Практика · Върховен касационен съд · 06 Юли 2026
Определяне на дялове при делба след платено парично уравнение по време на брак
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Спорът е относно определянето на квотите на съделителите при съдебна делба на жилищен имот. Върховният касационен съд отменя решението на въззивния съд, тъй като неправилно е прието, че цялата част над наследствения дял е съпружеска общност. ВКС постановява ново решение, съобразявайки точната стойност на платеното по време на брака парично уравнение спрямо цената на имота.
Какво приема съдът
В режим на съпружеска имуществена общност преминава само такава част от получения при делба наследствен имот, която съответства на платените със семейни средства суми за уравнение на дяловете, отнесени към общата стойност на имота.
Приложени разпоредби
- чл. 290 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.)
- чл. 27 СК (отм.)
- чл. 9, ал. 1 ЗН
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
съдебна делбасъпружеска имуществена общностпарично уравнениеквотинаследствен имот
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 478 СОФИЯ 13.07.2026 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и пета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА при секретаря Цветелина Пецева изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2466/2024 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Д. Л. чрез нейния пълномощник адв. Е. Б., срещу въззивно решение № 108 от 29.03.2024 г. по в.гр.д. № 126/2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд. В касационната жалба са наведени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е определил неправилно квотите на страните в съсобствеността, като не е съобразил изплатеното от нея през време на брака й парично уравнение на останалите съделители по силата на извършената през 1980 г. съдебна делба. В писмен отговор на касационната жалба ответникът М. И. Л. изразява становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Останалите ответници С. Л. Л. и Б. И. Л. не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 1401 от 29.12.2023 г. по гр.д. № 2439/2023 г. на Районен съд Пазарджик, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между съделителите М. И. Л., Б. Д. Л., С. Л. Л. и Б. И. Л. по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 94 кв.м, разположен на втори етаж от жилищната сграда с идентификатор ***, с предназначение - самостоятелен обект, жилище, апартамент, с административен адрес: [населено място], [улица], ет.2, ведно с принадлежащото избено помещение № 2 с площ 12 кв., 1/3 ид. част от общите части на сградата и 1/2 ид. част от дворното място, в което е построена, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, с площ 208 кв.м, при права за съделителите както следва: 52/72 ид. части за Б. Л., 10/72 ид. части за С. Л. и по 5/72 ид. части за М. И. Л. и Б. И. Л.. По делото е установено и не е било спорно, че страните са наследници на Л. И. Л., поч. на 03.04.1991 г. След смъртта си същият е оставил за наследници по закон съпругата си Б. Л. и две деца - С. Л. Л. и И. Л. Л.. И. Л. е починал през 2021 г. Негови наследници са синовете му М. И. Л. и Б. И. Л.. Установено е също, че процесният имот - 1/2 ид. част от дворното място и втория етаж от построената в него жилищна сграда, са придобити от Б. Л. по силата на съдебна делба - спогодба по гр.д. № 1167/1980 г., извършена между наследниците на Д. Б. Н.. Същият е починал през 1970 г. /при действието на СК от 1968 г./ и е оставил за наследници по закон съпруга С. Н. и три деца - Н., Б. и С.. Съгласно тази спогодба съделителят С. Н. е получил в дял 1/2 ид. част от дворното място, цялото от 180 кв.м, съставляващо имот пл.№ ***, за който е отреден УПИ **, ***, заедно с първия етаж от построената в него масивна жилищна сграда и 1/2 ид. част от мазето, на стойност 11 621 лв. В дял на Б. Л. са поставени 1/2 ид. част от същото дворно място, ведно с втория етаж от жилищната страда и 1/2 част от мазето. В спогодбата е посочено, че стойността на получения от Б. реален дял от делбения имот е 11 016 лв., а за уравнение на дяловете на останалите съделители тя е заплатила на С. Н. сумата от 5 000 лв. и на съделителя Н. Н. сумата от 1 785 лв., общо - 6 785 лв. Към този момент Б. Л. е била в брак с Л. И. Л.. Последният е починал на 03.04.1991 г. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че по наследство от своя баща Д. Н. жалоподателката Б. Л. е получила 1/6 ид. част. Останалите 5/6 ид. части от имота, който тя е придобила при делбата от 1980 г., са станали съпружеска имуществена общност. С прекратяването на съпружеската имуществена общност със смъртта на съпруга Л. Л. жалбоподателката е придобила половината от притежаваното от съпрузите имущество и е наследила от съпруга си част, равна на частта на всяко дете. Оттук е заключил, че правата на Б. Л. се формират от получената 1/6 ид. част от наследството на нейния баща, 5/12 ид. части от прекратената съпружеска имуществена общност и 5/36 ид. части като наследник на съпруга си Л. Л., или общо 52/72 ид. части от делбения имот /12/72+30/72+10/72 ид. части/. Правата на останалите съделители са определени в обем 10/72 ид. части за С. Л. и по 5/72 ид. части за М. Л. и Б. Л. /деца на починалия през 2021 г. И. Л./. С определение № 2982 от 10.06.2025 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, за да се провери съответствието му с разясненията, дадени в т.3 от ППВС № 5/1972 г. В него е прието, че в случаите, когато по реда на чл. 288, ал.2 ГПК/ отм./ се постави в дял на съпруга - сънаследник неподеляемо наследствено жилище и са присъдени суми за парично уравнение на дела на другите сънаследници, които се изплащат през време на брака със средства на семейството, съпругът- сънаследник остава индивидуален собственик на частта, която има по наследство, а върху закупената част от жилището възниква съпружеска имуществена общност. Това принципно положение е доразвито в съдебната практика, която приема, че съпружеска имуществена общност върху придобити през време на брака идеални части от сънаследствен имот на единия съпруг, поставен в негов дял в делбеното производство, възниква, ако са платени със семейни средства присъдени суми за уравнение дяловете на останалите наследници. Придобитото от единия съпруг по време на брака по силата на съдебна спогодба за делба на наследственото имущество без заплащане на уравнение на дяловете, е негова лична собственост /решение № 479 от 18.12.2012 г. по гр.д. № 482/2012 г. на І г.о., решение № 721 от 11.11.2010 г. по гр.д. № 1433/2009 г. на І г.о., решение № 206 от 21.10.2014 г. по гр.д. № 2460/2014 г. на І г.о., решение № № 801 от 23.11.2004 г. по гр.д. № 528/2004 г. на І г.о., решение № 184 от 31.01.2019 г. по гр.д. № 219/2018 г. на І г.о./. В противоречие с цитираната практика въззивният съд е приел, че частта от поставения в дял недвижим имот, надхвърляща наследствената квота на Б. Л., е придобита в режим на съпружеска имуществена общност, независимо от платеното от нея уравнение на дяловете на останалите съделители. Съдът не е съобразил, че в случая със съдебната спогодба е уговорено Б. Л. да заплати парично уравнение на дяловете само на двама от съделителите - С. Н. и Н. Н.. Съделителят С. Н. е получил в дял друг недвижим имот и по отношение на него не е уговорено заплащане на парично обезщетение, а след като това е така, неговата част от имота е лична собственост на съделителката Б. Л.. По смисъла на т.3 от ППВС № 5/1972 г. в обхвата на съпружеската имуществена общност се включва само частта, която съответства на платените семейни средства за уравнение на дяловете на останалите съделители, отнесени към стойността на придобития имот. Предвид изложеното, въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция. По делото е установено, че по силата на сключената през 1980 г. съдебна делба - спогодба жалбоподателката е получила в дял недвижим имот - дворно място и жилище, на обща стойност 11 016 лв. За уравнение на дяловете на съделителите С. Н. и Н. Н. през време на брака си с Л. Л. тя е заплатила сума в общ размер на 6 785 лв. Тази сума, отнесена към стойността на придобия имот, съответства на 6 785/11 016 ид. части, които са придобити в режим на съпружеска имуществена общност. Останалите 4 231/11016 ид. части са лична собственост на съделителката Б. Л. като придобити от нея по наследяване и делба без заплащане на уравнение. Л. Л. е почнал през 1991 г. Негови наследници по закон са съпругата му Б. Л. и синовете И. Л. Л. и С. Л. Л.. След смъртта на съпруга си през 1991 г. Б. Л. е придобила 1/2 ид. част от прекратената съпружеска имуществена общност /чл. 27 СК- отм./, а по наследяване - още 1/6 от 1/2 /чл. 9, ал.1 ЗН/ , или общо 4/6 от 6 785/11 016 ид. части от имота, равняващи се на 27 140/ 66 096 ид . части. Като се прибавят към тях идеалните части, лична собственост на Б. Л. – 4321/11016 ид.ч. /25 386/66 096 ид. части/, делът й в съсобствеността възлиза на 52 526/66 096 ид. части, съответстващи на 79.47% ид. части от имота. По наследство от своя баща Л. Л. съделителят С. Л. е получил 6 785/ 66 096 ид. части / 1/6 от 6 785/11 016/ , съответстващи на 10.27% ид. части от имота. Другият син на Л. Л. - И. Л., също е придобил по наследство 6 785/ 66 096 ид. части от имота. Той е починал през 2021 г. и е наследен от двете си деца М. И. Л. и Б. И. Л., които са получили равен дял от наследството - по 6 785/132 192 ид. части, т.е. по 5.13% ид. части от имота. При тези права следва да се допусне извършването на съдебна делба между четиримата съделители. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 108 от 29.03.2024 г. по в.гр.д. № 126/2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между съделителите М. И. Л. , ЕГН [ЕГН]; Б. Д. Л. , ЕГН [ЕГН]; С. Л. Л. , ЕГН [ЕГН] и Б. И. Л., ЕГН [ЕГН], на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 94 кв.м, разположен на втори етаж от жилищната сграда с идентификатор ***, с предназначение - самостоятелен обект, жилище, апартамент, с административен адрес: [населено място], [улица], ет.2, ведно с принадлежащото избено помещение № 2 с площ 12 кв., 1/3 ид. част от общите части на сградата и 1/2 ид. част от дворното място, в което е построена, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, с площ 208 кв.м, при права за съделителите, както следва: - 79.47% ид. части за Б. Л., -10.27 % ид. части за С. Л., - 5.13 % ид. части за М. И. Л., - 5.13% ид. части за Б. И. Л.. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.