Момент на установяване на собствеността при иск за грешка в кадастъра

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 104/2020

София, 20.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието не секретаря Анета Иванова

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова

гражданско дело № 4498/2019 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК .

М. Т. Б. и М. Ц. К. – Б. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд №1032 от 27.08.2019г. по гр.д.№ 2169 / 2017г.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, процесуалните правила и практиката на ВКС. Поддържа се от касаторите, че необосновано съдът не е приел за доказано твърдението им, че не са осъществявали непрекъснато владение върху процесия имот , не е разгледано и възражението им за нищожност на заповед № 153 от 30.09.2003г., с която е одобрен план-извадка за УПИ IV..... м. “Г. ч.“.

Ответникът З. В. З. изразява становище в писмената защита, че въззивното решение е правилно. Във връзка с правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, в писмената защита се поддържа, че въззивното решение не е недопустимо, защото съдът многократно е описал предявения иск така, както го е разгледал първоинстанционния съд и е взел под внимание фактът, че ищецът е придобил собствеността след одобряване на кадастралната карта. На следващо място се поддържа, че неразглеждането на възражението за придобивна давност обосновава неправилност, а не недопустимост на въззивното решение. Развити са и доводи за неоснователност на възражението на ответника за придобиване на собствеността на спорната реална част по давност .

Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл.288 ГПК № 337 от 30.06.2020г. на основание чл.280 ал.3 предл. второ ГПК поради съмнение за недопустимост на решението на въззивната инстанция, която е приела в решаващите правни мотиви, че релевантният момент за установяване на правата на ищеца е момента на одобряване на кадастралната карта / 2004г./ .

Върховният касационен съд обсъди доводите на страните и намира следното:

С обжалваното решение Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненски районен съд, X. състав № 2112/ 23.05.2017г. , постановено от по гр.д.№ 7392/ 2016г., с което е прието за установено в отношенията по отношение на М. Т. Б. и М. Ц. К. - Б., че З. В. З. е собственик на терен с площ 25 кв.м., принадлежащ към имот с идентификатор ....., който по КККР е част от имот с идентификатор ....., заключена между т.А,Б,В и Г, при обозначените граници на комбинирана скица на с.115 от първоинстанционното производство, приподписана от съда, и към датата на обявяване и влизане в сила на КК на „П. п.“, м. „ Г. ч.“, одобрена със заповед № 300-15-3/ 16.02.2004г. на изпълнителния директор на АК, е допусната грешка при заснемане границите на двата имота като процесната част е неправилно заснета в очертанията на имот ид.№ ....., собственост на ответника.

З. В. З. е предявил против М. Т. Б. и съпругата му М. Ц. К. - Б. иск с правно основание чл. 54 ал.2 ЗКИР за установяване по отношение на ответниците, че към момента на одобряване и влизане в сила на кадастралната карта 20 кв.м. от имот ..... принадлежи към имот с идентификатор..... като е допусната грешка в кадастралната карта при заснемане на северната граница на имота.

В отговора на исковата молба ответникът М. Т. Б. е изразил становище, че не е налице правен интерес за ищеца да установи правото си на собственост към минал момент – одобряването на кадастралната карта. По същество е изложил доводи, че процесната реална част не е била част от имота на ищеца, южната граница не е местена още от момента на отчуждаване на имота и е материализирана с ограда. Направил е и възражение, че е придобил спорната идеална част по давност при установено от него владение и с присъединяване на владението на праводателите му.

В съдебното заседание на 24.04.2017г. процесуалния представител на ищеца е заявил, че претендира да бъде установено правото му на собственост към настоящия момент. Това уточнение е било допустимо, защото исковата молба е била нередовна поради противоречие между твърденията и петитума относно момента на установяване на правото на собственост, която нередовност първоинстанционният съд е следвало служебно да констатира при проверката на редовността на исковата молба по реда на чл. 129 ГПК. Нередовността на исковата молба е условие за допустимостта на процеса, затова всяка инстанция може да я констатира и да предприеме дължимите действия по отстраняването й. Същевременно и страната може в производството пред първата инстанция сама да уточни обстоятелствата, с което да отстрани нередовността на исковата молба. Точно това процесуално действие е извършил ищецът по настоящото дело в съдебното заседание на 24.04.2017г. като е поискал правото му на собственост да бъде установено към настоящия момент, с което е отстранил противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Това уточнение, макар да не е прието с нарочно определение от първоинстанционния съд, е съобразено от него при постановяване на първоинстанционното решение и е намерило отражение в диспозитива на решението. Уточнението и възприетия от районния съд подход за разрешаване на спора са в съответствие и с т.4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че ищецът по иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР има правен интерес да установи правото си на собственост върху грешно заснетата в кадастралната карта част от имота към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество. Само по изключение ищецът по иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР има правен интерес да установява собствеността си към минал момент- момента на одобряване на кадастралната карта на населеното място. Например, в хипотезата на чл.16, ал.1 ЗУТ, когато се касае за грешка в кадастралната карта, послужила като основа на приет първи подробен устройствен план на населеното място, социалната инфраструктура или на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. В случая ищецът не се е позовал на тази хипотеза и не е обосновал правен интерес от установяване на собствеността към минал момент, а и защитата на ответника е била построена върху установяване на правата му към настоящия момент, което е в пълно съответствие с направеното уточнение на иска.

Според посоченото тълкувателно решение одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие, същевременно поради изискването те да се поддържат в актуално състояние и да отразяват точно собствеността, когато е налице грешка, породена от спор за материално право по смисъла на чл. 54 ал.2 ЗКИР , установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото на собственост.

В разглеждания случай въззивният съд не се е произнесъл по правото на собственост към настоящия момент, защото е приел, че релевантен за установяване на собствеността по повдигнатия правен спор е момента на одобряване на кадастралната карта – така той се е произнесъл по непредявен иск за собственост към минал момент, а не към настоящия момент , което е довело и до неразглеждане на доводите във въззивната жалба, свързани с възражението на ответника за изтекла придобивна давност към датата на предявяване на иска. Като не е се е произнесъл по предявени иск към настоящия момент, въззивният е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили на основание чл. 281 ал.1 т.2 ГПК и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане на делото при присъждането на разноските следва да се съобразят и направените пред настоящата инстанция.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Варненския окръжен съд №1032 от 27.08.2019г. по гр.д.№ 2169 / 2017г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: