Практика · Върховен касационен съд · 05 Март 2021
Отмяна на влязло в сила решение при нередовно призоваване пред първата инстанция
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Граждани искат отмяна на влязло в сила осъдително решение за задължения към топлофикационно дружество. Те твърдят, че особеният им представител е бил нередовно призован пред първата инстанция чрез изпращане на съобщение на грешен имейл адрес. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение, тъй като страната е реализирала защитата си чрез въззивната инстанция.
Какво приема съдът
Нарушение на правилата за призоваване в първата инстанция не е основание за извънредна отмяна на решението, ако страната е участвала във въззивното производство и е имала възможност да поправи пропуска чрез упражняване на процесуалните си права пред въззивния съд.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениенередовно призоваванеособен представителправо на защитаелектронно връчване
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 53 София, 05.03.2021г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: ЕМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2441 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.307, ал.2 ГПК вр. с чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по подадена от С. С. Е. и В. Д. Е., чрез особения им представител адв. Д. Т. от САК, молба за отмяна с вх. № 178242 от 17.08.2020г. с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на окончателно въззивно решение № 8093 от 28.11.2019г. по гр. д. № 360/2019г. на СГС, ІІ-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение № 542188/22.11.2018г. по гр. д. № 31163/2017г. на СРС, 76 състав, с което са уважени осъдителните искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД на „Топлофикация София“ ЕАД срещу молителите и А. Д. З. за сумата 385. 42 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода: 01.05.2014г.-30.04.2016г., ведно със законната лихва; сумата 25. 25 лв. – мораторна лихва за периода: 15.09.2015г.-01.03.2017г. и сумата 900 лв. – деловодни разноски. Молителите твърдят, че след като им е определен особен представител от първоинстанционния съд – адв. Д. Т., са получили препис от исковата молба и приложенията към нея чрез призовкар, като особеният им представител е депозирал отговор на исковата молба. Адв. Т. е очаквал след това да получи съобщение за насрочено открито съдебно заседание, но за голяма негова изненада, на 29.11.2018г. е получил от СРС съобщение с приложено решение по делото. Продължават, че след справка в деловодството на СРС, установили че са приети за редовно призовани за първото открито с.з., защото било изпратено съобщение на адреса на електронната поща на адв. Т., а именно: [електронна поща] , който адрес бил упоменат в уведомителното писмо на САК за определянето на адв. Т. за особен представител на ответниците – молители. Поддържат, че особеният им представител в нито един момент не се е съгласявал, нито е посочвал електронен адрес, на който да бъдат връчвани съобщения до него по делото, както и че посоченият от съда електронен адрес е грешен, като верният е [електронна поща] , което е видно от разпечатка от единния регистър на действащите адвокати. Молителите считат, че тъй като особеният им представител адв. Т. не е получавал никакви съобщения за насрочени заседания от първоинстанционния съд, те са били нередовно призовани за проведеното единствено открито с.з. пред СРС, поради което тяхното право на защита по делото е нарушено. Заявяват, че същите възражения са развили и във въззивната си жалба, но СГС неоснователно не ги е приел за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение. Молят окончателното горепосочено въззивно решение да бъде отменено в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и да бъде възобновено производството по делото. Ответникът по молбата - „Топлофикация София“ ЕАД подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Твърди, че не е осъществено отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като молителите са разполагали с процесуален способ за отмяна на неправилното първоинстанционно решение чрез подаване на въззивна жалба, от който са се възползвали. Те не са се възползвали обаче от законовата възможност пред въззивната инстанция да отстранят нарушенията на материалния и процесуалния закони, допуснати от първата инстанция, макар да са били надлежно уведомени и представлявани пред втората инстанция, който техен пропуск е недопустимо да бъде отстраняван в производството по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по молбата – А. Д. З. не подава отговор. Третото лице – помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД също не подава отговор на молбата за отмяна. Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, като разгледа молбата с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведените отменителни основания, приема следното: Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на неправилни влезли в сила съдебни актове, като основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез процесуален представител поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Изложените от молителите обстоятелства не кореспондират с посочените в нормата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт поради нарушено право на участие на страна в делото. Страната не може да се позовава в молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на нарушение на процесуалните правила, допуснати от първоинстанционния съд, ако е имала възможност, но не е обжалвала първоинстанционното решение, или ако не е въвела оплакване за процесуално нарушение в предмета на въззивното производство чрез въззивната си жалба. Въззивната инстанция, въпреки ограниченията в чл. 269 ГПК, е втора по ред инстанция по съществото на спора. Затова ако страна е била нередовно призована или по друга причина е имало пречка за даване ход на делото в открито съдебно заседание, но въпреки това, районният съд е разгледал и решил делото, въззивният съд по оплакване на страната и нарочно искане за извършване на пропуснатите поради това процесуални действия, ще даде възможност тя да ги извърши във въззивното производство. Ако поради това нарушение страната не е посочила и представила доказателства, има възможност да попълни доказателствения материал във въззивното производство, като още във въззивната жалба, съответно отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК, направи доказателствените си искания. Недопустимо е по реда на отмяната да се упражняват права, които страната е имала възможност да реализира в рамките на редовния инстанционен контрол /в този смисъл решение № 215 от 08.10.2018г. по гр. д. № 983/2018г. на ІV г.о. на ВКС/. Такъв е настоящият случай. Молителите действително не са били редовно призовани за първото и единствено открито с.з. пред първоинстанционния съд, но те са обжалвали първоинстанационното решение чрез особения си представител адв. Т., като във въззивната жалба са изложили идентични на настоящите оплаквания за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Доколкото не са поискали извършване на пропуснати процесуални действия, вкл. чрез ангажиране на каквито и да било доказателства, въззивният съд е признал наличието на процесуално нарушение от страна на районния съд, но не е счел същото за съществено, защото при събраните доказателства не е в състояние да промени фактическите и правни изводи в първоинстанционното решение. Следователно при надлежно осъществено право на участие на молителите във въззивното производство в качеството им на въззивници, пропускът на районния съд да ги призове в проведеното открито с.з. е саниран с влязлото в сила въззивно решение. Този пропуск, наведен в рамките на инстанционния контрол на решението по делото, не съставлява отменително основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, при което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата 100 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение пред ВКС. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна с вх. № 178242 от 17.08.2020г. на С. С. Е. и В. Д. Е., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на окончателно въззивно решение № 8093 от 28.11.2019г. по гр. д. № 360/2019г. на СГС, ІІ-Б въззивен състав. ОСЪЖДА С. С. Е., ЕГН: [ЕГН], и В. Д. Е., род. на 23.01.1958г. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, сумата 100 лв. – съдебно- деловодни разноски пред ВКС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.