Допустимост на отрицателен установителен иск при множество основания

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60215

гр. София 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 06 октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

при секретаря Райна Пенкова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 3616 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца П. С. Й., чрез адв. П. Х. срещу решение № 8758/19.12.2019 г. по в.гр.дело № 7508/2019 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № 569066/22.12.2018 г. по гр.дело № 72589/2016 г. на Софийски районен съд. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е нищожно, очевидно неправилно, съответно е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

Ответникът по касационната жалба „Топлофикация София” ЕАД, чрез юрисконсулт Ф. И. в молба от 05.10.2021 г. е изразил мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Третото лице помагач на страната на ответника „Техем Сървисис” ЕООД не е изразил становище по жалбата.

С определение № 349/28.04.2021 г. постановено по настоящото дело съдът е допуснал касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.1 и 2 ГПК за проверка на вероятна нищожност и недопустимост на въззивното решение.

Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявен отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК.

Прието е, че предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска, че правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Посочено е, че когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.

Въззивният съд е приел, че в конкретния случай с исковата молба ищецът е изложил твърдения, че не дължи на ответника сумата от 19 110,41 лв., защото не е потребител на топлинна енергия, а при условията на евентуалност и поради погасяването по давност на претендираните от ответника вземания, т.е. ищецът е предявил отрицателен установителен иск за недължимост на вземане в размер на 19 110,41 лв. Прието е още, че с доклада по делото и с първоинстанционното решение районният съд е приел, че са предявени отрицателни установителни искове за недължимост на вземанията за главница и лихва, поради липса на облигационна връзка и при условията на евентуалност отрицателни установителни искове за недължимост на вземанията поради погасяване по давност.

Според въззивния съд за отрицателния установителен иск следва да се посочи, че правото, което е негов предмет се отрича без оглед на конкретно правопораждащо го основание, а с оглед на всички възможни до приключване на устните състезания основания, тъй като основанието като индивидуализиращ белег при този иск е ирелевантно. Прието е, че доколкото оспорването на вземането с правоизключващо възражение не представлява самостоятелен иск, въззивният съд, който следи и служебно за недопустимост на решението в обжалваната част, счита, че решението като постановено по недопустим иск следва да бъде обезсилено.

Приел е, че при въведени множество твърдения на ищеца в исковата молба не е налице обективно съединяване на искове, а един единствен иск, с предмет претендираното от ответника извънсъдебно субективно право. Посочено е, че обстоятелството, че ищецът твърди недължимост на вземането на повече от едно основание не променя факта, че е предявен един иск. Формиран е извод, че първоинстанционният съд е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран и поради това обжалваното решение е недопустимо.

При тези съображения решението на районния съд е обезсилено и е постановено делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав по предявения от ищеца иск, съобразно заявените в исковата молба фактически твърдения.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

При извършената проверка съдът не констатира обжалваното решение да е нищожно, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, волята на съда ясно е формирана и е подписано.

Обжалваното решение не е недопустимо. Съдът е преценил, че исковата молба отговаря по съдържание на изискванията на чл. 127 и чл.128 ГПК. Съобразил е твърденията в исковата молба и заявеното искане, и е приел, че е предявен отрицателен установителен иск за установяване недължимост на вземане на „Топлофикация София” ЕАД за сумата в общ 19 110.41 лв. С оглед на този извод са формирани и изводите за недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено по недопустим иск.

Като взема предвид разрешението на правните въпроси съдът намира, че касационната жалба е основателна по следните съображения:

Обжалваното въззивно решение е допустимо, но по същество неправилно. Изводите на въззивния съд за недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено по недопустим иск са неправилни.

Ищецът П. С. Й. твърди в исковата молба, че през месец декември 2016 г. е получил съобщение от ответника „Топлофикация София” ЕАД с изх. № Г25881/01.12.2016 г., с което ответникът претендира от ищеца сумата в размер на 19 071.51 лв. към 01.12.2016 за аб. № 298804, както и фактура № от 31.10.2016 г., от което е видно, че в „информация за окончателно задължение” към 14.11.2016 г. по твърдение на ответника дължи сума за заплащане на топлинна енергия общо в размер на 12 726.37 лв. от които просрочени суми/главница/ в размер на 8 325.61 лв. и лихва за просрочените суми от 5 873.46 лв., както и сума от 4 231.19 лв., представляващи доплащане от корекции. Във фактурата е отразено, че предстои съдебно производство. Ищецът твърди, че липсва облигационна връзка между страните. Позовава се на чл.33,ал.1 от ОУ на ответника, приети с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, според който задълженията възникват в срок от 30 дни след публикуването им на официалната интернет страница на продавача, т.е. възникването на задължение за заплащане и претенцията за същото се осъществява след публикуването на фактурите в посочената интернет страница. В условията на евентуалност твърди, че правото на принудително изпълнение върху сумите, посочени в извлечението от сметки за аб. № 298804, писмото и фактурата за топлинна енергия и извлечение от сметки за периода от м.10.2007 г. до м.11./включително/ 2013 г. е погасено по давност. В исковата молба се твърди, че фактурата е издадена за недвижимия имот – апартамент, находящ се в [населено място],[жк],[жилищен адрес] на който е даден абонатен номер 208804. Твърди се, че претендираните от ответника суми за потребена топлинна енергия са недължими, тъй като липсва облигационно правоотношение между страните. При условията на евентуалност твърди, че правото на принудително изпълнение върху същите е погасено по давност, тъй като съгласно чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно и тъй като ответникът отказва да я приложи, то единственият ред за защита на правата и интересите на ищеца е по съдебен ред.

В исковата молба е заявено искане съдът да признае за установено по отношение на „Топлофикация София” ЕАД, че ищецът не дължи сумите, претендирани от ответника и обективирани в извлечение за аб. № 298804 както следва: главница в размер на 13 017.45 лв., стойност на топлинна енергия за периода м.10.2007 г. до м.10.2016 г., както и лихва в размер на 6092.96 лв. за същия период или общо сумата 19 110.41 лв., поради липса на облигационно правоотношение между страните. В условията на евентуалност се иска да се признае за установено, че ищецът не дължи сумите, претендирани от ответника в посоченото извлечение както следва: главница от 8438.29 лв., стойност на топлинна енергия за периода м.10.2007 г. до м.11.2013 г., както и лихва от 5 503.29 лв. за същия период, или общо сумата 13941.58 лв., поради погасяване на правото на принудително изпълнение върху същите по давност.

С първоинстанционното решение районният съд е приел, че ищецът П. Й. е предявил срещу ответника „Топлофикация София” ЕАД отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК – главен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 19 110.41 лв., начислена към 12.12.2016 г. за доставена топлинна енергия за абонат с аб. № 298804/ап.32, находащ се в [населено място],[жк],[жилищен адрес]/ за периода м.октомври 2007 г. – месец октомври 2016 г.от които главница от 13 017.46 лв. и мораторна лихва в размер на 6 092.96 лв. с твърденията, че не е съществувала облигационна връзка между страните и поради това сумите са недължими. Приел е, че в условията на евентуалност са предявени отрицателни установителни искове по чл.124,ал.1 ГПК за признаване недължимост на сумата от 8 438.29 лв. за доставена топлинна енергия за имот с аб. № 298804 за периода м.октомври 2007 г. – месец октомври 2013 г., ведно с начислената мораторна лихва от 5503.29 лв., поради погасяване на вземанията по давност.

С решение № 569066/22.12.2018 г. по гр. дело № 72589/2016 г. Софийски районен съд е уважил приетия от него за предявен главен иск, като е признато за установено в отношенията между страните, че П. С. Й. не дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 19 110.41 лв., начислена към 12.12.2016 г. за доставена топлинна енергия за имот с аб. № 298804 за периода м.октомври 2007 г. – месец октомври 2016 г., от които главница в размер на 13 017.46 лв. и мораторна лихва в размер на 6 092.96 лв., поради недоказаност на вземането по основание и е осъден ответника да заплати на ищеца сумата 1872.54 лв. разноски по делото. С решението е прието, че поради основателност на главния иск съдът не следва да разглежда евентуално съединените облигационни искове за недължимост на вземанията за главница и за лихви за част от процесния период, поради погасяването им по давност.

Неправилно въззивният съд е приел в обжалваното решение, че Софийски районен съд се е произнесъл по недопустим иск.

Изложените факти и обстоятелства в исковата молба и заявеното искане/петитум/ сочат на предявен от ищеца отрицателен установителен иск срещу „Топлофикация София” ЕАД за установяване несъществуване на вземане на ответника в общ размер на сумата от 19 110.41 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за имот с абонатен № 298804 с адрес [населено място],[жк],[жилищен адрес] за периода от време м.октомври 2007 г. – м.октомври 2016 г., от която сумата 13017.45 лв. главница за посочения период и лихва за забавено плащане в размер на 6092.96 лв. за същия период. Въведените твърдения от ищеца за недължимост на сумата са липса на валидно облигационно правоотношение между страните. В исковата молба се твърди и, че претендираното от ответника вземане за стойност на потребена топлинна енергия за периода от време от м.10.2007 г. до м. 11.2013 г. в размер на сумата общо от 13 941.58 лв., от която главница 8438.29 лв. и лихва за забава от 5503.29 лв. е погасено по давност.

При отрицателните установителни искове основанието на иска не е индивидуализиращ белег на спорното право, както е приел и въззивния съд. Самото естество на иска освобождава ищеца от задължението да посочи в исковата молба „обстоятелствата, на които се основава искът”/чл.127,ал.1,т.4 ГПК/. При този иск ищецът отрича съществуването на спорното право. Ищецът може да твърди, че оспорваното право никога не е възниквало и поради това няма задължение да посочва юридическия факт, от който спорното право се поражда. При предявен отрицателен установителен иск ответникът следва да удостовери съществуването на претендираното от него право. Тъй като ищецът изобщо отрича претендираното от ответника право ответникът трябва да изчерпи в заведения процес всички основания, въз основа на които то е могло да се породи до постановяване на решението. Като последица от това силата на пресъдено нещо /СПН/ при отрицателния установителен иск има по-широки обективни предели от СПН по положителен установителен иск. Когато е уважен отрицателен установителен иск, правото, което е било негов предмет се отрича, без оглед на някакво конкретно определено правопораждащо го основание, а с оглед на всички възможни до приключване на устните състезания негови основания. Като последица от това, докато отхвърленият положителен установителен, осъдителен или конститутивен иск може да бъде предявен със същия петитум въз основа на едно ново основание, без да има значение кога то е възникнало, ответникът по уважен отрицателен установителен иск може да предяви нов иск за правото, което е било съдебно отречено, само ако го основе на факт, възникнал след приключване на устните състезания, възоснова на които е било постановено влязлото в сила решение. Когато се отхвърля отрицателен установителен иск, СПН има за предмет правото, което ответникът е успял съдебно да установи с индивидуализиращите това право белези/правопораждащ факт и съдържание/. Тя съвпада по предмет със СПН по положителен установителен иск.

В настоящият случай предявеният отрицателен установителен иск е един. Ищецът е въвел твърдения в исковата молба, с които е обосновал несъществуване на вземането на ответника за сумата общо 19 110.41 лв. представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от време от м.10.2007 г. до м.10.2016 г. и включваща главница и лихва за забавено плащане на главницата, като сумите са посочени подробно по-горе. Въвел е и твърдение, че част от общата сума в размер на 13941.58 лв. стойност на потребена топлинна енергия за периода от време от м.октомври 2007 г. до м.11.2013 г. , от която главница от 8438.29 лв. и лихва за забавено плащане от 5503.29 лв. не се дължи от ищеца, тъй като вземането на ответника е погасено по давност.

Ответникът „Топлофикация София” ЕАД в отговора на исковата молба е признал исковата претенция - че вземането за стойност на потребена топлоенергия за процесния имот е погасено по давност на основание чл.111 ЗЗД за периода от време от м.10.2007 г. до м.11.2013 г. В останалата част за вземането за стойност на потребена топлинна енергия за периода от време от м.12.2013 г. до м.10.2016 г. исковата молба е оспорена, като ответникът поддържа, че ищецът е собственик на Ѕ идеална част от топлоснабдения имот и може да претендира, че вземането не съществува за Ѕ част от потребенета топлинна енергия за периода от време, за който вземането не е погасено по давност.

Обстоятелството, че районният съд не се е произнесъл по неправилно приетия за предявен евентуален иск не води до извод, че първоинстанционното решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск. Предявеният отрицателен установителен иск е допустим. Отчитайки спецификата на предявения иск – отрицателен установителен иск съдът приема, че исковата молба по съдържание отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и чл.128 ГПК. Налице е правен интерес от търсената с иска защита, тъй като ответникът – „Топлофикация София” с отговора на исковата молба е оспорил иска за част от вземането, за което ищецът претендира, че не съществува.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че въззивното решение, с което е прието, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, съответно е недопустимо и първоинстанционното решение е неправилно и следва да се отмени. Делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по правилността на обжалваното решение съобразно въведените във въззивната жалба оплаквания. В рамките на тази проверка съдът следва да се прецени по въведените твърдения от ищеца и възраженията на ответника налице ли е валидно облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови потребители за топлоснабден имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с абонатен № 298804, съответно дължи ли се или не от ищеца сумата в общ размер на 19 110.41 лв., включваща главница и лихви за забавено плащане за процесния период от време, представляваща стойност на доставена топлинна енергия. Ако съдът установи наличието на валидно облигационно правоотношение и дължимост на посочената сума, то следва да се произнесе по твърденията на ищеца за погасяване по давност на вземането на ответника за сумата в общ размер 13 941.58 лв., стойност на потребена топлинна енергия за периода от м.10.2007 г. до м.11.2013 г., от която главница от 8438.29 лв. и лихва за забавено плащане от 5503.29 лв. за посочения период от време. Посочената от ищеца сума от 13017.45 лв. е част от общия претендиран размер на сумата 19 110.41 лв. с исковата молба.

По разноските за касационната инстанция ще се произнесе въззивният съд на основание чл.294,ал.2 ГПК.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя изцяло въззивно решение № 8758/19.12.2019 г. по в.гр.дело № 7508/2019 г. на Софийски градски съд.

Връща делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: