Отмяна на осъдителна присъда за средна телесна повреда поради липса на мотиви

Текстът на акта

Ключови фрази

Телесна повреда на представител на обществеността, длъжностно, военно или ползващо се с международна защита лице * отмяна на въззивно решение * отмяна на присъда в гражданско осъдителна част * липса на мотиви * противоречие в доказателствена съвкупност

Р Е Ш Е Н И Е
№ 474
гр. София, 07 октомври 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при секретаря Невена Пелова

и с участието на прокурора Даниела Машева

като изслуша докладваното от съдия ДЖУРКОВСКИ наказателно дело № 541/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 346 т.2 НПК по повод касационна жалба на подсъдимия С. Й. С., подадена чрез неговия защитник адвокат П. С., срещу присъда № 5 от 17.04.2024 г. на Окръжен съд - Видин, постановена по внохд № 111/2024 г. по описа на същия съд.

Касационната жалба е насочена срещу присъдата на въззивния съд в частта, с която е отменена оправдателната присъда на първоинстанционния съд по отношение на подсъдимия С. Й. С. и вместо нея спрямо този подсъдим е постановена осъдителна присъда и частично е уважен предявения против него граждански иск. В жалбата и в допълнението към нея, направено по реда на чл. 351, ал. 4 НПК, са релевирани касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 НПК. Формулирано е искане за отмяна на обжалваната въззивна присъда в атакуваната част и за постановяване на нова, с която подсъдимият С. да бъде оправдан.

В съдебното заседание пред ВКС адв. П. С., защитник на подсъдимия С., поддържа изложените в касационната жалба и в допълнението към нея съображения в подкрепа на оплакванията и направеното искане. Счита, че претендираните касационни основания са достатъчни атакуваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато на предходните инстанции.

Подсъдимият С. С. се съгласява с казаното от защитника си адв. С. В последната си дума заявява, че не приема деянието, което се опитват да му впишат. Моли да бъде отменена присъдата.

Представителят на Върховната прокуратура изразява становище, че не са допуснати нарушения от въззивния съд при мотивиране на атакуваната присъда и че е приложен правилно материалният закон. С оглед на това моли да бъде оставена в сила присъдата на ОС-Видин.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Б. А. адв. В. намира за неоснователна касационната жалба на защитника на подсъдимия, поради което счита, че присъдата на ОС-Видин следва да бъде оставена в сила като обоснована и мотивирана. С допълнителна писмена молба (от 20.09.2024 г.) претендира да бъдат присъдени на Б. А. направените по делото разноски пред първата инстанция и пред ВКС.

Частният обвинител и граждански ищец Б. А. поддържа казаното от повереника си.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в касационната жалба доводи и изложените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

Частично атакуваната пред ВКС въззивна присъда е постановена при второ по ред въззивно производство, след като при първото Окръжен съд-Видин е отменил изцяло присъдата на Районен съд-Видин и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.

При първото разглеждане на делото от Районен съд - Видин е била постановена присъда № 275/02.07.2019 г. по нохд. № 1390/2017 г., с която подсъдимите С. Й. С. и Н. В. П. са били признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения за престъпления по чл. 131 ал.1 т.1 и т.2 във вр. чл. 129, ал.2 във вр. ал.1 във вр. чл. 20 ал.2 НК (за С.) и по чл. 131 ал.1 т.1 във вр. чл. 129, ал.2 във вр. ал.1 във вр. чл. 20 ал.2 НК (за П.), като е бил отхвърлен изцяло и предявеният от Б. Ф. А. срещу тях граждански иск за сумата 50 000 лв. По протест на прокурор при РП-Видин и по жалба на частния обвинител и граждански ищец Б. А. срещу така постановената присъда пред Окръжен съд-Видин е било образувано внохд № 168/2019 г., приключило с решение № 5/17.02.2019 г., с което присъдата на районния съд е била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Видин.

При новото разглеждане на делото от Районен съд-Видин, образувано като нохд № 198/2020 г., е била постановена присъда № 31/23.01.2024 г., с която подсъдимият С. Й. С. е признат за невинен в това, че на 29.10.2014 г. в [населено място] в двора на /фирма/ /населено вясто/ в качеството му на длъжностно лице – „ръководител на малко производствено предприятие“ и управител на /фирма//населено място/ при и по повод изпълнение на службата му в съучастие като съизвършител с Н. В. П. чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници, причинил на длъжностно лице – Б. Ф. А. - „Управител транспорт”в/фирма//населено вясто/при и по повод изпълнение на службата му средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата, дължащо се на счупване на три ребра - 8, 9 и 10-то ребро в лявата гръдна половина, поради което на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Със същата присъда и подсъдимият Н. В. П. е признат за невинен в това, че на 29.10.2014 г. в [населено място] в двора на /фирма/ /населено вясто/ в съучастие като съизвършител със С. Й. С. чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници причинил на длъжностно лице - Б. Ф. А. - „Управител транспорт” в /фирма/ /населено вясто/ при и по повод изпълнение на службата му средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата, дължащо се на счупване на три ребра - 8, 9 и 10-то ребро в лявата гръдна половина, поради което на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

С посочената присъда изцяло е отхвърлен предявеният от Б. Ф. А. срещу подсъдимите С. Й. С. и Н. В. П. граждански иск за сумата от 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 29.10.2014 г. - до окончателното изплащане.

По протест на прокурор в РП-Видин и по жалба на частния обвинител и граждански ищец Б. А., подадена чрез неговия повереник, срещу тази оправдателна присъда в Окръжен съд-Видин е било образувано внохд № 111/2024 г., приключило с постановяване на присъда № 5 от 17.04.2024 г., с която първоинстанционната присъда е отменена частично в наказателната и изцяло в гражданската част относно подсъдимия С., както и изцяло в наказателната и гражданската част относно подсъдимия П. и вместо нея в така отменените й части е постановено следното: - подсъдимият С. Й. С. е признат за виновен в това, че на 29.10.2014 г. в [населено място] в двора на /фирма/ /населено вясто/ в качеството му на длъжностно лице - „ръководител на малко производствено предприятие“ и управител на /фирма/ /населено вясто/ при и по повод изпълнение на службата му в съучастие като съизвършител с Н. В. П. чрез нанасяне на удари с юмруци причинил на длъжностно лице – Б. Ф. А. - „Управител транспорт” в /фирма/ /населено вясто/ при повод и изпълнение на службата му средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата, дължащо се на счупване на 9 и 10-то ребро в лява гръдна половина, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 и чл. 55 ал.1 т.1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца; - на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на така наложеното му наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години считано от влизане на присъдата в сила; - подсъдимият С. Й. С. е осъден да заплати на Б. Ф. А. сумата 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 29.10.2014 г. - до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 1000 лв. за направени по делото разноски, като е отхвърлен предявеният срещу С. граждански иск в останалата му част за разликата до 50 000 лв.; - на основание чл. 334 т.4 вр. чл.24 ал.1 т.4 НПК е прекратено наказателното производство спрямо подсъдимия Н. В. П.. С въззивния съдебен акт първоинстанционната присъда е била потвърдена в останалата й част.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на основание чл. 346, т. 2 от НПК на касационна проверка съдебен акт на окръжен съд и в законоустановения срок.

Преди всичко следва да бъдат очертани пределите на касационната проверка, определени съобразно разпоредбата на чл. 347 НПК. В случая извън обхвата на касационния контрол остава частта от въззивната присъда, с която е потвърдено оправдаването на подсъдимия С. по обвинението за счупване на 8-мо ребро на пострадалия Б. А. и за причиняване на телесни увреждания на пострадалия Б. А. чрез нанасяне на ритници, тъй като потвърждаването на оправдателната присъда спрямо подсъдимия С. по тези части от обвинението не е протестирано от прокурор и/или обжалвано от частния обвинител пред ВКС. Освен това извън касационния контрол остава и частта от въззивната присъда, с която е прекратено наказателното производство спрямо Н. В. П., доколкото това прекратяване също не е протестирано и обжалвано пред настоящата инстанция. Изложеното сочи, че касационната проверка следва да обхване единствено постановените по отношение на жалбоподателя С. осъдителни части от въззивния съдебен акт.

На следващо място, начинът на изготвяне на касационната жалба и на допълнението към нея поражда необходимост същите предварително да бъдат обсъдени от гледна точка на съдържанието на формулираните оплаквания срещу атакувания съдебен акт и относимостта им към претендираните касационни основания.

Както в жалбата, така и в допълнението към нея в подкрепа на заявените касационни основания (по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 НПК) са наведени и доводи за недоказаност на обвинението по несъмнен начин; за неприлагане по делото на доказателства относно извършени на пострадалия рентгенографски изследвания; и за отсъствието на доказателства относно характера на телесната повреда, основано на липсата на категоричност за броя на счупените ребра и за тяхната поредност. Бидейки насочени срещу доказателствената обезпеченост и достатъчност, тези оплаквания всъщност обективират възражения срещу правилността на фактическите констатации на въззивния съд, въз основа на които са формирани изводите му за наличието на съответните обективни елементи на инкриминираното по отношение на подсъдимия С. престъпление. Затова по същество тези възражения оспорват обосноваността на атакувания съдебен акт, независимо от отнасянето им към аргументите в подкрепа на претендираните касационни основания по чл. 348, ал. 1 т.1 и т.2 НПК. Но тъй като фактическата необоснованост, непълнотата и недостатъчността на доказателствата, на които почива осъдителният извод, не са изведени като самостоятелни касационни основния за проверка на въззивния съдебен акт, касационната инстанция не дължи отговор на посочените по-горе възражения на касатора. В редовното триинстанционно производство ВКС проверява единствено юридическата правилност на съответните контролирани съдебни актове с оглед на изложената в тях фактическа обстановка, без да пререшава въпроса за достоверността и достатъчността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело. Във връзка с така изложеното следва да се добави, че оплакването в жалбата за липса на доказателства, подкрепящи обвинението, на практика означава призив към касационната инстанция да направи собствена преценка на доказателствените материали и да изведе заключение за невинност на подсъдимия поради недоказаност на обективни елементи от състава на престъплението (в случая броя на счупените ребра, които обосновават наличието на инкриминираната средна телесна повреда). Но с такива правомощия касационният съд не разполага извън хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 НПК, в която настоящото производство безспорно не попада. С оглед на това ВКС няма да вземе отношение по тези възражения.

Въпреки невъзможността да бъде обсъждано по същество възражението за липсата на категоричност (в смисъл на доказаност) на поредността на счупените ребра, по повод същото ВКС намира за необходимо да отбележи, че при средна телесна повреда, очертана чрез увреждането трайно затруднение на движението на снагата, дължащо се на счупване на три или повече ребра, номерата и поредността на счупените ребра е ирелевантна за съставомерността на деянието. В този смисъл в т.10 на ППВС № 3/1979 г. е посочено, че трайно затруднение на движението на снагата е налице при счупване на три или повече ребра без разместване на фрагментите, което означава, че за наличието на увреждането трайно затруднение на движението на снагата е достатъчно счупването на три или повече ребра без значение на техните номера и поредност. Номерирането на човешките ребра не е нормативно изведено и регламентирано. То е дело на вековните достижения на медицинската наука и в частност на анатомията. Наказателният закон и задължителната съдебна практика по прилагането му не обосновават наличието на коментираното увреждане като резултат от счупването на точно определени по номера ребра, поради което това увреждане може да се дължи на счупването на които и да са три или повече ребра без значение на техните анатомични номера. Съставомерното телесно увреждане не е самото счупване на изискуемия брой ребра, а трайното затруднение движението на снагата, което може да е в резултат и на счупването на три или повече ребра. Т.е., счупването на три или повече ребра не е изведено законодателно или от задължителната съдебна практика като самостоятелно съставомерно телесно увреждане. С оглед на всичко това и доколкото номерата на счупените ребра не са обективен признак от състава на средната телесна повреда (не са съставомерни обстоятелства), то за фактическото обосноваване на обвинението за такава телесна повреда (било това в обвинителния акт или в присъдата) не е необходимо изричното посочване на анатомичните номера на счупените ребра, а в случай, че все пак са посочени, включително и в хипотезата на грешно обозначаване, това не е обвързващо за решаващия или контролиращия съд. Отнесено към настоящия казус, изложеното означава, че за определянето характера на инкриминираната телесна повреда е меродавен единствено броят на счупените ребра, но не и анатомичните им номера и поредността на същите съобразно възприетата анатомична номерация. Предвид така изложеното възражение в обсъжданата насока освен недопустимо се явява и неотносимо.

Извън горните недопустими за касационна проверка оплаквания останалите доводи за съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон са допустими.

Доводите за допуснати процесуални нарушения следва да бъдат обсъдени приоритетно, тъй като евентуалното наличие на касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК би обусловило отмяната на атакувания съдебен акт и би препятствало обсъждането на неговата материалноправна законосъобразност.

Следвайки тази поредност, ВКС първо ще разгледа оплакванията, в които се съдържат доводи за съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Такова е възражението, че въззивният съд неоснователно е дал вяра и ценил като категорични изводите на вещото лице д-р И. К., който е изготвил заключение след като е направил консултация с друг специалист по представена рентгенография за образна диагностика с № 9728/29.10.2014 г., въпреки че такова доказателство не е представено по делото и не е събрано по реда на НПК, а се намира у пострадалия А. и е предоставено от него на вещото лице след като са изминали повече от девет години от случилото се. В това оплакване, макар и формално отнесено към наведеното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, на практика се изразява несъгласие с процесуалната дейност на въззивния съд по оценката на експертното заключение на д-р К. като част от доказателствения материал по делото и правилността на формирането на вътрешното му убеждение относно достоверността на данните, добити от този способ на доказване. Което сочи на претенция за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Оплакването е неоснователно. Изхождайки от формулировката му, ВКС приема, че заявеното в него недоволство от дейността на въззивния съд е основано на претенцията за опороченост на съдържащите се в заключението и в разясненията на вещото лице К. експертни изводи именно поради твърдените обстоятелства – че е дал заключението след като е направил консултация с друг специалист, и то по представена рентгенография за образна диагностика с № 9728/29.10.2014 г., въпреки че такова доказателство не е представено по делото и не е събрано по реда на НПК, а се намира у св. А., който го е предоставил на вещото лице. ВКС счита, че при изготвянето на оспорваната от защитата СМЕ, изпълнена от д-р К., не са допуснати нарушения на НПК и в частност сочените от защитата. Използването на данни от изводите на други експерти, когато това е необходимо, за да бъде изпълнена възложената задача, е напълно допустимо (решение № 166 от 19.05.2010 г. по н.д. № 75/2010 г., ІІІ н.о. на ВКС), поради което обстоятелството, че за изготвянето на заключението вещото лице д-р К. се е позовал и на извършена консултация с друг специалист, не е в нарушение на НПК и не е довело до опорочаване на експертните му изводи. По-нататък, съгласно чл. 150, ал. 1 НПК вещото лице има право да изисква допълнителни материали, когато такива са необходими за изготвяне на обосновано и аргументирано заключение. И тъй като правото за изискване на допълнителни материали е обособено като самостоятелно и отделно от правото на вещото лице да се запознае с материалите по делото, това несъмнено означава, че при изготвяне на заключението вещото лице може да използва и такива допълнително изискани и представени материали. Аргумент в този смисъл се извежда и от застъпеното в решение № 5 от 03.05.2016 г. по н.д. № 1570/2015 г., ІІ н.о. на ВКС виждане, че в обхвата на експертното обсъждане могат да се включват и събраните анамнезни данни – получаваните сведения от пациента или от негови близки за здравословното му състояние, основани на предоставените от самия него и/или от близките му данни, които са основен и важен източник на информация за страданията му. Тези сведения се приемат за допустим източник на информация при изготвянето на СМЕ. В подкрепа на извода, че при изготвяне на заключението експертът има право да използва и други материали, се явява и възможността (правомощието) на вещото лице да извършва съответни изследвания, когато това е необходимо за изпълнението на възложената задача. И макар правото на вещото лице да извършва изследвания, когато това е необходимо за изготвянето на заключението, да не е изрично упоменато и предвидено в разпоредбата на чл. 150 ал.1 НПК (регламентираща правата на вещото лице), съществуването му не може да бъде отречено, след като по силата на чл. 152 ал.1 НПК в съдържанието на експертното заключение е включено и описание на изследванията, които са извършени и с какви научни и технически средства, както и на получените резултати. Следователно процесуалният закон допуска получените вследствие на извършените изследвания данни да могат да бъдат поставени в основата на направените експертни изводи. С оглед на всичко това напълно допустимо и в съответствие с предвидения в НПК регламент за изготвяне на експертното заключение вещото лице д-р К. е основал и обосновал изводите си и на представената от пострадалия рентгенография за образна диагностика № 9728/29.10.2024 г.

В касационната жалба неоснователно се възразява, че в заключенията на двете СМЕ изготвилите ги вещи лица не са дали отговор на въпроса възможно ли при едното рентгеново изследване да се установяват счупени три ребра, а при другото, извършено четири дни след случилото се, да се установява само едно счупено ребро – 10-то в лявата гръдна половина. Това оплакване очевидно визира извършените на 29.10.2014 г. и на 03.11.2014 г. рентгенографии. Същите са били надлежно обсъдени и анализирани в приетите по делото експертни заключения, като в резултат на разчитането на тези рентгенови снимки вещите лица не са установили в тях противоречиви и взаимно изключващи се констатации относно броя на счупените ребра на Б. А., а напротив – недвусмислено и категорично са приели, че се касае за три счупени ребра, а не за едно. Така, в изготвеното от д-р К. заключение, находящо се на л. 189 от НОХД № 198/2020 г. по описа на РС-Видин, изрично е обсъдено и обяснено мястото на рентгенографията от 03.11.2014 г., в която фигурира счупване на 10-то ребро вляво. Относно същата е посочено, че липсва ясна мотивация защо е било направено това изследване и дали е било свързано с промяна в състоянието на пострадалия, като е направен извод, че на практика разчетеното счупване и на 10-то ребро вляво се явява не 4-то счупено ребро, а едно от трите описани като счупени. В този смисъл е и заключението на допълнителната СМЕ по писмени данни, изготвена от д-р И. (л.л.33-34 от ДП), в което изрично е отразено, че е представена нова рентгенова снимка от 03.11.2014 г. с разчитане - счупване на още едно ребро, а именно – на 10-то ребро вляво, като формулираният и в това заключение извод е, че е налице счупване на три ребра вляво. В случая и в двете цитирани СМЕ акцентът на обсъждане не е бил поставен върху това дали е било счупено само едно ребро (заснетото на рентгенографията от 03.11.2014 г. 10-то ребро вляво), а върху това как данните за заснетото на тази рентгенография 10-то ребро се отнасят към данните от първото образно изследване, което е установило счупване на три ребра, като именно в тази насока са и дадените отговори от експертите.

Лишено от основание е и оплакването, че въззивният съд е извършил анализ на събраните гласни доказателствени източници в нарушение на процесуалните правила. Акцентът при оспорването на оценката на гласните доказателствени източници относно факта на осъществената с участието на подсъдимия С. физическа агресия спрямо пострадалия е поставен върху незаконосъобразното, според защитата, кредитиране за достоверност на показанията на пострадалия А., както и на свидетелите А. К. (негова съпруга) и Е. М. (колега на К.) за сметка на показанията на свидетелите С. М., М. М., Д. К., П. П. и В. П..

Окръжният съд с необходимата прецизност е анализирал показанията на всички свидетели, присъствали по времето и на мястото на инцидента и имащи възприятия за отделни елементи от събитията, касаещи релевантната фактическа обстановка.Показанията на визираните в оплакването на защитата свидетели, поотделно и съобразно останалите доказателствени източници, също са били предмет на обсъждане и оценка от страна на въззивния съд, който е изпълнил предписаното от закона за тяхната интерпретация с оглед конкретната фактическа обстановка по делото, правилата на формалната логика и другите данни по делото. Анализът на гласните доказателствени източници, извършен от въззивния съд, не съдържа характеристики на игнориране, превратност или субективизъм. Като инстанция по фактите въззивният съд има правомощието при оценката на доказателствата и техните източници да приеме едни и да отхвърли други, както и задължението да посочи основанията за това, което в случая надлежно и акуратно е сторил по предписания от закона начин. Окръжният съд е изложил конкретни съображения за кредитирането на една част от свидетелските показания и съответно за некредитирането на друга част от тях, като по този начин ясно е демонстрирал волята си относно оценката им за достоверност, обуславяща кредитирането им или некредитирането им.

Извън гореизложеното ВКС служебно констатира допуснато от въззивния съд особено съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви на постановения от него съдебен акт.

Когато в редовното триинстанционно касационно производство се установи наличието на процесуални нарушения, които са от такова естество, че основно опорочават наказателния процес, респ. постановения в него съдебен акт, ВКС е задължен служебно да ги констатира, като това задължение произтича от възложената му по силата на чл. 124 от КРБ компетентност да осъществява върховен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от съдилищата. Такива са абсолютните процесуални нарушения, посочени в чл. 348, ал. 3, т. 2 - т. 4 НПК. В разглеждания случай въззивната присъда съдържа неясни, двусмислени и противоречиви мотиви по въпроса за броя на счупените ребра на пострадалия и по обстоятелствата, обосноваващи наличието на медико-биологичния критерий трайно затруднение на движението на снагата, когато това се дължи на счупени ребра. По този начин с изготвянето на неясни и противоречиви мотиви по въпроси с решаващо значение за ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия С. е допуснато именно такова абсолютно съществено нарушение на процесуалните правила, което обосновава изключението от правилото, че касационната проверка не може да надхвърля рамките на изложените в жалбата доводи.

Окръжен съд-Видин е постановил нова присъда, поради което е бил длъжен по силата на чл. 339, ал. 3 НПК стриктно да съблюдава разпоредбата на чл. 305 ал.3 НПК и съдебната практика по приложението й, очертаващи изискванията към съдържанието на мотивите й. Въпреки това този съд не е изпълнил процесуалните си задължения да изложи ясни, точни и непротиворечиви изводи относно броя на счупените ребра на пострадалия, които да позволяват да се разбере в какво счита, че се е изразил вредоносният съставомерен резултат от деянието на С. и защо го е квалифицирал като причиняване на средна телесна повреда. Поради това позицията на въззивния съд по тези въпроси е неясна.

Окръжният съд е обосновал извода си за извършено причиняване на средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на снагата, на обстоятелството, че е налице счупване на две ребра - 9-то и 10-то - в лявата гръдна половина на пострадалия. В тази връзка изрично е приел за фактически установено, че вследствие на нанесените му удари с юмруци на пострадалия било причинено счупване на 9-то и 10-то ребро в лявата гръдна половина, т.е. на две ребра (стр. 6 и стр.12 от мотивите), като на стр.10 е посочил, че предвид категоричността на дадените заключения на приетите експертизи приема за доказано, че са счупени 9-то и 10-то ребро в лявата гръдна половина на пострадалия. Същевременно на същата стр.10 в мотивите окръжният съд е приел, че от медицинските експертизи на д-р И. и д-р К. (които кредитира) се установява, че са били счупени няколко ребра, както и че от представената втора рентгенова снимка при извършването на допълнителната експертиза се установява по категоричен начин, че има счупване на 9, 10 и 11 ребро. При тези противоречиви изводи относно приетия за установен брой на счупените ребра неясна и неразбираема остава волята на въззивния съд относно действителния брой на счупените ребра, а по този начин и относно съществените фактически обстоятелства, детерминиращи причиненото увреждане, които е счел за несъмнено установени по делото, за да достигне до извод за извършено в обективно отношение престъпление по чл. 131 ал.1 вр. чл. 129 НК.

Съгласно т.10 от цитираното от самия въззивен съд ППВС № 3/1979 г. средната телесна повреда, обективирана в трайно затруднение на движението на снагата, е налице при счупване на три или повече ребра без разместване на фрагментите. Но предвид това задължително тълкуване и на фона на противоречивите изводи относно броя на счупените ребра на Б. А. въззивният съд не е изложил никакви съображения защо счита, че въпреки констатираното и прието за установено счупване на три ребра вляво (9-то, 10-то и 11-то) причинената от С. средна телесна повреда на пострадалия, изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата, се дължи на счупване само на две ребра, а не на три, респ., че е обусловена от счупването само на две ребра. Вместо това окръжният съд се е задоволил обобщено да маркира (стр.12), че причинената телесна повреда е средна по смисъла на чл. 129 ал.2 вр. ал.1 НК и на ППВС №3/1979 г., доколкото нараняванията кореспондират на медико-биологичния критерий трайно затруднение на движението на снагата – счупване на ребра.

Неясните и противоречиви мотиви на окръжния съд по горните въпроси, които са от водещо и решаващо значение за ангажирането на отговорността на подсъдимия С., са равнозначни на липса на мотиви на въззивния съдебен акт.

Липсата на мотиви безспорно представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Единственият процесуален механизъм за отстраняването на това нарушение е отмяна на присъдата в обжалваната осъдителна част (по отношение на подсъдимия С.) и връщане на делото за ново разглеждане в тази му част от друг състав на въззивния съд, в рамките на което да се постанови съдебен акт в съответствие с изискванията на НПК. В случая поради констатираното особено съществено нарушение на процесуалния закон в изпълнение на правомощията си по чл. 124 от КРБ ВКС може да отмени обжалвания съдебен акт, излизайки от рамката на посочените с жалбата касационни основания.

Непреодолимите в настоящото производство противоречия и неясноти в изводите на въззивния съд относно броя на счупените ребра на пострадалия, които пороци на практика обуславят изхода на делото пред касационната инстанция, се явяват пречка за произнасянето по въведеното в жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, доколкото същото е аргументирано с доводи за несъставомерност на деянието, основани именно на приетата за доказана от окръжния съд фактология относно броя на счупените ребра на пострадалия – че са му счупени само две ребра. А след като поради установеното абсолютно процесуално нарушение не е налице възможност за произнасяне по същество на обвинението на практика не може да бъде удовлетворена претенцията в жалбата за оправдаване на подсъдимия.

Съобразно изхода на делото пред касационната инстанция следва да бъде оставено без уважение искането на повереника за присъждане на разноски в полза на гражданския ищец и частен обвинител. Освен това адвокат В. не е приложил доказателства за направени разноски в касационното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 5 от 17.04.2024 г., постановена от Окръжен съд-Видин по ВНОХД № 111/2024 г. по описа на същия съд, в ЧАСТТА, с която постановената по НОХД № 198/2020 г. по описа на Районен съд-Видин присъда № 31/23.01.2024 г. е отменена частично в наказателната и изцяло в гражданската част относно подсъдимия С. Й. С., в ЧАСТТА, с която подсъдимият С. Й. С. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и в ЧАСТТА, с която е осъден да заплати на Б. Ф. А. сумата 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 1000 лв. за направени по делото разноски, като в отменената част на въззивната присъда ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Видин за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: