на касатора се дължат направените съдебни разноски за трите съдебни инстанции, общо в размер на сумата 1 064.93 лв., съгласно представените доказателства за извършени разходи.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260403 от 19.01.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 6440/2019 г. по описа на Софийски градски съд.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът А. Т. Т., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.1 ап.2, не дължи на „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК 175133827, сумата 5 246, 24 лв. (пет хиляди двеста четиридесет и шест лева и двадесет и четири стотинки), представляваща сума по корекция на сметка за периода от 22.12.2017 г. до 21.03.2018 г., за която е издадена фактура № 0239105008/ 31.03.2018 г.

ОСЪЖДА А. Т. Т., на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД – [населено място], сумата 1064.93 лв. деловодни разноски за всички инстанции.

Делото е разгледано и решено при участието на „ЧЕЗ Разпределение България” АД като трето лице – подпомагаща страна.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.