Осъждане за безстопанственост при поръчка на хранителни продукти в държавна агенция

Текстът на акта

Ключови фрази

13
Р Е Ш Е Н И Е

№.499

Гр. София, 18 ноември 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора Е. Стоянова разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 546/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационни жалби на подс. З. А. и на защитника му, адв. Б. А. против решение № 75/19. 02. 2025 год., постановено по в. н. о. х. д. № 635/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд (САС).

В жалбата на защитника са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НК. Тезата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е обоснована с твърдения за липса на мотиви, тъй като изводите на въззивния съд по фактите и по правото представляват почти дословно повторение на тези на първата инстанция. Поддържа се, че не е даден отговор на всички възражения на защитата, а доколкото има такъв, той е незадълбочен и повърхностен. Сочи се, че не са обсъдени доводите за противоречие между осъдителната и оправдателната част на присъдата; за отсъствието на делегирани правомощия на подсъдимия по чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС); за липсата на нормативно установено задължение за предприемане на действия за предотвратяване на щетата; за това, че подсъдимият не е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК. Настоява се, че неправилно е интерпретиран защитният аргумент, че не е установено дали към момента на деянието е била действаща инкриминираната длъжностна характеристика. Твърди се, че контролираната инстанция не е изпълнила задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, тъй като показанията на свидетелите А., К., П. и Г. не са обсъдени поотделно и в съвкупността им, а съдържанието им е интерпретирано превратно. Оплакването за наличие на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е подкрепено с доводи, че подсъдимият не е годен субект на престъплението по чл. 219 от НК, тъй като не изпълнява работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество. Недоволството от размера на наложеното наказание е свързано с отчетените от съда отегчаващи обстоятелства и с подценяването на продължителността на наказателния процес и отказа на съда да го третира като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. При условията на алтернативност са направени искания за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаване на подсъдимия, а ако не бъдат възприети доводите за съществени нарушения на процесуалните правила и за неправилно приложение на закона – за индивидуализация на наказанието при условията на чл. 55 от НК.

Личната жалба на подсъдимия се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Доводите за неправилно приложение на закона повтарят тези в сезиращия документ, изходящ от защитника. Наред с това е застъпено становище, че А. е признат за виновен за нарушаване на нормативен акт – Закон за обществените поръчки (ЗОП), който не е бил действащ към момента на деянието. Оспорват се изводите на въззивната инстанция, че му е възложено да пази и управлява имуществото на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) и че е бил длъжен да предотврати бракуването и унищожаването на хранителния продукт. Твърди се, че е налице вътрешно противоречие в актовете на долустоящите съдилища, тъй като е оправдан да е нарушил ЗОП, а в същото време се приема, че безстопанствеността се е изразила в сключване на инкриминирания договор за обществена поръчка. Поддържа се, че САС не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и е интерпретирал превратно свидетелските показания. Представен е собствен анализ на доказателствената съвкупност. Направено е искане за отмяна на първоинстанционната присъда и потвърждаващото я въззивно решение.

В съдебно заседание защитникът поддържа касационната жалба и пледира същата да бъде уважена.

Подс. А. поддържа личната си жалба и се солидаризира с аргументите на защитника си. Настоява да бъде оправдан.

Представителят на Върховна касационна прокуратура намира аргументите в жалбите за несъстоятелни. В същото време счита, че е налице противоречие между диспозитива и мотивите на първоинстанционната присъда досежно това дали подсъдимият е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ или б. „б“ от НК, с оглед на което пледира за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 5/10. 01. 2024 год. по н. о. х. д. № 3359/2020 год. Софийски градски съд е признал подс. З. Й. А. за виновен в това, че за времето от 02. 12. 2015 год. до 22. 02. 2016 год. в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б” от НК – главен секретар на /наименование/ нарушил задълженията си съгласно делегираните правомощия, регламентирани в чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗФУКПС, не изпълнил задълженията си по т. 16 от длъжностната характеристика за длъжността главен секретар на /наименование/ и не положил достатъчно грижи за управлението и запазването на повереното му имущество и за възложената му работа и от това са последвали значителни щети за предприятието –/наименование/ в размер на 22 459,99 лева, поради което и на основание чл. 219, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил една година лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000 лева, като на основание чл. 304 НПК го оправдал за останалите инкриминирани му нарушения.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото.

Съдебният акт е проверен по жалба на подсъдимия и с решение № 75/19. 02. 2025 год., постановено по в. н. о. х. д. № 635/2024 год. по описа на САС, е потвърден.

Касационните жалби са допустими, тъй като изхождат от легитимирани страни, депозирани са в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и с тях е атакуван съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледани по същество, същите са частично основателни.

Доводите, свързани с наличието на съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, следва да бъдат обсъдени на първо място, доколкото евентуалното им наличие би имало за последица отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане без да се дължи отговор на останалите оплаквания на страните по приложение на закона и справедливостта на наказанието.

Непредубеденият прочит на въззивния съдебен акт не дава основание да бъде възприета поддържаната от защитата теза за липса на мотиви. Недоволството на подсъдимия и защитника му се основава на обстоятелството, че САС, също както и първата инстанция е сторила това, е възприел фактологията, описана в обвинителния акт. Тези фактически констатации обаче са направени не чрез механичното пренасяне на съдържанието на обвинителния инструмент в неговата цялост, а са последица от внимателен и задълбочен собствен анализ на свидетелските показания, писмените доказателства и доказателствени средства и на експертните заключения, вследствие на който второстепенният съд е достигнал до извод, аналогичен на направения в първоинстанционната присъда, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. Въз основа на тези факти контролираната инстанция е направила изводите си относно правната квалификация на деянието. Изложени са пространни съображения за наличие на обективните и субективни признаци на състава на престъплението по чл. 219 от НК. Обсъдени са възраженията на страните по фактите и правото и са посочени основанията за възприемането им или за отхвърлянето им като несъстоятелни. Най-сетне, съобразявайки смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, въззивният съд е обективирал и заключението си относно вида и размера на наказанието. Ето защо не може да се приеме, че са допуснати съществени отклонения от стандарта, заложен в чл. 339 от НПК, които да налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

Неоснователни са и твърденията както на защитата, така и на държавното обвинение, че контролираната инстанция не е съзряла съществуващи противоречия в първоинстанционната присъда, които препятстват подсъдимия да разбере какви са основанията за осъждането му.

На първо място, не е налице несъответствие между диспозитива и мотивите относно длъжностното качество на А.. Първата инстанция е изложила съображения за това, че поначало подсъдимият е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК, но наред с това е обосновано и наличие на длъжностно качество по чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, като е посочено, че по силата на длъжностната характеристика и на издадените от председателя на /наименование/ заповеди №№ 03-486/11. 06. 2015 год., 03-487/11. 06. 2015 год. и 03-901/19. 11. 2015 год. на касатора е възложено пазенето и управлението на имуществото на агенцията във връзка с доставката на материални ресурси, организирането, провеждането и възлагането на обществени поръчки по реда на ЗОП, сключването договори за изпълнение на обществените поръчки и организиране и контролиране на изпълнението им. Тези съображения са залегнали и в основата на изводите на САС по правото.

Не се установява и претендираното противоречие между осъдителната и оправдателната част на съдебните актове. В жалбата на защитника се твърди, че такова е налице по отношение на чл. 8, ал. 2 от Закона за администрацията и чл. 10, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на /наименование/ доколкото същите предписват упражняване на контрол и в същото време е прието, че подсъдимият не е осъществил такъв, а в тази на А. акцент е поставен върху признаването му за невинен досежно обвинението по чл. 90, ал. 1 от ЗОП. Основанията за оправдаване по обвинението за нарушение на първите две разпоредби са свързани само и единствено с невъзможността да запълнят бланкетната норма на чл. 219 от НК поради твърде общото им съдържание. Колкото до инкриминираното нарушение на чл. 90, ал. 1 от ЗОП, прието е, че макар да не са били налице предпоставките за сключване на договор по този ред, нарушението не се намира в причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици. В същото време безспорно е установено, че въпреки ясно изразеното несъгласие на свидетелите В. А. и Г. М. с параметрите на обществената поръчка подсъдимият е взел решение за сключване на договор с предмет доставка на хранителни продукти, сред които и инкриминираните 8 000 килограма телешки колбас и с клауза за доставяне на цялото количество наведнъж, както и че въпреки многократното обсъждане на въпроса за изтичащия му срок на годност при намаляващ брой на изхранваните бежанци, А. е останал пасивен и не е предприел действия за предотвратяване на бракуването му.

Несподеляеми са и доводите, отнасящи се до аналитичната дейност на въззивната инстанция. Следва да се отбележи, че голяма част от възраженията, особено в жалбата на подсъдимия, по своето естество са такива за необоснованост на съдебния акт. Същата обаче не е сред касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК и това законодателно разрешение е свързано със спецификата на касационното производство и правомощията на върховната инстанция по наказателни дела, която е съд само по правото, но не и по фактите. Единственото изключение от това правило се съдържа в чл. 354, ал. 5 от НПК, но описаното по-горе процесуално развитие на делото го оставя извън посочената хипотеза. Ето защо тези на тези оплаквания няма как да бъде даден отговор от настоящия съдебен състав.

Контролираната инстанция е изградила вътрешното си убеждение при спазване на правилата, гарантиращи формалната му правилност, а възприетата хронология на събитията е изведена въз основа на валидно събрани и надлежно проверени доказателствени източници. Свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, както и изобилните писмени доказателства и доказателствени средства са интерпретирани съобразно действителните им смисъл и съдържание без да им се придава значение, каквото те не притежават.

Въззивният съд се е солидаризирал с оценката на обясненията на подсъдимия, направена от първата инстанция. Съобразено е, че те имат двойствена природа и освен доказателствено средство, представляват и средство за защита, което е наложило внимателното им съпоставяне с всички останали източници на доказателства. С оглед корелацията му с всички други доказателства по делото за достоверно е прието посоченото от А. за недостиг на финансови средства, довел значителни затруднения на /наименование/ при изхранване на бежанците в инкриминирания период, както и тези за осигуряване на необходимата сума за закупуване на продукти едва в края на 2015 год. Останалите му твърдения – че няма отношение към заложените в обществената поръчка брой лица за изхранване, количество и вид на хранителните продукти, начин на доставянето им, както и че се е доверил на данните, предоставени му от подчинените му служители – са били приети за необективни и неистинни, но това не е сторено произволно и немотивирано, както неоснователно се твърди в жалбите. За да направи подобна констатация, САС се е присъединил към аргументите на първостепенния съд, а те са били свързани с това, че изтъкнатите от А. обстоятелства не се потвърждават от останалите доказателства по делото.

На изявленията на подсъдимия мотивирано са противопоставени показанията на лицата, които в различна степен са били ангажирани с подготовката на обществената поръчка. Съдът се е доверил на свидетелите М. Б., Г. М., М. Г., А. К., П. В. и С. З., след като е извършил дължимата проверка за това доколко твърденията им са ясни и логични и дали са информативни и изчерпателни. Отчетено е, че въпреки отдалечеността на инкриминираните събития във времето всички свидетели са запазили ясен спомен за случилото се, включително и за по-голямата част от подробностите, характеризиращи случая, а доколкото са установени непълноти, те са свързани с единични детайли, дължат се на естественото избледняване на спомените и са преодолени по реда на чл. 281 от НПК. Съобразно действително разказаното от тях, при това без каквото и колебание, е прието за безспорно доказано, че конкретните особености на поръчката, включително вид на същата, съконтрахенти, количество на хранителните продукти и брой на лицата, за които следва да бъде осигурено изхранване, са им били посочени от главния секретар на/ наименование/, като въпреки несъгласието на някои от свидетелите с част от така поставените параметри, той е разпоредил те да останат непроменени от първоначалното задание, изтъквайки като аргументи очакванията за засилен бежански поток и необходимостта отпуснатите средства да бъдат усвоени до края на годината.

Касационната проверка не установи нито превратна интерпретация, нито игнориране на показанията на В. А.. В жалбите се изтъква посоченото от свидетеля, че инициативата за обществената поръчка е изхождала от председателя на /наименование/. В изпълнение на изискването за обективност и всестранност на процесуалното изследване на стр. 52-53 от решението апелативният съд се е спрял не само на това, но и на последващо твърдение на А. – че в края на м. ноември или началото на м. декември 2015 год. е проведена работна среща между служители на агенцията, в чиито служебни задължения се включвала подготовката на обществените поръчки и подсъдимия, на която той определил параметрите на поръчката. Независимо от обстоятелството, че последното е заявено едва по време на съдебното следствие, апелативният съд е приел, че именно то заслужава доверие, защото в същата насока са и показанията на останалите свидетели.

Незаслужен е упрекът за направено недопустимо предположение относно това дали подсъдимият е знаел за изтичащия срок на годност на инкриминирания хранителен продукт. Тезата на защитата се основава на погрешното разбиране, че това обстоятелство може да се установява единствено с писмени доказателства, каквито не са събрани по делото, като в тази връзка акцент е поставен върху проверката, назначена в деня преди напускането на А. и приключила два месеца след това. Касаторите пропускат обаче, че съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК доказателствата и средствата за установяването им не могат да се ползват с предварително установена сила, откъдето следва, че всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, следва да бъдат установявани посредством всички допустими по НПК доказателствени средства. Аналитичната дейност на контролираната инстанция е изцяло в съответствие с този основополагащ принцип. Отсъствието на писмени доказателства в тази насока – докладни, рапорти или други документи, изходящи от подчинени на А. и адресирани до него, в които изрично се свежда до знанието му изтичащият срок на годност на телешкия колбас, е било отчетено от САС, но в замяна на това са потърсени други доказателствени източници за това обстоятелство. Надеждна доказателствена основа за него е открита в разказаното от свидетелите В. А., А. К., П. Г., К. Р., С. П. и Й. М., че този въпрос е бил дискутиран на ежеседмичните оперативки; съобразени са и надлежно приобщените от досъдебното производство показания на Г. и К. за нарочен разговор с подсъдимия по темата; като косвено потвърждение на посоченото от свидетелите е третирано и обстоятелството, че ежедневно са били правени заявки за количеството храна, необходима за следващия ден, а всяка седмица са му били предоставяни справки за наличностите в хранителни продукти и за броя на лицата, търсещи закрила и настанени в центровете на /наименование/. При положение, че е установил непоколебимост на свидетелите досежно коментираното обстоятелство, САС не е имал основание да дискредитира показанията им само защото в тях не са конкретизирани точните дати, на които А. е бил уведомен устно за проблема, било в разговор с Г. и К., било като част от обсъжданията по време на ежеседмичните съвещания, нито пък такова да интерпретира последващата напускането на подсъдимия проверка като доказателство, че той изобщо не е бил информиран за необходимостта от предприемане на спешни действия.

Най-сетне, като неоснователни се преценяват и възраженията в жалбите относно съдържанието на правата и задълженията на подсъдимия. Такива са правени още пред първостепенния съд, а аргументите, с които той ги е отхвърлил, са били споделени от САС, който ги е допълнил и със свои съображения. След като към материалите по делото е било приложено цялото лично трудово дело на А., инстанциите по фактите не са имали основания да проявяват допълнителна активност за установяване евентуалното наличие на друга длъжностна характеристика, още повече че в обясненията си подсъдимият не е посочил кога му е връчена тя, а в показанията на председателя на /наименование/, свид. Н. К., не се съдържа информация в този период да е била изготвена нова длъжностна характеристика за която и да било длъжност в агенцията. Такава не се извлича и от показанията на П. В. (старши юрисконсулт), М. Б. (старши юрисконсулт), К. П. (старши юрисконсулт и началник-отдел „Правно нормативно обслужване и човешки ресурси“).

Предвид изложеното касационната инстанция не констатира основания за отмяна на проверяваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане.

При надлежно установената фактическа обстановка въззивният съд е приложил правилно закона, квалифицирайки деянието на подс. А. като престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК.

Законосъобразно е прието, че касаторът е годен субект на престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК, защото едновременно с длъжностното качество по чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК притежава и такова по б. „б“. Наред с чисто административните му функции, по силата на чл. 10, ал. 1, т. 5 от Устройствения правилник на /наименование/ А. е бил натоварен с ръководството на финансово-стопанското обслужване на агенцията. В конкретизация на това общо правило в длъжностната характеристика на подсъдимия са били предвидени задължения за осъществяване на координация и контрол в процеса на подготовката и изпълнението на бюджета; за такъв за законосъобразно и целесъобразно разходване на средствата на агенцията; за предоставяне на становище за поемане на задължения и извършване на разходи, както и за организиране и провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки. С три заповеди на председателя на /наименование/, съответно № 03-486/11. 06. 2015 год., № 03-487/11. 06. 2015 год. и № 03-901/19. 11. 2015год. на А. е било възложено да отговаря за доставката на материални ресурси, както и да организира, провежда и възлага обществени поръчки по реда и условията на ЗОП, да подписва всички документи, издавани при и по повод процедурите на ЗОП, да сключва договори за изпълнение на обществени поръчки, както и да организира и контролира изпълнението им. Най-сетне касаторът е бил изрично упълномощен от председателя на /наименование/ да сключва договори за изпълнение на обществени поръчки, като същевременно организира и контролира изпълнението им. Всичко това недвусмислено води до направения от градския съд и споделен от САС извод, че на подсъдимия са били вменени задължения, свързани с пазенето и управлението на имуществото на /наименование/.

Настоящият съдебен състав няма основания да се разграничи и от заключението на долустоящите съдилища досежно това какво е естеството незаконосъобразните действия и бездействия на касатора, които са довели до съставомерния резултат. Настъпването на общественоопасните последици е било заложено още със сключването на договора за доставка на хранителни продукти, част от която доставка са били и инкриминираните осем тона телешки колбас, при положение, че към този момент налични са били още 1 651,66 кг., а броят на лицата, търсещи закрила устойчиво е намалявал в месеците, предшестващи м. декември 2015 год. При това, за разлика от предходната обществена поръчка, при която продуктите били доставяни по заявка в зависимост от нуждите, в инкриминирания договор била установена клауза за доставяне на цялото количество салам наведнъж. В същото време, отнесено към заложения брой бежанци – 3 000 души, това количество надвишава значително дневния порцион от по 5 гр. за един възрастен, указани с Приложение 1 към заповед № 03-311/01. 04. 2015 год. С оглед включване в обществената поръчка и на хранителни продукти по позиции № 3 – месо и месни продукти и № 5 – пиле, пилешки разфасовки и риба, които продукти също са били доставени, не е съществувал и недостиг, който да обосновава и замяната им с телешки колбас в увеличените количества, изчислени сумарно по основната и заменителната таблица към същата заповед. Ето защо законосъобразен е изводът, че с тези действия А. е нарушил задължението си по т. 16 от длъжностната си характеристика да следи за законосъобразното и целесъобразното разходване на средствата на /наименование/.

Несъответно на това длъжностно изискване е и последващото бездействие на подсъдимия. В интерес на прецизността следва да се подчертае, че необходимостта от предприемане на активни действия произтича и е последица именно от залегналите в договора за обществена поръчка клаузи, отнасящи се до вида и количеството на хранителния продукт и срока на неговата доставка. Не може да не се отбележи освен това, че инкриминираните от държавното обвинение и възприети от долустоящите съдилища дължими действия в голямата си част са с едно и също съдържание. В крайна сметка те се свеждат до това, че деецът не е направил нужното, за да договори замяната на хранителния продукт с друг, с по-дълъг срок на годност, респ. не е разпоредил нито ускорената му консумация, нито преработката му при положение, че е бил наясно с изтичащия му срок на годност.

Всичко това в своята съвкупност е довело до бракуването и унищожаването на 5 378,35 кг. телешки колбас на обща стойност 22 459,99 лева. В този размер е настъпила щета за /наименование/. Същата правилно е квалифицирана като значителна, като в тази насока е съобразено безспорно приетото в теорията и съдебната практика положение (вж. Р. № 76/2010 год. по к. н. д. № 679/2009 год. на ІІІ н. о.), че това законово изискване е изпълнено, ако вредата надхвърля четиринадесет минимални работни заплати към момента на деянието.

Несъстоятелно е възражението за несъставомерност на деянието, поради това, че както проверката, назначена от председателя на /наименование/, така и унищожаването на телешкия колбас следват по време напускането на подсъдимия. В(К)С е имал множество поводи да отбележи, че и в подобна ситуация длъжностното лице ще носи наказателна отговорност. Единственото условие за това е съществуването на причинна връзка между действията и/или бездействията му и общественоопасните последици. Тъй като това изискване е безусловно изпълнено в коментирания казус, настоящият съдебен състав няма основание да се отклони от това принципно разрешение.

Тук е мястото да се отбележи и неоснователността на друг довод на подсъдимия и защитника му – че деянието на А. не осъществява състава на престъплението по чл. 219 от НК, тъй като други лица са имали задължения за своевременното влагане на телешкия салам в менюто на бежанците. При положение, че още със самото сключване на договора от подсъдимия е поставено началото на причинния процес, последващите действия на трети лица не прекъсват причинната връзка и не водят до обективна несъставомерност на деянието.

Единственото основателно възражение на защитата касае изводите на долустоящите инстанции, че подсъдимият е годен субект на задълженията по чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗФУКПС. Тъй като те визират ръководителите на организациите от публичния сектор по смисъла на чл. 2 от ЗФУКПС, законосъобразният отговор на поставения въпрос минава през преценката дали с оглед заеманата от него длъжност А. е ръководител по смисъла на §. 1, т. 8 от Допълнителната разпоредба на ЗФУКПС, съгласно която ръководители са лицата, управляващи организациите по чл. 2, изпълняващи ръководни функции и носещи управленска отговорност. Няма спор, че съгласно чл. 8 от Закона за администрацията длъжността главен секретар е сред ръководните такива; като ръководна е дефинирана и в Класификатора на длъжностите в администрацията (вж. позиция 3а). Това обаче не е достатъчно за извод, че отговорността на подсъдимия може да бъде ангажирана за нарушение на чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗФУКПС, защото §. 1, т. 8 от ЗФУКПС поставя кумулативно и още едно изискване – да се касае за лица, които управляват съответните публични организации. Доколкото в ЗФУКПС не се съдържа легална дефиниция за това кои лица са управляващи по смисъла на закона, следва да се приеме, че това са само и единствено лицата, оглавяват и представляват съответната организация от публичния сектор. Това заключение следва от съпоставката на двете алинеи на чл. 3 от ЗФУКПС, в които е направено ясно разграничение между управляващите организациите по чл. 2 и техните подчинени, управляващи низовите звена на тези организации. Докато ал. 1 предвижда, че ръководителите на съответната организация отговарят за осъществяване на финансовото управление и контрол във всички ръководени от тях структури, програми, дейности и процеси, ал. 2 визира отговорността и отчетността на ръководителите на отделните звена в съответната публична организация. Този извод е в съответствие с и чл. 4, ал. 1 от ЗФУКПС, съгласно който ръководителите на организациите по чл. 2 отговарят за определяне на целите на организациите, идентифициране на рисковете за постигането им и за въвеждане на адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол в съответствие с изискванията на този закон. Съдилищата по фактите са възприели тезата на обвинението, че подсъдимият е адресат на цитираните разпоредби предвид упълномощаването му да възлага обществени поръчки, да сключва договори и да следи за изпълнението им. Не са отчели обаче, че законодателят не е предвидил възможност за делегиране на правомощията по ЗФУКПС, а още по-малко е допустимо това да стане по силата на упълномощаване.

Независимо от изложеното няма основание за оправдаване на жалбоподателя, защото проверката за правилното приложение на материалния закон се осъществява в рамките на установените от въззивния съд фактически положения, а касационната инстанция може да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК единствено в случаите, когато деянието не съставлява престъпление. В настоящия казус правилно установените от апелативния съд факти описват съставомерно поведение, изразило се в неспазване на обсъденото по-горе задължение по т. 16 длъжностната характеристика на подсъдимия. С оглед посоченото в Раздел І, т. 2 от мотивите на ППВС № 7/76 год. относно това кои са източниците на задълженията на субекта на престъплението безстопанственост, то е напълно достатъчно да запълни бланкетната диспозиция на чл. 219 от НК.

Касационната проверка не установи и наличие на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.

Въпреки че е бил лаконичен при обсъждане на вида и размера на наказанието, САС не е игнорирал нито едно от съществуващите по делото обстоятелства, отнасящи се до неговата индивидуализация, а оценката на тежестта и значението им е довела до верен извод за отсъствие на предпоставките на чл. 55 от НК.

Вярно е, че подсъдимият е с ниска степен на обществена опасност предвид чистото му съдебно минало и добрите му характеристични данни, но тези обстоятелства са въздигнати в норма, правило в обществения живот. Те са желани и очаквани от обществото, поради което не притежават изискуемата от чл. 55 от НК извънредност и необичайност. Депозираните от подсъдимия обяснения, върху които е поставен акцент в жалбата на защитника, също не обосновават приложението на цитираната разпоредба, доколкото предвид многобройните други доказателствени източници не са способствали в значителна степен за установяване на правно значимите обстоятелства.

Защитата изтъква като смекчаващо обстоятелство с изключителен характер дълготрайността на наказателния процес, който безспорно е продължил близо десет години. Преценката дали този срок е разумен по смисъла на чл. 6, §. 1 от ЕКПЧ, респ. дали и до каква степен подсъдимият следва да бъде възмезден за неспазване на това изискване задължително минава през обсъждането на няколко обстоятелства – поведението на обвиняемия по време на производството, усърдието на националните власти за своевременното приключване на делото и най-сетне сложността на последното. Няма спор, че А. стриктно е спазвал процесуалните си задължения и поведението му не е представлявало препятствие пред развитие на производството. В същото време обаче не може да се отрече значителната фактическа и правна сложност на делото. Въпреки че обвиняемият е само един и е привлечен да отговаря за едно единствено престъпление, разкриването на истината е изисквало да бъдат установени множество обстоятелства и да бъдат събрани и анализирани голям обем гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. И ако все пак може да се установи известна неритмичност в работата на органите на досъдебното производство, компенсирана все пак от по-широкия обхват на разследването в подготвителната фаза, то това не може да се поддържа за съдебната такава. Първостепенният съд е насрочвал регулярно заседания по делото, съобразявайки се със служебните ангажименти на страните, за да не стават те причина за отлагането му; своевременно е предприемал мерки за установяване и призоваване на свидетелите; концентрирал е усилията си в събиране единствено на доказателства за обстоятелства, включени в предмета на доказване. Всичко това показва, че макар продължителността на наказателния процес да е значим фактор при определяне на вида и размера на наказанието, в конкретния казус тя остава в рамките на обичайните смекчаващи обстоятелства, което препятства приложението на чл. 55 от НК.

Наред с това не би могло да се приеме, че и най-лекото наказание, предвидено за извършеното от А. престъпление, е несъразмерно тежко. Този извод се основава най-напред на обстоятелството, че размерът на причинените щети надхвърля близо четири пъти цитирания по-горе критерий за значителни имуществени вреди. Само по себе си количеството на бракувания колбас също е значително и това е създало предпоставки за евентуални последващи затруднения при изхранването на бежанците. Като към това се прибави и фактът, че финансирането на /наименование/ поначало е било недостатъчно и неритмично, става очевидна високата степен на обществена опасност на деянието, която обуславя невъзможност за приложение на чл. 55 от НК.

Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства не показва очевидна диспропорция между степента на обществена опасност на деянието и дееца – от една страна и отмереното от САС наказание – от друга. Наложеното наказание в неговата цялост – като комплекс от лишаване от свобода и глоба – ще способства както за поправянето и превъзпитанието на дееца, така и за постигане на генералната превенция.

В заключение: с оглед отсъствието на визираните в жалбата касационни основания съставът на трето наказателно отделение прие, че въззивният съдебен акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75/19. 02. 2025 год., постановено по в. н. о. х. д. № 635/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2