Практика · Върховен касационен съд · 04 Май 2024
Определяне на значително несъответствие в имуществото при липса на парични средства в края на периода
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
КПКОНПИ иска отнемане на имущество от граждани, но въззивният съд отхвърля исковете, приемайки, че няма значително несъответствие над 150 000 лв. Върховният касационен съд отменя това решение, тъй като съдът неправилно е зачел банкови преводи от трети лица, без да изясни дали са били налични в края на периода. Делото е върнато за ново разглеждане с назначаване на нова експертиза.
Какво приема съдът
Парични средства с неустановен законен източник или отчуждено имущество не участват при определяне на несъответствието по ЗПКОНПИ, ако не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.
Приложени разпоредби
- чл. 147 ЗПКОНПИ
- чл. 290 ГПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
КПКОНПИотнемане на имуществозначително несъответствиесъдебно-икономическа експертизанезаконно имущество
Текстът на акта
Ключови фрази 3 Р Е Ш Е Н И Е № 281 гр.София, 09.05.2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3230 по описа за 2023 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество против решение №41 от 31.03.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело №32 по описа за 2023 г. на Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение №43 от 22.07.2022 г. по гр. д. №461 по описа за 2019 г. на Сливенския окръжен съд в частите, с които е отнето имущество в полза на Държавата от С. Й. Д. на стойност 43 837 лв., постановено е друго, с което исковете за отнемане на това имущество са отхвърлени и е потвърдено първоинстанционното решение в останалите части, с които са отхвърлени исковете за отнемане на имущество от С. Й. Д. и Ж. Т. И.. Касаторът твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли решението да бъде отменено в да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени. Ответниците по касационната жалба С. Д. Й. и Ж. Т. И. оспорват касационната жалба и молят решението на Бургаския апелативен съд да бъде потвърдено. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбите основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Софийския градски съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с цена 568 513,41 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №917 от 29.02.2024 г. по настоящото дело по въпроса дали сумите на придобитото, но отчуждено имущество следва да участват при определяне размера на значително несъответствие по смисъла на параграф 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. Отговорът на въпроса се съдържа в т.1 от ТР № 4/2021 г. от 18.05.2023 г. по тълкувателно дело № 4 по описа на ОСГК на ВКС. Според указанията в тази точка не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. При този отговор на поставените въпроси по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното: Бургаският апелативен съд е приел, че общият размер на приходите на ответниците през проверявания период възлиза на 508 504,53 лв. В тази сума съдът е включил 84 522,98 лв. вноски на трети лица в банкови сметки на ответниците, без да посочи дали са били налични в края на проверявания период. Извършените разходи според въззивния съд са били 514 192,75 лв. и съответно нетният доход на проверяваните лица е отрицателна величина-5 688,22 лв. Към разходната част съдът е отказал да отнесе сумата на конфискуваните златни предмети, понеже липсват данни тя да е заплатена. Касае се за стойността на отнетите златни предмети, които са били пренесени през границата от ответника без знанието и разрешението на митниците, за което престъпление е бил осъден и е послужило като основание за образуване на проверката от Комисията. В края на периода ответниците притежават МПС на стойност 44 500 лв. и недвижими имоти на стойност 93 264,97 лв., или общо имущество в размер на 137 764,97 лв. Това имущество заедно със сумата на нетния доход/-5 688,22 лв./ не надвишава 150 000 лв., поради което няма значително несъответствие по смисъла на параграф 1, т3 от ЗПКОНПИ. Ето защо въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, поради което е отменил първоинстанционното решение в частите, с които е отнето част от имуществото и го е потвърдил в отхвърлителните части. При определяне размера на несъответствието въззивният съд е включил като доход получени от проверяваните лица по банковите им сметки парични суми на стойност 84 522,98 лв., за които не е посочил дали са налице в края на проверявания период. Приетата по делото съдебно-икономическа експертиза/стр.292 и сл. по описа на ОС-Сливен/ не е дала отговор на този въпрос, както е видно и от мотивите на първоинстанционния съд. Ето защо е било необходимо въззивният съд служебно да назначи допълнителна съдебно-икономическа експертиза с такава задача съобразно указанията на т.3 на ТР №1 от 9.12. 2013 г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ако получените суми от трети лица не са налице в края на проверявания период, те не могат да бъдат включени в размера на несъответствието нито като приход, нито като разход в съответствие с отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. Затова обжалваното решение трябва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на друг състав на въззивния съд, който да приеме необходимата допълнителна съдебно-икономическа експертиза и да установи размера на несъответствието. При новото разглеждане на делото в своето решение въззивният съд следва да обсъди всички доводи и възражения на страните, формулирани във въззивните им жалби, включително и довода на Комисията, че по силата на презумпцията на чл.147 от закона намерените у ответника златни предмети при установяването на престъплението са негова собственост. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №41 от 31.03.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело №32 по описа за 2023 г. на Бургаския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.