Неоснователност на молба за отмяна на влязло в сила решение по банков кредит

Текстът на акта

Ключови фрази

Отмяна на влязло в сила решение * отмяна-нарушено право на участие

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 22

София, 22.11.2023 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо отделение , в публичното съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Евгений Стайков

ЧЛЕНОВЕ : Ирина Петрова

Десислава Добрева

при секретаря Ина Андонова

изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д. №2703/2022 г . и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 307 ал. 2 във вр. с чл. 303, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на К. В. Д. за отмяна на на решение №265655 от 08.09.2021 г., постановено по гр.д. №8216/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, І-24 състав. В молбата се твърди, че : 1.) атакуваното решение противоречи на решение №10481/ 22.07.2021 г., постановено по в.гр.д. №1727/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, – основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК; 2.) вследствие на нарушаване на процесуалните правила молителката е била лишена от възможността да участва по гр.д. №8216/2018 г. на СГС и не е била надлежно представлявана – основание за отмяна по чл.303, ал.1, т. 5 ГПК и 3.) атакуваното решение е постановено при нарушаване на процесуалните правила, тъй като молителката не е била представлявана от особен представител по чл. 29 ГПК – основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК.

В молбата за отмяна се твърди, че въз основа на искова молба, депозирана от К. Д. на 12.07.2016 г., с решение №8671/18.12.2019 г. по гр.д. №12695/2016г. на Софийски градски съд са прогласени за нищожни клаузите на чл. 3, ал. 1 . чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 7, ал. 2, чл. 12, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и чл. 23. ал. 2 от сключения между К. Д. и „Юробанк България" АД договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL49738/24.09.2008 г.; клаузите на т. IV, V, VI и VII от допълнително споразумение от 23.03.2009 г. и клаузите на чл. 2, чл.З, чл. 4, чл. 5 и чл.7 от допълнително споразумение от 11.04.2011г. като с решението ответникът .Юробанк България" АД да ми възстанови на основание чл. 55. ал. 1. ЗЗД сумата от 6 469.01 швейц. франка - платена без основание, съставляваща формираната в периода 11.07.2011 г.-11.07.2016 г. разлика между размера на договорената възнаградителна лихва и заплатената такава и сумата от 10 473.23 евро - платени без основание курсови разлики в периода 11.07.2011 г.-11.07.2016 г. В молбата се сочи, че с решение № 10481/22.07.2021г. по в.гр.д. №1727/2020 г. на Софийски апелативен съд, въззивният състав е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която е прогласена за нищожна клаузата на чл. 7. ал. 2 от договора за кредит, отменил е решението и е отхвърлил исковете в частта, в която са прогласени за нищожни клаузите на клаузите на т. IV, V, VI и VII от допълнително споразумение и клаузите на чл. 2. чл. З. чл. 4. чл. 5 и чл. 7 от допълнително споразумение от 11.04.2011 г. като в останалата част САС е потвърдил първоинстанционното решение.

В молбата се твърди, че ( след депозирането на исковата молба на К. Д. на 20.06.2018 г.), „Юробанк България" АД е предявила срещу молителката осъдителен иск, въз основа на който е било образувано гр.д. №8216/2018 г. на Софийски градски съд. На ответницата е бил назначен особен представител, който според нея не е защитил интересите й по най-добрия възможен начин и не е обжалвал постановеното осъдително решение №265655/08.09.2021 г.. по гр.д. №8216/2018г. на СГС, чиято отмяна се иска.

Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е обосновано в молбата със становището за идентичност в предмета на двете влезли в сила съдебни решения в контекста на разясненията, дадени в т. 5 от ТР №7/31.07.2017г. по тълк.д. №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303. ал. 1. т. 4. във връзка с чл. 307. ал. 4 ГПК е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо.

Наличието на поддържаната предпоставката за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е мотивирана с твърдение, че вследствие на нарушаване на процесуалните правила молителката е била лишена от възможността да участва по гр.д. № 8216/2018г. на СГС и не е била надлежно представлявана. В молбата се сочи, че К. Д. от около 10 години живее и работи във Великобритания, като за този факт е била уведомила, както банката, така и държавата в лицето на НАП и НОИ, видно от представената справка от 02.02.2022 г. от НАП за задължителното здравно осигуряване на молителката и от представеното писмо/оферта за превалутиране, изпратено на 19.05.2016 г. по електронен път от г-жа Е. Д. – Д. - служител в „Юробанк България" АД, до К. Д.. Според молителката в случая е налице нарушение на процесуалните правила, тъй като по делото СГС не е изискал справка от НАП да бъде предоставена информация относно подадени заявления по чл.40а ЗЗО, нито е поискал от НАП справка за регистрирани трудови договори. Акцентира се върху факта, че СГС е изискал справка от НОИ относно това дали ответницата има регистриран трудов договор , но подобна справка е следвало да бъде изискана от съответната ТД на НАП. а не от НОИ. Отделно в молбата се поддържа, че молителката не е била надлежно представлявана, тъй като назначеният й особен представител - адв. И. П., не е била компетентна по този вид дела и не е защитила правата и законните интереси на молителката в пълна степен с оглед изложените бланкетните и необосновани възражения срещу исковата молба, липсата на възражения за наличие на неравноправни, съответно нищожни клаузи от процесния договор за банков кредит, както и неподаването на въззивна жалба срещу постановеното осъдително решение.

Изложените по-горе аргументи за наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се поддържат и по отношения на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК със становището, че вследствие нарушаване на съответните правила, молителката е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК. Подчертано е, че в случай на предприета адекватна защита от страна на адв. П. делото е щяло да бъде висящо пред въззивната инстанция и респективно са щели да бъдат уважени възражения за нищожност на клаузи от процесния договор за кредит и за надплатени въз основа на тези клаузи суми.

С молбата за отмяна се иска присъждане на разноските, направени от молителката в производството по чл. 303 и сл. ГПК.

В срока по чл. 306, ал. 2 ГПК ответникът по молбата „Юробанк България" АД е депозирал писмен отговор, в който твърди, че не са налице поддържаните основания по чл. 303, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение №265655/08.09.2021 г. по гр. д. №8216/2018 г. на СГС. Претендират се разноски за производството по отмяна. Сочи, че искането за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК е недопустимо, респ. неоснователна, тъй като молбата следва да бъде подадена в тримесечен срок от влизане в сила на последното решение, а към настоящия момент няма второ влязло в сила решение, което да противоречи на друго влязло в сила решение между страните. Отделно се излагат доводи за липсата на обективен идентитет, тъй като в случая не са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо.

С отговора на молбата за отмяна се оспорват доводите на молителката за наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК като се твърди, че в молбата не е посочено какво е допуснатото от съда нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че СГС е изпълнил всички изисквания на разпоредбите на чл. 37 - 58 ГПК по призоваване на ответницата и размяната на книжата, включително, че съдът се е съобразил с нормите на чл. 46 и чл. 47 ГПК с оглед невъзможността исковата молба бъде връчена лично на ответника или на друго лице. Акцентира се, че в исковата молба е посочен адресът, за който страните са се споразумели, съгласно чл. 31 от договора за кредит. С оглед прогласения принцип в чл. 20а от ЗЗД и свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД банката застъпва становището, че в процесния случай, че молителката като неизправен длъжник, недобросъвестно не е посочила на банката промяната на своя адрес.

Що се отнася до поддържаното от молителката основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 от ГПК, ответната банка счита същото за недопустимо с твърдението, че разпоредбата на чл. 29 ГПК е неотносима за спора. Отделно се сочи, че молителката напълно неоснователно вменява вина на съдебния състав, че не е избрал подходящ особен представител, тъй като съдът няма правомощията да избере процесуалният представител на страната, а само може да назначи този, който е посочен от съответната адвокатска колегия.

В проведеното открито съдебно заседание на 16.10.2023 г. пълномощниците на страните поддържат съображенията, изложени в молбата за отмяна и в писмения отговор. Представени са писмени бележки от пълномощника на молителката, в което се излагат доводи за неоснователност на възраженията на ответната банка.

ВКС, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира следното:

По поддържаното от молителката основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на решение №265655/08.09.2021 г. по гр. д. №8216/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, І-24 състав.

С влязло в сила решение №265655/08.09.2021 г. по гр. д. №8216/2018 г. на СГС, ГО, І-24 с-в, чиято отмяна се иска, К. Д. е осъдена да заплати на „Юробанк България“ АД сумата 94 519.63 швейцарски франка, представляваща част от дължима главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL49738/24.09.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2018 г., както и сумата 17 330.73 лв. – разноски по делото. Исковата молба на „Юробанк България“ АД е била депозирана в СГС на 20.06.2018 г.

С решение от 18.12.2019 г. по гр.д. №12695/2016г. на Софийски градски съд, ГО, І-19 състав, по иска на К. Д. срещу „Юробанк България“ АД са прогласени за нищожни клаузите на чл. 3, ал. 1 , чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 7, ал. 2, чл. 12, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и чл. 23. ал. 2 от сключения между К. Д. и „Юробанк България" АД договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL49738/24.09.2008 г.. Прогласени са за нищожни и клаузите на т. IV, V, VI и VII от допълнително споразумение от 23.03.2009 г. към договора за кредит и тези на чл. 2, чл.З, чл. 4, чл. 5 и чл.7 от допълнително споразумение от 11.04.2011г. към договора за кредит. С решението ответникът „ Юробанк България" АД е осъден да заплати на К. Д. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 6 469.01 швейц. франка - платена без основание, съставляваща формираната в периода 11.07.2011 г.-11.07.2016 г. разлика между размера на договорената възнаградителна лихва и заплатената такава, сумата от 10 473.23 евро - платени без основание курсови разлики в периода 11.07.2011 г.-11.07.2016 г. и сумата 760 лв. – разноски. Исковата молба е била подадена на 12.07.2016 г. пред СРС.

С решение № 10481/22.07.2021г. по в.гр.д. №1727/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 с-в, въззивният състав е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която е прогласена за нищожна клаузата на чл. 7. ал. 2 от договора за кредит, отменил решението в частта, в която са прогласени за нищожни клаузите на клаузите на т. IV, V, VI и VII от допълнително споразумение и клаузите на чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 5 и чл. 7 от допълнително споразумение от 11.04.2011 г. като САС е отхвърлил исковете в тази част. В останалата му част е потвърдено първоинстанционното решение.

Въззивното решение по в.гр.д. №1727/2020 г. на САС е обжалвано с касационни жалби, както от ищцата К. Д., така и от ответника „Юробанк България“ АД. С определение № 50002/04.01.2023 г. по гр.д. № 1337/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на решение № 10481/22.07.2021 г. по в.гр.д. №1727/2020 г. на САС в обжалваната от ищцата К. Д. негова част. С определение от 27.04.2023 г. касационният състав е спрял производството делото, на основание чл. 631 ГПК вр. с чл. 633 ГПК, до произнасяне на Съда на Европейски съюз по дело С-117/2023 г. Производството е възобновено с определение от 07.11.2023 г. и понастоящем продължава да е висящо пред ВКС.

Съгласно чл. 303 ал. 1, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между страните, за същото искане и на същото основание има постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Според чл. 307, ал. 4 ГПК в случаите по чл. 303 ал. 1, т. 4 ГПК съдът отменя неправилното решение. От изложеното следва, че за да бъде уважена молбата по чл. 303 ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо и двете решения, които си противоречат, да са влезли в сила. Решението № 10481/22.07.2021г. по в.гр.д. № 1727/2020 г. на САС, с което молителката обосновава наличието на предпоставките за отмяна на решение №265655/08.09.2021 г. по гр. д. №8216/2018 г. на СГС, не е влязло в сила, поради което в тази й част молбата се явява преждевременно заведена, което обуславя нейната неоснователност. Едва след влизане в сила на решението по спора, образуван по исковата молба на К. Д., молителката би могла да твърди и да обоснове тезата, че конкретни правни въпроси, включени в предмета на двете дела, по които се формира сила на пресъдено нещо, са разрешени от съдилищата по различен начин.

Неоснователно е твърдението на пълномощника на молителката, застъпено с писмените бележки, че в случая са налице две влезли в сила решения, доколкото касационният състав е допуснал касационно обжалване на решението по в.гр.д. №1727/2020 г. на САС само в обжалваната от ищцата К. Д. част, но не и в тази, обжалвана от „Юробанк България“ АД. За да е основателна молбата по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо конкретният спор между страните за същото искане и на същото основание да е решен окончателно с две влезли в сила противоречиви решения. Следва да се има предвид, че в случая не се касае за недопускане на касация по един обективно съединен иск, спорът по който да е решен окончателно. Касационното обжалване от К. Д. обуславя висящност на спора по същото правоотношение, предмет на решението, което се иска да бъде отменено. Спорът между страните за наличието и респективно за размера на задължението на кредитополучателя продължава да бъде висящ след допуснатата касация от ВКС, поради което настоящият състав не може да приложи разпоредбата на чл. 307, ал. 4 ГПК и да преценява правилността на невлязлото в сила решение на Софийски апелативен съд.

По поддържаното от молителката основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на решение №265655/08.09.2021 г. по гр. д. №8216/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, І-24 състав.

Настоящият състав намира за неоснователна молбата на К. Д. за отмяна на решение №265655/08.09.2021 г. по гр. д. №8216/2018 г. на СГС на поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК с твърдението, че молителката, вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва по делото, както и че не е била надлежно представлявана. От една страна в молбата за отмяна не се сочат кои процесуални правила са били нарушени от Софийски градски съд, за да се обоснове наличие на причинна връзка между тяхното нарушаване и невъзможността на К. Д. да участва в производството. В молбата и в писмената защита се излагат доводи, че решаващият съд е могъл да предприеме допълнителни мерки във връзка с разпоредбата на чл. 48, ал. 3, изр. посл. ГПК за установяване местоработата на ответницата, без обаче да се твърди, че същата е била в трудови правоотношения в България. От друга страна, от събраните по делото доказателства не се установяват факти, които да са довели до нарушение на правото на участие, поради което и с оглед разясненията, дадени в т. 5 от Тълк. решение №7/31.07.2021 г. по тълк.д. №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, не може да се направи обоснован извод, че решението, чиято отмяна се иска, е постановено при посочените в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК обстоятелства. Фактът, че на 19.052016 г. длъжностно лице на банката е изпратило на молителката имейл с оферта за превалутиране не дрогира договорното задължение на кредитополучателя да уведоми банката за промяна в адреса.

В исковата молба банката е посочила адрес за призоваване на К. Д. – София, [улица], вх. В ап. 14, който адрес фигурира в договора за кредит от 24.09.2008 г. и в допълнителните споразумения от 23.09.2009 г. и 11.04.2011 г.. В чл. 27 от договора за кредит е предвидено, че кредитополучателят, който е променил адреса за кореспонденция (настоящ адрес), е длъжен да уведоми банката, като в противен случай всички съобщения, изпратени на първоначално посочения адрес, се считат за точно и валидно изпратени. Във връзка с върнатото в цялост съобщение с препис от исковата молба и указанието за срока за отговор с отбелязване, че „на горепосочения адрес няма такова лице“, на 07.09.2018г. решаващият съд е разпоредил да се направи справка в ГРАО за адреса на ответницата, както и да се изпълни процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК за връчване на уведомленията. В представената справка от НБД Население е отразено, че адресътв [населено място], [улица], вх .В ап. 14 е постоянен и настоящ адрес на К. Д.. След като призовкарят е констатирал при три посещения, че ответницата не може да бъде намерена на този адрес, е залепил уведомление по чл.47, ал. 1 ГПК. С разпореждане от 08.11.2018 г. съдът е постановил да се изиска справка от НОИ за ответницата – има ли регистриран трудов договор, както и да се посочи името и адреса на работодателя. По делото е представена справка за липса на данни за работодател, както и справка за актуалното състояние на трудовите договори от НАП, от която е видно че последният трудов договор на К. Д. в България към 09.11.2018г. е прекратен на 01.04.2011г. С определение от 13.01.2019 г. съдът е назначил за особен представител на ответницата адвокат Ирина П., определена от Софийската адвокатска колегия, която в качеството си на особен представител на К. Д., е депозирала писмен отговор на исковата молба на 15.02.2019 г. и отговор на допълнителната искова молба на 21.05.2019г. Адвокат П. е участвала в проведените по делото открити съдебни заседания на 24.06.2019 г. и 07.10.2019г. и е представила писмени бележки.

При тези данни, касационният състав намира, че молителката не установява твърдението си, че вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва по делото. Съдът е връчил съобщенията и на призовките при спазвате на правилата по чл. 37 и сл. ГПК. Не може да се приеме, че К. Д. не е била надлежно представлявана по делото, доколкото на нея е бил назначен особен представител по реда и при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК и същият е участвал в производството по делото. Подаването, респ. неподаването на въззивна жалба срещу решението е дискреция на особения представител. Несъгласието на молителката с качеството на осъществената правна защита от особения представител, не е основание да се приеме, че същата не е била надлежно представлявана по смисъла на втората хипотеза на чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК.

По поддържаното от молителката основание по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК за отмяна на решение №265655/08.09.2021 г. по гр. д. №8216/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, І-24 състав.

По същество аргументите на молителката за наличието на предпоставката за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК са аналогични на тези, с които се поддържа искането за отмяна на решението на основание чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, а именно, че същата не е била надлежно представлявана. В тази връзка изложените по-горе съображения за неоснователност и недоказаност на това твърдение, са относими и за неоснователността на искането по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. От данните по делото не се установява нарушение от страна на съда при определянето и назначаването на особен представител. Допълнително следва да се има предвид, че в случая особеният представител на К. Д. е бил назначен по реда и при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, а не при условията на чл. 29 ГПК, което изключва твърдението, че в производството пред СГС молителката е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК при нарушаване на съответните правила.

С оглед липсата на предпоставките по чл. 303, ал.1, т. 4, т. 5 и т. 6 ГПК молбата за отмяна на решение №265655/08.09.2021 г. по гр. д. №8216/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, І-24 състав, следва да бъде оставена без уважение.

С отговора на молбата за отмяна са претендирани разноски за настоящото производство, но такива не следва да се присъждат в полза на ответната банка, тъй като нито са уточнени по размер, нито са представени доказателства за тях.

Мотивиран от горното, настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, първо отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. В. Д. за отмяна на решение №265655/08.09.2021 г., постановено по гр.д. №8216/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, І-24 състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: