Задължение на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения

Текстът на акта

Ключови фрази

5 решение по гр.д.№ 2297 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50020

София, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2297 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от Р. В. К. и Т. К. К. касационна жалба срещу решение № 208 от 10.03.2022 г. по в.гр.д.№ 16 от 2022 г. на Бургаския окръжен съд, IV въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 260092 от 01.11.2021 г. по гр.д.№ 418 от 2014 г. на Районен съд- Карнобат за отхвърляне на предявените от Р. В. К. и Т. К. К. срещу И. Р. Н. и Д. С. Н. два иска:

- иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на ищците и за осъждане на ответниците да предадат на ищците следния недвижим имот: масивен едноетажен склад /“общ“ склад/ с площ от 98,82 кв.м., ведно с правото на строеж върху мястото, в което е построен, представляващо УПИ II-...., кв.3 по плана на промишлена зона [населено място] с площ на УПИ от 600 кв.м.

- иск с правно основание чл.73, ал.1 ЗС за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата 1400 лв., предявена като частична от общо дължима сума от 10 200 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които ищците са били лишени по отношение на процесния имот за периода от 12.07.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба на 31.05.2014 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

С определение № 50497 от 29.11.2022 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, включително посоченото от касаторите решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ по следния правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните във въззивната жалба и в отговора към нея, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство ?

В жалбата касаторите твърдят, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение за уважаване на предявените искове. Претендира и за направените по делото разноски.

В писмен отговор от 10.06.2022 г. пълномощникът на ответниците по жалбата И. Р. Н. и Д. С. Н. оспорва касационната жалба и моли за присъждане на направените по делото разноски. Ответниците не се явяват в проведеното открито съдебно заседание.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение приема следното:

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: Настоящият състав на ВКС напълно споделя приетото в практиката на ВКС, включително в посоченото решение № 245 от 03.11.2014 г. по гр.д.№ 483 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., че въззивният съд е длъжен да се произнесе в мотивите на решението си по всички доводи и възражения на страните, направени във въззивната жалба и в отговора към нея, при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Това негово задължение произтича от разпоредбите на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК и неизпълнението му представлява процесуално нарушение на съда, което, ако е съществено, е основание по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение от ВКС.

По съществото на жалбата: За да постанови решението си за отхвърляне на предявените искове, въззивният съд е приел, че представеният от ищците нотариален акт за покупко-продажба № ... от 12.07.2011 г. се ползва с материална доказателствена сила, но при оспорване на правата, удостоверени с него, същите подлежат на доказване. Ако ответникът проведе насрещно, оспорващо правата по нотариалния акт доказване, се дерогира неговата материална доказателствена сила. В случая с проведеното от ответниците доказване успешно била оборена материалната доказателствена сила на титула на собственост, от който ищците черпят правата си- нотариален акт № -... от 12.07.2011 г. С представеното по делото съдебно решение № 180 от 15.05.2019 г. по гр.д.№ 628 от 2014 г. на Бургаския окръжен съд със сила на пресъдено нещо е било установено между ЕТ „К.- Т. К.“, ответниците и трети лица, че към датата на съставяне на нотариалния акт № .... от 11.12.2001 г., собственици на посочените в този нотариален акт имоти, измежду които и процесният склад с площ от 98,82 кв, са ответниците и трети лица, а не ЕТ „К.- Т. К.“. Следователно при сключване на договора за покупко-продажба № 49 от 30.09.2010 г. ЕТ „К.- Т. К.“ не е бил собственик на продадените с този нотариален акт на „У. транс“ Е. имоти и тази сделка не е породила вещно действие. Така с тази сделка „У. транс“ Е. не е могло валидно да придобие правото на собственост върху процесния имот и съответно не е могло валидно да се разпореди с него в полза на ищцата Р. В. К. с договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № .... от 12.07.2011 г.

При постановяване на това решение въззивният съд не се е произнесъл по изрично съдържащия се във въззивната жалба и съществен за правилното разрешаване на спора довод на ищците, че решението по гр.д.№ 628 от 2014 г. на Бургаския окръжен съд не е противопоставимо на ищцата Р. К., тъй като тя не е била страна в това производство. Непроизнасянето по този довод представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, което е основание за отмяна на решението по чл.281, т.3 ГПК.

След отмяната на решението, на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд, тъй като произнасянето по горепосочения довод на ищците налага извършването на нови съдопроизводствени действия: даване указания и възможност на страните да ангажират доказателства относно това дали към датата на сключване на сделката по нотариален акт № .... от 11.12.2001 г. процесният склад е бил придобит в резултат на упражняване на търговската дейност на ЕТ „К.-Т. К.“ и дали е бил включен в търговското предприятие на ЕТ „К.- Т. К.“. Установяването на това обстоятелство е от значение, за да се определи дали гр.д.№ 628 от 2014 г. на Бургаския окръжен съд е било с предмет вещ- собственост на ЕТ „К.- Т. К.“ /съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение 2 от 27.12.2001 г. по гр.д.№ 2 от 2001 г. на ОСГК на ВКС/ или с предмет вещ, която е била съпружеска имуществена общност между Т. К. и съпругата му Р. К., в който случай Р. К. би била необходим другар на Т. К. в производството по гр.д.№ 628 от 2014 г. и постановеното по това дело решение би имало сила на пресъдено нещо и спрямо нея, въпреки че тя не е била страна в това производство /чл.216, ал.2 ГПК/.

Освен това, при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да даде възможност на страните да ангажират доказателства, както и служебно да събере доказателства относно това, дали към 30.09.2010 г. /когато е бил сключен договорът за продажба между ЕТ „К.- Т. К.“ и „У. транс“ Е., обективиран в нотариален акт № .... от 30.09.2010 г./ е имало вписана в имотния регистър по реда на чл.114, б.“а“ ЗС искова молба за установяване привидността /персонална симулация/ на договора по нотарилен акт № .... от 11.12.2001 г. и дали „У. транс“ Е. /купувачът по договора за продажба, обективиран в нотариален акт № .... от 30.09.2010 г./, е бил добросъвестен към датата на сключване на този договор. Служебното събиране на доказателства за тези обстоятелства е в съответствие с приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като събирането на тези доказателства е необходимо за осигуряване приложението на императивната норма на чл.17, ал.2 ЗЗД, касаеща запазване на правата на трети добросъвестни лица, придобили имот- предмет на привидно съглашение, от приобретателя по това съглашение, преди вписването на исковата молба за установяване на привидността.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 208 от 10.03.2022 г. по в.гр.д.№ 16 от 2022 г. на Бургаския окръжен съд, IV въззивен граждански състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.