Увеличаване на обезщетение за незаконно обвинение срещу действащ кмет

Текстът на акта

Ключови фрази

9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 79

София, 09.08.2023 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

с участието на секретаря Цветанка Найденова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 3564 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 443 от 20.03.2023 г. е допуснато по касационна жалба на Прокуратура на Република България, чрез прокурор П. - прокурор при Апелативна прокуратура в в гр. София и по касационна жалба на Г. Т. Г., чрез пълномощника му адв. С. И. касационно обжалване на решение № 781/31.05.2022 г. по в.гр.д. № 698/2022 г. на Апелативен съд София, с което след частична отмяна на решение №3 от 10.01.2022 г. на Окръжен съд Монтана по гр.д. № 242/2021 г. в осъдителната му част, Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Г. Т. Г. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от незаконно обвинение за извършени престъпления по ДП № 75/2014 г. по описа на Софийска градска прокуратура и НОХД № 109/2016 г. по описа на ОС Видин, в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва от 21.05.2018 г. до окончателното й изплащане, като в останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв., решението на първата инстанция е потвърдено.

Касаторът – ищец обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд е дал неправилна оценка на редица обстоятелства, които е обсъдил при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, същевременно не е обсъдил и взел предвид други обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението и които обуславят по-висок размер на същото, а именно: тежестта на престъпленията, в които ищецът е обвинен, начина по който те са рефлектирали върху професионалната му сфера, както и негативните последици за психическото му състояние. Съдът не е отчел в достатъчна степен, че повдигнатите на ищеца обвинения за тежки умишлени престъпления са засегнали особено интензивно личния и професионален авторитет на ищеца, който е уважаван гражданин и кмет на [община] към момента на повдигане на обвиненията, както и неговата професионална реализация – неуспешно явяване на следващите два местни избора именно поради загубеното, вследствие на незаконните обвинения, доверие на избирателите. Поддържа се, че в недостатъчна степен съдът е оценил и приложените спрямо ищеца мерки за процесуална принуда – „парична гаранция“, „забрана за напускане пределите на Република България“ и най-вече мярката „отстраняване от длъжност“ за период от близо шест месеца, както и обстоятелството, че наказателното производство е било публично разгласено чрез медиите, в т.ч. и националните. В открито съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител адв. И. поддържа касационната жалба и съответно оспорва тази на ответника. Моли обжалваното въззивно решение да бъде изменено, като искът бъде уважен до пълния предявен размер от 200 000 лв. Претендира сторените разноски.

Касаторът - ответник обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Доводите са свързани с нарушаване на принципа за справедливост, регламентиран в чл.52 ЗЗД, като се твърди, че размерът на обезщетението е силно завишен. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между всички обсъдени от него обстоятелства, релевантни за определяне на обезщетението и причинените вреди и не е посочил значението на всяко едно от тях по отношение на размера на присъденото обезщетение. Същевременно не е обсъдил и не е взел предвид обстоятелства, които са от съществено значение за определяне на размера на обезщетението – вида на взетата мярка за неотклонение – „парична гаранция“, която е със значително по-нисък интензитет на засягане на личната сфера на обвиняемия, както и възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинението – в активна, зряла възраст, предполагаща по-висока устойчивост към стреса от наказателно преследване. Излага се довод, че съдът неправилно е оценил част от обстоятелствата, които е взел в предвид при определяне на размера на обезщетението, а именно кратката продължителност на наказателното преследване и вида и продължителността на приложената мярка за неотклонение - „парична гаранция“. В открито съдебно заседание, касаторът - ответник, чрез процесуалния си представител прокурор Д. поддържа подадената касационна жалба и съответно заявява становище за неоснователност на доводите, изложени в касационната жалба на ищеца за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.

За да отмени частично решението на първоинстанционния съд и по този начин да намали присъденото от него обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лв. на 40 000 лв., въззивният съд е приел, че освен обичайните вреди, ищецът е търпял и по-интензивни страдания поради следните конкретно установени по делото обстоятелства: броя на повдигнатите му обвинения – четири, две от които са във връзка със заеманата от него изборна длъжност – кмет на [община], предполагаща засилени очаквания на обществото към личността му; задържането му за 12 часа; публичното претърсване на кабинета му в сградата на общината; начина на извеждането му от сградата и транспортирането му с патрулна кола пред погледа на служители и граждани; отстраняването му от длъжност за период около шест месеца; извършеното претърсване в дома му в негово отсъствие; масираното отразяване на извършените спрямо ищеца следствени действия и повдигнатите му обвинения в средствата за масова информация, което обуславя по-висок размер на обезщетение за неимуществени вреди. Същевременно съдът е посочил, че липсата на данни за влошено здравословно състояние, както и краткия период на висящност на производствата – за две от тях – две години, за едно – 10 месеца, а за това, преминало и през съдебна фаза - 2 години и 5 месеца, са обстоятелства, обуславящи по-нисък размер на обезщетението за репариране на засегнатите неимуществени блага. При тези съображения въззивният съд е приел, че обезщетение в размер на от 40 000 лв. е достатъчно и справедливо за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди.

Обжалването е допуснато по въпросите за критериите при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, съобразно принципа за справедливост, установен в чл.52 ЗЗД и за задълженията на съда да определи размера на неимуществените вреди след извършване на преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и съответно да изложи съображения за тяхното значение, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка налице ли е противоречие със задължителната съдебна практика - т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г.; т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г., както и с цитираната в изложенията на касаторите казуална практика на ВКС.

Съгласно задължителната съдебна практика, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи /ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/2004 г., ОСГК/. Константната практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав, приема, че обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените с участието на пострадалия процесуални действия, наличието на данни за причиняване на претендираните за обезщетяване вреди и от водени срещу ищеца други наказателни производства през процесния период, начина, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот, рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и други факти, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Съдебната практика е последователна и по въпроса, че изброяването в решението на принципно указаните насоки в ППВС № 4/1968 г. кои групи обстоятелства са от значение при прилагането на чл.52 ЗЗД, като възраст, личност, обществено положение на ищеца, без въззивният съд да е обсъдил и преценил конкретните обстоятелства по делото в тази връзка, не отговаря на изискването за обсъждане и преценка на конкретните обстоятелства от значение за определяне на обезщетението в справедлив размер. Еднозначно в практиката на ВКС се приема, че на обезщетяване подлежат всички неимуществени вреди, причинени от увреждането, като недоказването на изтъкнатите от страната конкретни вреди като предизвикано болестно състояние с трайни последици, или наличието на вреди извън причинната връзка, не отменя изискването за справедливо обезщетение, като размерът на същото във всички случаи се определя след като се подложат на преценка всички установени обстоятелства, примерно очертани в ППВС № 4/1968 г., без да се отдава изолирано, или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други и се държи сметка за конкретно засегнатите неимуществени блага и тяхната стойност за увредения. За всеки конкретен случай съдът е длъжен да направи преценка на установените по делото факти и да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди въз основа на тези факти, т.е. необходим е индивидуален подход и оценка на правнозначимите обстоятелства във всеки отделен случай на нематериално увреждане, който изключва при приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД унифицираност и решаване по идентичен начин на различни, макар сходни помежду си, правоотношения. При определяне размера на обезщетението съдът е длъжен да установи и връзката между стандарта на живот в страната и цялостния начин, по който незаконното наказателно преследване е засегнало неимуществената сфера на засегнатото лице. Тази връзка е израз на общественото проявление на критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Справедливостта не съществува извън тези конкретни условия, които включват време и място на увреждането, етап на обществено-икономическото развитие е средностатистически стандарт на живот.

По същество на касационните жалби:

Касационната жалба на ищеца се явява частично основателна, а тази на Прокуратурата на РБ – неоснователна, като съображенията за това са следните:

Неоснователни са доводите на ответника, че въззивния съд не е изложил мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между всички обсъдени от него обстоятелства, релевантни за определяне на обезщетението и причинените вреди; че не е обсъдил и не е взел предвид обстоятелства, които са от съществено значение при определяне на обезщетението и по–конкретно вида на взетата мярка за неотклонение – „парична гаранция“ и неправилно е оценил факта на кратката продължителност на наказателното преследване и на приложената мярка за неотклонение и по този начин е определил силно завишен размер на обезщетението. Видно от мотивите на обжалваното решение съдът е изложил за кои от твърдените вреди е налице причинно – следствена връзка с незаконно повдигнатите обвинения и за кои такава не се разкрива и е обсъдил и взел предвид всички конкретно установени обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на обезщетението. Следва да се посочи, че нито едно от посочените в касационната жалба на ответника решения на ВКС, не разкрива сходство с настоящия спор, поради което присъдените с тях обезщетения нямат отношение към приложение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД по настоящото дело.

Неоснователни е доводът на ищеца, че съдът не е обсъдил и не взел предвид тежестта на престъпленията, в които ищецът е обвинен и начина по който те са рефлектирали върху професионалната му сфера, както и негативните последици за психическото му състояние. Основателни обаче са доводите, че съдът не е отчел в достатъчна степен, че повдигнатите на ищеца обвинения за тежки умишлени, приложените спрямо него мерки за процесуална принуда – „парична гаранция“, „забрана за напускане пределите на Република България“ и най-вече мярката „отстраняване от длъжност“ за период от близо шест месеца и широкото публично разгласяване на предприетите спрямо него процесуално-следствени действия, са засегнали особено интензивно неговия личен, обществен и професионален авторитет.

По делото се установява, че с постановление от 01.08.2014 г. на Софийска градска прокуратура на ищеца са повдигнати обвинения за престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и 2 вр. ал.1 и чл.26 НК /в качеството му на длъжностно лице/; за престъпление по чл. 278, ал.6 НК и за престъпление по чл. 339, ал.1 НК, т.е. за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93, т.7 НК, като към този момент ищецът е бил кмет на [община] / от 2011 г. до 2015 г./ и едно от обвиненията е именно във връзка с изпълняваната от него длъжност; по отношение на ищеца са взети следните мерки за процесуална принуда: „парична гаранция“ в размер на 30 000 лв., която впоследствие е намалена от Окръжен съд Видин на 10 000 лв., „забрана за напускане на пределите на Република България, освен с разрешение на наблюдаващия прокурор“ за период от една година и отстраняване от заеманата длъжност кмет на [община] за период от 21.08.2014 г. до 03.02.2015 г., които мерки са ограничили правото на свободно придвижване и правото на труд. С постановление от 30.03.2016 г. ищецът е привлечен като обвиняем и за престъпление по чл.219, ал.3, вр. ал.1, чл.26, ал.1, чл.20 НК /в качеството му на длъжностно лице. Преди привличането на ищеца като обвиняем с постановление от 01.08.2014 г. са извършени по образуваното досъдебно производство претърсване и изземване на кабинети в сградата на общината, вкл. на кмета и на зам.кмета на общината, както и в жилището на ищеца, в присъствие на съпругата му и двете им малолетни деца, приключило в късните нощни часове. След приключване на тези процесуални действия в сградата на общината, на които са станали свидетели всички служители, ищецът е задържан и отведен пред погледите на събралите се пред общината граждани, в сградата на ОД на МВР В., където на следващия ден са му повдигнати трите обвинения. С постановление от 04.04.2016 г. на прокурор при СГП е прекратено поради липса на престъпление воденото срещу ищеца производство по повдигнатите обвинения за престъпление по чл.282, ал.2 НК и по чл. 339, ал.1 НК, влязло в сила на 15.06.2016 г., т.е. наказателното производство е продължило под 2 години. С постановление от 10.11.2016 г. на прокурор при СГП е прекратено поради липса на престъпление и воденото срещу ищеца наказателно производство по обвинението за престъпление по чл.219, ал.3 НК, влязло в сила на 06.02.2017 г., т.е. производството е продължило 10 месеца. По повдигнатото обвинение за престъпление по чл.278, ал.6 НК е внесен в ОС Видин обвинителен акт и е образувано н.о.х.д. № 109/2016 г., като с присъда от 23.06.2016 г. ищецът е признат за невинен по това обвинение. С решение от 21.11.2016 г. по в.н.о.х.д. № 1011/2016 г. на Софийския апелативен съд е потвърдена присъдата на ОС Видин и същата е влязла в сила на 10.12.2016 г., като продължителността на производството е 2 години и 5 месеца. Установено е широкото публично разгласяване на повдигнатите срещу ищеца обвинения чрез централни и местни медии, включително и чрез информация за повдигнатите обвинения, дадена от говорителя на главния прокурор, като липсват доказателства, установяващи, че прекратяването на наказателните производства от прокуратурата е публично оповестено чрез средствата за масова информация с оглед изискванията на чл.11, ал.2 ЗОДОВ.

Правилно въззивният съд е посочил, че за длъжността, която е заемал ищеца – кмет на областен град, очакванията и изискванията на обществото към неговата личност за почтеност и спазване на законите са завишени, тъй като избирането на подобна длъжност предполага доверие и вяра в неговия авторитет, знания, умения, поради което повдигнатите незаконни обвинения за извършени престъпления, имат по интензивно негативно отражение върху неимуществената сфера на пострадалото лице, доколкото особено силно накърняват авторитета и общественото му положение. На следващо място съдът правилно е приел, че ищецът е изпитал по-силни по интензитет от обичайните неимуществени вреди и от следните обстоятелствата: макар и за кратък период от време против него са били повдигнати четири обвинения за престъпления от общ характер, три от които за тежки престъпления, а две от тях и във връзка със заеманата от него длъжност; от предприетото публично претърсване на кабинета му в общината; от начина на извеждането му от сградата и транспортирането му с патрулна кола пред погледа на много граждани и служители на общината; отстраняването му от длъжност за пет месеца; извършеното претърсване на дома на ищеца в негово отсъствие, както и от широкото отразяване на извършените спрямо него следствени действия и повдигнатите му обвинения в средствата за масова информация. При определяне на обезщетението съдът е взел предвид както претърпените от ищеца обичайни вреди, така и установените по делото по-интензивни страдания, причинени от повдигнатите му обвинения, но съобразявайки сравнително краткия период на висящност на обвиненията, е приел, че размерът на обезщетението възлиза на сумата от 40 000 лв.

При правилно съобразяване на релевантните за определяне размера на обезщетението обстоятелства в конкретния случай, недостатъчно оценени от въззивния съд са останали обстоятелствата, че към момента на повдигане на обвинението на ищеца в качеството му на длъжностно лице, той се е ползвал с доверието и уважението на съгражданите си, намерило отражение в избирането му за кмет през 2011 г., като повдигнатото обвинение за четири престъпления, две от които в качеството му на длъжностно лице, са нанесли трайни и необратими негативни последици върху доброто име на ищеца и неговия обществен авторитет, както и до загубата на доверие към него от съгражданите му, в резултат на което на местните избори през 2015 г., последният не е успял да стигне дори до балотаж, т.е. незаконното обвинение е препятствало по-нататъшната му реализация в обществения живот, чрез участие в управлението на местната администрация. В недостатъчна степен е оценен и характера на взетите спрямо ищеца мерки за процесуална принуда: „парична гаранция“ в размер на 30 000 лв., впоследствие намалена 10 000 лв., „забрана за напускане на пределите на Република България за период от една година и най-вече отстраняването му от заеманата длъжност кмет на [община] по реда на НПК за срок от пет месеца, както и показността на задържането му и широкото медийно отразяване на наказателното преследване. В конкретния случай, без да се отдава изолирано или прекомерно значение на някои от обстоятелствата по чл.52 ЗЗД, обезщетението следва да бъде определено при превес на тези, обосноваващи по-висок размер, а не на тези, обуславящи по-нисък, каквито са разумната продължителност на наказателното преследване и липсата на трайно засягане на здравословното състояние на ищеца. При тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на въззивния съд в частта, с която е отменено решението на първата инстанция и е постановено друго за отхвърляне на иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 40 000 лв. до 55 000 лв., следва да бъде отменено. Вместо него следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва от считано от 21.05.2018 г. до окончателното изплащане. В останалата обжалвана част решението на Апелативен съд София следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора, на касатора-ищец следва да се присъдят поисканите разноски за касационната инстанция – за държавни такси и за изготвяне на касационна жалба и процесуално представителство пред ВКС, съобразно уважената част на жалбата, които са в общ размер на 3 482,88 лв. С въззивното решение на ищеца са присъдени разноски в размер на 1 186,21 лв. – за първата инстанция и 1165,00 за въззивната инстанция или общо 2 372,21 лв. за двете инстанция. С оглед уважения размер на иска, дължимите разноски за първите две инстанции са в общ размер на 3 136,50 лв., поради което на касатора-ищец се дължи неприсъдената с въззивното решение част от разноските за първите две инстанции, която е в общ размер на 764,29 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 781/31.05.2022 г., постановено по в.гр.д. № 698/2022 г. по описа на Апелативен съд София в частта, с която след частична отмяна на №3 от 10.01.2022 г. на Окръжен съд Монтана по гр.д. № 242/2021 г., искът на Г. Т. Г. против Прокуратура на Република България по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до 55 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от незаконно обвинение за извършени престъпления по ДП № 75/2014 г. по описа на Софийска градска прокуратура и НОХД № 109/2016 г. по описа на ОС Видин, ведно със законната лихва от 21.05.2018 г. до окончателното й изплащане, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на Г. Т. Г., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица] – адв. С. И., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 15 000 лв./петнадесет хиляди лева/, представляваща разликата над присъдената сума от 40 000 лв. до 55 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение за извършени престъпления по ДП № 75/2014 г. по описа на Софийска градска прокуратура и НОХД № 109/2016 г. по описа на ОС Видин, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2015 г. до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 781/31.05.2022 г., постановено по в.гр.д. № 698/2022 г. по описа на Апелативен съд София в останалата обжалвана част, с която искът чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 55 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв.

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на Г. Т. Г., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица] – адв. С. И., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 3 482,88 лв. - разноски за касационната инстанция, както и сумата от 764,29 лв., представляваща неприсъдената част от дължимите разноски за първите две инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: