Оправдаване за шофиране след употреба на алкохол при резултат под 1,2 промила от контролна проба

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * неоснователност на касационен протест * установяване на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта * правилно приложение на материалния закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ 35

Гр. София, 27 януари 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА

КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря НЕВЕНА ПЕЛОВА

и след становище на прокурора от ВКП МАКСИМ КОЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 724/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура-гр. Благоевград срещу въззивна присъда на Окръжен съд-гр. Благоевград, № 29/12.06.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 521/2024 г.

В протеста се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд с цел отстраняване допуснатите от въззивния съд нарушения на материалния закон.

В писмено допълнение към протеста, постъпило по реда на чл.351, ал.4 от НПК прокурорът от окръжната прокуратура излага съображения за неправилно тълкуване от въззивната инстанция на доказателствената съвкупност по делото, което е довело до неправилен правен извод за оправдаване на подсъдимата, поради несъставомерност на деянието. Сочи, че съдът неправилно се е позовал на резултата от кръвната проба на подсъдимата, получен при повторното й изследване, като счита, че разпоредбата на чл. 27, ал.3 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и / или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредба № 1/2017 г./ не съдържа императивно изискване за използване именно на този повторен резултат, както и че експертното изследване не е задължително за съда, който при несъгласие със специалните знания на вещите лица е длъжен да се мотивира. Позовава се на устните разяснения на експертите при изслушване на заключението относно летливия характер на алкохола, който е изследван и на възможността с изтеклия период от време до повторното изследване част от него да се е изпарила, с което е намалена и концентрацията му в кръвната проба, взета от подсъдимата.

По изложените съображения счита, че въззивният съд неправилно се е позовал на повторното кръвно изследване, за да обоснове несъставомерност на деянието, като е следвало да съобрази периода на извършването му и да кредитира първият резултат от кръвната проба на П., който е максимално обективен и кореспондира с показанията на техническото средство, с което е била изпробвана по време на проверката от пътните полицаи.

В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП не поддържа протеста, като счита, че въззивната присъда е правилна и законосъобразна и следва да се остави в сила. Намира, че въззивният съд е извършил правилна правна оценка на доказателствата по делото и с оглед установения в Наредба № 1/2017 г. ред е приел, че деянието на подсъдимата е несъставомерно по инкриминирания законов текст по чл. 343б, ал.1 от НК. Счита въззивната присъда за аргументирана и надлежно мотивирана чрез правилен прочит на наличните по делото доказателства.

Подсъдимата П. редовно призована за съдебното заседание пред ВКС не се явява и не се представлява. Не се явява и упълномощеният й защитник адв. С., редовно уведомен.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационния протест основания и като съобрази доводите на прокурора от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Въззивното производство по делото, в което е постановена протестираната присъда е второ по ред, след като с решение на ОС-Благоевград № 64/15.03.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 916/2022 г. е отменена първоинстанционната оправдателна присъда №5/21.03.2022 г. на Районен съд – гр. Разлог и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

С отменената присъда №5/21.03.2021 г. на Районен съд – гр. Разлог по н.о.х.д. № 446/2021 г. подсъдимата Н. Ж. П. е била призната за невиновна в това, че на 12.12.2020 г., около 03.00 часа в [населено място] по [улица]в района на хотел /хотел/ е управлявала моторно превозно средство /МПС/, лек автомобил /марка/, с рег. [рег.номер на МПС] концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,29 на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза № 380/15.12.2020 г. на СНТЛ при ОД на МВР [населено място], поради което и на осн. чл. 304 от НПК е оправдана по предявеното й обвинение за престъпление по 343б, ал.1 от НК, като извършеното от подсъдимата деяние е квалифицирано като административно нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на осн. чл. 305, ал.6, вр. чл. 301, ал.4 от НПК, вр. чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП са й наложени административни наказания глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Със същата присъда, на осн. чл.59, ал.4 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимата е била лишена от правото да управлява МПС по административен ред, съгл. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 12.12.2020 г., считано от същата дата.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимата П. да заплати направените по делото разноски, на осн. чл.189, ал.3 от НПК.

При новото разглеждане на делото пред районния съд е постановена нова осъдителна присъда №11/10.04.2024 г. по описа на РС - Разлог, с която подсъдимата П. е била призната за виновна в извършване на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК и й е било наложено наказание от четири месеца лишаване от свода, изтърпяването на което е отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК с три-годишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила. На осн. чл. 343г от НК подсъдимата е била лишена от право да управлява МПС за срок от една година, като на осн. чл. 59, ал.4 от НК е приспаднато времето през което е била лишена от това право по административен ред и на осн. чл. 189, ал.3 от НК е осъдена да заплати разноските по делото.

С нова въззивна присъда на Окръжен съд-гр. Благоевград, № 29/ 12.06.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 521/2024 г. присъдата на РС-Разлог е била отменена и вместо това е постановена нова присъда, с която подсъдимата е оправдана по обвинението по чл. 343б от НК и на осн. чл. 305, ал.6, вр. чл. 301, ал.4 от НПК, вр. чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП и е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Със същата присъда, на осн. чл.59, ал.4 от НК е приспаднато административното наказание лишаване от право за управление на МПС.

Настоящото касационно производство се движи по протеста на прокурора срещу втората въззивна присъда на Окръжен съд - гр. Благоевград .

Касационният протест е подаден в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК и от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане, като разгледан по същество се явява неоснователен.

В касационният протест се навежда изрично касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК, но изложените в подкрепа на същото аргументи сочат на касационния довод по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, тъй като се оспорва доказателствената дейност на въззивния съд по оценката на доказателствата и средствата за тяхната проверка, в това число и използваните от съда специални знания, обективирани в заключенията на основната химическа и комплексната съдебномедицинска и химическа експертиза.

Основният довод в касационния протест се състои в неправилното кредитиране на протокола за химическо изследване, което е изследвало повторно контролната кръвната проба на подсъдимата за концентрация на алкохол, което изследване е по искане на подсъдимата, в упражнение на правата й по чл. 27, ал.3 от Наредба 1/2017 г. и комплексното заключение, което базирано на същото изследване.

В разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредбата е закрепено правото на изследваното лице в 7-мо дневен срок от връчване на наказателното постановление да поиска повторно изследване на кръвната му проба, което може да се упражни в предвидения срок за съхранение на иззетите проби, който съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.4 от същата наредба е не по-малък от три месеца за изследване на алкохол в кръвта. Предвиденият в чл. 27, ал.3 от Наредбата срок не е преклузивен, тъй като повторното изследване е допустимо да се извърши до изтичане на законовите срокове за съхранение на пробите.

В настоящият казус подсъдимата е направила искане за повторно изследване на кръвната й проба в 7-мо дневния срок по чл. 27, ал.3 от Наредбата, като изследването е направено в рамките на срока от три месеца / 40 дни след вземането на пробата/ за съхранение по чл. 26, ал.4 от същата Наредба.

Въззивният съд се е позовал на резултата от повторното химическо изследване на кръвната проба на подсъдимата, съгласно който количеството етилов алкохол е било 1,1 промила на хиляда и е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимата е управлявала автомобила на процесната дата с концентрация под 1,2 на хиляда, което от правна страна изключва наказателната й отговорност за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

В протеста на прокурора се възразява срещу кредитирането на заключението на втората комплексна експертиза по аргумент от устните разяснения на експертите, които са я изготвили, съгласно които установеният резултат от контролното изследване на алкохолната концентрация е с по-нисък процент от получения при първото химическо изследване, поради летливия характер на алкохола, който вероятно се е изпарил частично при второто отваряне на кръвната проба с цел повторното й изследване.

Възражението е неоснователно. В експертизата изрично е посочено, че опаковката на пробата не е била нарушена и условията за съхранението й, въведени в чл. 26, ал.4 от Наредбата са били спазени, при което установената при изследването концентрация на алкохол в кръвната проба обективно е била 1,1 промила на хиляда. Вещите лица са дали заключение, че установения резултат е получен при спазване на изискванията на Наредба № 1/2017 г. за изследване на контролна кръвна проба за концентрация на алкохол и поддържат заключението за установената стойност. На въпроса за разликата между основното и повторното изследване са посочили, че вероятно това се дължи на летливостта на алкохола, който е възможно да се е изпарил при отварянето на пробата.

Правилно въззивният съд се е позовал на протокола от контролното химическо изследване, предмет на комплексната съдебномедицинска и химическа експертиза и установената в същата концентрация на алкохол в кръвната проба на подсъдимата, тъй като химическото изследване е било законосъобразно извършено по предвидения в Наредбата ред.

Елемент от фактическия състав на деянието по чл. 343б, ал.1 от НК е алкохолната концентрация на водача да е установена по надлежния ред, който е установен в Наредба №1/2017 г. Редът за провеждане на кръвните изследвания с цел установяване на алкохолната концентрация на водачите на моторни превозни средства е закрепен в Наредба № 1/2017 г./ чл.1, ал.1 от същата Наредба/. Съгласно текста на чл.15, ал.1 от Наредбата при медицинското изследване на водача се вземат две кръвни проби, в предназначени за целта вакуумни епруветки, всяка с обем не по-малък от 4 мл. В чл. 17 от същата Наредба е нормативно уреден редът за вземане на пробите от кръв, а именно със затворена система във вакуумни епруветки, съдържащи натриев флуорид /стабилизатор/ и антикоагулант. Съхранението на пробите от вземането до изпращането им в лабораторията е при температура от +4 до +8 градуса по Целзий. Предвиденият в Наредбата ред за изследване /чл.21/ включва проверка на една от двете взети проби, като втората се съхранява като контролна при необходимост от повторен анализ. В чл. 26, ал.5 от същата изрично е посочено, че при възлагане на повторен анализ се изследва контролната кръвна проба.

По делото са събрани доказателства за спазване на предвидения в Наредбата ред при вземането, съхранението и изследването на кръвните проби от подсъдимата, включително и по отношение на повторното изследване, при което е била изследвана втората контролна проба, а не пробата от кръв, която е била подложена на първоначален химически анализ.

При тези данни правилно въззивният съд е възприел резултата от повторното изследване относно концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата при управлението на автомобила на процесната дата и е изградил фактическите си изводи в съответствие с второто химическо изследване, на което е основана комплексната експертиза.

Спазването на законовите изисквания за реда за извършване на кръвните изследвания на подсъдимата сочи, че концентрацията на алкохол в кръвта й, предмет на второто изследване е установена по надлежния ред, предвиден в Наредба № 1/2017 г., поради което правилно фактическите изводи на окръжния съд за установения процент алкохол, с който подсъдимата е управлявала автомобила са основани на резултата от същото контролно изследване на П..

Възраженията от протеста за летливия характер на алкохола и периода на съхранение на пробата не държат сметка за законовите изисквания на съхранение на кръвните проби и възможността за контролно изследване, при което се анализира втората проба, която е съхранявана във вакуумна епруветка и след вземането на кръвта не е била отваряна.

Ако се приеме за вярно твърдението на вещите лица, че при отваряне на епруветката част от алкохола се изпарява, това би се отнасяло в еднаква степен и до двете кръвни проби, които се отварят поединично за целите на всяко едно от отделните химически изследвания, а не се изследва повторно една и съща проба. Отделно законът е посочил срока на съхранение на кръвните проби и условията за това, които са спазени при извършеното контролно изследване, поради което при това положение е недопустимо да се правят предположения за изпаряване на част от съдържащият се в пробата алкохол и за увеличаване на резултата от изследването.

След като установеният в Наредба № 1/2017 г. ред за провеждане на медицинско изследване включва контролна проверка на втората кръвна проба и предвиденият ред за извършването му е спазен без да са допуснати нарушения при съхранението и транспортирането на пробите, то резултатът от контролното изследване следва да се счита за установен по надлежния ред и да послужи за установяване на алкохолната концентрация на съответният водач.

Респективно предвид изложеното относно спазване на надлежния ред за установяване на възприетия от въззивния съд резултат от медицинското изследване на кръвната проба на подсъдимата, се налага извода, че доказателствената съвкупност по делото е правилно оценена и интерпретирана съобразно действителното съдържание на релевантните доказателства и средствата за тяхното установяване, поради което оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилна доказателствена дейност на въззивния съд е неоснователно и искането на прокурора от протеста за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде удовлетворено.

В рамките на установените факти материалният закон е приложен правилно и подсъдимата П. законосъобразно е била оправдана по обвинението по чл. 343б, ал.1 от НК, поради несъставомерност на деянието като е ангажирана административно наказателната й отговорност за нарушение по ЗДвП.

По изложените съображения протестът на окръжния прокурор се явява неоснователен и въззивната присъда следва да се остави в сила.

Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда на Окръжен съд-гр. Благоевград, № 29/ 12.06.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 521/2024 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: