Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 01 Февруари 2025

Отказът от иск не може да се атакува директно с молба за отмяна заради недееспособност

Решение №102/2025 · Върховен касационен съд · 01 Февруари 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Наследници искат отмяна на влязло в сила определение за прекратяване на дело поради отказ от иск, твърдейки, че починалият ищец не е разбирал действията си и впоследствие е бил поставен под запрещение. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение. Съдът приема, че порокът във волята при отказ от иск трябва първо да се докаже по общия исков ред.

Какво приема съдът

Порокът във волята при извършен отказ от иск от формално дееспособно лице трябва да бъде установен чрез предявяване на иск, а не директно чрез извънредното производство за отмяна с представяне на експертизи от други дела.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отказ от искотмяна на определениепоставяне под запрещениепорок на волятадееспособностпрекратяване на дело

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 102

гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове: Даниела Стоянова

Таня Орешарова

при участието на секретаря Иванка П. Палашева

като разгледа докладваното от Мария Иванова Касационно гражданско дело № 20248002104279 по описа за 2024 година

за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.307, ал.2 ГПК.
ВКС разглежда молбата на С. М. и М. М. / като наследници на първоначалния молител И. М./ за отмяна на влязлото в сила определение на Районен съд Кнежа по гр.д. №750/21 г. от 28.02.22 г., на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК. С това определение производството по делото е прекратено на осн. чл.233 ГПК поради отказ на И. М. от предявения срещу Г. И. иск за унищожаване на сключения между страните договор за продажба на недвижим имот, оформен с нот. акт №149, н.д. №608/23.09.21 г., на осн. чл.31 ЗЗД.
В съдебно заседание молителите поддържат молбата си на предявеното основание и молят да бъде уважена.
Ответницата по молбата Г. И. я оспорва като неоснователна по подробно изложени в писмена молба съображения.
ВКС като разгледа молбата за отмяна, намира следното: Представените от молителите с твърдение, че са нови писмени доказателства – съдебнопсихиатрична експертиза от 2.04.24 г. по гр.д. №49971/20 г. на СРС и влязло в сила решение от 4.10.23 г. по гр.д. №113049/22 г. на СГС, с което И. М. е поставен под пълно запрещение, са за установяване на твърдението им, че към момента на волеизявлението за отказ от иска ищецът и първоначален молител И. М. не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си.
Отказът от иска е процесуално действие, свързано с процесуалната последица прекратяване на делото. Това действие се подчинява на изискванията за извършването му по ГПК - чл.26 и 28 ГПК. Отказът от иска преклудира възможността да бъде предявен отново иск за същото вземане на същото основание, поради което определението за прекратяване на делото след достигналото до съда волеизявление на ищеца има правните последици на влязло в сила съдебно решение относно формираната сила на пресъдено нещо по спора / ТР №7/17 г. ОСГТК, т.6/.
В случая отказът е извършен лично от И. М. с молба вх. №436/25.02.22 г. с нотариална заверка на подписа. Към подаването на молбата ищецът е бил формално дееспособен / чл.28, ал.1 ГПК/; от данните по делото се установява, че той е поставен първо под ограничено, а след това и под пълно запрещение в по–късен момент /съответно с влезли в сила решения от 8.07.22 г. и от 4.10.23 г. на СГС/. Въз основа на направения отказ от иск Районният съд Кнежа е прекратил производството по делото, на осн. чл.233 ГПК и определението е влязло в сила. Когато определението за прекратяване на делото е влязло в сила, както е в случая, отказът от иск съобразно дефекта му / молителите сочат порок на волята на извършилото го лице/ следва да бъде атакуван по исков ред и след уважаване на иска определението за прекратяване може да бъде отменено на сега соченото основание / в този см. опр. по ч.гр.д. №705/07 г. на ВКС, петчленен състав, р. по гр.д. №3968/21 г. на ВКС, четвърто г.о./.
Представената психиатрична експертиза по друго дело не може да се цени в производството по отмяна на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, което е извънредно, а не по същество на спора за опорочаване на волята на направилия отказ от иска ищец / ППВС №2/77 г., т.4/.
Поради изложеното молбата за отмяна на влязлото в сила определение за прекратяване на делото поради отказ от иска, на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК е неоснователна и следва да остане без уважение. На ответника Г. Д. И. следва да се присъдят поисканите с молба от 28.01.25 г. и удостоверени в приложения договор за правна помощ разноски от 1000 лв., за адв. възнаграждение.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. И. М. и М. И.в М. / като наследници на И. Й. М./ за отмяна на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила определение на Районен съд Кнежа по гр.д. №750/21 г. от 28.02.22 г., с което производството по делото е прекратено на осн. чл.233 ГПК поради направен от И. М. отказ от иска.
ОСЪЖДА С. И. М. и М. И.в М. да заплатят на Г. Д. И. деловодни разноски за производството за отмяна в размер на 1000 / хиляда/ лв., за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.

Председател:
_______________________

Членове:

1.
_______________________

2.
_______________________

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.