Обезщетение при катастрофа и доказване на съпричиняване

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * съпричиняване * справедливост на обезщетението * обезщетение за неимуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50106

гр. София, 29.02.2024г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение , в съдебно заседание на втори октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при секретаря Валерия Методиева, като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №1687 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Т. К. и В. М. К. срещу решение №175 от 01.04.2022г. по т.д. №775/2021г. на Пловдивски апелативен съд, 3 състав, в частта, с която e потвърдено решение №21037 от 31.05.2021г. по т.д. №105/2019г. на Смоленски окръжен съд, поправено с решение №21043 от 30.06.2021г., в частта, с която са отхвърлени предявените от всеки от касаторите против ЗД „Бул инс“ АД искове за разликата над сумата от 120000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина им М. В. К., настъпила при ПТП на 12.06.2019г., по вина на водача на автомобил марка БМВ, модел 320Д, рег. [рег.номер на МПС] , със сключена застраховка Гражданска отговорност по застрахователна полица ВО/02/119000883667, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2019г. до окончателното й плащане. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Касаторите поддържат, че съставът на Пловдивски апелативен съд неправилно е приложил установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост и като последица е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат и не съответства на степента на претърпените от тях болки и страдания. Твърдят, че с решението не са обсъдени всички доказателства по делото в съвкупност и пълнота, нито е отчетена икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Считат за неправилен извода на въззивния съд за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия М. К., като сочат, че този извод е изграден изцяло върху предположения. Претендират и присъждане на разноски.

Ответникът ЗК „Бул инс” АД оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД, като са отчетени в пълна степен страданията на ищците. Поддържа, че правилно съдът е отчел съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като по делото безспорно е установено, че ако той е бил с предпазен колан, неговата смърт е нямало да настъпи, а наред с това и той съзнателно се е качил при водач, за когото е знаел, че е употребил алкохол.

С определение №50398 от 05.06.2023г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение, по значимия за изхода на делото правен въпрос „Може ли изводът на съда за съпричиняване на вредоносния резултат да почива на предположения или е нужно по категоричен начин да бъде доказано наличието на причинна връзка между настъпилия инцидент и поведението на пострадалото лице?”

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното:

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

Съгласно решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. №35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. №596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д. №1858/1Зг. на ВКС, ТК, I т.о., решение №99 от 08.10.2013г. по т.д. №44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №54 от 22.05.2012г. по т.д. №316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №33 от 04.04.2012г. по т.д. №172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК, за да бъде намалено на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване. Също така в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС на РБ - решение №15/19.02.2020г. по т.д.№146/2019г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение №118 от 27.06.2014г. по т.д.№3871/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №97 от 06.07.2009г. по т.д.№745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., се приема, че при определяне на степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Съгласно т.7 от Тълкувателно решение №1 от 23.12.2015г. на ВКС по тълк. д. №1/2014г., ОСТК налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. Тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса, в случая застрахователя.

По основателността на касационната жалба:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 150 000 лева представлява справедлив паричен еквивалент за възмездяването на претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния син М. К. вследствие процесното ПТП. При определяне размера на обезщетението решаващият съд е съобразил като относими възрастта на загиналия към момента на настъпване на смъртта, съществувалите близки емоционални отношения между него и родителите му, а също и обществено – икономическите условия към датата на настъпване на ПТП, намерили израз в установените в чл.492 от КЗ лимити на отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

Във връзка с възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна: на 12.06.2019г., около 22 ч., на път SML -3170, КМ31+500, между лек автомобил марка „БМВ“, модел 320 Д с рег. [рег.номер на МПС] , с водач Б. Х. и товарен автомобил марка “Мерцедес 313 Д”, модел „Спринтер”, с peг. [рег.номер на МПС] , управляван от Г. С., е осъществено ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на водача Б. Х. и возещите се в лекия автомобил М. К. и О. С.. Въз основа на приетите в първоинстанционното производство заключения на автотехническата експертиза /основно и допълнително/, на съдебномедицинската експертиза, както и на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, съдът е направил извод, че причина за настъпилото ПТП е поведението на водача на автомобила марка „БМВ“, който е карал с висока за участъка скорост и неадекватно е боравил със системите за управление на автомобила /спирачна и кормилна уредба/ на мокро, хлъзгаво пътно платно, при което е загубил контрола върху управлението на автомобила и е излязъл извън пътното платно и попаднал на скат с наклон към нивата, намираща се там. От цитираните заключения е установено, че по време на катастрофата пострадалият М. К. е бил без предпазен колан, въпреки оборудването на автомобила с такъв, както и че поставянето на такъв колан би го предпазило от част от получените травми, включително черепно – мозъчната травма и части от гръдната травма. С оглед на това съдът е приел за доказано възражението на ответника за принос на пострадалия за настъпване на увреждането, изразяващ се в това, че е пътувал без поставен предпазен колан. Също така е приел, че пострадалият е спомогнал за увреждането, като е приел да пътува в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол. С оглед на това съставът на САС е споделил извода на първоинстанционния съд относно степента на приноса на пострадалия в размер на 20% .

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд се е отклонил от съдебната практика по приложението на чл.52 от ЗЗД – решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ІІ т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение №154/30.10.2012г. по т.д. №807/2011г. на ІІ т.о., решение №31/25.03.2014г. по т.д. №1203/2013г. на ВКС, II т.о., решение №151/12.11.2013г. по т.д. №486/2012г. на ВКС, II т.о., решение №130/09.07.2013г. по т.д. №669/2012г. на ВКС, II т.о., решение №88/09.07.2012г. по т.д. №1015/2011г. на ВКС, II т.о. и др. В т.ІІ на Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са възрастта на увредения, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Следва да се вземат предвид и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, както и дали е налице съпричиняване за настъпването на вредоносния резултат. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 от ГПК практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.

В настоящия случай основателни са оплакванията на касаторите за необсъждане от страна на ПАС на всички релевантни за спора критерии. Решаващият състав е приел за доказана въз основа на свидетелските показания създадената между родителите и техния син дълбока, емоционална, трайна връзка на обич, разбирателство, подкрепа и привързаност. Изрично съставът на въззивния съд е отчел и конкретните икономически условия в страната към датата на деликта, а като ориентир се е позовал и на съответните нива на застрахователно покритие, които са индиция за икономическите условия. При все това, макар да е формирал извод за непреодолимата загуба, която са понесли ищците, съдът не е оценил в достатъчна степен ефекта на претърпяната от тях душевна травма върху цялото им по - нататъшно съществуване, загубата на интерес към живота, настъпилата пълна промяна в начина им на общуване с околните, изолацията от света, засегнала дори и отношенията между тях и най – близките им роднини. Не е съобразена внезапността на смъртта на пострадалия млад човек, загинал точно на своя двадесет и шести рожден ден, не са взети предвид и данните от заключението на съдебно – психологичната експертиза за трайно разрушаване на мислите за цялостност в семейството на ищците. Посочените обстоятелства мотивират настоящия състав да приеме,че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от всеки от ищците от болки и страдания вследствие загубата на починалия им син, е в размер на 180 000 лева.

Правилно въззивният съд е разгледал като своевременно въведено от ответното дружество възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия М. К.. Основателни обаче са оплакванията в касационната жалба, че изводите на въззивния съд за съпричиняване на вредите от пострадалия не почиват на събраните по делото доказателства, а са изградени върху предположения. От събраните по делото доказателства се установява, че при реализиране на произшествието от 12.06.2019г. синът на ищците е пътувал на предна дясна седалка в лекия автомобил, управляван от водача Б. Х.. Въззивният съд е формирал извод за съпричиняване на получените от М. К. травми на база констатациите на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, че при настъпване на удара пострадалият е бил без поставен предпазен колан и че поставянето на такъв колан би го предпазило от част от получените травми, включително най – тежката черепно – мозъчна травма и части от гръдната травма. Вещите лица са посочили в заключението, че лекият автомобил марка „БМВ“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Б. Х., е оборудван фабрично с триточкови колани на предните и задната седалка, като тези обезопасителни колани не са били използвани от водача и спътниците му. Самият факт на установяване на допуснатото нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП не е достатъчен, за да се приеме наличието на съпричиняване, а е необходимо по категоричен начин в конкретното производство да се установи причинната връзка между липсата на обезопасителен колан и тежестта на претърпените от пострадалия пътник увреждания, довели до неговата смърт. В тази връзка съдът не е отчел в достатъчна степен значимите за наличието на тази причинна връзка обстоятелства, установени от събраните по делото писмени доказателства, заключенията на приетите по делото експертизи и разясненията, дадени от вещите лица при изслушването им в открито съдебно заседание: предпазният колан е ефективен при скорост между 60 и 65 км./ч., а в случая ударът е възникнал при движение на автомобила със скорост 93 км./ч., която е двойно по-голяма от допустимата за съответния пътен участък скорост от 50 км/ч.; коланът предпазва тялото да не полети напред, докато в случая ударът за лекият автомобил марка „БМВ 320 Д“ е бил страничен и толкова силен, че от него е настъпила тежка деформация на купето от лявата страна. По тези съображения вещите лица са заявили, че не могат да дадат категорично становище, че предпазният колан би предотвратил фаталния край, въпреки, че коланът би предотвратил голяма част от травматичните увреждания. С оглед на това настоящият състав приема, че не са ангажирани категорични доказателства за наличието на причинна връзка между твърдяното от ответника - застраховател нарушение на правилата за движение от страна на пострадалото лице (непоставен предпазен колан) и настъпилия за него вредоносен резултат. Направеният от въззивния съд противоположен извод е необоснован и незаконосъобразен.

Неправилен е и изводът на въззивния съд, че пострадалият е допринесъл за вредоносните последици и посредством пътуването в автомобил с водач, употребил алкохол. Видно от заключението на съдебно – медицинската токсикологична експертиза употребеното количество алкохол от водача Б. Х. е с проба на съдържание в кръвта - 0,33 на хиляда, т.е. в рамките на позволеното. Следователно не е доказано водачът на автомобил марка „БМВ 320 Д“ да е управлявал превозното средство след употреба на алкохол над допустимия от чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП / в редакцията, действаща към датата на процесното ПТП/, праг от 0,5 на хиляда.

С оглед изложеното въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД, като е намалил полагащото се на касаторите обезщетение за неимуществени вреди съразмерно на недоказания принос. При отсъствие на категорични доказателства за причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия по време на реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението по чл.432 от КЗ не подлежи на редуциране и се дължи в размер от 180 000 лева за всеки от ищците.

Поради това на всеки от касаторите – ищци по предявените искове следва да бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2019г. / посочената в исковата молба начална дата, свързана от ищците с изтичането на тримесечния срок от предявяването на претенцията пред застрахователя/ до окончателното плащане. В частта, с която исковете са отхвърлени за разликата над 180 000 лева до 200 000 лева, решението е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от касаторите разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 3333 лева и разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съразмерно с уважената част от касационната жалба, в размер на 5325 лева.

При този изход на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева, с ДДС, съразмерно на отхвърлената част от касационната жалба.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса в размер на 9600 лева за производството в трите инстанции, определена върху уважената в касационната инстанция част от исковете.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №175 от 01.04.2022г. по т.д. №775/2021г. на Пловдивски апелативен съд, 3 състав, в частта, с която e потвърдено решение №21037 от 31.05.2021г. по т.д.№105/2019г. на Смоленски окръжен съд, поправено с решение №21043 от 30.06.2021г., в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. Т. К. и В. М. К. против ЗД „Бул инс“ АД искове за разликата над уважения размер от 120 000 лева до размера от 180 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина им М. В. К., настъпила при ПТП на 12.06.2019г., по вина на водача на автомобил марка БМВ, модел 320Д, рег. [рег.номер на МПС] , със сключена застраховка Гражданска отговорност по застрахователна полица ВО/02/119000883667, както и в частта, с която Д. Т. К. и В. М. К. са осъдени заедно да заплатят на ЗД „Бул инс” АД разноски за първоинстанционното производство за разликата над сумата 1058 лева /хиляда петдесет и осем лева / до размера от 7062,36 лева /седем хиляди шестдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на основание чл.432 ал.1 от КЗ на Д. Т. К., [ЕГН], с адрес [населено място], общ. Златоград, [улица], сумата 60 000 лева /шестдесет хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с решението по т.д.№105/2019г. на Смоленски окръжен съд/ за неимуществени вреди от смъртта на М. В. К., настъпила при ПТП на 12.06.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.10.2019г. до окончателното плащане, както и сумата 8658 лева /осем хиляди шестстотин петдесет и осем лева / - адвокатско възнаграждение за въззивната и касационна инстанция.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на основание чл.432 ал.1 от КЗ на В. М. К., [ЕГН], с адрес [населено място], общ. Златоград, [улица], сумата 60 000 лева /шестдесет хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с решението по т.д.№105/2019г. на Смоленски окръжен съд/ за неимуществени вреди от смъртта на М. В. К., настъпила при ПТП на 12.06.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.10.2019г. до окончателното плащане, както и сумата 8658 лева /осем хиляди шестстотин петдесет и осем лева / - адвокатско възнаграждение за въззивната и касационна инстанция.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №175 от 01.04.2022г. по т.д. №775/2021г. на Пловдивски апелативен съд, 3 състав, в частта, с която e потвърдено решение №21037 от 31.05.2021г. по т.д.№105/2019г. на Смоленски окръжен съд, поправено с решение №21043 от 30.06.2021г., в частта, с която всеки от предявените от Д. Т. К. и В. М. К. срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД искове за обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на техния син М. В. К. при ПТП, настъпило на 12.06.2019г., е отхвърлен за разликата над сумата 180 000 лева до сумата 200 000 лева.

ОСЪЖДА ищците Д. Т. К. и В. М. К. да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС” АД, разноски в размер на 1800 лева / хиляда и осемстотин лева/, с ДДС, съразмерно на отхвърлената част от касационната жалба.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 9 600 лева /девет хиляди и шестстотин лева/ - държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.