Премахване на преграда, затваряща авариен изход в обща част на сграда

Текстът на акта

Ключови фрази

1

6

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 668

София, 11.11.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 1576 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290-293 ГПК.

С определение № 1841 от 15. 04. 2024 г. по гр. д. № 1576/2023 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на решение № 64 от 16. 02. 2023 г. по гр. д. № 707/2022 г. на ОС – Плевен в частта , с която, след частична отмяна на решение № 1091 от 18. 07. 2022 г. по гр. д. № 4716/2021 г. на РС – Плевен, е отхвърлен предявеният от „Мин Съ“ ЕООД против „Аниманк“ ЕООД иск по чл. 109 ЗС, за осъждане на „Аниманк“ ЕООД да преустанови действията си, с които пречи на „Мин Съ“ ЕООД да упражнява правото си на собственост върху недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, представляващ ресторант с площ от 236 кв.м., с идентификатор ***, ведно с прилежащата му градина с площ от 40 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], от който поземлен имот ищецът притежава 40/530 ид.ч., с административен адрес на имота [населено място], [улица], като премахне стената, преустановяваща достъпа до обособения през 2005 г., през антрето на първия етаж на сградата с идентификатор ***, авариен изход от ресторанта до дворното място.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпрос касаещ задължението на съда, при предявен иск по чл. 109 ЗС, да се произнесе по възникнал между страните преюдициален спор за собственост върху имота, който въпрос е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. По така поставения въпрос в мотивите към тълкувателното решение е разяснено, че негаторният иск също е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника. Правото на собственост върху имота на ищеца има значение за основателността на иска по чл. 109 ЗС и по този въпрос, макар същият да е извън предмета на делото и по него да не се формира сила на пресъдено нещо с решението по чл. 109 ЗС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите към решението по иска по чл. 109 ЗС.

По основателността на касационната жалба:

Основателно е оплакването в касационната жалба, подадена от „Мин Съ“ ЕООД против въззивното решение в частта му допусната до касация, за постановяването му в противоречие с чл. 109 ЗС и формираната по приложението му задължителна съдебна практика.

По делото е установено, че през 2004 г. процесната сграда и дворно място, ведно със сгради на допълващо застрояване, са били собственост на Н. Я. Н. и съпругата му М. И. Н., в режим на СИО, като жилищната сграда се е състояла от сутеренен етаж и два жилищни етажа. През 2004 г., по искане на Н. Я. Н., е одобрен, на 26. 08. 2004 г., инвестиционен проект за преустройство чрез обособяване на реална част от жилищната сграда (сутерена) и от поземления имот в клуб-ресторант с лятна градина. Издадено е разрешение за строеж № 396/31. 08. 2004 г., както и удостоверение за въвеждане в експлоатация на новия обект – ресторант № 196/3. 11. 2005 г. Преди одобряване на инвестиционния проект, на 09. 08. 2004 г., частите „Архитектурна“ и „Конструкции“ са съгласувани с МК, НИПК, на основание чл. 20 и 21 от действащия към 2004 г. Закон за паметниците на културата и музеите (отм.), тъй като жилищната сграда притежава статут на недвижима културна ценност с предварителна категория „местно значение“. Частта „ОВК“ от инвестиционния проект не е съгласувана с МК, НИПК. Одобреният инвестиционен проект за преустройство предвижда вторият евакуационен път и изход на ресторанта към дворното място да преминава през площадката (антрето) на първия етаж пред западния вход на жилищната сграда, през която площадка (антре), чрез стълбища, се осъществява връзка между сутеренния етаж, в който е ресторанта, етаж 1 и етаж 2 на сградата. Към момента на одобряване на проекта собственикът на сградата не е възразявал на това разрешение. Обособеният обект клуб-ресторант и лятна градина към него са въведени в експлоатация на 3. 11. 2005 г. и са нанесени като самостоятелен обект с идентификатор ***в одобрената през 2008 г. КККР. Ресторантът с лятната градина, ведно с 40/530 ид.ч. от поземления имот, се придобиват от П. и М. К., с нотариален акт за покупко-продажба № 147/2006 г., а впоследствие П. и М. К. продават същия на ищеца „Мин Съ“ ЕООД, с нотариален акт за покупко-продажба № 18/22. 12. 2009 г. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115/2. 09. 2020 г. Н. и М. Н. продават на „Аниманк“ ЕООД останалите 490/530 ид.ч. от поземления имот, двата жилищни етажа, съдържащи три апартамента (два на първия и един на втория етаж) и две постройки на допълващо застрояване в дворното място. След придобиване собствеността върху ресторанта от ответника „Аниманк“ ЕООД, вторият евакуационен изход е затворен от дружеството чрез изграждане на стена от гипсокартон и не може да се ползва от собственика и клиентите на ресторанта.

При тези данни предявеният от „Мин Съ“ ЕООД против „Аниманк“ ЕООД иск по чл. 109 ЗС, за осъждане на „Аниманк“ ЕООД да преустанови действията си, с които пречи на „Мин Съ“ ЕООД да упражнява правото си на собственост върху притежавания от него ресторант с градина и идеали части от дворното място, като премахне стената, преустановяваща достъпа до обособения през 2005 г., през площадката на първия етаж на сградата с идентификатор ***, авариен изход от ресторанта до дворното място, е приет за неоснователен. Съдът е приел, че едва след разрешаване с влязло в сила решение по чл. 108 ЗС на съществуващия между страните спор дали антрето (коридорчето) на първия етаж на сградата откъм западния й вход е обща част на цялата сграда, включваща ресторант и три самостоятелни жилища, или след преустройството е реална част от ресторанта или от жилищната част на сградата, както и чия собственост е тази част, би било възможно разрешаването на спора по чл. 109 ЗС. Спорът по чл. 109 ЗС задължително се предхожда първо от решаването на спора по чл. 108 ЗС и до решаването му негаторният иск няма как да бъде уважен и се явява неоснователен.

Решението е неправилно и следва да бъде отменено.

Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия от въззивния съд и с оглед разпоредбата на чл. 293 ГПК, делото не следва да се връща за ново разглеждане от въззивния съд, а следва да приключи с постановяване на решение по съществото на спора от касационната инстанция.

Предявеният от „Мин Съ“ ЕООД против „Аниманк“ ЕООД иск по чл. 109 ЗС, за осъждане на „Аниманк“ ЕООД да премахне стената, преустановяваща достъпа до обособения през 2005 г., през антрето на първия етаж на сградата с идентификатор ***, авариен изход от ресторанта до дворното място, е основателен.

По делото е установено, че ищецът „Мин Съ“ ЕООД е собственик на процесния търговски обект – ресторант и лятна градина към него, нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***в одобрената през 2008 г. КККР, както и на 40/530 ид.ч. от поземления имот, на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 18/22. 12. 2009 г., а ответното дружество „Аниманк“ ЕООД е собственик, на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 115/2. 09. 2020 г., на останалите самостоятелни обекти в процесната сграда – два апартамента на първия и един апартамент на втория етаж, ведно с 490/530 ид.ч. от поземления имот.

Действията на ответното дружество, изразяващи се в затваряне на втория евакуационен изход от ресторанта към дворното място, преминаващ през площадката на първия етаж пред западния вход на сградата, са незаконосъобразни. Съображенията за това са следните:

Както бе посочено по-горе, инвестиционният проект за обособяване на част от сградата в самостоятелен търговски обект – ресторант предвижда ресторантът да има централен вход-изход откъм [улица]и втори изход, който да играе роля на евакуационен изход от ресторанта към дворното място, като евакуационният път преминава през антрето (площадката) на първия етаж към западния вход на сградата. В съответствие с този проект ресторантът е обособен и въведен в експлоатация. При възникване на етажната собственост през 2006 г. (когато собствениците на цялата сграда Н. и М. Н. са продали ресторанта на П. и М. К., праводатели на ищцовото дружество) входното антре на първия етаж е придобило статут на обща част на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС, тъй като по проекта за преустройство и фактическото му реализиране е предвидено и предназначено да осигурява връзка между сутерена, в който се намира ресторантът, етаж 1 и етаж 2 на сградата, както и да представлява площ, през която да преминава евакуационният път на ресторанта до втория евакуационен изход към двора. При така създаденото фактическо и правно състояние ответното дружество е придобило самостоятелните жилищни обекти на първия и втория етаж от сградата, ведно с идеални части от общите части на сградата, от Н. и М. Н..

С извършените от ответника действия, изразяващи се в изграждане на стена от гипсокартон, преустановяваща достъпа до обособения през 2005 г., през антрето на първия етаж на сградата, евакуационен изход от ресторанта до дворното място, е променено фактическото положение, създадено въз основа на одобрен инвестиционен проект за обособяване на самостоятелен търговски обект – ресторант, съобразен с изискванията на чл.чл. 150,151, 152, 153 и следващите от Наредба № 2 от 5.05.1987 г. за противопожарните строително-технически норми (отм.), действала към одобряване на инвестиционния проект през 2004 г., и е създадено ново фактическо положение, нарушаващо изискванията както на цитираната отменена наредба, така и на действащата понастоящем Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (обн. ДВ бр. 96/2009 г.). Тези действия нарушават и разпоредбата на чл. 38 ЗС, според която общите части (по естеството си или по предназначение) служат за общо ползване от всички етажни собственици.

Противоправните действия на ответника нарушават императивни строителни правила и норми, установени за запазване живота и здравето на намиращите се в ресторанта посетители при възникване на пожар, авария или друга опасност, тъй като лишават заведението за хранене от втори евакуационен изход, какъвто трябва да има задължително по нормативна уредба и инвестиционен проект, поради което не е необходимо ищецът да доказва, че създаденото от ответника състояние пречат на ищеца на упражнява правото си на собственост върху притежаванияу търговски обект (в какъвто смисъл са и указанията по прилагане на чл. 109 ЗС, дадени в точка 3 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС).

По изложените съображения искът по чл. 109 ЗС следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото „Аниманк“ ЕООД следва да бъде осъдено, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Мин Съ“ ЕООД сумата 5600 лв. разноските за адвокатско възнаграждение, включващи сумата 5000 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца пред касационната инстанция след частично допускане на касационно обжалване на въззивното решение и сумата 600 лв. – половината от адвокатското възнаграждение, платено за подаване на касационната жалба и изложение на основанията по чл. 280 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 64 от 16. 02. 2023 г. по гр. д. № 707/2022 г. на ОС – Плевен в частта , с която, след частична отмяна на решение № 1091 от 18. 07. 2022 г. по гр. д. № 4716/2021 г. на РС – Плевен, е отхвърлен предявеният от „Мин Съ“ ЕООД против „Аниманк“ ЕООД иск по чл. 109 ЗС, за осъждане на „Аниманк“ ЕООД да преустанови действията си, с които пречи на „Мин Съ“ ЕООД да упражнява правото си на собственост върху недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, представляващ ресторант с площ от 236 кв.м., с идентификатор ***, ведно с прилежащата му градина с площ от 40 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], от който поземлен имот ищецът притежава 40/530 ид.ч., с административен адрес на имота [населено място], [улица], като премахне стената, преустановяваща достъпа до обособения през 2005 г., през антрето на първия етаж на сградата с идентификатор ***, авариен изход от ресторанта до дворното място И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Аниманк“ ЕООД да преустанови действията си, с които пречи на „Мин Съ“ ЕООД да упражнява правото си на собственост върху недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, представляващ ресторант с площ от 236 кв.м., с идентификатор ***, ведно с прилежащата му градина с площ от 40 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], от който поземлен имот ищецът притежава 40/530 ид.ч., с административен адрес на имота [населено място], [улица], като премахне стената, преустановяваща достъпа до обособения през 2005 г., през антрето на първия етаж на сградата с идентификатор ***, евакуационен изход от ресторанта до дворното място.

ОСЪЖДА „Аниманк“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Мин Съ“ ЕООД сумата 5600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: