Приложимо право при международен договор и даване вместо изпълнение с няколко имота

Текстът на акта

Ключови фрази

8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50081
София, 31.07.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 2586 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

С решение № 161 от 16.03.2022 г., постановено по т.д. № 1183/2021 г., Софийският апелативен съд, след като е отменил в съответната част решение № 261602 от 11.03.2021г., постановено по гр.д. № 2055/2018г. по описа на Софийски градски съд е приел за установено по предявените от „Боско строй“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу „Тома строй” ЕООД /в несъстоятелност/ искове с правно основание чл. 108 ЗС, че ищецът е собственик на следните имоти: таванско жилище, с идентификатор *** по КККР на [населено място]; поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на [населено място], Пловдивска област; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] и поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], като е отхвърлил искането за осъждане на ответника да предаде владението върху имотите. Със същото решение е потвърдено решение № 261602 от 11.03.2021г., постановено по гр.д. №2055/2018г. по описа на Софийски градски съд в останалата му част, с която са отхвърлени ревандикационните искове на „Боско строй“ ЕООД /н/ срещу „Тома строй” ЕООД /н/ за още осем недвижими имота.

Касационна жалба срещу въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете по чл. 108 ЗС за общо осем недвижими имота, е подадена от ищеца „Боско Строй“- ЕООД /н/.Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Писмен отговор, с който се оспорва основателността на касационната жалба е подаден от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, конституиран като трето лице- помагач на страната на ищеца.

Касационна жалба срещу въззивното решение, в частта с която е отменено първоинстанционното решение и са уважени ревандикационните искове за пет недвижими имота, е подадена от „Тома строй” ЕООД /н/. Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение и на трите основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Излага доводи, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД, както и процесуалноправните норми на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Поддържа, че са нарушени и разпоредбите на КМЧП, тъй като спрямо договора за доставка от 01.01.2005 г. между дружествата ищец и ответник е приложимо материалното право на Канада.

Касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете по чл. 108 ЗС е подадена и от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, конституиран като трето лице- помагач на страната на ищеца.

„Тома строй” ЕООД /н/ в писмен отговор и проведеното открито съдебно заседание оспорва касационната жалба на „Боско Строй“- ЕООД /н/.

В писмен отговор и в открито съдебно заседание „Тома Строй“- ЕООД /н/, оспорва основателността на жалбата на „Боско Строй“- ЕООД /н/ и на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД.

„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД с подадения писмен отговор и в отрито съдебно заседание изразява становище за основателност на касационната жалба на „Боско Строй“- ЕООД /н/ и оспорва основателността на касационната жалба „Тома строй” ЕООД /н/.

С определението по чл. 288 ГПК № 50126 от 24.04.2023 г. касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК / поради противоречие с решение № 233 от 22.01.2013 г. по т. д. № 914/2011 г. на ВКС, 2-ро т. о. / по поставения процесуалноправен въпрос за задължението на съда да установи съдържанието на чуждото материално право и на основание чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК по правните въпроси за значението на поредността на прехвърлените имоти при сключване на договор по чл. 65, ал. 2 ЗЗД и колко са сделките в случай на даване вместо изпълнение, когато се прехвърлят два или повече имота, а погасяваното вземане е едно- една или толкова, колкото са прехвърлените имоти.

По първия правен въпрос за задължението на съда да установи съдържанието на чуждото материално право в практиката на ВКС / решение № 233 от 22.01.2013 г. по т. д. 914/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 156 от 21.02.2020 г. на ВКС, ІІ ГО, по гр. д. № 336/2019 г., решение № 205 от 20.10.2015г. по гр. д. № 412/2015 г. на ВКС, ГК, III ГО, решение № 426 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 74/2011 г. на ВКС, ГК, I ГО, решение № 180 от 02.02.2018 г. по т. д. 340/2017 г. на ВКС, ТК, I ТО, решение № 971 от 9.01.2014 г. по т. д. 971/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 23 от 10.12.2019 г. по гр. д. № 3808/2017 г. на ВКС, ГК, II ГО /, която изцяло се споделя от настоящия състав на ВКС, се приема, че по силата на чл. 43 КМЧП съдът е задължен служебно да установи съдържанието на чуждото право, като си послужи със способите предвидени в международни договори, да изиска информация от Министерството на правосъдието или от друг орган, както и да приобщи становища на експерти и специализирани институти в областта на международното право. На основание чл. 43, ал. 2 КМЧП страните също могат да участват в процеса на установяване на приложимото право, като представят документи, установяващи съдържанието на разпоредбите на чуждото право, на които основават своите искания или възражения, или по друг начин да окажат съдействие на съда или на друг правоприлагащ орган, като съдът може да ги задължи да съдействат при установяване на съдържанието на приложимото чуждо право- чл. 43, ал. 3 КМЧП . Предмет на установяване е както съответната позитивно- правна норма, така и тълкуването и съдебната практика по нейното приложение, поради което допустим източник на информация съставляват правноинформационни системи, официални справочници и др. - чл. 44, ал. 1 и ал. 2 КМЧП . Независимо от избрания подход за установяване на чуждото право, с оглед спазване на принципа за равенство в процеса- чл. 9 ГПК , съдът следва да осигури възможност на страните да се уведомят за резултата от предприетите в тази връзка действия в хода на съдебното дирене, с цел гарантиране на равна възможност за всяка от тях да защити позицията си по въпросите относно съдържанието на приложимото чуждо право и неговото тълкуване, въздействайки върху крайния съдебен акт, доколкото съществуването на претендираните / отричаните субективни права е в зависимост от правните норми. Лишаването на страните от възможност да участват в процеса на установяване на приложимото право води до нарушение на основен принцип на гражданския процес, съответно – до съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

По втори правен въпрос, настоящият състав намира следното :

В практиката на ВКС /решение № 111 от 30.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3807/2017 г., I г. о./, е прието, че даването вместо изпълнение е уредено в чл. 65 ЗЗД като самостоятелен вид договор между кредитор и длъжник, чиято цел е погасяването на едно облигационно задължение. От това разрешение се налага извод, че при сключен един договор за даване вместо изпълнение, обуславящо за преценка броя на сделките е колко задължения се погасяват. Следователно щом дългът е един, то независимо от това, че по силата на постигнатото съглашение между страните за погасяването на дълга длъжникът прехвърля повече от един имот, сделките не се равняват на броя на тези имоти, а сделката е една – за погасяване на съществуващото задължение, поради което и поредността на изброяване на имотите не е от значение, освен ако между страните няма изрична друга уговорка. Ако обаче с договора се погасяват повече от едно задължения, произтичащи от различни правопораждащи факти, то ще се касае за сключени повече от един договори за даване вместо изпълнение.

По касационните жалби :

Производството по делото е образувано по предявени от "Боско строй" ЕООД против "Тома строй" ЕООД искове с правно основание чл. 108 ЗС относно недвижими имоти, подробно описани в исковата молба. Исковата претенция е изцяло отхвърлена от първоинстанционния съд.

След частична отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е уважил иска по чл. 108 ЗС в установителната му част относно следните имоти: таванско жилище, с идентификатор *** по КККР на [населено място]; поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на [населено място], Пловдивска област; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] и поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. В осъдителната му част искът по чл. 108 ЗС относно описаните имоти е счетен за неоснователен. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта му, с която е отхвърлен искът по 108 ЗС за останалите имоти, предмет на спора.

От фактическа страна въззивният съд е приел, че от договор за доставка на стоки от 01.01.2005 г., сключен между "Боско строй" ЕООД и "Сосиете рибо ейч би ем С. А. ", дружество учредено съобразно законите на Канада, се установява, че страните са се съгласили "Сосиете рибо ейч би ем С. А. " като продавач да достави и продаде на ищеца строителна техника срещу цена, посочена във всяка фактура, издадена за доставката. Фактът на доставката на техниката се установява от приложените по делото шест митнически декларации, съставени в периода 26.04.2005 г. - 27.07.2005 г., за доставка на употребявана техника, в които като получател е записан ищецът. Декларациите носят печат и подпис от името на получателя, както и запис за разрешено вдигане на стоката. Към тях са представени и издадени от продавача фактури за доставената стока.

С договор за цесия от 10.03.2014 г. "Сосиете рибо ейч би ем С. А. " е прехвърлило вземането си спрямо ищеца на „Гео строй ГД" ЕООД, правоприемник на който е ответникът по делото „Тома Строй“- ЕООД/н/ .

С нотариален акт № 98 от 20.03.2014 г., т. ІІ, peг. № 4937, дело № 262 от 2014 г., с нотариален акт № 58 от 27.03.2014 г., т. I, peг. № 590, дело № 56 от 2014 г. и с нотариален акт № 129, т. I, peг. № 2153, дело № 120 от 27.03.2014 г. между ищеца "Боско строй" ЕООД и "Гео строй ГД" ЕООД, правоприемник на който е ответникът по делото „Тома Строй“- ЕООД/н/, е постигнато съгласие за прехвърляне собствеността от "Боско строй" ЕООД на "Гео строй ГД" ЕООД върху недвижими имоти, включително процесните, срещу погасяване на задължение по договора за цесия от 10.03.2014г., съобщен на същата дата на длъжника, до размера на данъчните оценки на имотите, като данъчните оценки са описани в нотариалните актове.

За неоснователни са счетени доводите на ищеца, че в договорите за даване вместо изпълнение липсва индивидуализация на погасявания дълг, тъй като задължението е индивидуализирано като придобито от "Гео строй ГД" ЕООД по договор за цесия от 10.03.2014 г. и видно от договорите длъжникът "Боско строй" ЕООД изрично е потвърдил, че е уведомен за цесията преди сключване на сделките, респективно и двете страни са имали знание за съдържанието на договора за цесия и за прехвърлените с него вземания и валидно са изразили волята си, че искат да погасят конкретните вземания, предмет на цесията. Очертаното в договора задължение е определяемо –чрез препращане към друг документ, известен и на двете страни по сделката. Извод, че дългът е бил известен на страните при сключване на сделката, е направен и въз основа на представеното и неоспорено уведомление за цесия, връчено на ищеца на 10.03.2014 г. и упоменато в нотариалните актове, в което видът и размерът на цедираните вземания е точно определен.В допълнение съдът е посочил, че волята на страните относно погасявания с процесните договори дълг е изводима и от приложения предварителен договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу погасяване на дълг от 12.03.2014 г., в който дългът е описан по основание и размер.

По спорния въпрос дали е съществувал дълг, който да бъде погасен с прехвърляне собствеността върху имотите, съдът е приел, че е установено съществуването на задължение на ищеца към "Сосиете рибо ейч би ем С. А. " в размер на 788 567, 76 лв., съставляващи цена на доставени стоки и съответно не се установява недействителност на процесните сделки за даване вместо изпълнение по отношение на изразената воля за погасяване на дълг към "Гео строй ГД" ЕООД за цена на доставени стоки в общ размер на сумата 788 567, 76 лв. поради липса на кауза и невъзможен предмет.

Относно вземането в размер на 3 287 913, 96 евро с левова равностойност 6 411 432, 24 лв., съдът е посочил, че то произтича от чл. 10 от договора за доставка от 01.01.2005 г., сключен между ищеца и "Сосиете рибо ейч би ем С. А.“ , където е предвидено, че при забава на купувача да заплати на продавача цената в размера и сроковете по чл. 2 от договора, купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 0, 29 % за всеки просрочен ден от датата на падежа на дължимата сума, която уговорка следва да квалифицира като такава за неустойка. Прието е, че уговореният размер за забавено изпълнение е 0, 29% на ден, или годишно – 105, 85 %, като вредите, които неустойката следва да обезщети са за забавено изпълнение на паричен дълг, респективно евентуалния добив, който ищецът би реализирал, ако би получил своевременно плащане , т.е. средния размер на лихвите по депозити в банка за същия период. Според въззивния съд размерът на неустойката от 105, 85 % годишно е повече от десет пъти по-голям от очертания размер на евентуалните вреди, същият е и приблизително десет пъти по-голям от установения в закона размер на законните лихви за забавено изпълнение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предвид на което и уговорката за неустойка е несъответна на основните й функции и нарушава основния принцип в правото за справедливост и същата е нищожна поради противоречието й на морала. Съобразявайки , че нищожните клаузи не пораждат права и задължения за страните, съдът е приел, че за цедента не е възникнало вземане за неустойка за забавено изпълнение и съответно такова вземане не е прехвърлено с договора за цесия от 10.03.2014 г.

С оглед липсата на дълг за горницата над сумата 788 567, 76 лв., който да бъде погасяван с договорите за даване вместо изпълнение, е направен извод, че сделките в частта им за сумата над 788 567, 76 лв., са нищожни поради липса на кауза и невъзможен предмет.

За неоснователен е счетен доводът на ответника, че волята на страните по договорите за даване вместо изпълнение е била да погасяват и дължими законни лихви за забава, тъй като в договорите за даване вместо изпълнение страните са изразили волята да се погасяват вземанията, предмет на договора за цесия - 788 567, 76 лв. – главница и неустойка от 6 411 432, 24 лв. Доводите за нищожност на договорите за даване вместо изпълнение поради привидност на съглашенията, поради сключването им в противоречие на морала с единствената цел да се увредят кредиторите на "Боско строй" ЕООД, също са счетени за неоснователни.

Съдът е приел, че съгласно уговорката, обективирана в нотариален акт №98 от 20.03.2014 г. имотите, предмет на сделката, са прехвърлени срещу погасяване на задължение по договор за цесия от 10.03.2014 г. до размера на посочените в нотариалния акт стойности на имотите, чиито общ размер е 998030, 70 лв., т.е. повече от съществуващия дълг от 788 567, 76 лв. Стойността на прехвърляните имоти в поредността на прехвърлянето им, избрана от страните, без имотите по последната буква "К" от нотариалния акт, е в размер на 764 504, 10 лв., поради което и в тази част сделката е действителна – сключена е за погасяване на установения по делото дълг от 788 567, 76 лв. и е проявила транслативния си ефект и ищецът не се легитимира като собственик на тези имоти и съответно искът по чл. 108 ЗС за тях е неоснователен. С изявленията по буква "К" от нотариален акт № 98 от 20.03.2014 г. е постигнато съгласие за прехвърляне собствеността върху жилище на партерен етаж, жилище на първи надпартерен етаж, два апартамента на втори надпартерен етаж и процесното таванско жилище. Общата цена на имотите по б. "К" е определена на 233 526, 60 лв., като таванското жилище е последно по реда на прехвърляне на собствеността, предвид на което и съдът е приел, че пълният размер на дълга от 788 567, 76 лв., или разликата над погасения с прехвърлените имоти по точките преди "К" от 764 504, 10 лв., е достигнат с прехвърлените права на собственост върху първия имот – партерно жилище, а по отношение на процесния – последно изброен имот, съглашението е недействително, тъй като не е бил налице съществуващ дълг, който да бъде погасен с прехвърляне на собствеността върху него. Сделката за прехвърляне на собствеността върху този имот е нищожна поради липса на основание и невъзможен предмет и собствеността върху таванското жилище не е прехвърлена, поради което ищецът е негов собственик и правото му на собственост следва да бъде признато за установено.

По горните мотиви съдът е приел, че нищожни поради липса на основание и невъзможност на предмета с оглед липсата на дълг, който да бъде погасен с тях, са и сключените последващи договори, обективирани в нотариален акт № 58 от 27.03.2014 г. и нотариален акт № 129 от 27.03.2014 г. и за тези имоти искът по чл. 108 ЗС е основателен в установителната му част. Съдът е отхвърлил иска в осъдителната му част, защото липсват доказателства, че имотите се владеят от ответника.

Предвид дадения отговор на първия правен въпрос въззивното решение е неправилно. За да се произнесе по спора съдът е приел за нищожна клаузата на чл. 10 от договора от 01.01.2005 г., сключен между "Боско строй" ЕООД и "Сосиете рибо ейч би ем С. А. " и съобразявайки, че нищожните клаузи не пораждат права и задължения за страните, съдът е приел, че за цедента не е възникнало вземане за неустойка за забавено изпълнение и съответно такова вземане не е прехвърлено с договора за цесия от 10.03.2014 г. В случая обаче в договора от 01.01.2005 г. изрично е предвидено, че за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на действащото право на Канада / чл. 14/, което не е съобразено от въззивния съд и спорът е решен, без да е установено съдържанието на правото на Канада. Неизпълнението на задължението на съда да установи служебно съдържанието на чуждото право съгласно чл. 43 КМЧП представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от нов състав на въззивния съд , който следва да установи съдържанието на чуждото материално право съгласно способите по чл. 43 КМЧП, включително с участието на страните.

След установяване на чуждото право и последващото го произнасяне относно действителността на клаузата на чл. 10 от договора от 01.01.2005 г., ще бъде изяснен и решаващият за настоящия спор въпрос за размера на дълга. В случай, че съдът достигне до извод за действителност на клаузата, то искът ще подлежи на отхвърляне, ако съдът счете за неоснователни и останалите доводи, въведени във въззивната жалба на ищеца . Ако обаче съдът счете, че се касае за нищожна клауза, ще следва да се произнесе по възраженията на ответника, както и да съобрази даденото разрешение по втория правен въпрос, а именно, че когато с един договор се прехвърлят повече от един имоти за погасяване на един дълг, договорът е един и съответно ирелевантна е поредността на изброяване на имотите, освен ако на тази поредност страните са придали значение с нарочна уговорка. При произнасянето си съдът следва да съобрази също, че в чл.65 ЗЗД няма въведено изискване за пълна еквивалентност на заместващата престация, от което и следва, че право на страните е , предвид уредената в чл. 9 ЗЗД свобода на договарянето, да постигнат съгласие длъжникът да престира в повече или по- малко от дължимото и с това да погаси задължението си. По този въпрос в решение № 85 от 16.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2262/2018 г., I т. о. е прието, че е допустимо страните да уговорят престирането на нещо, отличаващо се по стойност от дължимото (без да се стига до пълна безвъзмездност, при което задължението всъщност се погасява без кредиторът да получи нещо, т. е. то бива опростено), възможен е и резултат, при който даденото представлява в пъти по-голяма ценност от дължимата парична престация. Неколкократното надвишаване на последната със стойността на дадения недвижимия имот, сочи на частично дарение, вкл. и предвид липсата на уговорка между страните за постигане на компенсаторно имуществено изравняване.

Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по тях произнасяне дължи въззивната инстанция, което следва от разпоредбата на чл. 294, ал.2 ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 161 от 16.03.2022 г., постановено по т.д. № 1183/2021 г. на Софийския апелативен съд.

ВРЪЩА делото на Апелативен съд – София за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: