Възобновяване на дело при задочно осъждане без реално уведомяване

Текстът на акта

Ключови фрази

Участие в ОПГ * Европейска заповед за арест * мярка за неотклонение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 79

Гр. София, 18 февруари 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

при участието на секретаря Н.ПЕЛОВА

и след становище на прокурора от ВКП ПЕТЯ МАРИНОВА , като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1087/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК.

Образувано е по реда на чл.423, ал.1 от НПК по искане на задочно осъдения С. И. Г. чрез упълномощения му защитник адв. Ж. Н. за възобновяване на н.о.х.д № 132/2009 г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас и за отмяна на влязлата в сила присъда № 136/24.03.2010 г., с която на Г. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи при първоначален общ режим за извършено от него престъпление по 321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК.

В искането за възобновяване на делото се посочва, че за изтърпяване на определеното наказание по влязлата в сила присъда осъденият е бил предаден по силата на Европейска заповед за арест /ЕЗА/ от компетентните власти на Република Италия, където е бил установен и задържан на 23.05.2024 г., като понастоящем се намира в Затвора – гр.Бургас . Предаването на осъдения е извършено на 21.06.2024 г.

В искането за възобновяване се сочи, че наказателното производство по делото е проведено изцяло в отсъствие на осъденото лице, което не е било уведомено за образуването му и при цялостното му провеждане е било защитавано от служебен защитник. Посочва се, че осъденият е бил обявен за общо държавно издирване с телеграма 35838/11.07.2008 г. на Дирекция „ ПОП“ -София, за да бъде привлечен като обвиняем по делото, което следствено действие е извършено в негово отсъствие и без той да бъде установен и уведомен за образуването на досъдебното производство. Впоследствие, в хода на цялостното наказателно производство, приключило с влязлата в сила присъда, осъденото лице не е присъствало лично, като не е било намерено и не е било уведомено за съдебното производство, в което е било представлявано от назначен служебен защитник.

Защитата намира, че понастоящем са изтекли сроковете по чл. 80, ал.1, т.3 от НК и по чл. 81, ал.3 от НК, поради което би следвало да се приеме, че за осъдения са налице правните последици на чл. 80 от НК.

Прави се искане след възобновяването на делото поради наличие на законовите предпоставки по чл. 423, ал.1 от НПК /неучастие в наказателното производство, за което не е бил уведомен / да се отмени присъдата на окръжния съд, която е влязла в сила и делото да се върне за ново разглеждане на Окръжна прокуратура – гр. Бургас , като спрямо Г. да се определи мярка за неотклонение „ подписка“.

В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият Г. и упълномощеният защитник адв. Н. поддържат искането за възобновяване на делото по изложените в него съображения и с направеното искане за отмяна на влязлата в сила присъда на ОС - Бургас.

Защитникът на осъденото лице акцентира на факта, че присъдата е постановена без участието на подзащитния му, както на досъдебното производство, така и в съдебната фаза, който е бил представляван от служебен защитник и не е бил уведомен за образуването на наказателното производство спрямо него, като е бил обявен за общодържавно издирване за период от 6 месеца преди привличането му като обвиняем. По тези съображения счита, че производството по делото следва да се възобнови и по отношение на Г. да се определи мярка за неотклонение „подписка“.

Осъденият Г. пред ВКС моли за възобновяване на производството по делото, тъй като не е присъствал лично на нито една от фазите на наказателното производство. В последната си дума твърди, че е съдействал за разбиване на престъпната група, като е напуснал страната преди този период и не е присъствал по време на процеса. Заявява, че има наследствено жилище в страната, собственост на починалите му родители, в което след освобождаването му ще влезе в наследство.

Представителят на Върховна касационна прокуратура застъпва становище, че искането за възобновяване е допустимо, но неоснователно и не следва да бъде уважено, поради това, че осъденият сам се е поставил в положение да не участва в цялостното наказателно производство, тъй като се е укрил от наказателно преследване и в производството спрямо него е бил представляван от служебен защитник.

Счита, че не са налице предпоставките по чл. 80, ал.1, т.3 от НК, които касаят наказателно преследване, като не е налице и хипотезата на чл. 82, ал.1 от НК, тъй като има влязла в сила осъдителна присъда и давността за изпълнение на наказанието е започнала да тече от 24.03.2010 г. и понастоящем не е изтекла.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.423 от НПК, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо да бъде разгледано, тъй като се иска възобновяване на акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл.419, ал.1 от НПК, а именно влязла в сила присъда. Същото е постъпило във ВКС чрез Окръжен съд-гр. Бургас на 23.10.2024 г., заведено с рег. № 50076/23.10.2024, което е в законовия 6 – месечен срок по чл. 423, ал.1 от НПК, считано от фактическото предаване на осъденото лице, на дата 21.06.2024 г. от компетентните органи на Република Италия в изпълнение на издадена спрямо него ЕЗА за изтърпяване на наложеното наказание с влязлата в сила присъда.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на осъдения Г. се явява основателно по следните съображения:

Наказателното производство по делото, по което е постановена влязлата в сила присъда, предмет на искането за възобновяване е образувано с Постановление за образуване на Досъдебно производство/ДП/ №55/2008 г. на ОД на МВР Бургас от 20.022008 г. по пр. преписка вх. № 1233/2008 г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас за престъпление по чл. 321, ал.3 от НК.

В хода на досъдебното производство осъденият Г. не е бил намерен, за да бъде призован за участие в тази фаза на производството, в която връзка е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма 35838/11.07.2008 г. на Дирекция „ ПОП“ – София. След като Г. не е бил установен в резултат на проведеното издирване досъдебното производство е проведено без негово участие и без да се уведоми за неговото образуване и за провежданите в хода на същото процесуално-следствени действия. Във фазата на досъдебното производство осъденият е бил привлечен в качеството му на обвиняем с постановление от 22.01.2009 г. при условията на чл. 269, ал.3, т.1, пр.1 и т.2 от НПК за престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК. Привличането е било в негово отсъствие и с участието на служебен защитник, тъй като Г. не е бил намерен за да бъде призован от установения по делото адрес, както и от изготвените справки от местата за лишаване от свобода и за задържане и за задграничните пътувания на лицето не е било установено неговото актуално местонахождение, включително и в резултат на проведеното щателно издирване.

Досъдебното производство по делото е приключило с допълнително заключително постановление за предаване на съд на обвиняемите лица, в това число и на обвиняемия Г. от 01.06.2009 г., като при предявяване на разследването на 24.02.2009 г. подсъдимият е бил представляван от служебен защитник, поради ненамирането му за да бъде призован.

След приключване на ДП по делото от прокурор при ОП-Бургас е бил внесен обвинителен акт срещу С. И. Г./ както и срещу лицата С. К., Е. Т. и Е. Е./ на 10.06.2009 г. във връзка, с който е било образувано н.о.х.д. № 132/2009 г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас .

Съдебното производство по делото пред първоинстанционният съд е проведено изцяло в отсъствието на осъденото лице, което не е могло да бъде намерено, за да се уведоми за предявеното срещу него обвинение чрез връчване на препис от обвинителния акт и запознаване с разпоредбата на чл. 254, ал.4 от НПК /отм/ в действащата редакция към датата на образуване на съдебното производство.

Съгласно отбелязването върху невръчената призовка за подсъдимия на адреса в [населено място],[жк], [жилищен адрес] лицето не е било установено на адреса, като е посочено, че отсъства и съседите не са приели да получат призовката за него. Осъденият е призован и от адрес в [населено място], където също не е бил установен. В хода на съдебното производство пред окръжния съд Г. е бил призоваван чрез служебния му защитник адв. Н., която не е имала връзка с лицето. От същата е депозирана молба, с която уведомява съда, че няма връзка с подсъдимия и моли съдебното производство по делото да бъде спряно до неговото установяване, за да участва лично, която не е била уважена от съда.

По делото не са били получени данни за осъденото лице от изисканите справки от Министерството на правосъдието да се намира в някое от местата за лишаване от свобода.

Съдът е назначил адв. Н. за служебен защитник на Г., който да го представлява и защитава в съдебното производство по делото, което е проведено и приключено в негово отсъствие.

Съдебното производство по делото пред първата инстанция спрямо Г. е приключило с присъда, постановена в съдебно заседание на 24.03.2013 г. в негово отсъствие, като в заседанието е участвал служебния защитник на подсъдимия, с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК и му е било наложено наказание от 5 години лишаване от свобода като е оправдан относно съучастието с подсъдимия Е.. С присъдата Г. е бил осъден да заплати и съответните разноски по делото.

По въззивни жалби на подсъдимите по делото, в това число и по жалба на служебния защитник на осъденото лице е образувано въззивно производство, в.н.о.х.д. №162/2010 г. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас , по което е постановено решение, с което е потвърдена присъдата на окръжния съд за подсъдимия Г.. Въззивното производство е проведено в отсъствието на осъдения и с участието на служебния му защитник адв. Н.. Г. не е бил намерен, за да се призове за делото лично, призовката от Затвора – гр. Бургас е върната невръчена, като от получената справка е установено, че не се намира в мястото за лишаване от свобода. За съдебното заседание пред апелативния съд Г. е бил призован чрез служебния му защитник адв. Н., която не е имала връзка с лицето.

По касационни жалби на подсъдимите по делото, включително и от адв. Н. като служебен защитник на осъдения Г. е образувано н.д. № 647/2010 г. по описа на ВКС, 1-во НО, по което е постановено решение № 10/09.02.2011 г., с което въззивното решение е оставено в сила. Осъденият Г. не е бил уведомен за касационното производство и не е участвал в него лично, поради това, че не е могъл да бъде намерен, за да се призове за делото. Пред ВКС осъденият е бил представляван от служебен защитник адв. М., назначен от ВКС.

Описаните фактически обстоятелства от значение за процесуалното развитие на цялостното наказателно производство по делото обуславят извод за основателност на искането на осъдения Г. за неговото възобновяване при условията на чл. 423, ал.1 от НПК и за отмяна на влязлата в сила присъда.

Съгласно текста на чл.423, ал.1 от НПК искането на задочно осъденото лице за възобновяване на делото се уважава, освен в случаите когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство това лице се е укрило, което е било пречка за изпълнение на процедурата по чл.254 от НПК / отм./ в редакцията към датата на провеждане на задочното производство или когато тази процедура е била изпълнена и осъденият не се явил в съдебно заседание без уважителна причина.

По настоящото дело не се установяват законовите предпоставките на двата случая, при които искането за възобновяване на задочно осъдено лице не се уважава. От материалите по делото се установява, че в хода на досъдебното производство на осъденото лице не е било предявявано лично обвинение, тъй като същият не е бил намерен, за да бъде призован, включително и чрез проведено общодържавно издирване.

След образуването на съдебното производство пред окръжния съд Г. не е бил намерен, за да се призове за съдебно заседание и да се изпълни процедурата по 254 от НПК / отм/ за връчване на препис от обвинителния акт и уведомяване за условията за разглеждане на делото в негово отсъствие. Осъденият не е участвал в съдебното производство и пред останалите редовни съдебни инстанции, Апелативен съд Бургас и ВКС, за образуването на които не е бил уведомен, като по делата пред тези инстанции е бил представляван от служебен защитник.

В заключение, с оглед установените факти за провеждането на съдебното производство се налага извода, че неучастието на осъдения в съдебното производство по делото, приключило с влязлата в сила присъда не е било по негова лична воля и желание и че той не се е лишил от тази възможност съзнателно, поради което е налице нарушение на правото му на лично участие в процеса и производството спрямо него следва да бъде възобновено като законова компенсация относно нарушените му права.

Правото на лицето на лично участие и защита във воден срещу него съдебен процес е закрепено в разпоредбата на чл.6, т.1, вр. т.3, б.”с” и „d” от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи / ЕКЗПЧОС/. Вътрешноправният механизъм, предвиден за компенсация в случай на допуснато нарушение на това право е възобновяването на производството по реда на чл.423, ал.1 от НПК, който текст следва да намери приложение като се възобнови производството по делото и се отмени влязлата в сила присъда на ОС-Бургас, с връщане на делото за ново разглеждане на прокурора от фазата на досъдебното производство.На отмяна подлежат и потвърдителното въззивно решение на АС – Бургас и решението на ВКС само в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда и е оставено в сила въззивното решение спрямо осъдения Г..

В същата посока следва да се разглежда и Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство/ Директива (EС) 2016/343/, чиято цел е да се укрепи правото на справедлив съдебен процес в наказателното производство посредством установяване на общи минимални правила относно правото на лицата да присъстват на съдебния процес /и относно някои аспекти на презумпцията за невиновност/. Разпоредбите на чл. 8 и 9 от Директива (EС) 2016/343 са предмет на тълкуване от съда на ЕС в Решение С-569/20 с предмет преюдициално запитване, съгласно което правото на лицето на нов процес може да му бъде отказано само ако „по делото са налице точни и обективни данни, че посоченото лице е получило достатъчно информация, за да знае, че срещу него ще се води съдебен процес и умишлено и с намерение да избегне правосъдието е попречило на правосъдните органите да го уведомят официално за този процес“.

От материалите по делото, по което е постановена влязлата в сила присъда, предмет на искането за възобновяване не се установява лицето да е получило каквато и да било информация, свързана с предстоящия съдебен процес и в тази връзка да е проявило активно поведение, с което умишлено и с цел да избегне правосъдието да е попречило на разследващите и съдебни органи да бъде официално уведомено за образуването на наказателното производство спрямо него.

Липсата на резултат от проведеното общодържавно издирване за Г. само по себе си не удовлетворява критерия за умишлено избягване на правосъдието, предвид липсата на данни, че осъденият е бил информиран за това действие на разследващите и по този повод е предприел целенасочени действия, с които да им попречи да бъде открит.

Предвид изложеното правото на лицето на нов съдебен процес, гарантирано от чл.8, пар. 1 от Директива (EС) 2016/343 следва да се обезпечи по реда на възобновяване на наказателното дело, по което е постановена влязлата в сила присъда като се отмени осъдителният съдебен акт и делото се върне за ново разглеждане от стадия, в който е допуснато нарушението на това право, а именно на прокурора от ОП- Бургас.

Възражението за изтекла давност е неоснователно. Г. е осъден за престъпление по чл. 321, ал.3, вр. ал.2 от НК, за което е предвидено наказание от три до десет години лишаване от свобода.

Съгласно чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.3 от НК абсолютната погасителна давност за това престъпление е 15 години, която към настоящият момент не е изтекла, поради което не са налице основания за прекратяване на наказателното производство по възобновеното дело по отношение на осъденото лице.

Задочно осъденият е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда, което налага произнасяне по мярката му за неотклонение, с оглед изискването на разпоредбата на чл.423, ал.4 от НПК.

Задържането на Г. е осъществено на територията на друга държава в изпълнение на ЕЗА, издадена за изпълнение на влязлата в сила присъда,с която му е наложено наказание лишаване от свобода, което разгледано съвкупно с данните по делото относно невъзможността да бъде намерен за да бъде призован по делото, предмет на искането за възобновяване, включително и посредством обявяването му за общодържавно издирване за продължителен период от време от образуването на наказателното производство до постановяването на присъдата; както и че не е бил установен за да се изпълни ЕЗА за периода от издаването на ЕЗА от 31.01.2012 г. до задържането му от италианските власти на 07.05.2024 г. сочи, че приложимата мярка за неотклонение спрямо него е задържане под стража, с която успешно могат да бъдат постигнати явяването му пред съдебните органи и предотвратяването на реалната опасност от последващо укриване. Целта на настоящата мярка за неотклонение е обезпечаване извършването на наказателното преследване спрямо него, като с оглед тежестта на обвинението участието на подсъдимия по делото е задължително.

По изложените съображения и на осн. чл.425, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК и чл.423, ал.4 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА н.о.х.д № 132/2009 г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас като ОТМЕНЯ влязлата в сила присъда № 136/24.03.2010 г. по н.о.х.д № 132/2009 г. на Окръжен съд – гр. Бургас, в частта, с която на С. Г. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи при първоначален общ режим за извършено от него престъпление по чл.321,ал.3, т.2,вр. ал.2 от НК и е оправдан по обвинението за съучастие с подсъдимия Е., както и в частта относно осъждането на подсъдимия Г. да заплати направени разноски по делото.

ОТМЕНЯ решение № 176/14.10.2010 г. на Апелативен съд – Бургас по в.н.о.х.д. № 162/2010 г. и решение № 10/09.02.2011 г. на ВКС, 1-во НО по н.д. №647/2010 г. в частта спрямо подсъдимия С. Г..

ВРЪЩА делото в отменената част по отношение на С. Г. за ново разглеждане на Окръжна прокуратура – гр. Бургас.

ВЗЕМА по отношение на С. Г. мярка за неотклонение “задържане под стража”.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: