Отказ за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ за неизпратени копия от дела

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 233

София, 09.04.2026г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Чолакова, като изслуша докладваното от съдията М. Христова гр. д. № 2700 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 73 от Закона за частните съдебни изпълнители.

Образувано е по жалба от Министъра на правосъдието срещу решение от 14.04.2025г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, постановено по дисциплинарно дело №16/2024 г., с което е отхвърлено искането на жалбоподателя с изх. №94-Е-142/26.11.2024г. за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител С. Г., с рег. №.. и район на действие – Окръжен съд – Пловдив, за неоказване на съдействие за предоставяне на становище във връзка с молба/жалба, постъпила в Министерство на правосъдието с вх. рег. №94-Е-142/04.09.2024г., подадена от Е. И. Ч., както и за непредставяне на копия от изпълнителни дела №20248250400317 и №20248250400318.

Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, по смисъла на чл.73 от ЗЧСИ. Твърди, че дисциплинарният състав необосновано е приел, че не са налице допуснати нарушения, тъй като неоказването на съдействие за изпращане на исканите документи се дължало на „вътрешно-организационен пропуск от служител на кантората“. Излага, че по делото е безспорно установено надлежното и своевременно уведомяване на съдебния изпълнител за необходимостта от изпращане на становище във връзка с обстоятелствата, предмет на образуваната преписка и пълно копие на двете изпълнителни дела. След изтичане на определения за изпълнението срок, до съдебният изпълнител била отправена нова покана, в която бил определен нов 5 дневен срок за изпълнение и било направено изрично изявление, че при повторно неизпълнение ще му бъде потърсена дисциплинарна отговорност. Жалбоподателят посочил още, че едва на 17.12.2024г., три месеца след изпращане на първото искане, в Министерство на правосъдието били получени две писма, с които били изпратени отделни незаверени преписи от приложенията по делата. Навежда довод, че описаното поведение на частния съдебен изпълнител представлява виновно неизпълнение на задължението му за оказване съдействие на проверяващия орган, препятствало е извършването на проверката и е нарушение на разпоредбите на чл.33 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители и чл.6, т.2 от Устава на Камарата на частните съдебни изпълнители. По същество прави искане за отмяна на обжалваното решение и налагане на дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител по чл.68, ал.1, т.2 от ЗЧСИ – „глоба“ в размер близък до минимума. Претендира присъждане на направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна, в случай че същите надвишават установения в закона размер.

Ответникът Камарата на частните съдебни изпълнители, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт М. С., оспорва жалбата като неоснователна. По същество моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на Камарата на частните съдебни изпълнители да бъде оставено в сила. Твърди, че в хода на производството не е установено виновно поведение на частния съдебен изпълнител и неизпълнение на вменените му със закона и Устава на камарата на частните съдебни изпълнители задължения, които да обуславят ангажирането на неговата отговорност. В условие на евентуалност, ако съдът направи преценка за извършено дисциплинарно нарушение, прави искане при определяне на наказанието да бъдат съобразени принципът на съразмерност и чистото дисциплинарно минало на съдебния изпълнител.

Ответникът частен съдебен изпълнител С. Д. Г. с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адвокат Г. К., изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че решението на Дисциплинарната комисия е съобразено с фактическата обстановка. На проверяващите е осигурен свободен достъп до кантората на съдебния изпълнител, а при извършените проверки не са установени никакви нарушения по изпълнителните дела, които да обосноват необходимостта от предоставяне на копия от същите. Излага, че на Министерство на правосъдието е изпратено и копие от молбата за образуване на изпълнителното дело, от която е видно, че жалбоподателката не е страна по същото. Позовава се и на чл.17, ал.1 от ЗЧСИ предвиждащ неприкосновеност на архива на частния съдебен изпълнител и липсата на автоматично задължение за изпращане на копия от изпълнителните дела на инспектор от Министерство на правосъдието. Твърди, че в съответствие с правилото на чл.76, ал.3 от ЗЧСИ, съдействието се изразява в предоставянето на относими данни и документи, а не в механично и пълно копиране на данни, особено когато това противоречи на Регламент (ЕС) 2016/679. Сочи още, че в конкретния случай копията на делата са изискани без извършване на проверка в служебните архиви и без констатации за допуснати нарушения. По същество моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу решение на дисциплинарния състав по чл. 72, ал. 3 от същия закон, от легитимирано да обжалва решението лице, поради което е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в производството по жалбата, намира следното:

Министърът на правосъдието на Република България е отправил искане до Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители за образуване на дисциплинарно производство срещу частен съдебен изпълнител С. Д. Г. с рег.№.. и район на действие района на Окръжен съд – Пловдив, с твърдения за извършено от него дисциплинарно нарушение на разпоредбите на чл.6, т.2 от Устава на камарата на частните съдебни изпълнители и чл.33 от Етичния кодекс, изразяващо се в неоказване съдействие на проверяващия орган при извършване на възложена проверка по чл.372, ал.1, т.1 от ЗСВ вр. чл.76 от ЗЧСИ, тъй като не е предоставил становище и копия на изпълнителните дела предмет на същата.

Искането на Министъра на правосъдието до дисциплинарния орган е мотивирано с твърдения за виновно неизпълнение на задълженията по закон на частния съдебен изпълнител С. Г., по смисъла на чл.67 ЗЧСИ.

С постановеното решение по дисциплинарно дело № 16/2024 г. Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители приела, че съдебният изпълнител не следва да бъде санкциониран за посоченото в искането нарушение, тъй като такова не е налице. При формиране на този извод комисията установила от фактическа страна следните обстоятелства:

Във връзка с постъпила в Министерство на правосъдието жалба вх. № 94-Е-142/04.09.2024г. от Е. И. Ч., със Заповед №ИЗСВ-01-94-Е-142/04.09.2024г. на Министъра на правосъдието, на основание чл.372, ал.1 от ЗСВ вр. чл.76 от ЗЧСИ, било възложено на инспектор от Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ да извърши проверка по изпълнителни дела №202448250400318 и №202448250400317 по описа на ЧСИ С. Г. с рег. №... и район на действие района на Окръжен съд – Пловдив. С писмо изх.№94-Е-142#3/13.09.2024г. от частния съдебен изпълнител било изискано представяне на заверени копия на посочените изпълнителни дела и становище по посочените в жалбата оплаквания. Същото искане било повторно отправено до съдебния изпълнител с писмо изх. №94-Е-142#4/14.10.2024г., получено от С. Г. на 17.10.2024г.

Дисциплинарната комисия установила още, че на 17.12.2024г. в Министерство на правосъдието постъпили две писма от частен съдебен изпълнител С. Г. с рег. №94-Е#11/17.12.2024г. и рег. №94-Е#12/17.12.2024г., в които били изразени становища по подадената жалба и били представени копия от документи по изпълнителните дела, предмет на проверката.

Въз основа на тази фактическа обстановка, Дисциплинарната комисия направила извод за липса на виновно неизпълнение на задължението на частния съдебен изпълнител за оказване на съдействие на проверяващия орган. Приела, че съгласно обясненията на същия забавянето в изпращането на документите било резултат от вътрешен организационен пропуск от служител в неговата кантора. Отчела оказаното съдействие на проверяващия орган, макар извършено със закъснение, чистото дисциплинарно минало на съдебния изпълнител, както и обстоятелството, че от забавата не са настъпили неблагоприятни последици. Формирала извод за липса на умишлено възпрепятстване на извършването на възложената проверка, доколкото след установяване на забавата, пропускът бил своевременно отстранен и нужните документи били изпратени. Изложените съображения обосновали крайния извод на дисциплинарнонаказващият орган за отхвърляне на искането, с което бил сезиран за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител С. Г..

Предмет на настоящата проверка са твърдения за нарушение на чл.33 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители и чл.6, т.2 от Устава на Камарата на частните съдебни изпълнители.

Съставът на Върховния касационен съд, по въпроса допуснато ли е нарушение от частния съдебен изпълнител С. Г., съответно за него може ли да се ангажира дисциплинарната му отговорност, намира следното:

При преценка налице ли е извършено от частен съдебен изпълнител дисциплинарно нарушение, следва да бъдат съобразени конкретно установените обстоятелства и извършените процесуални действия; наличието на вменено от закона задължение, което не е изпълнено и степента на неизпълнението.

Съгласно правилото на чл.373 от Закона за съдебната власт, длъжностните лица са задължени да оказват съдействие на инспекторите от Инспектората на Министъра на правосъдието при изпълнение на функциите им и да им осигуряват достъп до материалите при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и на Закона за защита на личните данни. Задължение за осигуряване на достъп до кантората и служебния архив на частните съдебни изпълнители е предвидено и в разпоредбата на чл.76, ал.2 от Закона за частните изпълнители, според която при констатиране на нарушения, съдебният и финансов инспектор могат да правят копия на документи. Съгласно правилото на чл.33 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители, същите са длъжни да оказват съдействие и да предоставят исканата от тях информация, копия на документи, дела и други предвидени в нормативен акт книжа на проверяващите органи по ЗЧСИ и Устава на камарата в хода и по повод на назначени по надлежния ред проверки, в указания от проверяващия орган срок.

С оглед на така очертаната правна регулация, настоящият състав на съда намира, че частните съдебни изпълнители имат задължение да предоставят копия от документи по изпълнителните дела при извършена проверка и констатирани нарушения, и във връзка със същите. Приемането на обратното – за вменено със закона задължение за безусловно изпращане по пощата на копия от пълните преписки по изпълнителните дела, носи риск от нарушаване на правилата за съхраняване на личните данни на страните в изпълнителните производства, част от които са техните единни граждански номера и банкови сметки.

В конкретния случай, фактите описани в обжалваното решение са надлежно установени от представените по делото доказателства и не са спорни между страните в производството.

От приложенията по преписката се установяват и следните обстоятелства: Изпълнително дело №202448250400317 на ЧСИ С. Г. било образувано на 09.05.2024г. по молба на Б. Й. Д. въз основа на издадена в негова полза обезпечителна заповед, с която било допуснато обезпечение на подробно описаните му бъдещи искове срещу А. Х. Ч. и Е. И. Ч. , чрез налагане на запор на банковите сметки на бъдещите ответници в изброените банки до размера на бъдещия иск от 24 700 лева. На 27.05.2024г. по изпълнителното дело постъпила частна жалба вх.№17703/22.05.2024г. от Е. И. Ч. (предмет на подадения сигнал до Министерство на правосъдието), която с писмо изх.№10790/31.05.2024г. била изпратена на Окръжен съд – Пловдив (регистрирана с вх.№18960/31.05.2024г.), ведно с приложенията, а с писмо от 15.07.2024г. съдебният изпълнител изпратил и изисканото копие от изпълнителното дело. Съдът разгледал и се произнесъл по жалбата с определение 2064/23.07.2024г. по гр.д.№2033/2024г. на Окръжен съд – Пловдив.

Изпълнително дело №202448250400318 на ЧСИ С. Г. било образувано на 09.05.2024г. по молба на Б. Й. Д. въз основа на издадена в негова полза обезпечителна заповед, с която било допуснато обезпечение на подробно описаните му бъдещи искове срещу А. Х. Ч. , чрез налагане на запор на банковите сметки на бъдещия ответник в изброените банки до размера на бъдещия иск от 3 640,96 лева. На 27.05.2024г. по изпълнителното дело постъпила частна жалба вх.№17702/22.05.2024г. от Е. И. Ч., А. Х. Ч. и А. А. Ч. (предмет на подадения сигнал до Министерство на правосъдието), която с писмо изх.№10778/31.05.2024г. била изпратена до Районен съд – Пловдив и до Окръжен съд - Пловдив, с поставен вх. рег. №18958/31.05.2024г. на Окръжен съд – Пловдив. С писмо от 19.09.2024г. на Окръжен съд – Пловдив били изпратени копие на изпълнителното дело и становище на съдебния изпълнител.

От посочените обстоятелства се установява, че страната инициирала производството пред Министерство на правосъдието – Е. И. Ч. е страна единствено по изп.д. №202448250400317 на ЧСИ С. Г., като за защита на своите права същата е подала частна жалба вх.№17703/22.05.2024г., разгледана с окончателен съдебен акт от 23.07.2024г., преди депозиране на искането за проверка (04.09.2024г.).

Във връзка с образуваната в Министерство на правосъдието проверка, непосредствено след издаване на заповедта за на министъра, от частен съдебен изпълнител С. Г. били изискани пълните копия на двете посочени в искането изпълнителни дела, без да е извършена преценка за наличието на правен интерес от същата по отношение на изпълнителното производство (изп.д №202448250400318), по което молителката не е страна и по отношение на подадените от трети лица жалби. Към момента на изискване на делата не е била извършена проверка на документите от кантората и служебния архив на частния изпълнител, и не е било констатирано допуснато от него нарушение. По делото липсват твърдения и събрани доказателства от частен съдебен изпълнител С. Г. да е бил изискан достъп до делата, който той да е осуетил или забавил, поради което съдът намира, че не е установено наличие на виновно неизпълнение на вменените му задължения. Изисканото от Инспектората при Министъра на правосъдието пълно копие на посочените изпълнителни дела се явява и несъразмерно на заявените в искането за проверка обстоятелства за забавено администриране на конкретно посочени частни жалби.

С оглед на изложеното, съдът намира, че констатираното от проверяващия орган бездействие на частен съдебен изпълнител С. Г. за изпращане на пълните преписки по изпълнителните дела не съставлява дисциплинарно нарушение, поради което не са налице предпоставките на чл.67 от ЗЧСИ за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.

По изложените съображения жалбата на Министерство на правосъдието е неоснователна и на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ решението на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и направеното искане Министерство на правосъдието следва да бъде осъдено да заплати на С. Д. Г. направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. При преценка основателността на направеното възражение за прекомерност на същото, съдът съобразява следните обстоятелства: Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, съобразно което съдът не е обвързан от минималните размери, предвидени в Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАдвС; критериите предвидени в правилото на чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата, приложимо на основание чл.38, ал.2, изр. 2-ро и пар. 21, ал.2 от ПЗР на ЗИД на Закона за адвокатурата (ДВ, бр.17/13.02.2026г.): фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

В конкретния случай, предметът на спора не се характеризира с фактическа и правна сложност; разглеждането на делото е приключило в открито заседание с явяване на процесуалния представител на страната; същият е депозирал мотивиран и обоснован писмен отговор, в който са изложени съображения по всички наведени с жалбата доводи и възражения. Договореният и заплатен от страната размер на адвокатското възнаграждение (400лв.) съответства на положения от процесуалния представител труд и обема на извършената работа.

Предвид изложеното, в полза на ответника С. Д. Г. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за разглеждане на делото пред настоящата инстанция в размер на 400лв. Същото, след превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ и закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ възлиза в размер на 204,52 евро.

По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 14.04.2025г. на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители, постановено по дисциплинарно дело № 16/2024 г., с което е отхвърлено искането на Министъра на правосъдието с изх. №94-Е-142/26.11.2024г. за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител С. Г., с рег. № .... и район на действие – Окръжен съд – Пловдив, за неоказване на съдействие за предоставяне на становище във връзка с молба/жалба, постъпила в Министерство на правосъдието с вх. рег. №94-Е-142/04.09.2024г., подадена от Е. И. Ч., както и за непредставяне на копия от изпълнителни дела №20248250400317 и №20248250400318.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на С. Д. Г. сумата от 204, 52 евро (след превалутирането на 400 лв. по чл.12 от ЗВЕРБ и закръгляването по чл.13 от ЗВЕРБ), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: