Прекъсване на давността при искане за изпълнителен способ и перемпция

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50007

гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3954 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД срещу решение № 3579 от 18.06.2020 г. по в. гр. дело № 21/2020 г. на Софийски градски съд (СГС) в частта му, с която е признато за установено по предявения от Н. Г. Т. срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Н. Г. Т. не дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата 15 461. 14 лв., съставляваща главница по договор за банков кредит от 09.10.2008 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по гр.д. № 44229/2011 г. на СРС, 123 състав, претендирана по изп. дело № 20158380406893 по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № ..... на КЧСИ, поради погасяване на възможността за принудителното й събиране с петгодишна давност.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, а именно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Твърди, че вземането му не е погасено по давност, тъй като при действието на ППВС № 3/1980 г., обявено за изгубило сила с ТР № 2/26. 06. 2015г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, и до приемане на последното тълкувателно решение, погасителната давност е спряла, като би могла да започне да тече отново от 26.06.2015 г., когато е постановено горепосоченото ТР на ОСГТК на ВКС, като до датата на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция и до датата на подаване на касационната жалба, тя не е изтекла. Освен това намира, че последното изпълнително действие в процесното принудително изпълнение не е изпълнителният запор върху банкови сметки от 27.11.2013 г., както неправилно е приел въззивният съд, а молбата на взискателя за извършване на опис на движими вещи на длъжника от 10.11.2015 г.. Тя е последното изпълнително действие, прекъснало погасителната давност, при което приложимият петгодишен давностен срок не е изтекъл. Моли атакуваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него – постановено ново решение, с което отрицателният установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира съдебно – деловодните разноски пред трите съдебни инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба (ищец в исковото производство) - Н. Г. Т. депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция съдебно – деловодни разноски.

С определение № 50021 от 23.10.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните два правни въпроса: Искането на взискателя за насрочване на опис на движими вещи представлява ли изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност за вземането, ако исканият опис не е извършен? и От кой момент има действие и от кога следва да се прилага разрешението дадено с т. 10 ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на висящи изпълнителни производства?.

На горепосочените два въпроса е дадено задължително разрешение по тълкувателен път, което следва да бъде съобразено по настоящото дело. Съгласно задължителните разрешения в ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в случай че към последния момент изпълнителният процес е все още висящ. С т. 10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и с т. 3 ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ, какъвто е описът на движими вещи, прекъсва погасителната давност и оттогава започва да тече нов погасителен давностен срок. С горепосочените две тълкувателни решения е прието също, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК става по право, като новата давност започва да тече от последното по време валидно изпълнително действие, освен ако то е преди приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в който случай новата давност тече от самото прекратяване на изпълнителния процес. В т. 3 ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е дадено задължително тълкуване в смисъл, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е ирелевантна по отношение на погасителната давност, тъй като правните им последици са различни.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в настоящият съдебен състав, намира, че дадените от въззивния съд в атакуваното решение разрешения на горепосочените два правни въпроса са в противоречие с т. 10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС и с т. 3 ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, поради което обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД и `чл. 116, б. „в“ ЗЗД) и на това касационно основание е неправилен.

Предявеният иск е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че процесното главно вземане на ищеца (което е единственият предмет на касационното производство), произтичащо от договор за банков кредит, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, е недължимо като погасено с приложимата петгодишна давност.

От приетите по делото доказателства, неоспорени от страните, СГС е приел за установено, че за процесното вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение, която е влязла в сила на 05.09.2013 г.. На 13.09.2013 г. е подадена молба от длъжника, с която е направено искане за разсрочване на задължението, с което си действие, последният е направил признание на задължението, като на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД е била прекъсната давността. Следващите действия, с които е била прекъсната давността според въззивния съд са извършените плащания от работодателя, въз основа на наложен запор, съответно на 04.10.2013 г. и на 18.11.2013 г.. Петгодишната погасителна давност за главницата, респ. тригодишната давност за лихвите, е намерил за прекъсната още на 01.11.2013 г. с конституирането на ответника по силата на договор за цесия; на 25.11.2013 г. с молби на взискателя за проучване на имуществото на длъжника; на 27.11.2013 г. с налагането на запор върху банковите сметки на ищеца, и на 10.11.2015 г. с нова молба на взискателя за проучване на имуществото на длъжника и предприемане на опис на движимите вещи на длъжника.

При постановяването на обжалвания акт, въззивният съд е приложил разрешението на т. 10 ТР № 2/26. 06. 2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на извършени преди приемането му изпълнителни действия, зачитайки и настъпилата според него по силата на закона (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) перемпция на 27.11.2015 г.. Приел е, че 5-годишната погасителна давност започва да тече от датата на последното валидно извършено изпълнително действие – на 27.11.2013 г., когато е наложен запор върху банкови сметки на длъжника, и е изтекла до датата на предявяване на настоящия иск – 25.03.2019 г., т.е. процесното парично главно вземане е погасено по давност. По отношение на депозираната по-късно молба на взискателя от 10.11.2015 г. за проучване на имуществото на длъжника и предприемане на опис на негови движими вещи е заключил, че проучването на имущественото състояние на длъжника не е изпълнително действие и не прекъсва давността. Посочил е, че описът прекъсва давностния срок, но едва с реалното му извършване, а не с изпращане на молба за насрочването му. Счел е, че доколкото по процесния случай липсва разпореждане на съдебния изпълнител за извършването на опис, само посочването на изпълнителното действие не е годно да прекъсне давностния срок. СГС е приел също така, уважавайки предявения отрицателен установителен иск, че извършените изпълнителни действия след прекратяването на изпълнителния процес по право, не са произвели правни последици, тъй като перемираното дело не може да бъде възобновено с извършване на последващи действия от взискателя или от съдебния изпълнител.

Съобразно отговора на правните въпроси, по които е допуснато настоящото касационно обжалване, горепосочените правни разрешения в атакуваното решение противоречат на приложимия материален закон досежно погасителната давност. Доколкото процесното принудително изпълнение е образувано преди 26.06.2015 г. и до този момент е все още висящо, неперемирано, то спрямо предявените в него вземания до 26.06.2015 г. (приемането на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС) погасителна давност не е текла съобразно задължителното тълкуване на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, дадено в ППВС № 3/1980 г.. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните разрешения в т. 10 ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 3 ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. По процесното изпълнително производство не са били налице предпоставките за приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК до 26.06.2015 г., поради което следва да бъдат съобразявани поведението на взискателя и съдебния изпълнител след този момент. На 10.11.2015 г. взискателят е отправил писмена молба до ЧСИ за проучване на имуществото на длъжника и предприемане на опис на движимите му вещи, последното съставляващо изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност. Следващото изпълнително действие е подадената на 01.02.2018 г. молба на взискателя за проучване на имущественото състояние на длъжника и налагане на изпълнителен запор, която макар да е постъпила след перемирането на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 10.11.2017 г. (две години след молбата от 10.11.2015 г., през който период взискателят е бездействал) също съставлява валидно извършено изпълнително действие, годно да прекъсне приложимата петгодишна давност спрямо процесното главно вземане. Перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както беше посочено по-горе, е ирелевантна по отношение на погасителната давност, тъй като правните им последици са различни. Следователно до датата на настоящата искова молба – 25.03.2019 г., процесното главно вземане не е погасено по давност, тъй като между предприетите след 26.06.2015 г. изпълнителни действия на 10.11.2015 г. и 01.02.2018 г. не е изтекъл нито краткият, нито приложимият петгодишен давностен срок, до датата на настоящата искова молба. Поради това предявеният отрицателен установителен иск за процесното главно вземане е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.

По изложените съображения, въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон и като такова то е неправилно и следва да бъде отменено, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, ведно с частта му, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените съдебно – деловодни разноски пред първата и втората съдебни инстанции. Тъй като не се налага извършване на съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, вместо него следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което искът с правно основание чл. 439 ГПК за главницата от 15 461. 14 лв. следва да бъде отхвърлен изцяло.

С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 639. 22 лв. – съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение; сумата 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция и сумата 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, извън присъдената сума от 79.81 лв. с първоинстанционното решение, влязло в сила в последната част.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 3579 от 18.06.2020 г. по в. гр. дело № 21/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав, в частта му досежно предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за сумата 15 461. 14 лв. (главница) по издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и изцяло в частта му, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебно – деловодните разноски пред първата и втората съдебни инстанции в общ размер от 2 380. 04 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Н. Г. Т. срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът Н. Г. Т. не дължи на ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата 15 461. 14 лв., съставляваща главница по договор за банков кредит от 09.10.2008 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по гр. д. № 44229/2011 г. на СРС, 123 състав, поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА Н. Г. Т. да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата 839. 22 лв. – съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.