Отговорност на ЧСИ при събиране на публични вземания и последваща несъстоятелност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 268

гр. София, 15.05.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря А. Рибарска като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 2854/2023 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЧСИ И. Т. Ч., с рег. № 783 на КЧСИ против решение № 1570 от 19.12.2022 г. по гр. д. № 515/2022 г. на Апелативен съд – София, 10 – ти граждански състав.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответната страна „Технологичен център – Институт по микроелектроника (ТЦ – ИМЕ)“ АД (н) с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез синдика адв. М. оспорва касационната жалба.

ЧСИ Р. Г. – Ч. чрез адв. Г. не оспорва жалбата.

Третите лица – помагачи на страната на ответника по делото – „Застрахователно дружество Евроинс“ АД и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД не вземат становище по жалбата.

С въззивното решение, предмет на касационна проверка, след отмяна на решение № 266058 от 11.10.2021 г. по гр. д. № 11082/2020 г. на Софийски градски съд (СГС), ответникът ЧСИ И. Т. Ч. с рег. № 783 на КЧСИ и район на действие СГС, е осъден да заплати на „Технологичен център – Институт по микроелектроника (ТЦ – ИМЕ)“ АД (н), на основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 74 ЗЧСИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 000 031. 01 лева, от които сумата от 714 012. 04 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, причинена от действията на ЧСИ, ведно със законната лихва върху последната сума, считано от 15.10.2020 г. до изплащането й; сумата от 135 878. 10 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, резултат от забава в размер на законната лихва върху сумата от 12 229 028. 71 лева за периода от 11.08.2018 г. до 19.09.2018 г.; сумата от 150 140. 87 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, резултат от забава в размер на законната лихва върху сумата от 714 012. 04 лева, за периода от 20.09.2018 г. до 14.10.2020 г. С горното решение въззивният съд е оставил без разглеждане предявените при условията на евентуалност („други“) искове срещу ЧСИ Ч. като предпочитан ответник и срещу втория ответник ЧСИ Р. Р. Г. – Ч. с рег. № 925 на КЧСИ. С решението е отменено определение № 276364 от 06.12.2021 г. по гр. д. № 11082/2020 г. на СГС, постановено по реда на чл. 248 ГПК в частта, с която е изменено първоинстанционно решение по делото в частта за разноските.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че на 26.01.2016 г. в полза на Софийски районен съд (СРС) е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 53178/2015 г. по описа на този съд, на основание чл. 417 ГПК срещу „Технологичен център – Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)" АД за сумата от 1 578 039. 95 лева, представляваща държавна такса, на основание чл. 57, ал. 6 вр. ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). Кредиторът – СРС, с възлагателно писмо от 07.09.2016 г. чрез началник отдел „Финанси, имущество и човешки ресурси“, е възложил събирането на това вземане на ЧСИ И. Ч.. Възлагането е извършено на основание чл. 3, ал. 2 от Споразумение за сътрудничество, сключено между Висш съдебен съвет (ВСС) и К. на ЧСИ, подписано на 01.07.2015 г. Решаващият състав е приел, че на 03.10.2016 г. е образувано изп. д. № 522/2016 г. по описа на ЧСИ И. Ч., като противно на разпоредбата на чл. 80 и чл. 81 ЗЧСИ, взискателят – СРС не е заплатил авансово дължимите такси. Изтъкнато е, че по изпълнителното дело са присъединени като взискатели Национална агенция за приходите (НАП) и „Обединена българска банка“ („ОББ“) АД, като ЧСИ не е събрал авансово таксите по изпълнението и от взискателя „ОББ“ АД. Принудителното изпълнение е било насочено срещу няколко имота на длъжника, два от които са били ипотекирани в полза на горепосочената банка. В резултат на проведена по делото публична продан на двата обременени с ипотека имота по сметката на ЧСИ, е постъпила сумата от 14 677 200 лв. с ДДС, от която ЧСИ е превел в полза на бюджета данък добавена стойност (ДДС) в размер на 2 446 200 лв. Констатирано е, че с решение от 01.11.2017 г. по т. д. № 2000/2015 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на „Технологичен център – Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)“ АД, т. е. на длъжника по изпълнението. Това решение е вписано в ТР по партидата на търговеца на 02.11.2017 г. като впоследствие - на 15.11.2017 г., т. е. след като дружеството - длъжник по горното изпълнително дело е с открито производство по несъстоятелност, ЧСИ И. Ч. е извършил разпределение на остатъка от събраната сума (извън превода по бюджета на дължимото ДДС) в размер на 12 231 000 лева. Последната сума е разпределена както следва: 1/ за разноски: 436 068 лева – такса за опис на недвижимите имоти, по т. 20 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) в полза на ответника; 277 944. 04 лева – пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ отново в полза на ответника; 60 лева – обикновена такса по ТТРЗЧСИ, в полза на ответника; 6 000 лева – допълнителни разноски по т. 31, б. „д“ ТТРЗЧСИ за вещо лице; 2/ за данъчни задължения: 1 971. 29 лева – за данък върху недвижимите имоти, продадени на публичната продан; 3/ за вземания, обезпечени с ипотека – 11 508 956. 67 лева за взискателя „ООБ“ АД; за други публични задължения – за СРС и НАП – 0 лв. Установено е също, че на 25.05.2018 г. синдикът на длъжника е изпратил покана до ЧСИ И. Ч., с която му дал 7-дневен срок да преведе по сметката на масата на несъстоятелността сумата от 12 231 000 лева. На 04.06.2018 г. съдебният изпълнител върнал отговор на синдика, че ще преведе посочената сума, но намалена с неговите такси след представяне на доказателства, че вземането на ипотекарния кредитор е прието в производството по несъстоятелност. На 07.06.2018 г. синдикът изпратил втора покана на ЧСИ да извърши сочения превод на сумата в масата на несъстоятелността, в тридневен срок от получаване на сумата от осребреното имущество, възлизаща на 12 229 028. 71 лева. Поканата е била връчена на ЧСИ с известие, удостоверяващо нейното получаване на датата 11.06.2018 г. ЧСИ И. Ч. е върнал съобщение на синдика, че е действал законосъобразно и всички събрани суми преди откриването на производството по несъстоятелност на длъжника са разпределени. Последвало е изпращане на трета покана - на 06.08.2018 г. от страна на синдика до ЧСИ И. Ч., да преведе по сметка на масата на несъстоятелността, в тридневен срок от получаването всички суми, събрани по изп. д. № 522/2016 г. по описа на същия ЧСИ. С решение № 45 от 07.08.2018 г. по гр. д. № 5015/2017 г. на ВКС е ангажирана дисциплинарната отговорност на ЧСИ И. Ч. като му е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от права“ за срок от две години. Това обстоятелство е послужило като основание за издаване на заповед на министъра на правосъдието от 05.09.2018 г., с която е наредено архива от дела на ЧСИ И. Ч. да се предаде на ЧСИ Радост Ч.. Няма спор по делото, че последната е наредила на 19.09.2018 г. сумата от 11 508 956. 67 лева по сметка на масата на несъстоятелността на ищцовото дружество, представляваща част от събраните 12 229 028. 71 лева, както и че с разпределението от 15.11.2017 г. ЧСИ Ч. е отделил за себе си сумата от 714 012. 04 лева (сбора от таксите по т. 20 и т. 26 от ТТРЗЧСИ). При тези фактически данни е прието в обжалваното решение, че предявеният срещу предпочитания ответник деликтен иск с правно основание чл. 441, ал. 1, изр. 1 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 74 ЗЧСИ, е основателен, доколкото е доказано по делото, че на делинквента в качеството му на ЧСИ са възложени надлежно функции по събиране на публично държавно вземане (за държавна такса в полза на съд); налице е противоправно поведение (изразяващо се в разпределение на постъпили суми от осребряване на длъжниково имущество, ипотекирано в полза на банка, както и привилегировано начисляване и отделяне за себе си на суми за разноски – такси, по индивидуалното принудително изпълнение, извършено при нормативна забрана да се провежда – арг. чл. 638, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, т. е. след като с решение на съд е открито производство по несъстоятелност на длъжника по изпълнението); настъпила е за масата на несъстоятелността на ищеца вреда с непревеждане на сумите за такси като разноски по изпълнителното дело, които е следвало да бъдат преведени, а масата – попълнена с тях и е налице причинна връзка между деянието и вредата, тъй като противоправното поведение на съдебния изпълнител (незаконосъобразното разпределение на сумите за разноски по изпълнителното дело и задържането им от ЧСИ за негово възнаграждение след като длъжникът е с открито производство по несъстоятелност и е бил поканен от синдика на дружеството да извърши превод на сумата, получена при осребряване на продаденото, ипотекирано в полза на „ОББ“ АД, имущество), е обусловило настъпване на вредата в претендираната й форма.

Въззивният съд е счел, че ответникът ЧСИ И. Ч. е оправомощен да приеме възложеното му от кредитора – СРС, изпълнителен лист за събиране на публично вземане. Намерил е, че съдебният изпълнител е бил длъжен авансово да събере дължимите се такси по изпълнението, както от взискателя – СРС, така и от присъединения взискател – „ОББ“ АД при образуване на изпълнителното дело, независимо от обстоятелството, че едното парично вземане е публично, а другото е частно вземане по своето правно естество. Съобразил е, че нормата на чл. 81 ЗЧСИ, която освобождава ЧСИ да събира авансово дължимите такси за публични държавни и общински вземания, е в сила от 01.11.2017 г., т. е. денят на постановяване на съдебното решение, с което по отношение на длъжника по изп. д. № 522/2016 г. на ЧСИ Ч. – ищцовото дружество, е открито производство по несъстоятелност, но е приел, че неизпълнението на това задължение от ЧСИ е извън предмета на делото. Изложени са съображения, че съгласно чл. 638, ал. 1 и ал. 2 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността с изключение на имуществата по чл. 193 ДОПК. Ако от спирането по ал. 1 до вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност се извърши плащане на взискателя, платеното се връща в масата на несъстоятелността. Направено е съждение, че горната сума съставлява имуществената вреда, за обезщетяването на което отговаря предпочитания ответник и се дължи считано от датата на исковата молба – 15.10.2020 г. до изплащането. Прието е, че той е изпаднал в забава за изпълнението на задължението да плати обезщетение, доколкото е бил поканен да преведе сумата, събрана по изпълнителното дело от осребреното недвижимо имущество на длъжника, вкл. и тази, която е разпределил и задържал считано от 02.11.2017 г., когато по партидата на дружеството - длъжник в търговския регистър, е вписано решението на съда по несъстоятелността за откриване на производство по несъстоятелност. ЧСИ И. Ч. е бил задължен да преустанови извършването на каквито и да било изпълнителни действия до отпадане на основанията за спиране. Обобщено е, че разпределението от 15.11.2017 г. е извършено след постановеното от закона спиране на изп. д. № 522/2016 г. по описа на ЧСИ И. Ч., т. е. след постановената забрана ЧСИ И. Ч. да упражнява процесуалните си права и същевременно да изпълнява вменените му от закона задължения по това изп. дело. Изложени са решаващи мотиви, че считано от 02.11.2017 г. съдебният изпълнител е следвало да нареди събраната от осребряването на двата недвижими имота (ипотекирани в полза на ОББ“ АД) сума от 12 229 028. 71 лева по сметката на масата на несъстоятелността на длъжника по изпълнението - т. е. ищеца, съобразно указаната му от синдика банкова сметка. Прието е, че като не е сторил това ЧСИ Ч. е действал противоправно - разпределил е на себе си като разноски по изпълнението – под формата на такси, сумата от 714 012. 04 лева след откриване на производството по несъстоятелност и така е лишил масата на несъстоятелността със средства в този размер. Разяснено е още, че таксите и разноските, които този ответник е разпределил на себе си, имат характер на вземане за възнаграждение, т. е. на частно парично вземане, което е следвало да се предяви в откритото производство по несъстоятелност и включи в списъка на приетите вземания. Развити са доводи, че същият е изпаднал в забава да преведе в масата на несъстоятелността получената от осребреното имущество (двата имота, ипотекирани в полза на „ОББ“ АД) парична сума, включваща и задържаните за себе си като разноски по изпълнението суми или общо 12 229 028. 71 лв., поради което дължи обезщетение за забавено плащане на паричното задължение, считано от 11.08.2018 г. (посочена от ищеца - според диспозитивното начало в гражданския процес при установена забава, считано от 12.06.2018 г.) до частичното плащане, извършено от втория (евентуален) ответник ЧСИ Радост Ч. на 19.09.2018 г. в размер на 135 878. 10 лв. Решаващият състав е аргументирал становище, че обезщетение за забава се дължи и в плащането на исковата сума, считано от 20.09.2018 г. до 14.10.2020 г. – деня, предхождащ подаването на исковата молба в съда и то възлиза на 150 140. 87 лв. С оглед на горните мотиви предявените срещу предпочитания ответник ЧСИ Ч. главен (деликтен) иск и обусловените от него претенции за обезщетение за забава в плащането на паричното задължение в исковите периоди, са счетени за основателни в пълните им претендирани размери и са уважени. Произнасянето в този смисъл е предпоставило отмяна на първоинстанционното решение и наред с осъждането на предпочитания ответник са оставени без разглеждане претенциите за заплащане на исковите суми, предявени като евентуални срещу ответника ЧСИ И. Ч., намиращи правно основание в чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, както и исковете за същите суми срещу втория (евентуален) ответник ЧСИ Р. Р. Г. – Ч. по чл. 441, ал. 1, изр. 1 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 74 ЗЧСИ, почиващи на деликтно основание, и евентуалните претенции срещу този ответник, почиващи на неоснователно обогатяване – по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД (макар в диспозитива на въззивното решение да не са конкретизирани евентуалните искове срещу двамата ответници - по размери и с тяхната правна квалификация). При този резултат, въззивният съд е намерил, че следва да отмени и първоинстанционното определение по чл. 248 ГПК – в частта му за изменение на решението на първостепенния съд в частта за разноските.

С определение № 781 от 22.02.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „Намира ли приложение разпоредбата на чл. 638, ал. 1 ТЗ в хипотезата на започнало преди откриването на производство по несъстоятелност на длъжника принудително изпълнение върху негово имущество за събиране на публични вземания от ЧСИ, на който е възложено това съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ЗЧСИ по реда на ДОПК?“.

По горния релевантен правен въпрос, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение намира следното:

Съгласно правилото на чл. 638, ал. 1 ТЗ (в редакция към ДВ, бр. 15 от 15.02.2013 г., като приложима към спорното правоотношение) с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността с изключение на имуществата по чл. 193 ДОПК. Последната определя условията, при наличието на които цитираното по – горе правило не намира приложение и изпълнението върху имуществото от масата на несъстоятелността не се спира, дори и да е постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. Изключенията се отнасят до имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания. Само и единствено тогава изпълнителното производство продължава извън несъстоятелността и имуществото на длъжника се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на ДОПК (в определения 6 – месечен срок по чл. 193, ал. 4 ДОПК).

В хипотезата на започнало върху имущество от масата на несъстоятелността принудително изпълнение за събиране на публични вземания (вж. чл. 193, ал. 1, предл. 2 ДОПК) предпоставките на закона, които обосновават изключение от общото правило на чл. 638, ал. 1 ТЗ, са две. Едната е свързана с наличието на започнало принудително изпълнение срещу длъжника преди откриването на производство по несъстоятелност на последния с решение на компетентния окръжен съд - така имуществото, върху което се изпълнява, попада в масата на несъстоятелността на длъжника по изпълнението. Другата е това изпълнение да има за предмет събиране на публични вземания (те са дефинирани по естество и вид в чл. 162, ал. 2 ДОПК и се събират от публичен изпълнител съгласно чл. 163, ал. 3 ДОПК). За да се проведе събиране на публичните вземания (т.е. принудителното им осъществяване) се изисква образуване на дело пред публичния изпълнител с такъв предмет, в хода на което с предприемане на предвидените от закона способи и действия се извърши осребряване на имуществото на длъжника и удовлетворяване на взискателя – държавата или общината. Това са изискванията, които обосновават приложно поле на изключението по чл. 638, ал. 1 ТЗ и позволяват правомерното продължаване от публичния изпълнител на принудителното изпълнение срещу длъжника извън производството по несъстоятелността му. Законодателят единствено е ограничил времево срокът на това продължаване на принудителното изпълнение от публичния изпълнител - до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника (чл. 193, ал. 4 ДОПК). Други предпоставки за приложение на коментираното изключение не са установени. Без значение тук е дали и доколко провежданото от публичния изпълнител принудително изпълнение срещу длъжника, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, е довело до удовлетворяване на публичните вземания (предмет на висящо производство пред съответния публичен изпълнител) и тяхното погасяване - т. е. резултатът от провежданото изпълнение е ирелевантен за приложението на чл. 638, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 193 ДОПК. След като делото пред публичния изпълнител е образувано за събиране на публични вземания – било то на държавата или на общината; това е сторено преди постановяване на решението на съда по несъстоятелността за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника по изпълнението; както и че обект на последното е имущество от масата на несъстоятелността, стига да е спазен 6 – месечния срок по чл. 193, ал. 4 ДОПК, изпълнението не се спира и публичният изпълнител дължи действия и упражнява способи за реализиране на имуществото по ал. 1. След този срок, ако последното не е реализирано, то се предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност.

Правилото е, че публичните вземания се събират по реда на ДОПК от публичните изпълнители при Националната агенция за приходите – чл. 163, ал. 1 и ал. 3 ДОПК, освен ако в закон е предвидено друго. Съгласно нормата на чл. 2, ал. 3 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) компетентните да установяват публични вземания органи могат да възложат тяхното събиране на един или повече частни съдебни изпълнители. С такова правомощие разполага и държавата – чл. 2, ал. 2 ЗЧСИ. Така, когато изрично им е възложено - от държавата или органите по приходите към компетентната териториална дирекция, частните съдебни изпълнители разполагат с правомощие да събират (принудително да осъществяват) публични вземания. Редът за събирането на вземането е по ДОПК, като за неуредените с този кодекс случаи се прилага ГПК (§2 от ДР на ДОПК). Този единен процесуален ред е приложим до изменението на ДОПК – чл. 163, ал. 4 (нов), с ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. когато нормативно е предвидено, че в случаите на възлагане на компетенции за събиране на публични вземания, ЧСИ извършват удовлетворяването им по реда на ГПК.

В обобщение, отговорът на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, е отрицателен. Според настоящия състав на ВКС нормата на чл. 638, ал. 1 ТЗ не е приложима в хипотезата на започнало преди откриването на производство по несъстоятелност на длъжника принудително изпълнение върху негово имущество за събиране на публични вземания от ЧСИ, на който е възложено това съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ЗЧСИ по реда на ДОПК.

По касационната жалба.

Основателен е касационния довод, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на закона (чл. 638, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 193 ДОПК). Ангажирането на деликтната отговорност на ЧСИ за вреди - по чл. 441 ГПК във вр. с чл. 74 ЗЧСИ, изисква, на първо място установяване на противоправност (незаконосъобразност) на конкретни негови действия по изпълнително дело. Преценката за процесуалната законосъобразност или незаконосъобразност на изпълнителните действия е изцяло на съда, сезиран с деликтния иск. В случая претендираната отговорност на ЧСИ Ч. се основава на действия, изразяващи се в продължаване на изпълнението по изп. д. № 522/2016 г. по неговия опис след датата 02.11.2017 г., когато по партидата на дружеството - длъжник в търговския регистър, е вписано решението на съда по несъстоятелността за откриване на производство по несъстоятелност и в частност - извършване на разпределение от 15.11.2017 г., с което съдебният изпълнител е разпределил на себе си като разноски по изпълнението – под формата на такси (съответно по т. 20 и т. 26 ТТРЗЧСИ), сумата от 714 012. 04 лева. При установените конкретни фактически обстоятелства по делото, извод за незаконосъобразност в действията на предпочитания ответник (ЧСИ И. Ч.) по извършване на процесното разпределение, не може да се направи. Този състав на ВКС не споделя становището на въззивния съд, че съдебният изпълнител е провел разпределение на горната сума при нормативна забрана да извършва изпълнителни действия по изп. д. № 522/2016 г., което е следвало да бъде спряно на основание чл. 638, ал. 1 ТЗ, а ЧСИ Ч. е бил длъжен да преустанови предприемането на каквито и да било такива действия до отпадане на основанията за спиране. Съображенията за това са следните.

Изпълнително дело № 522/2016 г. по описа на ЧСИ И. Ч., с рег. № 783 на КЧСИ и район на действие Софийски градски съд, е надлежно образувано по молба взискателя – Софийски районен съд срещу длъжника „ТЦ – ИМЕ“ АД, за удовлетворяването на парично притезание (сумата от 1 578 039. 95 лева), представляваща държавна такса, присъдена по бюджета на съдебната власт по негова сметка, дължима на основание чл. 57, ал. 6 вр. ал. 5 ЗБН. Възлагането на ЧСИ Ч. събирането на горната сума (публично вземане по чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК) е извършено на основание чл. 3, ал. 2 от Споразумение за сътрудничество, сключено между Висш съдебен съвет (ВСС, като първостепенен разпоредител с бюджетни средства за съдебната власт) и К. на ЧСИ, подписано на 01.07.2015 г. То е правомерно като предвидено в закона – чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ЗЧСИ.

Възлагането на неплатената горна сума (публичното вземане) за събиране на ЧСИ И. Ч. като извършено от изрично упълномощено от административния ръководител на съответния орган на съдебната власт (в случая председателя на СРС) лице (от началника на отдел „Финанси, имущество и човешки ресурси“) и е валидно. То е обективирано в изпратеното на ЧСИ Ч. възлагателно писмо с приложен към него изпълнителен лист и документ, удостоверяващ уведомяване на задълженото лице по реда на ДОПК (покана по чл. 182, ал. 1 ДОПК). Авторството на писмения документ – възлагателното писмо, от заемащия горната длъжност началник отдел при СРС, е несъмнено установено по делото.

Авансови такси по изп. дело не са внесени от взискателя - СРС. По делото държавата е присъединена като взискател с вземане от 36 084 251. 56 лева.

Изпълнението е насочено имуществото на длъжника „ТЦ – ИМЕ“ АД като са описани седем негови имота, два от които – УПИ ... и УПИ..., и двата в м. „З. “, район „С.“ – [населено място] е установено да са ипотекирани в полза на „ОББ“ АД и обезпечават нейно вземане по заем в размер на 15 000 000 евро ведно с лихви, неустойки, разноски. Към 25.11.2016 г. размерът на дълга към ипотекарния кредитор е възлизал на 21 135 914. 61 евро, плюс разноските на банката за снабдяване с изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК.

В хода на изпълнението е проведена публична продан на седемте имота, които са реализирани (с изключение на имота, представляващ триетажна стопанска сграда в район „С.“, ул. „202-ра“ № 7а) и събраните от продажбата им парични средства са разпределени от ЧСИ. Извършени са две разпределения. Първото е обективирано в разпореждане от 17.10.2017 г. на ЧСИ Ч.. От постъпилата от проданта на имотите на длъжника (без УПИ ... - .... и УПИ ... – ...) обща сума 1 891 207 лева ЧСИ е разпределил средства вкл. и за взискателя СРС - изцяло за вземането в размер на 1 578 039. 95 лева (този пункт от разпределението по реда на обжалването е изменен с решение на министъра на финансите, който е приел, че не са погасява вземането на СРС, а частично вземането на НАП – със сумата 1 789 325. 41 лева). Второто, процесно разпределение е от 15.11.2017 г. С него предпочитаният ответник (ЧСИ Ч.) е извършил разпределение на сумата, постъпила от продажбата на останалите два имота: УПИ .... - ... и УПИ...., възлизаща общо на 12 231 000 лева. От тази сума ЧСИ е отделил: 1/ за разноски на ЧСИ Ч. общо 714 072. 04 лева, от които 436 068 лева - такса за опис на имотите по т. 20 ТТРЗЧСИ, пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ върху събраната сума по делото в размер на 277 944. 04 лева, 60 лева - обикновена такса по ТТРЗСЧИ и 6 000 лева за вещо лице като допълнителни разноски по т. 31 б. „д“ ТТРЗЧСИ; 2/ за данъчни и митнически задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски – 1971. 29 лева - дължим данък върху недвижимите имоти, които са продадени на публична продан; 3/ за вземания обезпечени с ипотека - 11 508 956. 67 лева на ипотекарния кредитор „ОББ“ АД. Междувременно, с решение от 01.11.2017 г. по т. д. № 2000/2015 г. на СГС (вписано в ТР на 02.11.2017 г.) длъжникът по изпълнението „ТЦ - ИМЕ АД е обявен в неплатежоспособност и по отношение на него е открито производство по несъстоятелност.

При горните факти възражението на ответника по жалба, че извършеното разпределение от 15.11.2017 г. по процесното принудително изпълнение не попада в изключението на чл. 193 ДОПК, поради което съдебният изпълнител е бил длъжен да го спре, е неоснователно. То почива на разбирането, че резултатът от конкретното изпълнително действие по разпределение на осребреното имущество на несъстоятелния длъжник, не е довел до удовлетворяване на паричното притезание на държавата за такса по чл. 57, ал. 6 вр. ал. 5 ЗБН – т.е. на публичното вземане, защото на държавата не е разпределена никаква сума. Смисълът на цитираната разпоредба от ДОПК е да позволи по вече започнало принудително изпълнение срещу длъжника за събиране на публични вземания, то да продължи и се даде възможност на публичния изпълнител (в случая натоварен за това ЧСИ) въпреки откритото в последствие производство по несъстоятелност на длъжника по изпълнението, в определен период от време – до 6 месеца от откриването (чл. 193, ал. 4 ДОПК), да реализира имуществото от масата на несъстоятелността при условията и по реда на този кодекс. Съдържанието на текста на чл. 193, ал. 1 ДОПК, уреждащ изключението от общото правило, че от момента на постановяване на решението по чл. 630 ТЗ удовлетворяването на кредиторите на длъжник с открито производство по несъстоятелност е възможно само в рамките на това производство, е ясно и недвусмислено. Законодателят го е въвел при лимитативно определени, кумулативни предпоставки, една от които е започнало – към датата на решението по чл. 630 ТЗ, срещу длъжник с открито производство по несъстоятелност, принудително изпълнение за събиране на вземания с определен характер (публични) на конкретно посочен кредитор ( държавата или общината). Нормата има предвид индивидуално принудително изпълнение като система от нормативно разписани по вид и време действия на съдебния изпълнител и страните (взискател и длъжник), при които осъществяването на предприетите изпълнителни способи (също установени в закона) върху имуществото на длъжника има за цел удовлетворяване притезанието на взискателя. След като изп. д. № 522/2016 г. по описа на ЧСИ И. Ч. е образувано за събиране на публични вземания и това е сторено преди решението по чл. 630 ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, са налице нормативно разписаните условия за продължаване на принудителното изпълнение, насочено върху имущество по чл. 193, ал. 1 ДОПК. Приложението на последната не е обусловено и предпоставено от постигането на позитивен резултат от предприетите изпълнителни действия върху имущество на длъжника с открито производство по несъстоятелност – т.е. дали съответното действие или приложен изпълнителен способ реално са удовлетворили и в каква негова част публичното вземане. Именно след като изпълнителното производство е система от последователно разписани по вид и характер изпълнителни действия, вкл. и когато се води по реда на ДОПК, обстоятелството, че конкретно осъщественото такова действие не е постигнало удовлетворение на взискателя (с разпределението от 15.11.2017 г. ЧСИ Ч. не е разпределил никаква парична сума на държавата от осребреното в случая длъжниково имущество – ипотекирано в полза на „ОББ“ АД), не може да има за последица изключване приложното поле на чл. 193, ал. 1 ДОПК и да обуслови незаконосъобразност в действията на частния съдебен изпълнител – предпочитан ответник, като предпоставка за деликтната му отговорност по чл. 441 ГПК във вр. с чл. 74 ЗЧСИ.

Няма противоправност в действията на първия ответник, изразяваща се в разпределение на суми за дължими разноски (такси) по изпълнението в негова (на ЧСИ) полза и основана на разбирането, че съдебният изпълнител не се ползва с привилегията на разноските по изпълнението по чл. 255 ДОПК, а следва да ги предяви в производството по несъстоятелност на длъжника (каквито са твърденията на ищеца).

Частният съдебен изпълнител винаги има право на възнаграждение, дори когато действа като публичен изпълнител за събиране на публични вземания по реда на ДОПК. То овъзмездява положения от него труд и е частно вземане – вж. мотивите към разясненията по т. 11 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Дължимите в полза на ЧСИ такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, както и за извършването на други действия (чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ). Размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с КЧСИ (ал. 2 на същия текст). С оглед на изложеното, липсва основание за извод, че ЧСИ не начислява такси по провежданото изпълнение, вкл. за опис по т. 20 ТТРЗЧСИ и пропорционална такса по т. 26 от същата. Такси му се дължат както когато провежда принудително изпълнение по реда на ГПК, така и когато му е възложено събирането на публични вземания по реда на ДОПК. Отсъстват аргументи и съображения за противното – т.е. че когато събира публични вземания по реда на ДОПК, ЧСИ не определя и начислява такси за извършените изпълнителни действия. Разликата във вида на вземанията, които се удовлетворяват по реда на принудителното изпълнение, не обосновава съждение, че във втория случай такси не се дължат. По аргумент от разпоредбата на чл. 81 ЗЧСИ, която е част от действащото законодателство от края на м. октомври 2017 г., и при възлагане на публични държавни и общински вземания за събиране от ЧСИ, такси по изпълнението се дължат и заплащат. Не може да се сподели доводът на ищцовото дружество, че незаконосъобразността в разглежданите действия на ЧСИ Ч. (разпределението от 15.11.2017 г.) произтича от наличието на специална процедура по ТЗ за удовлетворение на кредиторите на масата на несъстоятелността, и то на всички кредитори, след откриване на производството по несъстоятелност на длъжника по изпълнението, която в случая е игнорирана, а това обосновава незаконосъобразност в действията на съдебния изпълнител. Процедурата изисква предявяване на вземането (вкл. и от държавата като носител на публични вземания) в сроковете по чл. 685 и чл. 688 ТЗ (изключая хипотезата на чл. 687 ТЗ за служебно вписване от синдика в списъка на там визираните вземания), което, в противен случай се погасява (чл. 739 ТЗ). Тези съображения не могат да бъдат споделени в случая. Специалната разпоредба на чл. 193, ал. 1 ДОПК предоставя възможност на публичния изпълнител, респ. на ЧСИ, комуто е възложено събирането на публични вземания по реда на ДОПК, при започнато изпълнение върху имущество на длъжника за събирането им, в хода на което е открито производство по несъстоятелност спрямо последния, да има привилегията да продължи с принудителното изпълнение и да осребри имуществото (да го реализира) в определен времеви период, считано от откриване на производството по несъстоятелност – чл. 193, ал. 4 ДОПК. В противен случай имуществото се предава от публичния изпълнител, респ. ЧСИ на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност. Предвид на тази правна регулация, действията по принудително изпълнение за събиране на публичните вземания по реда на ДОПК, извършени в срок до 6 месеца от решението по чл. 630 ТЗ, без значение дали се провеждат от публичен изпълнител или ЧСИ по възлагане, са изцяло законосъобразни. Когато те са довели до реализиране на имуществото на длъжника (осребряването на активи от него), съдебният изпълнител има задължението да упражни процесуалните си правомощия, вкл. наред с възлагане на имуществото на спечелилия го купувач и да определи, и начисли следващите се по изпълнението такси и разноски, което да извърши с разпределението на постъпилите от продажбите суми. Тези разноски винаги са за сметка на длъжника. Без значение за деликтната отговорност на ЧСИ Ч. в случая е факта, че към момента на възлагането на публичното вземане за събиране – 07.09.2016 г., не е действала сегашната редакция на чл. 81, ал. 1 ЗЧСИ (изм. ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.), според която дължимите авансови вноски по изпълнението не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника и съдебният изпълнител е бил длъжен да изиска заплащането им авансово от взискателя (независимо от факта, че той е СРС, т.е. държавата). Този пропуск е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ и може да е основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на ЧСИ – вж. мотивите към т. 11 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, при съобразяване на субективното отношение на частния съдебен изпълнител към противоправното му поведение. Дори обаче да е налице такова, фактическият състав на деликтния иск не е осъществен, защото не може да се приеме, че в резултат на това поведение е настъпила претендираната за ищеца вреда (непостъпване на сумата от 714 012. 04 лева в масата на несъстоятелността, имащо за последица удовлетворяване вземането на ипотекарния кредитор „ОББ АД в по – нисък размер). Това е така, тъй като и в хипотезата на внесени предварително от взискателя такси за опис, извършеното разпределение на получената от продажбите на двата ипотекирани имота сума ще покрие, на първо място, разноските по изпълнението и внесената предварително сума би била разпределена на взискателя, вместо на ЧСИ (таксата по т. 20 ТТРЗЧСИ). Или, дори и при този подход на разпределение на суми (при внесена по изпълнението авансово от взискателя такса по т. 20 ТТРЗЧСИ), от осребреното имущество на длъжника (ищеца) също не би останала за разпределение, респ. не би била разпределена (получена) в полза на ипотекарния кредитор („ОББ“ АД) по – голяма сума от тази, която му е разпределена на 15.11.2017 г. Що се отнася до таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да се изтъкне, че тя се дължи от длъжника при приключване на изпълнението и за нея взискателят няма задължение. В обобщение, в разглежданите хипотези на начислени и удържани в полза на ЧСИ Ч. такси по изпълнението, в масата на несъстоятелността на длъжника не би постъпила по – голяма сума от тази, която е разпределена на ипотекарния кредитор на 15.11.2017 г.

След като е реализирал имущество на длъжника с открито производство по несъстоятелност при условията на чл. 193, ал. 1 ДОПК, ЧСИ Ч., действайки като публичен изпълнител, комуто е възложено събирането на публични вземания по реда на ДОПК, е следвало да разпредели получените от реализацията на това имущество средства. Няма основание да се приеме, че спрямо описа на имотите, тяхната продажба, обявяването на купувачи, внасяне на цената и възлагането на имота, изпълнителните действия на ЧСИ – предпочитан ответник се подчиняват на реда и условията на ДОПК, а спрямо извършването на разпределението от 15.11.2017 г. и в частност – разпределението на суми в негова полза като разноски (такси) по изпълнението, доколкото е след датата на решението по чл. 630 ТЗ, е приложим редът на ТЗ и удовлетворяването на вземането на ЧСИ с горния характер (като кредитор на масата), е възможно да се извърши единствено в производството по несъстоятелност на длъжника. Подобна двойственост в режима на удовлетворяване на вземанията в разглежданата хипотеза не може да съществува. Тя е неоправдана от житейска и правна гледна точка.

В обобщение, липсата на противоправно поведение, респ. на произтекла от процесните действия на ЧСИ Ч. по изп. д. № 522/2016 г. по неговия опис вреда, изключват, предвид кумулативната им даденост, останалите предпоставки от основанието за ангажиране деликтната отговорност на предпочитания ответник.

Предвид на горното, въззивното решение по главния иск като неправилно, ще следва да бъде отменено и делото решението при условията на чл. 293 ГПК с отхвърляне на този иск. Като обусловени от него, на отхвърляне подлежат и исковете за обезщетение за забава в плащането на парично задължение, по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С отмяната на въззивното решение и постановяването от ВКС на ново решение по съществото за отхвърляне на главния иск против първия ответник в обратен смисъл, се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на съединените с него евентуални искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, респ. чл. 59 ЗЗД (по реда на тяхното предявяване) срещу този ответник, а при тяхното отхвърляне – по предявените обективно съединени искове срещу втория ответник ЧСИ Радост Ч., съответно с правно основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74 ЗЧСИ, респ. чл. 55, ал.1, предл. 1 и чл. 59 ЗЗД, по които претенции въззивният съд не се е произнесъл. Възстановена е висящността на спора по евентуално съединените искове срещу предпочитания ответник, респ. ако те бъдат отхвърлени - и исковете срещу втория (евентуален) ответник, което налага делото да се изпрати на въззивния съд, който да се произнесе в друг състав по тях (по реда на предявяването им), както и по исканията за разноски за всички инстанции. Липсата на произнасяне на въззивния съд по горепосочените искове препятства възможността за разглеждането им от ВКС, тъй като лишава страните от една съдебна инстанция за разглеждане на материалноправния спор помежду им. Изложеното налага преразглеждане от въззивния съд на въпроса за отговорността на страните за разноски, което предпоставя отмяна на въззивното решение и в частта му с характер на определение – за отмяна на определение № 276364 от 06.12.2021 г. по гр. д. № 11082/2020 г. на СГС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, в частта за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Така мотивиран и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 1570 от 19.12.2022 г. по гр. д. № 515/2022 г. на Апелативен съд – С., 10 – ти граждански състав и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Технологичен център – Институт по микроелектроника (ТЦ – ИМЕ)“ АД (н) с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] против ЧСИ И. Т. Ч. с рег. № 783 на КЧСИ и район на действие СГС искове:

- с правно основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74 ЗЧСИ - за заплащане на сумата от 714 012. 04 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, произтекла от противоправни действия на ответника - съдебен изпълнител по изп. д. № 522/2016 г. по неговия опис, изразяващи се в начислени такси по т. 20 и по т. 26 от ТТРЗЧСИ, които разноски по изпълнението са разпределени на 15.11.2017 г. в полза на ЧСИ Ч. от продажбата на два ипотекирани в полза на „ОББ“ АД имота на ищеца по изпълнителното дело, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 15.10.2020 г. до окончателното й изплащане;

- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за заплащате на сумата от 135 878. 10 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на сумата от 12 229 028. 71 лева за периода от 11.08.2018 г. до 19.09.2018 г.;

- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за заплащате на сумата от 150 140. 87 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на сумата от 714 012. 04 лева, за периода от 20.09.2018 г. до 14.10.2020 г.

ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд на предявените (по поредността на предявяването им) като евентуални искове срещу ЧСИ И. Ч. с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД – за заплащане на исковите суми от неоснователно обогатяване, както и исковете (ако са налице процесуалните условия за това) за заплащане на тези суми (разгледани също по поредността на предявяването им) срещу втория, евентуален ответник ЧСИ Р. Ч. по чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74 ЗЧСИ – за ангажиране на деликтната й отговорност от противоправни изпълнителни действия във връзка с приемане архива на предпочитания ответник, вкл. по изп. д. № 522/2016 г. и изплащане на сумите от проданта на двата ипотекирани в полза на „ОББ“ АД имоти, в сметката на масата на несъстоятелността на „ТЦ – ИМЕ“ АД (н), респ. по претенции по чл. 55, ал. 1 предл. 1 и чл. 59 ЗЗД – за заплащане на горните суми от неоснователно обогатяване.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.