Оставяне в сила на присъда за опит за убийство при задочно производство

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство по чл.115 НК * неоснователност на касационна жалба * презумпция за невиновност * задочно производство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 534

гр. София, 09 декември 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

2. ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА
При секретаря Елеонора Михайлова, с участието на прокурора А. Г., разгледа докладваното от съдия Елена Каракашева наказателно дело № 804/2025 г. по описа на съда, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и трета НПК и се развива след постановено по него Решение от 21.10.2021 г. по н.д. № 447/2021 г. II н.о. на ВКС, с което е отменено въззивно Решение от 10.12.2020 г. по в.н.о.х.д. № 707/2020 г. по описа на Апелативен съд – София и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд от друг състав на стадия на съдебното заседание. Втората по ред касация е инициирана по жалба на подсъдимия К. И. Г. чрез служебния му защитник – адв. К., срещу въззивно Решение № 169/23.04.2025 г. по в.н.о.х.д. № 97/2024 г. по описа на Апелативен съд – София.

В жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК. В условията на алтернативност се иска отмяна на постановеното решение и оправдаване на подсъдимия; връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения или изменение на решението в санкционната му част, изразяващо се в намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Доводите, заложени в подкрепа на въведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК са в две направления:1/накърнено право на защита на подсъдимия, аргументирано с неспазване на стандартите на Директива 2016/343 от 09.03.2016г. относно укрепването на някой аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, доразвити в Решение по дело С-135/25г. на СЕС; 2/липса на обективен анализ на доказателствата по делото, резултирал в неправилно установяване на фактическата обстановка. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е защитено с твърдението за липса на несъмнени и категорични доказателства за обективна и субективна съставомерност по чл. 304а от НК /тази квалификация е посочена в жалбата/ на поведението на подсъдимия, като се настоява, че осъждането на Г. е въз основа на предположения, съждения и умозаключения.Касационния повод по чл.348, ал.1 , т.3 от НПК е защитен с несъответност на наложеното на касатора наказание с целите по чл.36 от НК.

Пред касационната инстанция прокурорът поддържа, че Апелативен съд –София обосновано и законосъобразно е потвърдил първоинстанционната присъда, коригирайки същата в частта, относно обвинението по чл.339 от НК, като това е направено след като подробно са анализирани събраните писмени и гласни доказателства по делото, както и експертизите. Намира, че не са налице посочените касационни основания и моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Защитникът – адв. К. поддържа изложените в жалбата съображения и отправените в условията на алтернативност искания.Поставя акцент върху противоречивите показания на пострадалия А. и на несъответността им с констатациите на съдебно-медицинската експертиза, като на тази основа извежда извод за неправилно установена фактическа обстановка.

Касаторът – К. Г., нередовно призован пред касационната инстанция, не се явява.Производството пред касационния съд протече при условията на чл.269, ал.3, т.1,т.2 и т.4,б.“а“ от НПК, доколкото след направените справки бе установено, че местоживеенето в страната му не може да бъде установено, включително и след проведеното щателно издирване, като същия е напуснал територията на РБ, а евентуалното му местоживеене в чужбина е неизвестно.

Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното:

По внесен срещу подс.Г. обвинителен акт първоначално било образувано НОХД №4914/2017г. по описа на СГС, приключило с осъдителна присъда, потвърдена с Решение от 10.12.2020г. по ВНОХД №707/2020г. на САС.Постановеното първо въззивно решение било отменено с Решение от 21.10.2021г. по н.д. №447/2021г. на ВКС /поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в позоваване на неприобщени по реда на НПК доказателства и липса на мотиви/ и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на САС.Второто по ред въззивно производство, образувано под № 1150/2021г. по описа на САС приключило с решение от 15.03.2022г., с което САС отменил първоинстанционната присъда и върнал делото на СГС, поради допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в накърняване на принципа за неизменност на състава на съда, тъй като разпоредителното заседание, на което са били решени въпросите от кръга по чл.248 от НПК било проведено в един състав /с участието на едни съдебни заседатели/, а впоследствие, без действията да бъдат преповторени, разглеждането на делото е продължило и приключило в друг съдебен състав /с участието на други съдебни заседатели.

Второто първоинстанционно производство финиширало с присъда № 138 от 21.09.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 989/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с която подс. К. Г. бил признат за виновен в това, че:

-на 07.04.2016г. в гр. София, чрез огнестрелно оръжие, е направил опит умишлено да умъртви В. М. А., като на основание чл.115 вр. с чл.18, ал.1 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК бил осъден на осем години лишаване от свобода;

-от неустановен по делото момент до около 22,36ч. на 07.04.2016г. в гр. София, без надлежно разрешение, е държал огнестрелно оръжие /пистолет „Макаров“ кал.9х18 мм със заличени номера/ и боеприпаси /13 бр. патрони, кал. 9х18мм, предназначени за пистолет „Макаров“/, като на основание чл.339, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК бил осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът определил едно общо най-тежко наказание осем години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, приспадайки съгласно чл.59, ал.1 от НК, времето, през което подс.Г. е бил задържан под стража, считано от 07.04.2016г.

С присъдата, подсъдимия бил осъден на основание чл.52 вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД да заплати на гражданския ищец В. М. А., сумата от 45 000лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането /07.04.2016г./

Така постановената присъда била проверена по въззивен ред, като въззивното производство под №97 /2024 г. по описа на Апелативен съд – София било образувано по жалба на защитника на подсъдимия Г.. Същото приключило с постановяване на атакуваното пред настоящия касационен състав решение №169 от 23.04.2025г., с което първоинстанционната присъда била изменена в частта, относно престъплението по чл.339, ал.1 от НК, като подс.Г. бил признат за невинен и оправдан по обвинението да е извършил деянието преди 07.04.2016г., както и в гражданската част, предвид смъртта на пострадалия В. М. А. в хода на въззивното производство и встъпване в правата му на неговите три деца, наложило изменение в тази част, изразяващо се в осъждане на подсъдимия да заплати обезщетението за обезвреда на последните.

ВКС намира, че касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 НПК в законово установения от чл. 350, ал. 2 НПК срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 НПК.

Съдържанието на жалбата и отправените с нея искания, както и процесуалното развитие на делото, налагат известни уточнения за да се избегне произнасянето по невъзведени касационни основания, съответно -по такива, които са били предмет на разглеждане от първия касационен състав:

Преди всичко следва да се посочи, че направеното от жалбоподателя основно искане за оправдаване на подс.Г. от касационната инстанция изисква уточнението, че това принципно е допустимо и възможно в хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК, но единствено и само в рамките на приетите от въззивния съд фактически обстоятелства, а видно от направените възражения точно те се оспорват с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в аналитичната и доказателствената дейност на съда. В тази връзка, ВКС ще посочи още, че касационната инстанция, извън случаите по чл.354, ал.5 НПК, какъвто настоящият безспорно не е, не може да прави собствена оценка на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело и въз основа на нея да преценява наличието на процесуални нарушения и да приема за доказана друга фактология по делото, каквото искане прозира в сезиращия документ, макар и да не е изрично формулирано. С правомощия в коментираната насока разполага въззивната инстанция, която е последната по установяване и приемане на правно релевантните факти. В случаите, когато при събирането и преценката на доказателствата не са допуснати нарушения на процесуалните правила от въззивния съд, а вътрешното му убеждение е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, за касационната инстанция фактите са такива, каквито са приети от него. Наред с това, касационният съд е инстанция по правото /отново иде реч за хипотезите, извън приложното поле на чл.354, ал.5 НПК/ и проверката за правилното приложение на закона е свързано с преценката дали установените от решаващите инстанции факти правилно са подведени към съответстващата им материалноправна норма. По тази причина оправдателна присъда, извън случаите на чл. 354, ал. 5 НПК, е възможно да бъде постановена в касационното производство само, когато установените от въззивната инстанция факти сочат на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – деянието не е извършено или не съставлява престъпление. В конкретния случай, приетите за установени факти не очертават приложимост на последно посочената процесуална норма, поради което претенцията на касатора за оправдаване на Г. не може да бъде удовлетворена.

На следващо място, настоящият съдебен състав ще посочи и това, че касационни основания, в подкрепа на които не са изложени съображения, а са заявени бланкетно, не могат да бъдат разгледани по същество, тъй като касационната проверка, за разлика от въззивната, не е служебна.

На последно място, касационният съд ще отбележи, че на проверка в настоящото касационно производство подлежи и дали при новото разглеждане на делото съдът се е съобразил и изпълнил дадените му с отменителното решение указания по чл. 355, ал. 1 НПК. При това - както страните, така и следващият състав на ВКС, са обвързани от постановеното касационно решение, чиито констатации не могат да бъдат ревизирани в следващ съдебен акт.

При така направените уточнения, касационният съд счита, че дължи преимуществено произнасяне по доводите, аргументиращи наличие на касационния повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК при едновременно съобразяване на това дали са изпълнени указанията, дадени от предходния касационен състав.Разгледана на тази плоскост, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

І.1. При новото разглеждане на делото Апелативен съд - София изцяло е изпълнил дадените му в отменителното решение на ВКС указания.Макар в сезиращия настоящата инстанция документ да не присъстват оплаквания на плоскостта на чл.355, ал.1 от НПК, този състав на ВКС ще отбележи, че констатираните от предходния касационен състав процесуални нарушения – позоваване на неприобщени по реда на НПК доказателства и липса на мотиви, са преодолени от контролираната инстанция. Приетите за установени от последната факти се основават на процесуално валидни доказателства и доказателствени средства, като конкретно показанията на свидетеля В. А., дадени при двата му разпита в досъдебното производство, както и тези, депозирани пред първия първоинстанционен състав са приобщени от СГС чрез процесуалните техники по чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК и чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК; приобщени по съответния процесуален ред- чл.279, ал.2 вр. с ал.1 от НПК, са и обясненията на подсъдимия Г., дадени при двата му разпита в досъдебното производство в присъствието на защитник.

2.Разглеждайки конкретните доводи, въведени с жалбата, касационният съд не може да не отбележи, че съдържанието на същата бележи известна противоречивост що се отнася до аргументацията, ангажираща касационния повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК на плоскостта на твърдените пороци в доказателствената и аналитична дейност на проверявания съд.Посочено е на л.4 от сезиращия документ, че първоинстанционния съд е изпълнил стриктно задълженията си разписани в чл.14 от НПК, като същевременно е отправена критика за липса на обективен и пълен анализ на доказателствата по делото от страна на въззивния съд, който е утвърдил дейността на проверявания съд по събиране, оценка и анализ на събраните по делото доказателства, считайки, че не е необходимо събирането на нови такива.Наред с това, оплакванията, доколкото такива са налице, са лишени от конкретика до степен на бланкетност, което допълнително затруднява настоящата касационна проверка.В този ред на мисли, не става ясно кои конкретно доказателствени източници са фаворизирани за сметка на други, кои противоречия и между кои източници на доказателства са омаловажени от проверявания съд и кои изцяло игнорирани, както и по отношение на кои факти са налице взаимно изключващи се съдебни съображения.При тази конструкция на сезиращия документ, касационния съд може да посочи единствено, че оплакванията са несъстоятелни.При настоящата касационна проверка не се констатира фаворизиране нито пък игнориране на доказателствени източници, нито пък съдържанието на всички или на част от тях да е интерпретирано превратно и в нарушение на правилата на формалната логика. В проверявания съдебен акт въззивният състав ясно е изложил кои факти намира за установени, въз основа на кои доказателства и доказателствени средства и какви са правните му съображения. В доказателствената дейност на проверявания съд няма нарушения на правилата на формалната логика или аналитични пропуски, които да водят до съмнения в съдебните изводи. Съдържанието на съдебния акт не дава основание да се приеме, че поставените на вниманието на въззивната инстанция оплаквания са били пренебрегнати и не са получили отговор.Единствените конкретни оплаквания, позволяващи пълноценно извършване на настоящата касационна проверка са противоречивост –вътрешна и с останалите доказателства по делото на показанията на пострадалия А..Дори и това оплакване обаче, тангира на такова за необоснованост, която не е самостоятелно касационно основание.Все пак, доколкото макар много трудно, може да се изведе извод, че се твърди порок в оценъчната дейност на контролираната инстанция на плоскостта на анализа на доказателствения източник, обективиращ информацията, изводима от показания на свидетеля А., ВКС ще отбележи, че оплакването е неоснователно.Въззивният съд е подходил изключително прецизно при проверката и анализа на показанията на пострадалия А..Към процесуалната му дейност в това отношение, обективирана на л.25 -31 от съдебните мотиви не само не може да бъде отправяна критика, но тя заслужава висока професионална оценка.Подробно и изключително прецизно проверявания съд е проследил заявеното от пострадалия А. в досъдебната и съдебната фаза на процеса.Съпоставил го е с останалите налични по делото източници на доказателства и е кредитирал онези части от свидетелствата му, които намират опора в останалите гласни и писмени доказателства и експертните заключения.Коректно са откроени противоречията в показанията на коментирания свидетел, отразени са и частите от тях, които въззивния съд е приел за недостоверни, тъй като не намират опора или се опровергават от другите доказателствени източници.Идентичен законосъобразен процесуален подход е следвал контролирания съд и при обсъждането и анализа на изготвените по делото експертни заключения.Всъщност касаторът не отправя критика към аналитичната дейност на въззивния съд по повод обсъждането и кредитирането на съдебните експертизи, а настоява, че последните оборват съдебната позиция за наличие на пряк умисъл у подсъдимия да умъртви пострадалия.Оплакването несъмнено е такова за необоснованост, но въпреки това касационния съд ще отбележи, че то е било поставено на вниманието на въззивния съд, който на л.32-33 от мотивите убедително е защитил заключението, че поведението на подсъдимия Г. правилно е субсумирано под престъпния състав, визиран в чл.115 във вр. с чл.18 от НК, тъй като съставлява опит за убийство.При изграждането на този извод контролирания съд е съобразил установеното по фактите относно използваното средство –огнестрелно оръжие, заредено с бойни патрони; възпроизвеждането на изстрели от близко разстояние; локализацията на изстрелите –към горната част на тялото, в която се намират жизненоважни органи.

3.На последно място, неоснователно е и оплакването за накърнено право на защита на подсъдимия Г., аргументирано с неспазване на стандартите на Директива 2016/343 от 09.03.2016г. относно укрепването на някой аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, доразвити в Решение по дело С-135/25г. на СЕС.В рамките на настоящото производство, което несъмнено не е с предмет чл.423, ал.1 от НПК, развитите доводи в подкрепа на твърдението, че инстанционните съдилища са компрометирали правото на лично участие на подсъдимия в наказателното производство като ключов елемент на справедливия съдебен процес, биха могли да бъдат разгледани единствено на плоскостта на евентуално допуснати нарушения на процедурата по чл.268 от НПК, по който ред са протекли част от съдебните производства на инстанциите по същество.Такива нарушения не се констатират от касационния съд, не се и твърдят да са допуснати от касатора.Прегледът на материалите по делото указва, че подсъдимия Г. е участвал със защитник в досъдебното производство, както и при първото първоинстанционно разглеждане на делото, като в хода на съдебния процес – на 20.01.2019г. /преди връщане на делото за ново разглеждане от СГС/ е напуснал територията на Република България, през ГКПП Аерогара София.От този момент насетне, всяка от инстанциите по същество е предприела необходимите процесуални усилия по призоваване на подсъдимия Г., с цел осигуряване личното му участие в съдебните производства.Подс.Г. не е бил открит на посочения от него по делото адрес; бил е обявен за общодържавно издирване и след проведеното такова, местоживеенето му в страната не е било установено; след напускането си на страната не е регистрирано влизане в последната от граничните власти като местоживеенето на Г. в чужбина също не е било установено и в този смисъл е неизвестно.При това положение и след убедително защитена констатация, че отсъствието на Г. не е пречка за разкриване на обективната истина, инстанционните съдилища законосъобразно са провели съдебните производства при условията на чл.269, ал.3, т.1, т.2 и т.4, б.“а“ от НПК, поради наличие на предвидените в цитираната законова норма предпоставки.

ІІ. Неоснователни са и оплакванията, аргументиращи наличие на касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Касаторът защитава неправилното приложение на материалния закон основно с твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения. Такива, видно от изложеното по-горе не са допуснати от проверявания съд, поради което, наведеният на това основание довод е несподелим. Следващото направление, в което защитата развива оплакването си за неправилно приложение на материалния закон е за това, че осъждането на подсъдимия е основано на предположения, съждения и умозаключения, а не на доказани по надлежния ред конкретни и безспорни фактически обстоятелства.То, освен че е декларативно заявено е и неоснователно.Вярно е точно обратното.Въззивният съд е защитил убедително фактическите си и правни изводи, като към тази му деятелност упрек не може да бъде отправян.

В обобщение, като е приел, че подсъдимият Г. е консумирал от обективна и субективна страна престъпните състави , визирани в особените норми на чл. 115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК и чл.339, ал.1 от НК, проверяваният съд е приложил правилно материалният закон.

ІІІ.В подкрепа на касационния повод по чл.348, ал.1, т.3 от НПК е релевиран единствено довода, че наложеното на подс.Г. наказание лишаване от свобода по своя размер не съответства на целите по чл.36, ал.1 от НК.Не се твърди от касатора порок в дейността на въззивния съд по индивидуализацията на наказанието на подс.Г. на плоскостта на игнорирани или пък подценени по своята тежест смегчаващи вината обстоятелства.Касационният съд също не констатира нарушения в коментираната насока.Въззивният съд се е солидаризирал с определения от първостепенния съд размер на наказанието лишаване от свобода от осем години, излагайки съображения, че това е справедливото и съответно на обществената опасност на деянието и дееца наказание в контекста на чл.58, б.“а“ от НК, що се отнася до престъплението по чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК.Съображенията му в тази насока срещат пълна касационна подкрепа, като липсват данни, които да обусловят редуциране на така отмерената наказателна санкция.

С оглед изложеното, поради липса на основания за ангажиране на заявените с жалбата касационни поводи по чл.348, ал.1, т.1 - т.3 от НПК, обжалваното решение следва да бъде оставена в сила.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 169/23.04.2025 г. по в.н.о.х.д. № 97/2024 г. по описа на Апелативен съд – София.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: