Допустимост на наказателно преследване при побой над различни пострадали

Текстът на акта

Ключови фрази

Лека телесна повреда * не два пъти за едно и също нещо (non bis in idem) * реална съвкупност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 129

гр. София, 14 март 2025г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при секретаря……...…Елеонора Михайлова.…......……и в присъствието на прокурора…..Даниела Машева…..…….изслуша докладваното от съдия Рушанова касационно дело № 114 по описа за 2025 г.

Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 4 от НПК по касационна жалба на повереника на частния тъжител Б. С. П. срещу решение № 348/23.12.24г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по внчхд № 1146/24г. по описа на същия съд.

В жалбата са посочени касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1, т. 2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че при провеждане на наказателното производство е налице забраната за повторно съдене и наказване на подсъдимите за същото деяние, за което вече са били наказани с влязла в сила присъда по нчхд № 346/22г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев. Като последица – неправилно е достигнал до извода, че постановената първоинстанционна присъда подлежи на отмяна, а наказателното производство следва да бъде прекратено на осн. чл. 334, т. 4 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

Основният аргумент в подкрепа на претендираната незаконосъобразност на въззивния акт се състои в оспорването на извода за идентичност/сходство на фактите по деянието в двете наказателни производство, доколкото в тях се касае до осъществени престъпления и то срещу различни граждани, т.е. до различен противоправен резултат, всеки от които се субсумира под отделен състав на престъпление.

Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за новото му разглеждане на въззивния съд.

В съдебно заседание жалбоподателят – частен тъжител и повереникът му, редовно призовани не се явяват. В писмено становище заявяват, че поддържат касационната жалба по изтъкнатите в нея съображения.

Подсъдимият К. А., редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Защитниците на подсъдимите М. П. и Т. Б. пледират за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна прокуратура намира жалбата за неоснователна, а решението на окръжния съд - за правилно и законосъобразно.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното:

С присъда № 11/21.05.2024 г. по н. ч. х. д. № 347/2022 г. РС – Гоце Делчев е признал подсъдимите К. К. А., М. А. П. и Т. Г. Б. за невинни в това, че:

- на 16.05.2021 г. за времето от малко след 04. 30 ч. до около 05. 00 ч., при условията на продължавано престъпление, тримата като съизвършители, първо срещу дискотека "****" в [населено място] и впоследствие на ул. Бяла море, са причинили с юмруци и ритници на частния тъжител Б. С. П. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което ги оправдал да са извършили престъпление по чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

Направените в хода на производството са възложени на частния тъжител.

По жалба на частния тъжител Б. П. било образувано внчхд № 1146/24г. по описа на Благоевградски окръжен съд, по което е постановено атакуваното понастоящем пред ВКС въззивно решение.

С него въззивният съд упражнил правомощията си по чл. 334, т. 4 НПК вр. чл. 24, ал. 5 вр. ал. 1, т. 6 НПК, като :

-изменил първоинстанционната присъда, като я отменил в частта, с която тримата подсъдими са признати за невинни за извършено на 16.05.2021 г. в гр. Гоце Делчев престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като прекратил наказателното производство за това престъпление поради постановената спрямо същите лица и влязла в сила на 15.10.2024 г. Присъда № 14 от 18.06.2024 г., постановена по н. ч. х. д. № 346/2022 г. по описа на РС – Гоце Делчев;

-изменил първоинстанционната присъда в частта относно разноските, като намалил дължимите от тъжителя П. на подсъдимия М. П. разноски от 1 000 лв. на 600 лв.; дължимите разноски на подсъдимия К. А. от 600 лв. на 250 лв.; потвърдил присъдата в частта за дължимите разноски, които тъжителят П. следва да заплати на подсъдимия Т. Б..

Касационната жалба на частния тъжител е срещу съдебен акт по чл. 346, т. 4 НПК, депозирана е в законоустановения 15 - дневен срок и е допустима.

По същество е основателна.

За да постанови атакуваното решение въззивният съд е счел, че с провеждането на второ по ред наказателно производство (по нчхд № 347/22г. по описа на РС- Гоце Делчев) се допуска нарушение на забраната за повторно съдене и наказване на подсъдимите за същото деяние, за което тримата подсъдими са били наказани с влязла в сила присъда по нчхд № 346/22г.по описа на РС - Гоце Делчев, поради което е налице забраната на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК за продължаване на наказателното производство срещу тях, а образуваното наказателно производство следва да бъде прекратено.

Позовал се е на принципа „non bis in idem“, като е приел наличието на признака „idem“, поради пълната идентичност на фактите по деянието, за което тримата подсъдими са били признати за виновни и осъдени по нчхд № 346/22г. по описа на РС- Гоце Делчев с тези, които са били предмет на разглеждане пред висящото пред него внчхд № 1146/24г. (образувано по жалба на частния тъжител срещу присъда по нчхд № 347/22г. по описа РС- Гоце Делчев).

Приел е, че осъждането на тримата подсъдими по нчхд № 346/22г. на РС- Гоце Делчев е за „същото деяние“, доколкото обстоятелствата по деянието са същите, макар и в резултат на него да са причинени телесни увреждания на различни лица, всяко от които е депозирало отделна частна тъжба, в която са описани обаче еднакви факти на деянието. Според въззивният съд, влезлият в сила съдебен акт по първото заведено дело – за телесните увреждания на св. Л. Т. по н. ч. х. д. № 346/2022 г., е процесуална пречка по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК за продължаване на настоящето наказателно производство спрямо същите лица и за деяние, което следва да се приеме, че е същото.

Съдът е разсъждавал и относно процесуалната възможност двете производства от частен характер да са били обединени в едно, предпоставящо общото им разглеждане и обуславящо различни алтернативи за разрешаването му както в материално-правен, така и в процесуално - правен аспект.

На последно място, окръжният съд е отрекъл липсата на идентичност на фактите, поради това, че с деянието са причинени различни по вид телесни увреждания на две различни лица, всяко от които се явява частен тъжител в отделните наказателни производства от частен характер, като е изтъкнал, че „..За да се приеме, че наказателните производства са за едно и също деяние следва да се установят идентични или сходни факти на деянието, а не на неговата правна квалификация…“.

Изяснено е по делото, че по частна тъжба на Л. Р. Т. срещу М. П., К. А. и Т. Б. за престъпление по чл.130, ал.1 от НК e било образувано нчхд № 346/22г. по описа на РС- Гоце Делчев. По него е постановена присъда № 14/18.06.2024г., с която тримата подсъдими са признати за виновни в това, че на 16.05.21г. за времето от 04.30 часа до около 05.00 ч., при условията на продължавано престъпление, на две места в гр Гоце Делчев са причинили с юмруци и ритници на Л. Р. Т. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, причинявайки му различни травматични увреждания, поради което на осн. чл.130, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК и чл.78 а от НК тримата подсъдими са освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за всеки един от тях.

С решение № 275/15.10.2024г., постановено по внчхд № 947/24г. по описа на Благоевградския окръжен съд, първоинстанционната присъда е изменена като деянието е преквалифицирано от продължавано престъпление в едно престъпление по чл.130, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.

Второто частно наказателно производство- нчхд № 347/22г. по описа на РС- Гоце Делчев, (по което се осъществява и настоящата касационна проверка) е било образувано по частна тъжба на Б. С. П. срещу тримата подсъдими с твърдения за причинена на него лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.

Основният въпрос, поставен в касационната жалба, който подлежи на разрешаване е дали второто образувано производство - това по нчх дело № 347/22г. по описа на РС- Гоце Делчев, има за предмет същите факти и дали са налице основания то да бъде прекратено поради забраната за повторно осъждане на подсъдимия при същите факти, т.е. дали е налице тъждество или такова сходство на фактите по същностните елементи на деянието по смисъла на чл. 4 от Протокол № 7 от ЕКПЧ. Извън съмнение разрешаването на въпроса за наличието на елемента „idem“ изисква вниманието на съда да се „..да се фокусира върху тези факти, които представляват набор от конкретни фактически обстоятелства, включващи едно и също лице и неразделно свързани помежду си във времето и пространството, съществуването на които трябва да се докаже, за да се постанови присъда или да се образува наказателно производство. (Sergey Zolotukhin v Russia, § 84). В настоящия случай, подсъдимите са признати за виновни с влязла в сила присъда по нчхд № 346/22г. по описа на РС - Гоце Делчев за причиняване на лека телесна повреда на Л. Т., като деянието – предмет на разглеждане по това наказателно производство от частен характер е включвало извършени спрямо частния тъжител Т. увреждащи здравето му действия. За разлика от това, предмет на разглеждане по нчхд № 347/22г. по описа на РС - Гоце Делчев (настоящето, второ по ред наказателно производство) са тези фактически обстоятелства, които включват действията на подсъдимите, увреждащи здравето на различно лице – частният тъжител Б. П.. Действително, при сравняването на предмета на двете производства, се констатира, че те касаят едно и също събитие, индивидуализирано по време и по място, т.е. един и същ инцидент, тъй като в рамките на развил се във времето конфликт между тримата подсъдими и частните тъжители по двете наказателни производства от частен характер, се твърди, че подсъдимите са им нанесли побой, като на всеки от частните тъжители са причинени отделни и различни по характер телесни увреждания. В материално-правен аспект става дума за типична хипотеза на деяния, извършени в условията на реална съвкупност, доколкото се касае до отделни действия, извършени срещу личността на отделни личности – всяко от деянията със своя специфика, съдържание, насоченост и резултат, както и със съответните характеристики на субективната страна. Съображенията за възможната правна квалификация на деянията, както и процесуалните възможности за разглеждането на частните тъжби в едно наказателно производство, са без значение за преценката на елемента „idem“, който в случая не е налице. В производството по нчхд № 347/22г. на РС- Гоце Делчев предмет са различни фактически обстоятелства, които са свързани с резултатите от същия конфликт, изразили се в увреждане на здравето на пострадалия Б. П.. Тези фактически обстоятелства не са били предмет на разглеждане в нчхд № 346/22г. на РС - Гоце Делчев поради което не може да се направи извод за идентичност на предмета на двете производства, а е видно, че извършеното от подсъдимите представлява съвкупност от отделни престъпления против личността на отделни граждани (т.е две отделни деяния с различен предмет на посегателство – две отделни физически лица), което изключва приложението на принципа "non bis in idem". Тези съображения сочат на незаконосъобразност на постановеното с атакуваното решение прекратяване на наказателното производство.

Поради допуснатото от въззивния съд нарушение на процесуалните правила, са налице основания за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по същество по въззивната жалба.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 348 от 23.12.2024г., постановено по внчхд № 1146/24 г. на Благоевградския окръжен съд.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия съдебното заседание.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: