Определяне на обезщетение за падане на разбит общински тротоар

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е
№ 95
София, 28.09.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 609 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. П. П. срещу решение № 564 от 17.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 2103/2021 по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 261837 от 28.06.2021 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 5167/2020 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. П. П. срещу [община] иск по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за разликата от уважения размер от 4 000 лв. до пълния претендиран размер от 8 000 лева.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

За проведеното открито съдебно заседание е представена молба от пълномощника на касаторката, в която е направено искане обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат присъдени направените разноски.

Ответната страна по касационната жалба с подадения отговор на жалбата изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

С определение № 193 от 04.05.2022 г., касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС/ по следния правен въпрос: Какви са критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди при деликт?

По поставения правен въпрос, настоящият състав на ВКС, намира следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. В ППВС 4/23.12.1968 година, както и в трайната практиката на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, която изцяло се споделя от настоящия състав на ВКС, се приема, че залегналото в чл. 52 от ЗЗД понятие "справедливост" не е абстрактно такова, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За да бъде справедливо възмезден пострадалият от деликта за претърпените от него неимуществени вреди трябва да се съобразят специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания.

По съществото на жалбата :

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 25.08.2019г. ищцата се е спънала на компрометирана от корени на дървета тротоарна настилка и паднала, при който инцидент е получила счупване на лява раменна кост.

Съдът е приел, че тротоарът, на който е настъпило увреждането, е общинска собственост и поддържането му е задължение на ответната страна, като не са предприети адекватни действия по поддържане на тротоарната настилка. Направен е извод, че е налице причиняване на вреда поради неполагане на дължимата грижа за поддържане на тротоара в състояние, годно за безопасното му ползване.

Въз основа показанията на свидетелите и заключенията на двете съдебно- медицински експертизи, въззивният съд е приел, че претърпените от ищцата болки и страдания се характеризират с висок интензитет в първия момент след инцидента, че болките са отшумявали бавно, че ищцата е изпитвала значителни затруднения и в бита си за период от около 2- 3 месеца. Съдът е направил извод, че сумата от 4 000 лв. справедливо ще обезщети ищцата за претърпените от нея болки и страдания, като за разликата до пълния предявен размер от 8 000 лв., искът е неоснователен. Съдът е посочил, че търпените от ищцата затруднения през периода на възстановяването се дължат освен на инцидента от 25.08.2019г. и на инвалидизацията й, заради ампутацията на първи и пети пръсти на дясната ръка, както и че е налице пълно възстановяване от претърпяната травма и няма неблагоприятни последици за костната система на ищцата. За неоснователно е счетено направеното от ответната страна възражение за съпричиняване.

Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано- основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Определяйки размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. Не е направена съвкупна преценка на конкретно установените по делото обстоятелства, а именно, че ищцата е изпитвала значителни затруднения в бита си за период от около 2- 3 месеца, през който период от време тя не е можела да си служи с лявата ръка, а първият и петият пръст на дясната й ръка са ампутирани, което й е създало допълнителни затруднения.

Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящия състав на ВКС.

Спорен пред настоящата инстанция е единствено въпросът за справедливия размер на обезщетението.

Видно от заключението на вещото лице П. по приетата съдебно- медицинска експертиза, полученото увреждане /счупване на горния край на лява раменна кост/ е създало трайно затруднение за самообслужване за период от 2- 3 месеца. Травмата е довела до болки и страдания, които са намалявали бавно. Страданията са силно изразени, поради придружаващата увреда и на другия горен крайник и ищцата е имала нужда от постоянни грижи в дома, като най- трудно е било хранене, обличане, хигиенни и санитарни нужди. Вещото лице е посочило, че към момента на прегледа ищцата е с напълно възстановени движения в областта на лява раменна става. Има оплаквания от болка в ляво рамо при по- голямо натоварване и при промяна на времето.

Свидетелите Р. К. /дъщеря на ищцата/ и П. В. установяват, че след инцидента ищцата е имала нужда от съдействие в бита си и е била подпомагана от съпруга си.

С оглед установената по делото фактическа обстановка, настоящият състав намира за справедливо претендираното от ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 8000 лева. Този извод се налага предвид събраните доказателства, че ищцата е с ампутирани първи и пети пръст на дясната ръка, а при инцидента е засегната лявата й ръка. Действително инвалидността на дясната ръка на ищцата не е настъпила в резултат на процесния инцидент, но именно по причина на последния ищцата е била лишена от възможността да ползва здравата си ръка, което е наложило постоянно да бъде подпомагана в бита си и й е създало неудобства и затруднения, значително надвишаващи обичайните при такъв вид увреждания. На практика ищцата не е можела да ползва пълноценно нито една от ръцете си, което я поставя в зависимост от близките й и това освен неудобството от битово естество, несъмнено създава допълнителни притеснения за ищцата и води до негативни изживявания. Всички тези обстоятелства обосновават извод, че сумата от общо 8 000 лв. справедливо ще обезщети ищцата за претърпените неимуществени вреди.

Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него следва да се постанови решение, с което ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищцата още 4000лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Ищцата е поискала присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, която претенция е основателна и следва да се уважи.

С оглед изхода на спора следва да се отмени и решението на въззивния съд в частта му, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за осъждане на ищцата да заплати на ответника разноски в размер на 320 лв.

В полза на ищцата следва да се присъдят разноски за трите съдебни инстанции в общ размер на 1 370 лв., от които 600 лв. за касационното производство; 500 лв. за въззивното производство и 270 лв. за производството пред районния съд, като последната сума съставлява разликата между присъдените от Районен съд Пловдив разноски от 270 лв. и дължимите се такива от 540 лв.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК [община] следва да бъде осъдена да заплати по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 80 лв., изчислена върху уважената от настоящата инстанция част от иска, а по сметка на Районен съд – Пловдив – 32 лв., представляващи разноски за изготвена по делото съдебно- медицинска експертиза, заплатени от бюджетните суми на съда.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 564 от 17.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 2103/2021 по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 261837 от 28.06.2021 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 5167/2020 г., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от К. П. П. срещу [община] иск по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за разликата от уважения размер от 4 000 лв. до пълния претендиран размер от 8 000 лв., както и в частта му, с която К. П. П. е осъдена да заплати на [община] сумата от 320 лв. направени по делото разноски, като вместо него постановява :

ОСЪЖДА [община] на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД да заплати на К. П. П. от [населено място] , [улица], № 22, ет.1, ап.1 още 4 000 (четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- счупване на лява раменна кост в резултат на инцидент, настъпил в [населено място], на [улица]на тротоара, между главно и локално платно от западната страна на бл. № 14-16, на 25.08.2019 г., при който ищцата се спънала на компрометирана от корени на дървета тротоарна настилка и паднала, ведно със законната лихва върху сумата от 4 000 лв., считано от завеждане на делото- 15.05.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА [община] да заплати на К. П. П. на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 1370 лв., представляващи разноски за трите съдебни инстанции.

ОСЪЖДА [община] да заплати по сметка на Върховен касационен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 80 лева /осемдесет лева/ - държавна такса.

ОСЪЖДА [община] да заплати по сметка на Районен съд – Пловдив на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 32 лева /тридесет и два лева/, представляващи разноски по делото.

Решението в частта му, с която е уважен предявеният иск за сумата от 4000 лв. и с която [община] е осъдена да заплати на ищцата разноски от 270 лв., а по сметка на Районен съд – Пловдив разноски от 228 лв., като необжалвано е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1.

2.