Придобиване по давност на идеални части от сънаследствен имот

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 284
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Дияна Ценева

Членове:Теодора Гроздева

Милена Даскалова
като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20238002101734 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 290 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. Л. К., приподписана от адв. Н. М., против решение № 432 от 4.11.2022 г. на Окръжен съд- Велико Търново, постановено по в. гр. д. № 585/2022 г., с което е потвърдено решение № 288/17.05.2022 г. по гр. д. № 1709/2021 г. по описа на РС- Горна Оряховица, с което е отхвърлен предявеният от Н. Л. К. против И. Н. К., иск с правно основание чл. 108 ЗС за 1/56 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], м. С. д., с площ 2, 86 дка, съставляващ имот с № *** по плана на [населено място], [община], ведно с построените в него мелница с площ от 137 кв. м. и склад за зърнени храни с площ 89 кв. м.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба И. Н. К., чрез адв. Н. В., с подадения отговор на жалбата изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват.
С определение № 3663 от 21.11.2023 г., касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос за предпоставките за придобиване на имот по давност от сънаследник.

По поставения правен въпрос, настоящият състав на ВКС, намира следното:
Общото правило, съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, е че правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснатото владение в продължение на 10 години, като в чл. 69 ЗС е установена презумпция, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, но следва да се счита за оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение, какъвто е случаят при наследствено правоприемство. Според разясненията, дадени в посоченото ТР, в хипотеза на съсобственост, възникнала по наследяване, съсобственикът, установил фактическата власт върху имота, е държател на чуждите идеални части и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. При спор за собственост той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите съсобственици и промяната трябва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. В обобщение следва да се направи извод, че наследник може да придобие собствеността върху сънаследствен имот по давност, ако е демонстрирал пред останалите сънаследници намерението си да владее идеалните им части за себе си и от момента на установяване на владението върху чуждите идеални части е изтекъл срокът по чл. 79, ал.1 ЗС.
По съществото на касационната жалба :
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Ищцата твърди, че като наследник на А. К. К. е собственик на 1/56 ид.ч. от спорния имот, за който имот един от сънаследниците - С. П. К. се е снабдила през 2016г. и непосредствено след това е дарила имота на сина си - ответникът И. К.. Поискала е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че тя е собственик на 1/56 ид.ч. от имота и ответникът да бъде осъден да й предаде владението върху имота.
Ответникът е оспорил иска с твърдения, че от възстановяване на собствеността върху имота през 2002г. неговата праводателка- майка му С. К. е владяла имота лично и чрез него, като това владение е продължило до 16.09.2016г., когато тя се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост и на същата дата му е дарила имота. Излага доводи, че праводателката му не е имало какви права да отхвърли, защото останалите съсобственици , вкл. и ищцата, не са заявявали собственически претенции към имота, като още в процеса на възстановяване на собствеността останалите сънаследници, живущи в различни населени места, са заявили съгласие имотът да се владее от майка му и никой от тях не се е интересувал от имота. Твърди също, че до 2016г. майка му, а след това той са декларирали имота и са заплащали дължимите се за него данъци и такси.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел за установено, че с решение № 3/12.09.2002 г. на ОСЗГ, [населено място] на наследниците на А. К. К., починал на 28.04.1953г., е възстановена собствеността върху процесния недвижим имот. Ищцата, както и С. П. К. /праводателка на ответника/ са сънаследници на А. К.. Съдът е приел за установено също, че ищцата, заедно със синовете си Д. Н. Д. и Л. Н. Д., е осъществявала фактическата власт върху имота и сградите в него и ги е използвала по предназначение /за съхранение на фураж/ до 2004 г. След 2004г. имотът, ведно със сградите, започнал да се владее и да се използва по предназначение от С. К.. С нотариален акт № 1120, рег. № 4647/2016 г. С. К. е призната за собственик на имота и находящите се в него сгради на основание давностно владение. С нотариален акт № 1121, рег. № 4650/2016 г. К. е дарила имота на ответника И. К..
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка е направен извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск. Съдът е посочил, че след 2004 г. праводателката на ответника е установила фактическа власт върху имота, като го е владяла и към 2016г., когато се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на целия имот. Предвид на това за неоснователни са счетени твърденията на ищцата, че сключеният през 2016г. договор за дарение не е породил своя вещнопрехвърлителен ефект и ответникът не се легитимира като собственик на имота.
Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано- основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.

Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящия състав на ВКС.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали праводателката на ответника е извършила действия, с които е превърнала държането на идеалните части на ищцата във владение. В тази връзка по делото са разпитани свидетели, като от показанията свидетелите Л. Д. - син на ищцата и П. Д., намираща се в родствени отношения с ищцата и със С. К., се установява, че до 2002г. имотът е ползван от семейството на ищцата, а след това според двамата свидетели никой не го е ползвал, като понастоящем достъпът до имота е през съседния имот, който имот е с нова ограда, а останалата ограда на процесния имот е стара. Начинът на достъп до имота, както и наличието на нова ограда от едната му страна, поставена от собствениците на съседен имот, се установяват и от показанията на свидетелите П. С. и Р. П..
Свидетелят П. С. /съдружник на ответника/ установява, че до 2004- 2005г. семейството на ответника е ползвал имота като склад за зърно и фураж, след това до 2014г. там са съхранявали само фураж, а понастоящем имотът се ползва за склад, но не постоянно, като ответникът е правил частични ремонти на покрива. Свидетелят сочи, че не е виждал други хора в имота.През 2001г.-2002г. ответникът е ходил при свои роднини, за да ги пита дали са съгласни той да ползва имота. Такъв разговор според свидетеля е провеждан и с ищцата и тя не възразила. Свидетелят Р. П. потвърждава казаното от свидетеля С. относно ползването на имота от ответника и извършваните от него ремонтни работи, като сочи, че имотът е на много наследници, които явно са се съгласили ответникът да го ползва.
При така събраните доказателства недоказано е твърдението на ответника за установено от неговата майка С. К. владение върху имота от 2002г. На първо място към 2002г. праводателката на ответника не е била съсобственик на имота, а такъв е била майка й И. С., починала на 13.02.2004г., и съответно от посочената дата праводателката на ответника е станала съсобственик на имота и е могла да установи владение върху частите на съсобствениците си. По делото няма доказателства тя лично да е установила фактическа власт върху имота преди 13.02.2004г., както и след това.
Предвид твърденията на ответника, че С. К. е упражнявала владение чрез него, то следва да се прецени дали е налице хипотезата на чл. 68, ал.1, предл. второ ЗС. В тази връзка свидетелите сочат, че през 2001- 2002г. ответникът е поискал и получил съгласието на ищцата да ползва имота. Установената по този начин фактическа власт върху имота не сочи на установяване на владение по смисъла на чл. 68 ЗС, защото липсва субективният елемент на владението - намерението за своене, а само и единствено намерение за ползване на чужд имот.
Осъществяваната фактическа власт върху имота след 13.02.2004г. също няма за последица придобиване по давност на идеалните части на ищцата. Липсват каквито и да било доказателства, че след като е станала съсобственик на имота С. К. /лично или чрез другиго/ е извършила действия, обективиращи намерението й да превърне държането на чуждите идеални части във владение и тези действия да са доведени до знанието на ищцата. Ползването на имота, както и извършването на ремонт на покрива, не са действия, сочещи на отричане правата на ищцата, защото съгласно чл. 31 от ЗС всеки съсобственик е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си, а ако е поел изцяло разноските за съсобствената вещ, то разполага с възможността да иска от останалите съсобственици да му заплатят частта от тези разноски, съответстваща на дела им в съсобствеността. Неоснователни са и доводите на ответника, че праводателката му не е имало чии права да отрича, защото никой от сънаследниците, вкл. и ищцата не е заявявал собственически права върху имота, тъй като неупражняването на фактическа власт върху собствен имот няма за последица изгубването на собствеността, освен ако някой не я придобие и именно такова придобиване на соченото от ответника основание- придобивна давност, не е доказано в настоящия спор. Следва да се отбележи само, че праводателката на ответника не е била в обективна невъзможност да демонстрира промяната си в намерението да превърне държането на идеалната част на ищцата във владение, защото според трайната практика на ВКС такава обективна невъзможност е налице, ако невладеещият съсобственик е с неизвестно местожителство, напуснал е пределите на страната преди години, не се е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към съсобствения имот, а настоящият случай не е такъв - ищцата живее в съседно населено място и не е била неизвестна за праводателката на ответника. Дали такава обективна невъзможност е била налице по отношение на останалите сънаследници е въпрос, който е извън предмета на настоящия спор, в който подлежи на установяване само дали са придобити по давност правата на ищцата. В този смисъл ирелевантно за спора е, че част от сънаследниците са подписали декларации, че нямат претенции върху имота, както и че имотът от възстановяване на собствеността се владее от С. К. и от сина й.
Доводите на ответника, че имотът е бил деклариран от майка му и от него и само те са плащали и данъци, също не могат да обосноват извод за демонстрирано от С. К. спрямо ищцата намерение за своене на идеалната й част. Трайна е практиката на ВКС, че декларирането на имота в данъчните служби на свое име, без това деклариране да е станало известно на останалите сънаследници, не представлява действие на отричане на техните права. Освен това тези твърдения /освен декларирането на имота от ответника, което е видно от приложеното удостоверение за данъчна оценка/ са недоказани.
От изложеното следва, че ищцата се легитимира като собственик на процесната част от имота, предвид на което и имайки предвид и че ответникът не оспорва, че фактическата власт върху имота се упражнява от него, то предявеният ревандикационен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

На основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото за първоинстанционното, въззивното и за касационното производство в общ размер на 355 лева.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 432 от 4.11.2022 г. на Окръжен съд- Велико Търново, постановено по в. гр. д. № 585/2022 г. и потвърденото с него решение № 288/17.05.2022 г., поправено с решение № 394/30.06.2022г. и двете постановени по гр. д. № 1709/2021 г. по описа на РС- Горна Оряховица и вместо това постановява :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Н. К., ЕГН [ЕГН], с постоянен и настоящ адрес: [населено място], [община], [улица], че Н. Л. К., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], блок № 86, вход „Д“, етаж 7, апартамент № 111 и настоящ адрес: [населено място], [община], [улица] собственик на 1/56 (една петдесет и шеста) идеална част от недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], [община], представляващ поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], [община], местността „С. д.“, с площ от 2861 кв.м. и построените в имота сгради - мелница с площ от 137 кв.м., представляваща сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [община] и склад с площ от 89 кв.м., представляващ сграда с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], [община] и ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС И. Н. К. да предаде на Н. Л. К. владението върху 1/56 ид. ч. от имота.
ОСЪЖДА И. Н. К. да заплати на Н. Л. К. на основание чл. 78 ГПК сумата от 355 лв., представляващи разноски за трите съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:

Членове:

1.

2.