Нищожност на арбитражно решение срещу потребител

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за отмяна на арбитражно решение * прогласяване на нищожност * отмяна на арбитражно решение- ненадлежно уведомяване на страната или невъзможност за участие

7
РЕШЕНИЕ

№ 320

гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

при участието на секретаря Ивона Мойкина

като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 1293 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание § 26 от ПЗР на ЗИД Закона за арбитража, вр. чл. 47, ал. 2 от Закон за арбитража (ЗАрб) в редакцията на закона съгласно ЗИДГПК (ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г.) от И. М. Щ. срещу „Профи кредит България“ ЕООД.

Ищецът е изложил съображения, че е узнал за постановено арбитражно решение с получена от него на 19.04.2024 г. покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело 20128410404627 на ЧСИ Н. М., с район на действие СГС. С арбитражно решение № 172 от 26.02.2010 г по арб.д. 172/10 г. на Арбитър Б. Г. бил осъден да заплати сума в размер на 4 451,52 лв, главница, заедно със законна лихва на ответника „Профи кредит България“ ЕООД от постановяване на арбитражното решение до окончателното изплащане на сумата, сума в размер на 90 лв, разноски, както и 409,90 лв юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че не е взел участие в производството пред арбитражния съд. С посоченото решение на арбитражния съд бил разрешен спор, който не подлежал на разглеждане от арбитражен съд, с оглед нормата на чл. 19, ал. 1 от ГПК. С § 8, т. 5 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г.) била изменена нормата на чл. 47 от ЗМТА и било предвидено, че решенията, постановени по спорове, предметът, на които не подлежи на решаване от арбитраж, били нищожни.

Счита, че посочените норми следва да се приложат и към въведения от ищеца спор. Моли да се прогласи за нищожно решението на арбитражния съд, на основание чл. 47, ал. 2 от ЗАрб. Претендира разноски.

Ответникът по иска „Профи кредит България“ ЕООД чрез юрисконсулт Н. Л. оспорва иска. Изложил е съображения относно недопустимост на иска, като предявен след предвидения преклузивен срок. Твърди връчване на арбитражното решение при условията на чл. 13.3. от ОУ на „Профи кредит България“ ЕООД. Това било станало през 2010 г. Освен това е посочено, че е изпратена покана за доброволно изпълнение и запорни съобщения до множество банки, от които се установявало, че на 10.04.2012 г. била връчена покана за доброволно изпълнение. Най-късно на 20.12.2019 г. чрез налагане на запор върху вземания към банка, банкова сметка, следвало да се приеме, че ищецът бил уведомен за постановеното арбитаржно решение.

По съществото на спора счита, че спрямо въведеното спорно правоотношение не се прилага посочената норма на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА (изм.), тъй като материалното правоотношение било възникнало по-рано, както и арбитражното решение било постановено 2010 г., изпълнителен лист бил издаден през 2012 г. Измененията в ГПК били обнародвани на 24.01.2017 г. Не се прилагали тези норми, въведени през 2017 г., спрямо процесното правоотношение. Излага подробни съображения. Моля да се отхвърли иска.

Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Видно е от приложеното, към исковата молба и към молбата, подадена на основание чл. 404, т. 1, пр. 6 от ГПК по т.д 1388/12 г., СГС, VI – 11 състав, решение № 172 от 26.02.2010 г. на арбитър Б. Г., че е осъден И. М. Щ. да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД сумата от 4 451,52 лв, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до погасяване на задължението и е осъден да заплати 90 лв разноски по арбитражното производство.

На основание чл. 48, ал. 1 от ЗАрб. иск за отмяна на решение на арбитражен съд може да се предяви в тримесечен срок от деня, в който молителят е получил решението на арбитражния съд. Този срок се прилага и за иска за прогласяване нищожност на решението на арбитражния съд, на основание чл. 47, ал. 2 от ЗМТА. Основанията за нищожност на основание § 26 от ПЗР на ЗИДЗМТА следва да са тези, които са предвиждали нищожност на решенията на арбитражния съд, в редакцията на закона, към момента на постановяване на решението на арбитражния съд.

Легитимирани страни в производството са ищецът И. М. Щ., който е обвързан от решението на арбитражния съд и ответникът „Профи кредит България“ ЕООД, предявил иск пред арбитражния съд, с твърдение, че е налице обвързаност на страните от сключен между тях договор за револвиращ заем.

С определение № 2628 от 15.09.2025 г. по настоящето дело е прието, че „Профикредит България“ ЕООД е легитимиран ответник по иска на И. М. Щ.. Производството по иск за нищожност на арбитражно решение се предопределя от производството пред арбитражния съд. Страни пред Върховния касационен съд могат да са само лицата, които са страни в арбитражното производство. Извършените прехвърляния на вземания от „Профи кредит България“ ЕООД на „К. инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД след приключване на арбитражното производство, както се твърди в отговора на исковата молба, не могат да са обвързващи за производството пред ВКС. Съгласно константната практика на ВКС, тълкуването в т. 3 на решение № 9/24.10.2002 г. по конст. д. № 15/2002 г., на Конституционния съд, е че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, съответно предвиденото исково производство пред ВКС, е втори стадий от производството. С оглед това разяснение, ответник в производството следва да е ищецът в производството пред арбитражния съд.

По отношение на допустимостта на иска, настоящият съдебен състав извърши проверка по приложеното изпълнително дело 20128410404627 на ЧСИ Н. М., район на действие СГС. Видно от известие за доставяне „МИБМ експрес“ ООД, че И. М. Щ. е получил на 18.04.2024 г. покана за доброволно изпълнение, изпратена от ЧСИ Н. М. по посоченото изпълнително дело. Исковата молба е подадена на 20.05.2024 г. Следователно е подадена в предвидения в § 26 от ПЗРЗИДЗМТА, вр. чл. 48, ал. 1 от ЗА преклузивен тримесечен срок.

Настоящият съдебен състав в определение № 2628 от 15.09.2025 г. е приел, че липсват данни за налагане на запор през 2019 г., както се твърди в отговора на исковата молба. Освен това, при анализ на доказателствата по посоченото изпълнително дело, констатира, че са изпратени покани за доброволно изпълнение до длъжника (ищец в настоящето производство) на 23.04.2012 г. Тези покани за доброволно изпълнение не са връчени надлежно на лицето. Изпратени са писма, с известия за доставяне на „Български пощи“ ЕАД, които са върнати по изпълнителното дело с отбелязване, че получателят отсъства от адреса. През 2012 г. са изпратени запорни съобщения до „Банка ДСК“ ЕАД и до „СЖ Експрес банк“ АД, като върху известието за доставяне са вписани номера и име И.. Запорното съобщение е получено от съответно посочените банки. Банките са удостоверили дали има налични суми по сметките, като няма данни да е уведомен длъжникът за така изпратени запорни съобщения, респ. за наложените запори. Налагането на запор само по себе си не е достатъчно да се приеме, че е уведомен и е известен длъжникът за посоченото арбитражно решение. Необходимо е запорното съобщение да е достигнало до длъжника, респ. да има установени обективни факти за наложения запор, че длъжникът не е бил в състояние да се разпорежда със сумите по банковите сметки или данни, че му е известно запорното съобщение и свързаността му с наличието на изпълнение, на основание влязло в сила арбитражно решение. Налице са изпратени съобщения и до други банки, без да са постъпили уведомявания до съдия-изпълнител за наличност по сметките. На 07.05.2012 г. запорно съобщение е получено от „Пиреос банк България“ АД, като банката е посочила, че запорът е първи по ред, но няма наличност по банковата сметка и е свързан с банкова карта. Дори да се приеме, че е имало наличност по банковата сметка, въпреки действието на запора, не може да се приеме, че длъжникът е уведомен за арбитражното решение. За да има такова действие следва да е уведомен за наложения запор или да има действия, които да обективират знанието му, каквито не са установени. На 08.05.2014 г. от „Юробанк И ЕФ джи България“ АД е постъпило уведомление, че е наложен запор, като банката е посочила, че няма авоари по сметката на И. Щ.. Уведомления с такова съдържание са постъпили след изпратени запорни съобщения и от „С. женерал експрес банк“ АД, „Инвестичня банка, клон България“, „МКБ Юнионбанк“ АД.

От така анализираните доказателства следва извод, че няма данни за надлежно връчено запорно съобщение на длъжника-ищец в настоящето производство от съдия-изпълнител по образуваното изпълнително дело, въз основа на издаден изпълнителен лист на основание атакуваното арбитражно решение, както и няма доказателства за обективни действия на ищеца, които да могат да обосноват заключение, че като длъжник е бил известен за издадения изпълнителен лист въз основа на процесното арбитражно решение.

От приложените към молбата до Софийски градски съд, с правно основание чл. 404, т. 1, пр. 6 от ГПК, по приложеното по настоящето дело гр.д. 1388/12 г., СГС, VI-11 състав, писмени доказателства, не може да се установи уведомяване на ищеца И. М. Щ. за провеждането на арбитражното производство и за уведомяването му за постановеното арбитражно решение. От удостоверение № 258 от 21.10.2010 г., издадено от арбитър Г., се установява, че е посочено, че е изпратено съобщение за решението на арбитъра до И. Щ.. От разписка № 1000003183976 на пощенски оператор „Еконт“, адресирана до Щ., се установява, че не е връчено съобщението, направен е опит за предаване, но липсва удостоверяване на връчване. Следователно данните в издаденото удостоверение от арбитър Б. Г., не кореспондират с данните от приложената разписка. С оглед липсата на удостоверяване за редовно връчване на копие от арбитражното решение, изпратено чрез пощенски оператор Еконт, трябва да се приеме, че липсва редовно връчване на препис от решението на арбитър Г. на И. Щ.. Няма други доказателства по делото, от които да се направи извод, че ищецът е узнал за решението на арбитражния съд в по-ранен момент.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че за първи път ищецът е узнал за решението на арбитражния съд с връчената покана за доброволно изпълнение по посоченото изпълнително дело на 19.04.2024 г. Исковата молба е постъпила в съда на 20.05.2024 г. Следователно искът е предявен в предвидения в чл. 48, ал. 1 от ЗАрб. срок.

Установява се, че арбитър Б. Г. е постановила решение № 172 от 26.02.2010 г., с което са осъден ищецът И. М. Щ. да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД сумата от 4 451,52 лв, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, представляваща сума, дължима на основание договор за револвиращ заем № [ЕГН], от 26.02.2010 г., на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. Видно е от мотивите на арбитражното решение, че то е постановено с оглед посочения договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 23.02.2009 г. Констатирано е, че е налице неизпълнение на задължение за връщане на две погасителни вноски след сключването на договора и е претендирано от „Профикредит България“ ЕООД заплащането на номинална стойност на задължението -2 805 лв, лихви 146,52 лв и неустойка 1 500 лв. Бил сключил договор за заем от 3 000 лв, като отношенията между страните се уреждали, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. Посочено е, че заемодателят е прекратил договора за заем и е начислил дължимата неустойка. Обобщен е размерът на дължимата сума, като са събрани всички задължения, независимо от основанията, на които е установено съществуването им и е присъдена общо сумата от 4 451,52 лв, представляваща сбор от главница, лихви и неустойка.

Няма данни договорът за револвиращ заем да е сключен с оглед търговска или стопанска дейност на заемополучателя. Следователно договорът е сключен с оглед качеството на лицето като потребител, на основание т.1, § 13 от ДР на ЗЗП.

Със Закона за изменение и допълнение на ГПК (обн. ДВ, бр.8/2017г.) е изменена разпоредбата на чл. 19, ал.1 ГПК, като е въведена забрана за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. С § 8, т. 5 от същия закон е изменена и разпоредбата на чл. 47 ЗМТА (сегашно заглавие Закон за арбитража), като е създадена ал. 2, според която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни. Разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗАрб. е приложима и към процесното решение на арбитър Г.. Аргумент за това е даденото от Конституционния съд на Република България тълкуване по т.3 от конст.дело № 15/2002 г., според което защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий /факултативен/ е предявяването на иск по чл. 47 ЗМТА пред ВКС. След като ВКС е сезиран от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 48, ал.1 ЗМТА с иск за прогласяване на нищожност по чл. 47 ЗМТА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47, ал.2 ЗМТА със ЗИДГПК ДВ бр. 8/2017 г. Съгласно тези разпоредби, ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл.19, ал.1 ГПК е неарбитрируем, същото е нищожно по силата на чл. 47, ал. 2 ЗАрб и ВКС следва да прогласи нищожността му.

Следва да се приеме, че на основание чл. 47, ал. 2 от ЗАрб е налице нищожност на арбитражното решение, по силата на посочените правни норми. Така предвидената нищожност следва да бъде прогласена, тъй като е предвидена в нормите на закона, приложими относно процесното решение на арбитър Б. Г., както е посочено по-горе. Поради това е изпълнена и предвидената в § 26 от ПЗР на ЗИДЗМТА предпоставка да са налице основанията за прогласяване на нищожност на арбитражното решение.

По отношение на разноските. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на извършените реално в процеса разноски. Ищецът е отправил искане за присъждане на разноски. Направил е разноски от 178,06 лв, заплатена държавна такса.

Искане за заплащане на разноски е отправено и от процесуалния представител на ищеца адв. Искрен И., на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв, предоставена безплатна правна помощ, поради това, че ищецът му е близък. Представен е договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и неговия процесуален представител, от който договор се установява, че е уговорено да се предостави безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв на близко лице.

При този изход на делото на ищеца се дължат направените разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Поради това следва да му се присъди сумата от 178,06 лв, заплатената държавна такса. При този изход на спора на адв. И. се следва и заплащане на възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ. Същото следва да бъде определено, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. в размер на 500 лв.

По изложените съображения ВКС

Р Е Ш И

ПРОГЛАСЯВА нищожността на арбитражно решение № 172 от 26.02.2010 г. по арб.д. 172/2010 г. на Арбитър Б. Г., с което е осъден И. М. Щ. да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД сумата от 4 451,52 лв, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до погасяване на задължението и е осъден да заплати 90 лв разноски по арбитражното производство.

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], бл. 59 Е, вх. В да заплати на И. М. Щ., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата от 178,06 лв, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], бл. 59 Е, вх. В да заплати на адвокат Искрен И. сумата от 500 лв, на основание чл. 38, ал. 1, т.3 от ЗАдв, предоставена безплатна правна помощ на И. М. Щ. по т.д. 1293/24 г. по описа на ВКС, II ТО.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: