Обезщетение за неимуществени вреди при смърт на дядо

Текстът на акта

Ключови фрази

11

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60070

гр. София, 29.06.2021г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , ПЪРВО търговско отделение, в открито заседание на тридесет и първи май, две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

при участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 904/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на ЗД„Бул Инс„АД против решение № 146/10.12.2019 г. по т.д.№ 285/2019 г. на Бургаски апелативен съд, с което, след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 266/11.07.2019 г. по т.д.№ 428/2018 г. на Бургаски окръжен съд, като краен резултат е уважен предявеният от С. И. И. против ЗД „Бул Инс„АД иск, с правно основание чл.432 ал.1 КЗ , за сумата от 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на неговия дядо – С. С., настъпила в резултат на ПТП от 09.01.2018 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, автомобил. Намира, че обезщетението е присъдено в противоречие със задължителните указания в ТР 1/ 2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Навежда и евентуален довод, че Тълкувателното решение – постановено на 21.06.2018 г. - не намира приложение в настоящия случай, предвид настъпването на застрахователното събитие предходно на приемането му и то при действието на ППВС № 2/1984 г., според което ищецът не е материалноправно легитимирано да претендира обезщетението лице. Касаторът счита, че събраните доказателства не установяват нищо изключително, извън обичайното съдържание на връзката дядо – внук, присъщо за обществото ни и в този смисъл искът е изцяло неоснователен. Позовава се и на пар.96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ / обн. ДВ бр.101 от 2016 г./, като акцентира на обстоятелството, че чл.493а КЗ предвижда приложима методика, въз основа на нарочна Наредба, съгласно ал.2 на същата разпоредба, като само до приемането на последната пар.96 от ПЗР на ЗИДКЗ / обн. ДВ бр.101 от 2016 г. / фиксира обезщетението за определен кръг лица до 5 000 лева, без да засяга въведените с чл.492 КЗ лимити на отговорност. В този смисъл касаторът не открива противоречие между националната уредба и законодателството на ЕС, на каквото се е позовал въззивният съд .

Ответната страна - С. И. И. – оспорва касационната жалба, като намира за обоснован от събраните доказателства извода на въззивния съд, за създадена между ищеца и пострадалия особено силна житейска връзка, въз основа на конкретни житейски обстоятелства, поради което е налице визираното от ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС „изключение„ за присъждане на обезщетение при родствената връзка между лицата - дядо – внук. Ищецът акцентира на настъпила в годината на раждането му смърт на един от синовете на С. С., като особеното житейско обстоятелство предпоставило здравата им емоционална връзка. Той напомнял на дядо си починалия му син , поради което и бил обект на постоянна загриженост и усилия от негова страна да бъде предпазен от неприятности, да расте пълноценно, да се изучи . Твърди, че формирането му като личност е единствено резултат от общуването с починалия. Изключителни болки и страдания ищецът обосновава със съществената си личностна промяна след смъртта на дядо си.

С определение № 104/18.02.2021 г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато по въпроса: За приложението на предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки, на лица извън кръга на посочените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.. – „ по изключение„ и при „особено близка връзка с починалия„ - съгласно задължителна съдебна практика ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с което е обоснован допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение , съобразно доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 293 ГПК , за да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът - С. И. претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя дядо - С. С., настъпила на 19.01.2018 г. , в резултат на ПТП от 09.01.2018 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, автомобил, по иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ , предявен срещу ЗК „ Лев Инс „ АД. Твърди съществувала с починалия особена близост, предпоставила изключително тежко преживяване на смъртта му. Позовава се на факта, че като носещ предходното име на дядо си , както и бидейки единствен негов внук от мъжки пол, при това роден в годината на смъртта на друг негов син / чичо на ищеца, починал едва на 17 г./, на когото ищецът много приличал, бил слабост на С. С., а оттук и обект на изключителна грижа и внимание от страна на същия да бъде опазен, като емоционална реакция от загубата на сина. Ищецът сочи, че семейството му, включващо освен него, баща, майка и сестра - е живяло в едно домакинство с починалия, в отношения на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Споделя детски спомени за общуване с дядо си : как го е водил на футболни тренировки, на сладкарница, на разходки в парка, на пътувания. В зряла възраст ищецът сочи получавани от починалия ценни съвети, водени задълбочени разговори, не без доза шега, поради което ги оценява като винаги приятни и полезни. Оценява собствената си връзка с починалия като по-дълбока от тази с баща си, отличаваща се с „особена духовна близост”. Счита, че дядо му го е намирал за най-близък измежду родствениците и нему е доверявал своите болки и притеснения, както и го е обгрижвал и предпазвал, като залог за продължението на рода. В останалата си част исковата молба навежда факти от периода след ПТП и до смъртта на С. С. – всекидневни посещения в болницата от цялото семейство, поета от ищеца организация на погребението, както и на последващите ритуали. Ищецът твърди, че след смъртта на дядо си и като последица от преживяната огромна тъга и стрес, се е затворил в себе си , спрял да общува дори с близките си, освен със сина си.

Ответникът е оспорил материално-правната легитимация на ищеца да претендира обезщетение, позовавайки се на ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

За установяване твърденията на ищеца е разпитан един свидетел – С. Д., приятел на починалия.

Първоинстанционният съд е приел за основателен иска, при доказана материалноправна легитимация на ищеца да претендира обезщетение за неимуществени вреди при конкретната родствена връзка – дядо – внук. За да завиши на 30 000 лева присъденото от първоинстанционния съд застрахователно обезщетение, в размер на 12 000 лева, въззивният съд се е позовал на ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и мотивите му, според които правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият не докаже, че действително е претърпял изключителни, като болки и страдания - неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени. Съдът признава за установимо от показанията на свидетеля Д., споделил лични наблюдения от връзката между ищеца и починалия му родственик, че отношенията помежду им били „изключително близки„. Като навеждащи на този извод факти съдът коментира: обстоятелството, че двамата, заедно с бащата на ищеца, построили къщата, в която и заживели заедно; че ищецът се родил непосредствено след смъртта на друг син на починалия С. и така запълнил емоционалната празнина в живота на дядо си; че починалият изучил и непрекъснато се грижел за отглеждането и развитието на внука си; че дори когато пораснал и създал собствено семейство ищецът продължил да поддържа с дядо си отношения на взаимна обич и привързаност. Съдът е коментирал промяната в емоционалното състояние на ищеца след смъртта на дядо му – злоупотреба с алкохол, отказ да работи, влошени семейни отношения, макар това състояние на отчаяние, за повече от 6 месеца, да е преодоляно. Съдът е коментирал възприети от свидетеля квалификации, дадени от самия ищец, в смисъл, че починалият му е като баща, от когото е научил основните житейски истини. Коментирал е и незатихващата му мъка, изразяваща се в чести посещения на гроба на С.. Без да квалифицира изрично установената между ищеца и починалия връзка като особен, изключителен случай, съдът е счел, че като доказано здрава, продължителна и дълбоко емоционална, същата предполага обезщетяване на неимуществените вреди, но до размера от 30 000 лева, доколкото е отчетено, че от друга страна ищецът е пълнолетен и има свое собствено семейство. Изложени са съображения, че съдът не е ограничен при определяне размера на обезщетението от нормата на пар. 96 ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ, тъй като транспонираните в националното ни законодателство Директива 72/1266/ ЕИО и Директива 84/5/ ЕИО , кодифицирана с Директива 2009/103/ЕИО на Европейския парламент и на Съвета, относно застраховката „Гражданска отговорност„ при използването на МПС и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, не предвиждат ограничения в размера на присъдимите обезщетения. Съдът се е позовал на задължителна практика на СЕС - решение по дело С – 277/12.

По правния въпрос :

Според ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1 / 2016 г. на ОСНГТК на ВКС : „От гледна точка на чл.52 ЗЗД справедливо е и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия п о с т о я н н а, т р а й н а и д ъ л б о к а емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални вреди и страдания от смъртта му, сравними с интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките” ; „ Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., следва да се допусне като и з к л ю ч е н и е – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи о с о б е н а б л и з о с т, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди / наред с най-близките на починалия или вместо тях – ако те не докажат,че са претърпели вреди от неговата смърт/”. В ТР изрично се сочи, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и неговите внуци, тъй като в традиционните български семейни отношения бабите / дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките между тях обичайно се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Но отново е направено разграничението, че последните, сами по себе си, не предпоставят обезщетяване, а само тогава, когато конкретни житейски обстоятелства са превърнали привързаността в толкова силна, че смъртта на съответния родственик е станала причина за болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Пак според ТР : „ Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай, въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт с е р и о з н и / като интензитет и продължителност / морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ , за емоционална подкрепа и доверие и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД „.

В решение № 17/16.03.2021 г. по т.д.№ 291/2020 г. на ІІ т.о. на ВКС, с препращане към решение № 92/17.11.2020 г. по т.д.№ 1275/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС, е посочено, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на родителя/родителите в чужбина, трайно полагане на грижи за бабата/дядото от внука, вместо от неговите родители. В решение№ 92/ 17.11.2020 г. по т.д.№ 1275/2019 г. на ІІ т.о., препращащо към решение №372/14.01.2019 г. по т.д. № 1199/2015 г. на ІІ т.о., е даден пример за възможна житейска ситуация за изключителност на връзката между братя и сестри – израстването им сами, поради продължително отсъствие на родителите, работещи в чужбина. По мнение на настоящия състав, примерите могат да се допълнят и с хипотеза на смърт на двамата родители, въпреки поета пълноценна грижа за отглеждането и възпитанието им от настойника / попечителя, на още по-голямо основание при неполагана ефективна такава грижа.

Съгласно задължителните указания с ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС, не подлежи на доказване само особената житейска ситуация, като причина за възникване на връзка на особена близост. Главното и пълно доказване на обстоятелствата по материалноправната легитимация на лицата – ищци, извън кръга очертан с постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, конкретно за случая / но не само / в хипотезата на родство с починалия, извън родство от първа степен по права линия, предпоставя установяването на три групи факти : 1 / такива, които по своето естество са годни да провокират създаването на особена близка връзка, надхвърляща – когато се касае за лица в някаква степен на родство - типичното съдържание на такава връзка, традиционно за българското семейство, бит и морал – тези обстоятелства следва да обосновават житейските предпоставки за възникването на изключителна духовна връзка, но сами по себе си не биха били достатъчни за обосноваване на активна материалноправна легитимация; 2/ факти, свидетелстващи за съдържанието на установилата се, по причина особената житейска ситуация, връзка между съответните родственици - с продължителност, интензитет и проявления, съобразими за период значително преди и към момента на настъпване на смъртта, които да позволяват квалифицирането й като необичайна ; 3/ търпимите болки и страдания от загубата, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно търпимите от смъртта на близък човек. Неустановяването на която и да е от трите групи факти изключва обосноваването на активна материално - правна легитимация на ищци, по искове за обезщетяване на неимуществени вреди, извън кръга очертан с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/1969 г.. При това от значение е не личната оценка на ищеца или квалификацията на създалите се отношения между него и починалия, дадена от трети лица / свидетели /, а доказването на обстоятелствата, предоставящи възможност съдът да изгради личното си впечатление и убеждение за изключителност на тази връзка, по смисъла на ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

Така в каузалната част на преждецитираното решение по т.д.№ 291/2020 г. на ІІ т.о. на ВКС, съставът е приел, че п ребиваването на внуците в дома на дядото, полагането на грижи от негова страна в процеса на отглеждане на внуците, включително воденето им на детска градина и занимаването им с различни игри, предаването от дядото на внуците на знания и опит в областта, в която се е развивал професионално, са израз на типичното за българските традиции участие на бабите/дядовците в отглеждането и възпитанието на внуците, но не разкриват изключителност на съществувалата между дядото и неговите внуци родствена връзка. Прието е, че от факта, че смъртта на дядото е била първи трагичен случай в семейството и че, поради силната си привързаност към него, четиримата ищци - единият от които носи неговото име, са страдали много за загубата му и продължават да го споменават, не се установява в правната сфера на ищците да са настъпили неимуществени вреди, надхвърлящи като интензитет и продължителност болките и страданията, които е нормално да търпят внуците по повод загубата на обичан от тях дядо. В решение № 92 по т.д.№ 1275/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС идентично е съобразено, че обстоятелствата, че ищцата /баба/ се грижела за внучката си /пострадалата/ в детството й, че последната прекарвала летните си ваканции при нея, че и след създаването на свое семейство продължила да поддържа контакт с баба си – по телефона и посещавайки я често, а ищцата й помагала в отглеждането на собствените й деца, нейни правнуци , както и че ищцата е изживяла много тежко загубата й, не позволяват обосноваване на извод за изключителност в близостта между ищцата и починалата, а сочат на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между баба и внучка, характеризираща се с взаимна обич и морална подкрепа.

В допълнение настоящият състав намира за необходимо да акцентира отново, че от значение е установяването на съдържанието на връзката непосредствено преди и за значителен период назад спрямо момента на настъпване на непозволеното увреждане. Обстоятелства за съществувала между дядо/баба и внуче връзка в детството му, при настъпване на деликта значително по-късно и особено след настъпване пълнолетието на внука и създаване на собствено семейство, без доказателства за съдържанието на тази връзка до момента на деликта, биха били напълно недостатъчни.

По съществото на касационната жалба :

Въззивното решение е постановено в отклонение от формираната с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС задължителна съдебна практика и е неправилно.

Несъстоятелен е довода на застрахователя, че като постановено след настъпване на непозволеното увреждане, в конкретния случай, ТР е неприложимо, след като тълкуването е относимо към фактически състав на увреждане, спорът, основан на който състав, е висящ към момента на постановяване на тълкувателния акт.

Необоснован е извода на въззивния съд, че ищецът е доказал изведените в тълкувателното решение критерии за изключителност, като предпоставка за признаване на право на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени по повод причинената при произшествието на 09.01.2018 г. смърт на дядо му С. С.. В съответствие с отговора на правния въпрос, настоящият състав намира, че визираните от ищеца, като житейска причина за изключителност на създалата се връзка обстоятелства, по естеството си биха могли да обосноват такава. Раждането на внука, непосредствено след загубата на син, към който внук починалият да насочи любовта и привързаността си, като емоционална реакция на травмата, би могло да предпостави връзка между двамата, надхвърляща традиционната между дядо и внук и кореспондираща на връзката между баща и син, каквито са изявленията на самия ищец, вкл. квалификацията им от единствения разпитан свидетел. Неверни са твърденията на последния, че ищецът е единствен внук на починалия, видно от обстоятелствената част на исковата молба, в която самият ищец е посочил, като член на семейството живеещо в общо домакинство с пострадалия , сестра си. Несъстоятелен,обаче, е довод, че като житейска причина за изключителност на връзката служи обстоятелството, че ищецът носи предходното име на дядо си , както и че е единствен внук от мъжки пол. Традиционно за българските семейства е кръщаването на дете на дядо или баба, както и – в по-патриархалните – пиетета към мъжката рожба, като продължител на рода.

Наличието на годна по естеството си причина, сложилите се взаимоотношения между дядо и внук да надхвърлят традиционното за българските традиции, бит и морал, съдържание, обаче, не се явява достатъчно за обосноваване на активна материално-правна легитимация, при недоказаност на останалите две групи факти, упоменати по-горе. Не се установява от свидетелските показания, при обитаването на общо домакинство от семейството на ищеца и починалия негов дядо, взаимоотношенията помежду им да са се отличавали от присъщите за отношенията дядо/внук такива. Така например, не са установени факти , които, в сравнение с взаимоотношенията между починалия и внучката му – сестра на ищеца, да свидетелстват за проявявано към ищеца различно отношение, в реципрочност на което и отношението на последния към починалия съществено да се е различавало от това на сестра му. Не са събрани каквито и да било доказателства по твърденията в исковата молба, за съдържателно общуване между дядо и внук, в аспект на формиране житейската позиция и реализация на ищеца и предпазването му от житейски неблагополучия, които в хода на производството ищецът е надградил с тезата, че единствено починалият е формирал личността му. Факти, относими към формирането на подобен извод, не са установени. Свидетелят, за периода след навършване пълнолетие на ищеца, със създаването на собствено семейство и до смъртта на дядо му, се е ограничил да посочи единствено общата им привързаност към шаха и практикуването му съвместно в почивните дни. Същевременно, точно в исковата молба многократно се акцентира на общото , задружно живеене на семейството на ищеца, ведно с починалия, проявление на което е и общото построяване на дом. Действително, в исковата молба са описани конкретни проявления на топлата и богата връзка между дядо и внуче / водене на тренировки, игра на шах, подаръци, разходки и пътувания /, но както се посочи в отговора на правния въпрос, от значение в конкретния случай / предвид възрастта на ищеца / би било съдържанието на връзката към момента на деликта и в значителен период назад, а не само в детството му. При това, топлите и сърдечни отношения между дядо и внук, взаимната им привързаност и удоволствие от общуването не са изключение, а правило в традиционното българско семейство, чиито членове изповядват нормални житейски ценности и притежават необходимите морал и нравственост. Не се установяват обстоятелства , от които да би се установила изключителност на връзката, каквато би била ситуацията при доказана дезинтересираност на родителите на ищеца от отглеждането и възпитанието му, въпреки обитаването на общо домакинство, с оглед което и отчужденост на ищеца от родителите му, за сметка на синовна по своите характеристики привързаност към дядо му. Субективната оценка на бащата на ищеца, споделена на свидетеля,че синът му е по-привързан към дядо си, отколкото към него, не е от естество да обоснове такъв извод, тъй като не изключва съществуването и на пълноценна по съдържание връзка баща/дете и по начало не почива на конкретно заявени факти, в релевантния за настоящото произнасяне период. Не се установяват търпими от ищеца чрезвичайни болки и страдания , надхвърлящи по интензитет обичайно търпимите от смъртта на обичан дядо. Психологическа травма, изразена чрез промяна в личността и социалната адекватност на ищеца / злоупотреба с алкохол, травмиране на семейните отношения, отказ за полагане на труд/, в причинност със смъртта на дядо му, не е установена със специални за това знания / вещо лице /, а не подлежи на презумиране от съда. При това, свидетелят не е посочил споделена му от самия ищец причина за това му поведение, с всички установени от свидетеля проявления - смъртта на дядо му, като в исковата молба е посочил единствено затварянето в себе си и отказ за общуване с околните, изключая сина му. При това, споделяйки впечатления за начина на приемане на смъртта на С. С. от останалите членове на семейството, свидетелят не разграничава проявленията на скръбта им от тази на ищеца, изключая поетия от него ангажимент / впрочем, в исковата молба обосновано с тежкото преживяване на загубата и от тяхна страна и липса на сили да се заемат с това / за организация на погребението, осигуряване на надгробния паметник и последващите ритуали. Последното, обаче, спада към обичайния нравствен дълг спрямо близък родственик и не следва да се кредитира като проявление на чрезвичайни по интензитет болки и страдания. Поддържането и честото посещение на гроба от страна на ищеца безспорно свидетелстват за търпими болки и страдания и понастоящем, т.е. с продължителност, свидетелстваща за силна духовна близост, обич и непрежалимост на загубата, но сами по себе си недостатъчни за обосноваване на активна материално-правна легитимация, за предявяване иск за обезщетяване неимуществени вреди от смъртта на родственик, в степен на родство извън визираната в ППВС 4/61 г.и № 5/69 г. .

Следователно, така предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли, след отмяна на въззивното решение. Не следва да се обсъждат въведените с касационната жалба оплаквания, за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон - § 96, ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ бр.101/2018 г.), при произнасяне по размера на обезщетенията.

С оглед изхода на спора – отмяна на въззивното решение в цялост, вкл. в частта му с характер на определение по отговорността за разноски - следва същата да бъде преразпределена, като се съобрази направеното от ищеца възражение, че такива не са били своевременно претендирани в предходните инстанции, както и че договорените и заплатени адвокатски възнаграждения са прекомерно завишени. Несъстоятелно е първото възражение - претенции за разноски ответникът е предявил своевременно – преди приключване на устните състезания – във всяка инстанция, вкл. с представяне на списък на разноски по чл.80 ГПК. Възражението за прекомерност, основано на чл.78 ал.5 ГПК, се явява основателно единствено за договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за първа инстанция, което следва да бъде възмездено до размера от 3 000 лева. Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно цената на иска – 75 000 лева – минималният размер на дължимо възнаграждение възлиза на 2 780 лева. Фактическата и правна страна на спора не предпоставя завишаването му над размера от 3 000 лева, като разумна цена за осъщественото процесуално представителство. Договореното и заплатено във въззивна инстанция възнаграждение, при интерес на ответното дружество в същата, кореспондиращ с пълния размер на иска, се явява под размера на минимално дължимото възнаграждение и следва да бъде присъдено изцяло.Следователно, ищецът ще следва да заплати на ответника понесените от последния разноски, в размер на 3 000 лева – платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в първа инстанция, 2 740 лева – от които заплатена държавна такса от 240 лева и заплатено адвокатско възнаграждение от 2 500 лева – за защита във въззивна инстанция и 630 лева – заплатени държавни такси за касационна инстанция или разноски в общ размер от 6 370 лева.

Водим от горното и на основание чл.293 ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 146/10.12.2019 г. по т.д.№ 285/2019 г. на Бургаски апелативен съд, в частта му с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 266/11.07.2019 г. по т.д.№ 428/2018 г. на Бургаски окръжен съд, като краен резултат е уважен предявеният от С. И. И. против ЗД „Бул Инс„АД иск, с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, за сумата от 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на С. С., настъпила в резултат на ПТП от 09.01.2018 г., причинено по вина на водача на застраховано при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, МПС, к а к т о и в частта му, с характер на определение, с което ЗД „Лев Инс„ АД е осъдено да заплати на С. И. разноски , в размер на 2 860 лева , а по сметка на Апелативен съд – Бургас държавна такса от 1 800 лева, к а к т о и в частта му , потвърждаваща решението на Бургаски окръжен съд, с характер на определение, с което ЗД „ Лев Инс„ АД е осъдено да заплати на С. И. разноски в размер на 444,80 лева , а по сметка на съда – държавна такса от 480 лева , като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. И. против ЗД „Бул Инс„АД иск, с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, за осъждане ЗД „ Бул Инс „АД да заплати на С. И. сумата от 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на неговия дядо – С. С., настъпила в резултат на ПТП от 09.01.2018 г., причинено по вина на водача на застраховано при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, МПС.

ОСЪЖДА С. И. И., на основание чл.78 ал.3 ГПК да заплати на ЗД „ Лев Инс „ АД понесените разноски за всички инстанции, в общ размер от 6 370 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: