Отказ за възобновяване на дело при задочно осъждане и укриване в чужбина

Текстът на акта

Ключови фрази

Кражба, извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай * квалифицирана кражба * неоснователност на искане за възобновяване * продължавано престъпление * задочно осъден * Искане за възобновяване на наказателно дело от задочно осъден

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60112

гр. София, 11 юни 2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети юни през 2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА

МИЛЕНА ПАНЕВА

при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 309 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на осн. чл. 423, ал. 1 НПК по искане на осъдения Н. Р. А. за възобновяване на НОХД № 238/2019 г. на Районен съд - гр.Исперих.

В искането е отбелязан факта на задочно проведеното съдебно производство, който според осъдения налага отмяна на постановената присъда и връщане на делото за повторно разглеждане, за да му се осигури възможност за лично участие и упражняване на предоставените му от закона права.

В съдебното заседание пред настоящият състав назначеният при условията на чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК защитник на осъдения поддържа искането. Възразява, че в досъдебната фаза обвинението единствено е повдигнато срещу А., но не му е предявено, както и че материалите от досъдебното производство не са му предявени. Настоява, че няма причини поведението на А. да бъде третирано като укриване, тъй като комуникацията му с неговите близки не е била на достатъчно добро ниво.

Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за отхвърляне на направеното искане поради липса на законоустановените предпоставки з-а възобновяване на наказателното производство.

Осъденият заявява съгласие с доводите на защитника си. Поддържа искането, което е депозирал и моли наказателното производство да бъде възобновено, за да му се осигури възможност да участва лично в него.

Настоящият състав на ВКС, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанието по чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на делото, установи следното:

Искането е допустимо - негов предмет е акт от категорията на указаните в чл. 419, ал. 1 НПК и е подадено от лице, което е осъдено в условията на задочно проведено по отношение на него съдебно производство. Спазен е и срокът по чл. 423, ал. 1, изр. 1 НПК. Но разгледано по същество, това искане е неоснователно.

Досъдебната фаза на наказателното производство е протекла с личното участие на осъдения. Досъдебното производство е образувано на 20.02.2019 г. на осн. чл. 212, ал. 1 НПК. С постановление на водещият разследването от 29.05.2019 г. А. е привлечен като обвиняем, като на 05.06.2019 г. това постановление му е било предявено лично, наличен е и протокол за негов разпит като обвиняем от същата дата.

На 19.07.2019 г. прокурор от районната прокуратура в гр. Исперих внесъл в Исперихския районен съд обвинителен акт по обвинението на четири лица, сред които и Н. А. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С разпореждане от 25.07.2019 г. съдията-докладчик по образуваното НОХД № 238/2019 г. е насрочил делото в разпоредително заседание и е указал връчване на преписи от обвинителния акт на всяко от подсъдимите лица, в т.ч. и на А. и известяването им за датата и часа на съдебното заседание, както и за възможността делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие при условията на чл. 269 НПК. Процедурата по чл. 247б, ал. 1 НПК не е била изпълнена по отношение на А., като изпратената на посочения от него адрес призовка е била върната с отбелязване, че по данни на собственика на жилището, лице с имената на осъдения не живее там. С оглед на тези данни съдията-докладчик е предприел мерки за установяване на местонахождението на осъдения - изискал е информация за задграничните негови пътувания и за актуалната му адресна регистрация, в резултат на което е било установено, че промяна в адресната регистрация на А. няма, но на 31.08.2019 г. той е напуснал страната през ГКПП Дунав мост.

В резултат на мерките за установяване местонахождението на осъдения и за призоваването му, предприети в това и в следващите съдебни заседания, в които ход на разпоредителното заседание не е бил даден по причини, свързани с неговото и на останалите подсъдими по делото неявяване, на 29.10.2019 г. в съда е постъпила справка от РУ на МВР-гр. Исперих, че на същата дата А. е установен, като по негови данни пет дни преди това се е върнал от Германия, като е предоставил телефонен номер за връзка. Според справката, връчени са му били препис от обвинителния акт и от разпореждането по чл. 247а, ал. 2, т. 1 НПК, както и призовка за следващото съдебно заседание, насрочено за 18.11.2019 г. На тази дата разпоредителното заседание отново не е проведено, като А. за пореден път не се е явил пред съда. Последвало е новото му призоваване, като на 06.12.2019 г. той лично е получил призовката за следващото съдебно заседание, но отново не се е явил. Това е мотивирало съда да постанови принудителното му довеждане. В изпълнение на съдебното разпореждане, служители на РУ на МВР-Исперих са търсили осъдения на адреса му на местоживеене, но са били информирани от неговата майка, че през м. декември 2019 г. той е заминал за Германия. Информацията е била потвърдена впоследствие и по официален път, като е установено, че на 24.12.2019 г. А. е напуснал страната през ГКПП Дунав-мост. В следващото съдебно заседание му е взета мярка за неотклонение задържане под стража и е обявен за общо държавно издирване.

В проведеното на 10.07.2020 г. заседание, преценявайки, че са налице хипотезите по чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 4, б. „а“ НПК, съдът е назначил на осн. чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК служебен защитник за А. и е провел разпоредително заседание. В следващите две заседания е даден ход на делото и е проведено съдебно следствие, като последователно съдът е указвал изискване на информация от органите на ОД на МВР за хода на издирването на осъдения и за резултатите от него. Вследствие на това периодично по делото е постъпвала информация от МВР, че същият не е установен на територията на страната в резултат на провежданите издирвателни мероприятия.

На 17.09.2020 г. съдът е приключил разглеждането на делото, постановявайки присъда, с която е признал Н. Р. А. за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК му е определил наказание от една година и три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 03.10.2020 г.

Несъмнено е при тези данни, че цялото съдебно производство е протекло в отсъствието на осъдения. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1 НПК. Според тази разпоредба (изр. 2) искането за възобновяване се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247б, ал. 1 НПК не е могло да бъде изпълнена или след като е била изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В случая още в досъдебното производство осъденият е бил информиран за образуваното срещу него наказателно производство. Вярно е, че постановлението за привличането му като обвиняем не му е било предявено в деня, в който е било съставено, а няколко дни след това. Този факт обаче не компрометира валидността на действията на водещият разследването по привличането на А. като обвиняем и по предявяване на обвинението. Актуалният процесуален регламент, при действието на който те са извършени, не предвижда изискване като това, за което настоява защитникът - предявяването на постановлението да се извършва незабавно след съставянето му. От гледище на релевантните за настоящото производство факти е важно, че в досъдебната фаза осъденият е бил надлежно информиран за привличането му към наказателна отговорност, като е била спазена надлежната форма за това. В рамките на съдебното производство той лично е получил обвинителния акт, уведомен е бил за датата и часа на съдебното заседание, в което не се е явил, както и за възможността делото да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК. От тук нататък неприсъственото по отношение на него провеждане на съдебното производство се дължи не на недостатък в дейността на съда, а на собственото на самия А. недобросъвестно поведение. Фактът, че в периода между съдебните заседания той е преустановил връзката си с адреса, на който е бил регистриран и който е съобщил по делото като свой адрес на местоживеене, без да съобщи на съда новото си местонахождение и е напуснал страната, е красноречив показател за отказа му да се ползва от правото на лично участие в съдебното производство и може да се третира единствено като манифестация на желанието му за укриване.

Неоправдано е при това положение възражението на осъдения, че против волята му е бил лишен от възможност за ефективна лична защита. Без съмнение правото на лично участие в наказателното производство е съществен аспект на правото на справедлив процес, гарантирано от чл. 6 ЕКЗПЧ и провеждането на производството в други условия, т.е. без участието на обвиняемия/подсъдимия, е в конфликт с концепцията за състезателна процедура и произтичащите от нея право на ефективно участие в процеса и равнопоставеност на страните. Но това е така, само когато задочното производство не е било обусловено от целенасочени действия на осъдения по укриване с цел избягване на наказателно преследване, след като преди това по надлежния процесуален ред е бил информиран за воденото срещу него наказателно производство. А в случая осъденият е бил информиран за това производство, като сам е избрал да не се яви пред съда. Оправданието, че е отишъл да работи в чужбина е неприемливо. Касае се за личен избор, а не за непредвидимо обективно обстоятелство, лишило го против волята му от възможност да участва в съдебната фаза на процеса.

При това положение липсват предпоставките по чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване и повторно разглеждане на делото, поради което искането на задочно осъдения следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Р. А. за възобновяване на НОХД № 238/2019 г. на Районен съд - гр. Исперих.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.